Зелената икономика - възможности и предизвикателства


Категория на документа: Икономика


"Зелената икономика - възможности и предизвикателства"
Зелената икономика в условията на криза

Въпросите станали особено актуални през последните няколко години поради глобалната социално-икономическа криза са свързани с необходимост от зелен растеж и преход към зелена икономика.

Политици, експерти, журналисти, активисти на неправителствени организации излагат различни аргументи за необходимостта държавите по света да преминат към екологосъобразен растеж. Зеленият растеж обаче има висока цена, която бедните и развиващите се страни не могат да платят. Възможностите и ограниченията за развитие на зелената икономика са една от най-дискутираните теми.

Подкрепата за "зелена" икономика и опазването на околната среда вървят ръка за ръка в eдинната политика на Европейския съюз, чиято крайна цел е да осигури устойчив икономически растеж, по-голяма трудова заетост и засилена конкурентност.

Задачата на този тип икономика е да превърне производството природосъобразно и именно поради тази цел множество екологични организации дефинират зелената икономика като икономика на бъдещето.

Според експертите по екология и нашата, и европейската икономика могат и трябва да станат зелени. Защото, погледнато малко по-напред в бъдещето, това е единственият изход от една пагубна криза - и финансова, и природна.

Страната ни трябва да превърне зелените обществени поръчки, като рециклирането на хартия и боклук, в стандарт за цялата администрация. Министерството на околната среда и водите вече разработва схема за международна търговия с парникови газове. А съветът към бизнеса е да инвестира повече в сферата на възобновяемите енергийни източници.

Въпреки малките наченки на зелена икономика, страната ни си е поставила доста амбициозни еко цели.

Първа крачка за преминаване към зелена икономика е всеки, който се занимава с някакъв бизнес, както и всеки човек поотделно, да се замисли върху разхода на енергия, която употребява.Изразходването на енергия е важен фактор, който не бива да се подценява.

Европа трябва да използва кризата и неизбежните екологични мерки, за да се подготви за преминаване към т.нар. зелена икономика. Ефектът от този преход върху безработицата ще е минимален, но той ще размести сериозно структурата на пазара на труда и на цели сектори от икономиката.

България и Австрия могат да се окажат двете най-облагодетелствани страни от прехода към зелена икономика, тъй като в двете държави съпътстващите дейности за производството на чиста енергия или екологични продукти и услуги са относително най-много и малък брой заети дават голяма част от брутният вътрешен продукт.

Темата за зелената икономика се коментира все по-често и в България. Използват се различни понятия, като зелен растеж, зелени инвестиции, зелени фирми, зелени работни места, зелени офиси, зелени градове и дори зелена България. Правят се опити за най-оптимален избор относно екологията и околната среда, а в днешно време се организират кампании като "Да изчистим България за един ден".

В опитите на българите да превърнат родината си в едно приятно място за живеене, се организират шествия и поводи, дори в момент на криза, които повдигат духа и желанието на хората да се борят за един по-добър живот и едно по-благоприятно бъдеще за поколения наред, а именно за своите деца, внуци и прочие.

Зелената икономика се определя като икономика, която води до подобрено човешко благосъстояние и социално равенство при значително намаляване на рисковете за околната среда и на екологичните дефицити. Зелената икономика се разглежда още като нисковъглеродна, при която ефективно се използват ресурсите и се създават условия за социално включване. В зелената икономика растежът на доходите и заетостта се задвижва от публични и частни инвестиции, които намаляват въглеродните емисии и замърсяванията, подобряват енергийната и ресурсната ефективност и предпазват от намаляване на биологичното разнообразие.

В последно време настъпват значителни климатични промени, заради настъпилото глобално затопляне, което води до прекомерен дисбаланс във флората, фауната и цялото човечество. Неблагоприятните резултати са свързани с цялостната промяна на сезоните и топенето на ледовете в "студените територии". За предприемане на едно приемливо решение са нужни средства непосилни за нашата страна, а в състояние на криза възможностите за намаляване на въглеродните емисии и подобряването на енергийната производителност са минимални. Нуждата от средства е голяма, а щетите за покриване- множество.

Въпреки членството на България в Европейския съюз, нашата страна няма финансовата възможност за поддържане на високо качество на живот и осигуряване на икономика изискваща голяма сума средства. Зелената икономика в България няма логична алтернатива. Възможните пътища за развитие са много, разбира се, но предвид икономическата логика и ефективността на цената, страната би следвало да избере дружелюбен към околната среда икономически и бизнес модел. За съжаление в случая с икономическата стойност на съхранената околна среда, у нас не логиката има думата.

Това, че запазената околна среда на България има икономическа стойност, става ясно от природните предпоставки на страната, които осигуряват широки възможности за производство на зелена продукция. Тази зелена продукция би могла да се изнася при отлични условия предвид нарастващото търсене и високите цени в целия свят. Търсенето на зелена продукция има перспективи също и вътре в страната: както от българското население, така и посредством туризма и заради много вероятния приток на екологични мигранти от свръхурбанизираните икономики към периферна България. Зелена продукция е само тази продукция, която има значим принос за устойчивостта на човешкото съществуване на планетата. Тази дефиниция се разграничава от идеята за "по-малко вредна в сравнение с останалото на пазара" зелена продукция, тъй като от подобна няма екологична полезност.

Първата стъпка за правилно разбиране принципите на зелената икономика е осъзнаването на възможността да се създава повече добавена стойност с по-малка употреба и без загуба на ресурси. С настъпване на условия на криза, загубата на ресурси е неизбежна, а възможността за подобряване начина на живот намалява.

Под "зелена" икономическа политика следва да се разбира един специфичен вид управление на предлагането: както на труд, така и на продукти и услуги. Става дума за задача с дългосрочен хоризонт на планиране.

Твърди се, че свързаният с непокорната природа недостиг на храни заплашва с глобална инфлация, докато забавянето на икономическия ръст - с безработица. От гледна точка на човешката икономика е трудно да се прецени кое е по-малкото зло: безработица или инфлация.

От гледна точка на зелената икономика, ние следва да управляваме създаването на тези нови работни места, за да бъдат те подходящи за икономическата структура, която искаме да имаме. Преди това, още днес, трябва да подготвяме мислещи хора и това е само едно от нещата, което говори за огромната икономическа роля на образованието.

Новите работни места могат да са далеч по-щадящи околната среда или даже облагодетелствани от природата, по сравнение с "традиционните" промишлени производства отпреди 40 години, екологичната цена на които сега всички плащаме и тази цена е висока.

Стигането до идея за култура на потребление с пряко въздействие върху околната среда е неизбежно. В парично отношение тя не изключва екологична оценка при предоставянето и ползването на кредити, през последните десетилетия в света и у нас в последните години самозабравено и довело до много вредни строежи.

В политическо отношение икономическата култура ни намеква за възможността да търгуваме в и чрез Европейския съюз със зелена продукция. Неурбанизираната и богата на плодородни почви България може да се превърне в един от водещите в Европа производители на скъпите биохрани и скъпо място за екологичен туризъм. Естествено за осъществяването на тези цели трябва най-вече да щадим природата на нашата родина, да не се пренаселват градовете и най-вече- да използваме минимално автомобили и градски транспорт. Това е неизбежно за повечето хора, но в много страни се изготвят различни екологични стратегии за придвижване до определената цел , но чрез транспортни средства, които използват екологично чисти горива и замърсяват околната страна минимално. За това нещо за жалост трябват желанието и сплотеността на населението,но и много средства, а за малка страна като нашата с ниски заплати и малък бюджет, шансовете са ограничени.

Ако в природно богатата България, нямаме възможност да развиваме екологично селско стопанство и да търгуваме със скъпата биопродукция в и чрез ЕС, за каква европейска икономическа политика иде реч!? Но възможност ще има, стига обществото да заяви неотклонно намерение. Европейският съюз иска да е лидер в зелената политика и не би следвало да ни поставя пречка. Да разгледаме съвестно: свръх урбанизираният Запад има ли екологично предимство пред съхранената покрайнина? Не, поне докато тя е съхранена. Така че, нека обсъдим какво представлява зелената икономика, която очевидно може да ни направи по-богати, ако знаем как да я приложим.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Зелената икономика - възможности и предизвикателства 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.