Здравна служба


Категория на документа: Икономика


- продължително лечение (долекуване и рехабилитация).

според нивото:
- първична;
- вторична;
- третична;

според направлението на услугите:
- профилактично-промотивна;
- лечебна;
- медико-социална;
- смесена - диспансеризация.

според вида на собственост:
- публична - държавна и общинска;
- частна - лична, кооперативна, акционерна;
- смесен тип.
* Организационни принципи на здравната служба
* принцип на регионално разпределение (териториален) и децентрализирано управление;
* йерархични взаимоотношения и хоризонтално сътрудничество и взаимодействие;
* единство в дейността;
* комплексност в структурата и дейността.
* Характеристики на здравната служба
* всеобхватност - оптимално съчетание на всички услуги, които се предлагат на населението;
* адекватност - пропорционалност (съответствие) между потребността и предлаганата здравна услуга;
* достъпност - липсата на каквито и да е ограничения за гражданите при ползването на здравните услуги - икономически, социо-културални, инфраструктурни (пътища, комуникации и т.н.), законодателни и други;
* наличност - наличието на адекватна структурна единица от здравната служба на определена територия към определена част от населението (напр. наличието на практики на общопрактикуващи лекари);
* съответност - необходимост от определена здравна услуга на базата на реалните потребности, приоритети и политики (напр. създаване на кардиохирургично отделение в малка общинска болница);
* осъществимост - дали наличните ресурси и структури позволяват предоставянето на определени здравни услуги.
* Основни проблеми пред здравната служба
* неадекватност и недостиг на ресурси - човешки, финансови, материално технически, информационни и организационно-управленски;
* несъответствие между структура и търсене на здравни услуги - йерархичната (пирамидална) структура не съответства на търсенето - заобикаляне на първичната медицинска помощ и търсене на специализирана и високоспециализирана помощ от населението;
* липса на хоризонтална интеграция и взаимодействие - например - взаимодействието между първичната медицинска помощ и спешната медицинска помощ, нарушена структура на неотложната медицинска помощ и т.н.;
* свръх централизация или пълна децентрализация - две крайни явления, които оказват влияние върху структура и взаимодействие;
* неадекватни решения свързани с регионалното (териториалното) разположение - Националната здравна карта е само пожелателен инструмент за управление без реални възможности за въздействие;
* свръх окрупняване или раздробяване (разпокъсване) на структурни елементи и връзки - напр. създаване на един център по трансплантации или друга крайност създаване на множество клиники по кардиохирургия).

* Пример 1. Несъответствие между познание и политическо говорене

В началото на реформата в България известен български лекар и здравен политик непрекъснато обясняваше на обществото необходимостта от стартиране на реформата и нейното приложение на практика. При обосноваването на необходимите стъпки той заявяваше, че реформата в здравеопазването трябва да бъде насочена към: 1) намаляване броя на работещите в болниците, 2) увеличаване на доходите на лекарите; 1) намаляване броя на болниците и леглата в тях; 4) увеличаване финансовите средства за лечение; 5) редуциране на управленските функции на Министерството на здравеопазването и т.н.

Какви грешки допускаше този политик и защо не бе разбран:
* Смесване на понятията здравеопазване и здравна служба - всички посочени по-горе мерки се отнасят към преструктуриране на ресурсите на здравната служба;
* Липсата на приоритети;
* Недоверие в обществото - предлаганите реформи не са насочени към обществото - няма нито дума за пациента, а са насочени към здравната служба.
* Непознаване на процесите в управлението - намаляването на работещите не води до увеличаване на доходите и т.н.

ЛИТЕРАТУРА:
* Лекции на Доц. Фесчиева

http://www.ttb.org.tr/n_fisek/kitap_1/33.html



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Здравна служба 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.