Защитени територии


Категория на документа: Икономика




На тема

"Туризъм и защитени територии"

Туристическо търсене на природни дадености

В края на XIXв. Създаването на големия национален северноамерикански парк Йелоустоун слага началото на политиката на съхраняване на ценни природни райони в света.Обществеността в различни страни осъзнава качествата на тези пространства и поставя любопитството на отделните хора към тези природни обекти начело на мотивацията на постоянни приток от посетители,чиято цел е да се възхищават и да се наслаждават на тези ценни природни пейзажи.Този тип рекрационни дейности в световен мащаб започват да се упражняват от по-богатите социални класи,които търсят в контакта с природата съживяване и пречистване на тялото и съзнанието.През втората половина на XXв. Се забелязва голям туристопоток към природните територии и особено към защитените природни зони. Допреди няколко години в повечето страни част от природния туризъм е бил предимно вътрешен и е имал ограничено влияние.Сега той се е интернационализирал и е претърпял значителна и впечатляваща метаморфоза.Места като Африка,Океания,страни като Коста Рика,Индия,Индонезия,Непал или САЩ са посещавани от милиони туристи,желаещи да научат и да задълбочат своите културни и биологични познания. В Индонезия чуждестранните посетители пристигащи в природните обекти,от 86 000 през 1970г. са станали повече от 4 милиона през 2000г.В Англия националния парк "Пийк Дистрик" е един от най-посещаваните в света с почти 30милиона туристи годишно.В Япония природните зони се посещават от 90 милиона туристи годишно.Алпите в Европа приемат всяка година повече от 100 милиона души,а националните паркове в САЩ-около 300 милиона.Чистата и закътана зона Антарктида е видяна за една година от около 20 хиляди посетители. Природният туризъм е сравнително нов вид туризъм,но неговата бърза експанзия е причина той вече да има своите характеристики,които засягат следните аспекти:
> увеличаване на информацията за състоянието на околната среда-Създават се и много национални и международни организации и асоциации,чиято основна задача е да информират световната общественост за състоянието на околната среда.
> увеличаване на свободното време в обществото-това е световна тенденция,особено в развитите страни,които са и основни генератори за туристопотоците.
> увеличаване на приходите и на мобилността на гражданите-Вече няма да има отдалечени точки по земята-разстоянията ще стават "все по-близки" и бързо преодолими.С други думи,мобилността на пътуващите ще се увеличава и няма да представлява проблем за няколко часа да се стига от точка А до точка Б,колкото и да са отдалечени една от друга;
> социални моди
> криза в селскостопанските общества
> лошо планиране на градовете-съвременните големи градове,особено мегаполисите,разполагат с твърде малко зелени зони
> Промени в обществените ценности-Все повече хора са обхванати от чувство на солидарност и възхищение към природните комплекси и съхраняване на застрашените видове и пространства.
Традиционната представа за защитена територия е "природен парк,при това необитаван от човека,в който външната намеса е сведена до минимум,като това състояние се означава като"консервационно". Но днес в много защитени зони по света упражняват натиск от местното население налага нова политика,според която изключването на човешко присъствие в тях вече не е незабележимо.Въпреки че концепциите за защитените територии са различни в различните страни,Световният съюз за съхранение на природата определя следните характеристики:
1. "Защитените зони съдържат една или повече екосистеми,които не са се изменили под влияние на човешката дейност или намеса"
2. "Оторизираните в сферата на управление за защитените зони държавни органи и инстанции трябва да вземат мерки,за да се избегнат колкото се може по-бързо експлотацията и "окупацията" на тези терени,правейки по този начин ефективна защитата на екологичните,геоморфоложките и естетичните белези,които са причина за превръщането на тези зони в защитени територии."
3. "Разрешава се ограниченият достъп на посетители,като той трябва винаги да бъде регулиран от специални условия,така че в зоните да попадат туристи,които търсят вдъхновение от природата или са заинтересувани от зоните поради образователни , културни или развлекателни мотиви."
Тези характеристики посочват ясно консервационните принципи като основна цел.За защитниците на консервацията на парковете най-важното е как да се съхрани природата в тях,а не дали трябва да се съхрани.От значение за консерваторите е да се събуди общественото съзнание по отношение на физическите и екологичните промени в природните паркове и защитените територии.Организациите за съхранение на околната среда откриват в екотуризма начин да получат реални резултати в борбата за трайното запазване на защитените зони.Сред тези резултати са:
> финансиране на парковете и тяхното съхраняване и получаване на икономическо доказателство за защитата на парковете;
> превръщане на парковете в алтернативна форма за икономическо развитие на местните общности;
> постигане на по-голяма гласност по отношение на въпросите,свързани със съхраняването на природата сред обществото;

Първите защитени територии са създадени през XXIв. Това са националния парк Йелоустоун(САЩ)-през 1872г.,както и Кралският национален парк(Австралия)-през 1879г.Те са възникнали като паркове за отмора и наслаждение от природата,т.е. развлечението е било основният мотив,определящ избора на туристите,които са ги посещавали.Дълго време туризмът не е представлявал заплаха за парковете,които постепенно са били създавани и в други страни по света. Причините за това са били тяхната отдалеченост от местообитанията на туристите и трудният достъп до тях. Именно това е определяло и малкия брой посетители в тези защитени зони. Поради големия натиск,на който са подложени природните ресурси,е очевидна необходимостта от по-голямата и по-интензивната им защита,особено на онези от тях,които се намират в защитените територии и съответните резервати.Финансовите ресурси,които са необходимизащитаването на 6% от земната повърхност,на която се намират защитени територии,не са достатъчни. При тези обстоятелства икономическата основа на екотуризма в защитените територии е средство за получаване на резултати,които са в състояние да покажат на обществото изгодите,произтичащи от тези зони. Въпреки растящия интерес към него екотуризмът продължава да бъде дейност,която се извършва и управлява от по-малки туроператори.В резултат на това има по-малки мащаби на развитие в сравнение с традиционния масов туризъм,тъй като по-малките туроператори имат ограничени възможности по отношение на своите клиенти. Но сред обществеността съществува безпокойство,че екотуризмът действа по начин,много подобен на масовия туризъм,с единствената разлика,че при екотуризма ресурсите се унищожават с по-бавни темпове.Екотуристите предпочитат да се насладят на природата в нейното естествено състояние и във връзка с това се наблюдава изключително полезно съвпадение на интереси в полза на целите на консервацията. Защитените зони са много желана и търсена дестинация най-вече заради типичните природни характеристики,които създаването на тези паркове се стреми да запази.На много от тези зони им липсва инфраструктура и разполагат с малко ресурси,необходими да се изправят срещу все по-високите нива на развитие,които достига туризмът.В крайна сметка защитата на природните зони е изключително трудна задача заради скъпите концесии с експанзивен характер на обикновено оскъдни ресурси.

Концепция за туризма в защитените територии

От началото на 80-те години на XXв. В световен мащаб се наблюдава растящо използване на защитените природни територии за отдих и почивка,което е довело до отрицателни социални и екологични последици за тях. Концепцията "способност за натоварване" се появява през 70-те години на XXв.Основната й идея е,че факторите от околната среда налагат ограничения за броя на населението,което може да "понесе" една природна зона.Когато се прехвърлят тези граници,се намаляват качествата на околната среда и най-вече-на нейната способност да подслонява това население.Съществуват три основни направления в концепцията"способност за натоварване в туризма":
а) биофизично(екологично),свързано с околната среда;
б) социокултурно,което е насочено преди всичко към въздействието върху общността и нейната култура;
в) насочено към преживяванията на посетителите,свързани с качеството на инфраструктурните елементи.
Концепцията "управление на последиците,причинени от намесата на посетители"-Процесът на управление на последиците допуска комбинация от 3 типа конкретни проблеми:
> преглед на легализацията и други конкретни политически въпроси;
> научен механизъм за идентифициране на проблемите;
> способност за анализ и професионална преценка.
Концепция"процес на управление на дейностите на посетителите".Тази концепция е моделирана с цел да функционира успоредно с процеса на управление на природните ресурси.Тя е активна и гъвкава концепция за изготвяне на решения.Прилага се за изработването на програми за посетителите,като за целта продължава да следи отблизо нормите на традиционното планиране,които са били използвани от повечето административни органи,управляващи ресурсите на природните зони.Концепция"модел на оптимизиране на туристическото управление"-Стремежът тук е да се контролира и администрира туристическата дейност от гледна точка на търсенето оптимална,но устойчива рентабилност,без да се концентрира в достигането на максимални нива или в способностите за натоварване.
Световна европейска мрежа от защитени територии

Системата от национални паркове и други територии с подобни функции е рожба на идеята за опазване на природата.Тя е резултат от стремежа на хората да запазят най-добрите образци на това, което природните процеси и еволюцията на видовете са моделирали милиони години.С образуването на първия национален парк в света за първи път е формулирана и приета концепцията за охранявани природни територии, в които целенасочената човешка дейност се свежда до екзистенц-минимум.Постепенно идеята прониква и в други страни. През 1876г. в Мексико е обявено появяването на националния парк "Десперто де лос леонос", а през 1898 г. пак в Мексико - на "Хиолго".През 1879 г. е създаден първият национален парк в Австралия, южно от гр.Сидни - Кралският национален парк. Подобни защитени територии се обявяват и в Канада - националният парк "Банф", в Нова Зеландия - националният парк "Тонгариро"и паркът "Егмънт".В началото на 20 век е имало 19 национални парка в шест страни по света.Съществена пречка за развитието на мрежата от национални паркове е била липсата на остра потребност от рекреационно усвояване на тези територии.През първите десетилетия на 20 век започва изграждането на защитени територии и в Европа, както и в Африка.

През 1916 г. в САЩ е приет първият Закон за организирането на национални паркове. В него те са определени като "защитени природни територии, създадени с цел да се запазят пейзажът и красотата на девствената природа и да се полагат грижи за целостта й с оглед почивката и удоволствието на сегашните и бъдещите поколения". Някои от главните характеристики на националните паркове са следните:
> Държавен характер на обявяването им и контролът върху тях
> Съхраняване на природните им дадености като главна цел на тяхното обособяване
> Поддържане на съответен режим на охрана и забрана на дейности, които се отразяват негативно върху природата
Национални паркове в Европа
Началото на европейската система от национални паркове е поставено през 1909 г. в Швеция. За първия парк, създаден със строго научна цел обаче, се приема Енгадинският национален парк в Швейцария. Много добре е развита и мрежата от национални паркове във Франция, които изпълняват 3 основни задачи:
Опазване на изключително ценна природна среда
Създаване на предпоставки за научни наблюдения на природната среда
Съхраняване на естествени екосистеми, които се използват за природозащитно възпитание на подрастващите поколения



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Защитени територии 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.