Защита правата на хората с увреждания в Eвропейския съюз


Категория на документа: Икономика



Технически Унверситет-Варна,
Факулте : Електроника , Катедра: Социални и правни науки

Реферат на тема :
Защита правата на
хората с увреждания в
Европейския съюз
По дисциплина :
Европейско социално законодателство

Варна 2014

УВОД

В Европейската социална харта съществува член (15) , който гласи: "Право на инвалидите на независимост, социално интегриране и участие в живота на обществото "
Инвалидите са част от обществото и като такива, те притежават определени права, които защитават тяхната личност. Но също така, те са и обект на дискриминация и това винаги е бил един от най-големите проблеми на тази социална група.
В Реферата ще бъдат разгледани няколко от държавите членки на ЕС и това как те уреждат проблемите, свързани с дискриминацията на основата на уврежданията и защита на правата на лицата в неравностойно положение .

Белгия
В Конституцията на Белгия няма специална разпоредба относно хората с увреждания. Съществува колективно споразумение за набиране и подбор на работници, засягащо и дискриминацията на основата на увреждания.
Услугите, свързани със заетостта на хората с увреждания, се управляват от фондове, които имат за цел да подпомогнат социалната и професионална интеграция на тази група хора. Със Социалния рехабилитационен акт от 1963 се изгражда Национален фонд за социална рехабилитация на хора с увреждания, на който са възложени редица отговорности.
Лицата в неравностойно положение се регистрират във фонда съобразно различни социални потребности като например необходимост от трудова заетост или обучение. Броят на регистрираните лица е голям. Фондът определя хората с увреждания като "лица със значителни ограничения в шансовете си за социална и професионална интеграция, дължащи се на незачитане или намаляване на физическата и/или умствена способност".
Няма законови изисквания, които да задължават частния сектор да наема на работа лица в неравностойно положение. Въпреки това съществуват субсидии и помощи, които се предоставят избирателно на работодатели от частния и/или държавния сектор.
Дания
Член 75 (2) от Конституцията на Кралство Дания от 5 юни 1953 посочва, че "всяко лице, неспособно да обслужва само себе си, или неговите близки, ако няма друго лице, което да се грижи за него или за тях, има право на помощ, съгласно разпоредбите на закона".
В Дания не съществува специално законодателство, което изрично да забранява дискриминацията на хората с увреждания на трудовия пазар. Датската политика относно уврежданията се основава на принципа на предоставяне на равни възможности на лицата в неравностойно положение на трудовия пазар посредством компенсации под формата на адаптиране на работната среда, предоставяне на помощи и персонална подкрепа. В случаите, при които увреждането се отразява на трудовата способност на лицето, се отпускат значителни субсидии за работодателя. Компенсационни мерки и други помощи се предоставят съгласно социалното и трудовото законодателство.
Главната цел на политиката относно уврежданията в областта на трудовия пазар е да осигури заетост на лицата в неравностойно положение при равноправна конкуренция с всеки друг, търсещ работа. За да се осигури равноправна и прозрачна конкуренция между трудещите се с увреждания и трудещите се без увреждания, са въведени схеми за подпомагане с цел създаването на равно начало.
Обществените служби за заетост могат да предоставят финансова помощ за набирането на персонални придружители за работещи и лица с увреждания на свободна практика с цел упражняване на техните професии. Общините и службите за заетост отпускат финансови средства на лицата с увреждания, които работят или се обучават, за нужди, свързани с изпълнението на конкретната работа или за обучението. Публичната администрацията е длъжна да осигурява предимство на хората с увреждания във всички професии, които те са способни да упражняват.
Хората с увреждания, завършили своето образование, две години след приключването му имат възможност да бъдат наети като преподаватели в обществения и частния сектор. Това позволява на трудещите се с увреждания, заети в последващи и дългосрочни обучителни дейности, да получат съдействие за намирането на личен асистент, имащ отношение към съответното обучение.
Хората с увреждания, които са неспособни да намерят работа на трудовия пазар и нямат право на преждевременна социална пенсия, могат да кандидатстват за т. нар. "гъвкави" работни места. Лицата в неравностойно положение, които получават социални пенсии, имат възможност да намерят работа при адаптирани места на труд, предоставящи специални условия.
В момента повечето колективни споразумения в обществения и частния сектор включват специални разпоредби, наречени "социални харти". Социалните харти означават, че е възможно сключването на индивидуални споразумения за работещи с увреждания, които излизат от рамките на колективните споразумения.

Германия
Член 3 (3) от Основния закон на Федерална република Германия постановява, че "нито едно лице не се облагодетелства или ощетява на основата на пол, произход, раса, език, национална принадлежност, вяра или религия или политически възгледи. Нито едно лице не се ощетява поради увреждане".
На федерално ниво Министерството на труда и социалната политика е отговорно за програмите за професионална интеграция и за изготвяне на предложения за закони, засягащи хората с увреждания. Съществуват специализирани центрове за професионална рехабилитация, финансирани и управлявани от различни организации, включително и от федералното правителство.
Специалисти от местните бюра по заетостта подпомагат в осигуряването на работа на лицата с увреждания. Ако работодателят избере да регистрира свободно място в бюрото по заетостта, то се проверява дали е подходящо за тези лица съвместно с избран представител на хората в неравностойно положение. В някои области са въведени специализирани програми за назначаване на хора с увреждания на постоянни места в обществения сектор. Новите модели за назначаване включват "интеграционни услуги със специалист", който оказва помощ при търсенето на работа.
Другото политическо направление във ФРГ е задължителната заетост, представляваща част от законодателството за хората с увреждания от края на Втората световна война. Задълженията и правата се уреждат от строгия Закон за хората с увреждания и се отнасят за регистрираните работници с увреждания или други лица в подобно положение. Работодателите са задължени да проучват дали свободното място е подходящо за работник с увреждане. Те трябва да наемат хора с увреждания по начин, по който да ги подпомагат да развиват максимално уменията и способностите си. Законът изисква всеки работодател да поддържа етаж и оборудване с цел максимален брой лица в неравностойно положение да намерят постоянна работа. Съществува и отделно задължение за интегриране на особени категории лица като: лица, нуждаещи се от личен асистент или имащи големи разходи; лица с доказани ниски способности; лица с психически и умствени увреждания; лица, които не са преминали през професионално обучение; лица над 50 и повече години. Силно увредените хора се ползват от висока степен на защита срещу уволнение. Съгласно споменатия закон лицето със сериозни увреждания може да бъде уволнено от своя работодател само с изричното съгласие на социалната здравна служба. Тази процедура защитава допълнително хората с увреждания от неоснователно уволнение, едновременно с общите правила за защита срещу освобождаване от работа.
Съобразно трудовото законодателство Съветът по заетостта има задължение да насърчава възстановяването на правата на хората с увреждания и други лица, нуждаещи се от подкрепа. Работодателите трябва да предоставят подробна информация на съвета и да го улесняват при изпълняването на задълженията му. Съветът по заетостта има право, ако се налага, да поиска достъп по всяко време до необходимата информация.

Испания
Съгласно член 14 от Конституцията на Кралство Испания от
6 декември 1978 "испанците са равни пред закона и не може да съществува дискриминация на основата на националност, раса, пол, религия или мислене или някаква друга лична или социална особеност, или обстоятелство". Увреждането е едно от онези човешки особености или обстоятелства, които не могат да бъдат препятствие за прилагането на т.нар. формална равнопоставеност. Член 49 от Конституцията урежда приобщаването на лицата в неравностойно положение. В него се посочва, че "правителството трябва да въведе политика за здравеопазване, лечение, рехабилитация и приобщаване на хората с физически, сетивни и умствени увреждания, които се нуждаят от специализирани грижи и защита, за да се възползват от правата, предоставени от тази Конституция на всички граждани".
Конституцията изрично прокламира правото на хората с физически, сетивни и умствени увреждания да работят, да се развиват и интегрират.
Законът за работниците от своя страна постановява, че никой не може да бъде дискриминиран на основата на физическо, умствено или сетивно увреждане, тъй като всеки е способен да упражнява подходяща за него работа или дейност. Политиката за заетост на хората с увреждания датира от 1982, когато е въведено изчерпателно законодателство, определящо отговорностите на държавата за превенция на уврежданията, за образование и професионално обучение, рехабилитация, минимум гарантирани икономически и социални права и интеграция на работното място. В законодателството терминът "лице с увреждане" означава всяко лице, чиито възможности за участие в обучението, работата или социалната дейност са намалени в резултат на физическо, умствено или сетивно увреждане, независимо дали е вродено или не, приемащо се за постоянно. Законът забранява всяка форма на дискриминация при наемане или по време на работа въз основа на намалените способности, като са предвидени сериозни санкции за нарушителите.
Кралски декрет урежда възстановяването на работниците с увреждания на работа, след като са приключили с рехабилитационния процес. Ако работникът страда от постоянно частично увреждане, той има право да бъде пренает в същата фирма, на същото работно място, със същата заплата, ако резултатите от лечението са добри, или да бъде назначен на друга работа, отговаряща на възможностите му, с по-ниска заплата, но намалението не трябва да превишава 25%. Ако работникът възвърне изцяло способностите си, работодателят е длъжен да го върне на първоначалното място. Изпитателен срок може да се постави за не повече от шест месеца.
Квотната система, въведена през 1983, изисква обществени или частни работодатели с персонал над 50 души да запазват 2% от работните места за регистрирани хора с увреждания, чиито трудови способности са нарушени до 1/3 или повече. За публичния сектор квотата е 3%15.
Франция
В Конституцията на Франция няма изрични разпоредби относно хората с увреждания.
Френското трудово право съдържа норми, целящи предотвратяването на дискриминацията на основата на увреждания. Нито едно лице не може да бъде изключвано от процедурите за кандидатстване и наемане на работа, както и уволнявано поради наличието на увреждане. Изключение се прави само когато лекар издаде сертификат, че лицето е негодно за дадената работа.
През 1991 се приема закон, с който се вземат мерки за подобряване достъпа до обществени институции, работни места, жилищни и учебни сгради. Законът взема под внимание всички видове увреждания, а контролът при проектирането и изграждането на обществените сгради е засилен.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Защита правата на хората с увреждания в Eвропейския съюз 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.