Защита на антропогенните туристически ресурси


Категория на документа: Икономика


Защита на антропогенните туристически ресурси

Антропогенните туристически ресурси са "обекти и явления, плод на човешката дейност, притежаващи туристическа атрактивност". Атрактивността се определя от това, до колко тези ресурси мотивират, привличат и задоволяват конкертни туристически потребности. Основните характеристики на антропогенните туристически ресурси са техния познавателен характер, естетически и развлекателен, като рекреативния характер има второстепенно значение. Произхода и създаванет на антропогенните туристически ресурси може да е случаен и целеви туристически. Случаен е произхода на културно-историческото наследство на пример, тъй като е редултат от човешка дейност с различни от туристическите цели и функции. При целевите туристически ресурси те се създават конкретно да обслежват туристически интереси (на пример тематични паркове, фестивали, атракционни, възстановки и други). Въпреки, че даден обект притежава необходимите качества и туристическа атрактивност, възможно е да не се използва в туризма поради политически, военни, религиозни и други причини. Именно поради това се прави разграничаване межу ресурсен фонд, включен за туристическа експолатация и запаси, които не се използват Друго важно уточнение, което трябва да се направи е, че термините антропогенни ресури и културно-исторически ресурси не са еднозначни понятия. Антропогенни ресурси е общото понятие, което включва както културно-историческите ресруси и тези, които са създадени целево (изкуствено) обекти, в чието съдържание може да има елементи на културата и/или историята. Атрактивността на антропогенните туристически ресурси се дължи преди всичко на историческата им стойност и важност, кулутрно-творчески достижения, идейно-философско богатство, специфични черти на обекта и други.

В този конткест антропогенните туристически ресурси представялават важна съставна част от рекреационните туристически ресурси, които при съвременната перспективна структура на обществените потребности и технико-икономически възможности са предмет на потребление като изходен материал за производството на услуги, свързани с реализирането на възстановителен и възпитателен ефект чрез пътуване. От туристическа гл.т. под антропогенни ресурси се разбират т.нар. обекти и събития с неприроден характер, които представляват непосредствена цел за познавателни пътувания. Към тях се отнасят всички прояви на материалната и духовна култура на населението в България - архитектурните паметници, археологическите находки, религиозни обекти, музейни експозиции, културни институции, индустриални обекти, спортни обекти мероприятия и други културни прояви. В отличие от останалите ресурси, антропогенните имат главно познавателен, а по-рядко рекреативен ефект, не се влияят от сезонноста. Свързват се с такива видове туризъм като културен, маршрутно-познавателен, конгресен, религиозен, фестивален, пътувания заради развлечения, спортни състезания и т. н. Оттук антропогенните ресурси могат да се разглеждат в три главни групи: културно-исторически забележителности, делови и стопански атрактивности, свързани със спорт и развлечения. Най-атрактивни от туристическа гл.г. са културно-историческите паметници, архитектурните резервати, музейните експозиции, културните мероприятия.

Важно е да се отбележи, че в страната ни има изградено самосъзнание не само за наличието на огромно културно наследство, но и необходимостта от неговото съхранение и предаване за бъдещи поколения. България се нарежда сред първите европейски страни, които създават законова рамка за дейността по опазване на културното наследство (няколко години след Освобождението). Първият нормативен акт, регламентиращ опазването на старините по българските земи, е приет още през 1888 г., през 1911 г. е приет Закон за старините, а по-късно се въвеждат регистрация на народните старини, поощрения за опазването им и съгласувателни процедури за намесите по тях. През 1936 г. е издадена и Наредбата-закон за запазване на старинните постройки в населените места. След 1944 година временно замират всички дейности свързани с опазването на културното наследство, като до 1952 г. не са приети никакви нормативни актове, а старите са отменени със Закона за отменяне на всички стари закони. Така много старини са разрушени и унищожени при одържавяването на земите и големите строежи. Доста по-късно през 1969 г. е приет Законът за паметниците на културата и музеите, който регламентира структурата и механизмите на националната система за опазване на културно-историческото наследство в сила и до днес (с редица допълнения и изменения, направени след 1989 г.).

Основна роля за опазването на културно-историческото наследство на национално ниво има Министерството на културата и неговите поделения управляващи политиката в музейното дело, галериите, художествената, етнографската и фолклорна дейност както и опазването на паметниците на културата. Тук спадат Националният Институт за Паметниците на културата (НИПК), Националните районни музеи и галерии, националните театри, театрите в страната, оперите и другите национални културни институции.

На общинско и областно ниво пряко отношение имат Националното сдружение на общините, общинските съвети и консултативните съвети по туризъм към общините, отделите по култура и културните институции в района, градовете и селищата, областните и районни музеи галерии, театри, библиотеки и други. Именно към общинските съвети е и мястото на НПО и браншови организации в туризма.

Съгласно Закона за паметниците на културата и музеите (чл. 2) паметниците на културата са общонародно достояние и се намират под закрилата на държавата. Собствеността върху тях може да бъде държавна, общинска, на юридическа и физическа лица. Опазването на паметниците на културата се упражнява от Министерството на културата (чл.5) като неговите разпореждания, коита засягата паметниците на културата и музейното дело са задължителни за всички учреждения, организации и граждани. Тази си дейност Министерството на културата упражнява чрез своите органи, органите на местното самооуправление и органите на изпълнителната власт в общините. При териториално-устройственото и градоустройственото проучване и проектиране за позване на недвижимите паметници на културата се осъществява съвместно от Министерството на културата и Министерството на териториалното развитие и строителство. В специална глава са регламентирани въпросите с опазването на паметниците на културата. Основен принцип е задължението на собствениците на паметниците на културата да ги поддържат в добро състояние и да уведомяват специализираните държавни и общински органи за повреди по тях или за действия спрямо тях, които нарушават закона (чл.20) Заслужава внимание и чл. 22 "който узнае да повреждане или разрушаване на паметник на културата е длъжен да съобщи в 3-дневен срок на съответната община или кметство или на най-близкия музей." Стопанисванета на паметниците на културата е допустимо по предназначение само по ред и условия, определени от Националния институт за паметниците на културата (чл.24). В сферата на туризма и по-специално за сувенирната индустрия е важно да се знае, че "Чл. 32а. паметниците на културата могат да бъдат възпроизвеждани в точни копия и в копия с образователно, представително или търговско предназначение.
Точното копие възпроизвежда визуално максимално характеристиките на паметника на културата, задължително се маркира със знак и се изработва за музейни цели. Точните копия на паметници на културата от Националния музеен фонд и с категории "световно значение" и "национално значение" се изработват само с разрешение на министъра на културата. Копието с образователно, представително или търговско предназначение визуално възпроизвежда паметника на културата, като задължително се различава от него по размер най-малко с eдна десета. Копия с образователно, представително или търговско предназначение могат да се изработват от музеите и от юридически или физически лица въз основа на възмезден договор, сключен със съответния музей - за движимите паметници на културата, или с лицето, упражняващо правото на управление или на собственост - за недвижимите паметници на културата. Възпроизвеждането на паметник на културата, на елемент от него или на точно копие във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение, разпространяването на изображението, използването му при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за други търговски или рекламни цели се извършва въз основа на възмезден договор, сключен със съответния музей - за движимите паметници на културата, или с лицето, упражняващо правото на управление или на собственост - за недвижимите паметници на културата. Средствата, предвидени в договора, се изразходват за опазване паметника на културата."

Съгласно Закона за концесиите е предвидено също така изготвянето на екологичен анализ за отдаване на концесия на общинска и частна собственост. Разглеждания закон се налага тъй като за туристически цели на концесионен режим и категоризация са такива обекти като плажове и ски-писти. Екологичния анализ е съставна част от обосновката и подготвителните действия за предоставяне на концесия на държавна или общинска собственост се определя характера на въздействието на обекта, инвестиционния проект или дейността върху околната среда като се представя информация за нейната специфика, както и свързаните с това нормативни изисквания, които трябва да се спазват по време на строителството, експлоатацията на обекта или извършването на дейността. Съгласно Закона за концесиите,

"Концесията е право на експлоатация върху обект от обществен интерес, предоставен от концедент на търговец - концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради и/или управлява и поддържа обекта на концесията на свой риск. Концесията се предоставя въз основа на дългосрочен писмен договор с определен материален интерес, сключен между концедента и концесионера. Според предмета си концесиите са:
1. концесия за строителство;
2. концесия за услуга;
3. концесия за добив. "

Съдържанието на екологичния анализ е в зависимост от предмета на концесията и включва:
1. "Информация за наличието на проведена процедура по глава шеста от Закона за опазване на околната среда с посочване на:
o предписаните с акта на органа по околната среда мерки за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от строителството и експлоатацията на обекта на концесията върху околната среда;
o мерките за наблюдение и контрол, включително собствен мониторинг, свързан с опазване на околната среда.
2. Указания за изпълнението на предписаните с акта на органа по околната среда мерки по опазване на околната среда в процеса на проектирането, строителството и/или експлоатацията на обекта.
3. Определяне при необходимост на допълнителните процедури по глава шеста от Закона за опазване на околната среда, които е необходимо да бъдат проведени от концесионера.
4. Когато не е проведена процедура по глава шеста от Закона за опазване на околната среда, екологичният анализ съдържа вместо информацията по т. 1 и 2 следната информация:
o Описание на инвестиционното предложение за обекта на концесията:
o въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи, атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи и защитените територии на единични и групови паметници на културата, както и очакваното въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси, различните видове отпадъци и техните местонахождения, рисковите енергийни източници - шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми;
o въздействие върху елементи от Националната екологична мрежа, включително на разположените в близост до обекта на концесията;
o вид на въздействието (пряко, непряко, вторично, кумулативно, краткотрайно, средно- и дълготрайно, постоянно и временно, положително и отрицателно).
5. При необходимост - програма за отстраняване на екологичните щети, включително ликвидационни и рекултивационни мероприятия, от дейностите по концесията с цел предаване обекта на концесията на концедента годен за употреба с отстранени екологични щети."
Концесионните анализи се оформят и представят на хартиен и на електронен носител като един документ, който съдържа: въведение; обща част; екологичен анализ; общи изводи и препоръки; приложения. Общата част включва информация и аналитична част, която е обща за всички концесионни анализи. Отделните изводи и препоръки в концесионните анализи оформят общото становище на екипа относно законосъобразността и целесъобразността на предоставянето на концесията. Концесионните анализи се изработват от екип, който включва експерти, притежаващи необходимата квалификация и професионален опит в изработването им. Концесионните анализи се приемат с протокол на екипа за подготвителни действия, който се представя на съответния министър, при отдаване на концесия на държавна собственост, на кмета на общината - в случай на общинска собственост и на лицето, което управлява публичноправната организация - за обществените концесии. При съгласуването на държавните концесии, екологичните анализи се изпращат на министъра на околната среда и водите за становище заедно с документите. Съгласуването на държавните концесии се извършва в 14-дневен срок от получаването на преписката в съответната администрация. Непредставянето на становище в определения срок се счита за съгласуване без бележки.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Защита на антропогенните туристически ресурси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.