Задлъжнялост на САЩ - вътрешни и външни икономически ефекти


Категория на документа: Икономика


Задлъжнялост на САЩ - вътрешни и външни икономически ефекти

На 15 септември 2008г. най-старата инвестиционна банка на Уолстрийт - Lehman Brothers - обявява фалит, който повлича със себе си цялата финансова система на САЩ. Светът става свидетел на един от най-тежките колапси в историята на човечеството. В опит да извадят икономиките си от кризата, централните банки по света предприемат редица нетрадиционни спасителни операции. Година по-късно глобалната икономика показва знаци за възстановяване от финансовата криза. Огромните дози монетарни стимули на американското правителство спомагат за икономическото възстановяване на САЩ, но същевременно крият редица дългосрочни рискове и заплахи за развитието на най-голямата икономика в света и нейната валута.

Ключови думи: САЩ, държавен дълг, Федерален резерв

В най-мощната икономика на света - САЩ, държавният дълг в настоящата кризисна конюнктура се използва, за да се стимулира икономическият растеж. Увеличаването на държавните разходи в колосален размер се прави от федералното правителство, за да се акумулират средства в различните отрасли на националното стопанство. По този начин се стимулира съвкупното търсене, но се формира и бюджетният дефицит. Той се покрива чрез генерирането на държавен дълг.1

В условията на тежка икономическа криза най-голямата икономическа сила в света е избрала като фундамент на антикризисните си мерки експанзионистичната фискална политика. В концепцията на американското правителство се залага на идеята за дълговото финансиране на бюджетния дефицит, поради което към 2012г. е натрупан огромен държавен дълг.Същата година държавния дълг достига 16 трилиона долара като с това надхвърля БВП на страната, който е 15,68 трилиона долара. Тези данни изглеждат шокиращи, но са част от цялостната държавна стратегия за стимулиране на икономиката. Въпреки множеството концепции за тежестта на дълга, логиката на политиката в първата икономическа сила можем да разберем чрез постановките за мултипликационния ефект на разходите. Намирайки се в рецесия, икономиката чрез нарастване на държавните разходи може да ограничи неблагоприятните ефекти. Причините за това са няколко. На първо място огромните разходи на правителството, постъпващи в националното стопанство и генериращи вътрешен или външен дълг, стимулират заетостта,потреблението, а това отключва приспособителните механизми за възстановяване на пазарното равновесие. От теорията за цикличността на икономическото развитие знаем, че рецесията (след нея и кризата) и последствията от нея възникват, когато съвкупното предлагане превиши съвкупното търсене, вследствие на което се задействат лавинообразните унищожителни процеси за националното производство.Увеличаването на държавните разходи обаче може да въздейства положително, като чрез тях съвкупното търсене се увеличи и в крайна сметка успее да се изравни отново със съвкупното предлагане.Именно тази базова теоретична концепция илюстрира в най-опростен вариант натрупването на държавен дълг по време на криза в САЩ.2

Има и друг важен момент.Държателите на държавните американски дългови облигации, т.е. притежателите на американски дълг, считат тези ценни книжа за сигурен финансов продукт поради факта, че имат гарантирана доходност, базирана на вярата в бъдещите данъчни приходи на САЩ. Така се правят повече инвестиции в стопанството, което отново повишава нивото на съвкупното търсене. Като пример можем да посочим, че най-големите притежатели на щатски дълг (Китай,Япония,Русия,правителствените органи) са увеличили нивото на инвестираните средства именно в последните години.

Рецесията и банковата криза принуждават Федералния резерв на САЩ (ФЕД) да използва монетарни стимули - инструменти на монетарната политика, които ФЕД прилага с цел увеличаване на паричната маса в обращение и стимулиране на икономиката. ФЕД използва три основни инструмента за увеличаване на паричната маса - редукция на основния лихвен процент, редукция на сконтовия лихвен процент и капиталови инжекции.3

В условията на замряло банково кредитиране и фирмени загуби, ниският основен лихвен процент на ФЕД има за цел повишаване на кредитната активност на банките чрез понижаване цената на кредита. Но в случая възможността за редукция на федералния лихвен процент е изчерпана, тъй като от 16 декември 2008г. ФЕД поддържа лихва в целевата зона 0-0.25%. бел. В допълнение , ФЕД разширява традиционния си дисконтов прозорец чрез понижаване на сконтовия процент. От декември 2008г. ФЕД поддържа дисконтови проценти по първичните кредити от 0.50%, а по вторичните - 1 %.

Третият основен инструмент от монетарната политика на ФЕД са капиталовите инжекции.Те имат за цел директно повишаване ликвидността на финансовата система и подобряване условията на кредитните пазари. Федералният резерв осигурява финансови инжекции чрез редица нетрадиционни спасителни програми за стабилизиране на финансовата система. Тези спасителни операции могат да бъдат подразделени в три основни групи:

Първата група включва предоставяне краткосрочна ликвидност на капиталово стабилни финансови институции, като за тази цел ФЕД създава няколко програми, подпомагащи конкретни операции. Най-мащабната от тях е Term Auction Facility (TAF) - система на аукциони, при която банките теглят от ФЕД едномесечни кредити на приемливи лихви.4

С втората група спасителни операции се идентифицира предоставянето на ликвидност директно на инвеститорите на кредитните пазари. В тази връзка, спасителната програма Asset-Backed Commercial Paper Money Market Mutual Fund Lending Facility (ABCPMMMFLF) включва предоставяне ликвидност на банки и компании, притежаващи банки, с цел финансиране покупките им на нискорискови корпоративни ценни книжа и депозитни сертификати от взаимни фондове, инвестиращи в паричните пазари.

На трето място , ФЕД се насочва към изкупуване на държавни и ипотечни ценни книжа от банковия сектор с цел предоставяне на по-голям ресурс на търговските банки. По този начин доходността на облигациите намалява, което води до понижаване лихвите, стимулиране потреблението и тегленето на заеми.5 За целта ФЕД създава програмата Troubled - Asset Relief Program (TARP), която предвижда възможността на Министерството на финансите на САЩ да изкупува силно обезценени ипотечни финансови инструменти и необслужвани вземания от балансите на банките и институционалните инвеститори в общ размер от 700 млрд.долара.

В крайна сметка, до края на септември 2009г. общо 11,6 трлн.долара са изразходвани, заети или гарантирани в САЩ в опит да се спасят банките и да се преодолее най-продължителната рецесия за последните 70 години.6 Огромните дози монетарни стимули на Федералния резерв действително укрепват системата, но същевременно са свързани с натрупване на огромен правителствен дълг, увеличаване бюджетния дефицит на САЩ, отслабване покупателната сила на щатската валута, инфлация, слаба ефективност на монетарните стимули, както и предприемане на рискови инвестиции от страна на банковия сектор с цел постигане на по-висока възвращаемост.

Като начало,инжектирането на стимули в икономиките при пресъхнали данъчни постъпления в бюджета води до натрупване на огромен правителствен дълг. Според Бюджетната служба на американския конгрес,публичният дълг за финансовата 2009г., която приключва в края на септември, възлиза на 11 910 млрд.долара. За сравнение, федералният дълг за 2008г. е близо 9 986 млрд.долара. Според десетгодишната прогноза на Бюджетната правителствена служба, през 2019г. правителственият дълг на САЩ възлиза на 23 290 млрд.долара и преминава границата от 100% от БВП. 7Това показва, че ФЕД трупа своите задължения с голяма скорост, което лесно може да предизвика втора вълна на финансовата криза през следващите няколко години.

С увеличаването на правителствения дълг, бюджетният дефицит на САЩ също нараства. Според Бюджетната служба на американското правителство, бюджетният дефицит за финансовата 2009г. достига рекордните 1 417 млрд.долара. Дефицитът се равнява на 9.9% от БВП и е най-големият от 1945г. насам. За сравнение през 2008г. той възлиза на 455 млрд.долара или 3.2% от БВП. Увеличението в бюджетния дефицит на САЩ през 2009г. е предизвикано от рязко снижаване на данъчните приходи в резултат от икономическата криза и нарастване на разходите, свързани с мерките срещу последиците от кризата. Според десетгодишната прогноза на Бюджетната служба, общият бюджетен дефицит за периода 2010-2019г. достига 7 108 млрд.долара или 4% от БВП. 8

Нарастващият бюджетен дефицит, с който американското правителство трябва да се справи през следващите години, води до намаляване стойността на американския долар и увеличаване риска от неговата обезценка.С възстановяването на световната икономика от финансова криза, склонността на инвеститорите за отбягване на риска започва да намалява. Очакванията за излизане от глобалната рецесия се покачват, компаниите се завръщат към печалба и инвеститорите увеличават своя апетит за рискови активи. В резултат,инвеститорския интерес към доларовите активи намалява, а това води до неговата обезценка и намаляване на инвестициите в американски ДЦК.9

Монетарните стимули на ФЕД и произтичащите от тях огромни дългове в американската икономика крият дългосрочна опасност от инфлация. Причината е ,че с увеличаване на паричното предлагане цените нарастват, което води до обезценяване (девалвация) на щатската валута. В САЩ инфлация може да последва в случай, че ФЕД продължи да увеличава паричната маса в икономиката и поддържа лихвените проценти на ниски нива за дълъг период от време.

През последните година и половина официалната безработица в САЩ започна да спада, достигайки четиригодишно дъно от 7,5%. Почти всеки един от докладите за състоянието на пазара на труда в САЩ се приемаше от пазарите като "добър" и отразяващ бавното, но сигурно възстановяване на икономиката на страната.

* Заетостта в САЩ (процентът на хората, влизащи в работната сила, които действително работят) не е прехвърляла 59% от лятото на 2009 г., а за последно толкова ниски нива са наблюдавани в началото на 80-те години. Въпреки че от 2010 г. насам броят на работните места в икономиката постепенно се увеличава, заетостта на практика остава непроменена. Причината е, че нарастването на броя на новите работни места не успява да изпревари нарастването на населението на САЩ.
* Работещите на пълен работен ден в САЩ са с близо 6 милиона по-малко, отколкото в края на 2008 г. В същото време броят на работещите на непълен работен ден се колебае между 27 и 28 млн. души от началото на кризата. През април 2013 г., броят на хората, които работят на непълен работен ден, но искат да работят на пълен такъв, се увеличава от 7,69 на 7,92 млн. души в сравнение с април 2012 г.
* Икономическата активност (т.е. делът на хората, които или работят или активно търсят работа - т.е. се броят за безработни, но икономически активни) на населението в работната сила също продължава спада си - от 66,2% в началото на 2008 г. до 63,6% през април 2013 г., което е най-ниската стойност от 1979 г. насам.
* От началото на кризата броят на лицата, които са извън работната сила, но искат веднага да започнат работа, се е увеличил с 2 млн. души. Тези лица не попадат в обхвата на работната сила и съответно в статистиката за нивото на безработица, тъй като не отговарят на някои формални критерии (например, не са търсили активно работа в последните 4 седмици). В тази група през април 2013 г. влизат над 6 милиона души.
* Според плана на Обама за справяне с кризата от края на 2008 г. безработицата в САЩ трябваше да е паднала до сегашното си ниво някъде през пролетта на 2010 г., тоест преди 3 години. Към май 2013 г. показателят трябваше да доближава 5%.

Всичко това показва, че наблюдаваното намаляване на официалната безработица и бавното, но продължаващо увеличаване на броя на заетите в икономиката, макар и положителни знаци, са по-скоро добре изглеждащи статистики, отколкото признаци за устойчив икономически растеж и съответно подобряване на бюджетната позиция на страната чрез увеличаване на данъчните приходи и намаляване на социалните разходи. Реално възстановяване на пазара на труда, изразяващо се в повишаване на заетостта и възстановяване на броя на изгубените по време на кризата работни места в страната, все още не се е състояло.10

От началото на кризата американското правителство демонстрира хронична неспособност да се вмества в собствените си бюджетни прогнози. Дефицитът за фискалните години в периода 2008-2012 г. е подценяван със средно 321 млрд. долара годишно. Това са разходи, които американското правителство не е очаквало да направи, и които по размер се равняват на около 2% от целия БВП на страната през 2012 г. Дори ако изключим ужасяващата 2009 г., когато дефицитът е с 1 трилион долара повече от заложения, средната разлика между очаквания и реалния дефицит е над 150 млрд. долара на година. На приложените графики се виждат разминаванията между прогнозата за първата, втората и третата бюджетна година, включени в одобрените бюджети на САЩ за периода 2008-2012 г. Без изключение от 2008 г. насам недостигът на средства за първата година е винаги подценен, като за втората и третата година разминаванията са още по-сериозни.

Ако приемем бюджета за 2008 г., като първия кризисен такъв, общият размер на допуснатите оттогава до края на фискалната 2012 г. дефицити достигна 5,8 трилиона долара. Това е на практика размерът на средствата, които американското правителство е похарчило без да има - т.е. без да успее да събере като данъци. От тях 1,6 трилиона идват именно под формата на непредвидени в одобрените бюджети за годината дефицити. С други думи, въпреки огромните дупки в американския бюджет през последните няколко години, почти една трета от тях не са очаквани да се реализират в рамките на следващата бюджетна година. В дългосрочен план нещата са още по-сериозни. Така например, донякъде комично, прогнозите през 2008 и 2009 г. са за излишъци от 61 и 29 млрд. долара съответно през 2013 и 2014 г.

Занижаването на очакваните дефицити е явно доказателство, че САЩ са подценили дълбочината на кризата. Видно е също, че по-високата "точност" на прогнозите след 2010 г. не се дължи на реални усилия за намаляване на разходите, а на завишаването на прогнозите за дефицита до нива около един трилион долара.

Цялата идея зад залагането през 2011 г. на автоматични съкращения на разходите, които трябваше да влязат в сила в началото на 2013 г. (т.нар. "фискална пропаст"), беше да се спре тази тенденция. Неспособността на републиканци и демократи да се споразумеят за съкращения, на стойност едва половината от планирания само за 2013 г. дефицит, говори за зависимостта на американската икономика от дълг.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Задлъжнялост на САЩ - вътрешни и външни икономически ефекти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.