Възникване на туризма


Категория на документа: Икономика



Черноморски - 45 - 50 %;

Планински - Северозападна България - зимен отдих и лятна рекреация /маршрутно-познавателен туризъм/;

Към културно-исторически обекти - най-често май - юли.

Към балнеолечебни центрове;

В големите градове и техните крайградски зони по време на краткотраен отдих в края на седмицата.

Активният туризъм в България се характеризира със следните особености:

преобладава морска рекреация;

силно изразена сезонност;

умерени възможности средно качество на услугите / преобладават спане и хранене/;

преобладаващи туристи от източна Европа, Германия, Великобритания, Гърция, Скандинавските страни и голям транзит от Турция;

усвояване на ресурсите главно в туристическите компелкси.

През последните години се наблюдава тенденция към подобряване качеството на туристическите услуги и увеличаване броя на чуждестранните туристи, чиято бройка за 1994г. достига 10068181 души. На България се пада около 1% от международните туристически пътувания в света.

За разрастване на активния туризъм има предпоставки както в планинските, така и в морските и балнеоложките компелкси. Качеството на ски терените се определя като много добро поради наличичето на денивелация, разнобразна конфигурация, мощност на снежната покривка на Рила, Пирин и Витоша. Много добри са условията и за лятна рекреация - характера на релефа, хоризонталното му и вертикално разчленение, температурата на въздуха, слънчевото греене, дървесната растителност, хигиенно-климатичен и естетичен фактор. Въпреки че в Алпите има 800 курорта - по-големи и по-удобни от нашите - бихме могли да привличаме туристи чрез дъмпингови цени, чрез прилагане на допълнителни атракции и нови видове услуги. Възможно е да се развие и планински туризъм, свързан с планински селища с интересна архитектура, етнография и др. Напоследък си пробива път и т.нар. селски туризъм, където туристите се откъсват от урабанизираната среда и в близост до природата успешно релаксират и възстановяват силите си. Възможности за по-широко развитие може да получия и конгресния туризъм, тъй като страната ни разполага с добра база в изградените резиденции, които могат да се дават под наем за срещи, семинари, симпозиуми, научни конференции и др.

Участието на чуждестраните гости в общия брой реализирани нощувки е 57,8% през 1994г. От средствата за подслон най-предпочитани от тях са хотелите - 97,9 % от реализираните нощувки, 1,2 % къмпингите, 0,7% квартирните бюра. Гости на хотелите са предимно туристи от ОНД, немци и англичани.

Установяването на оптимално съотношение между рекреационните ресурси, потребностите и материално-техническата база е предпоставка за интензивно развитие на международния активен туризъм, който е източник на валутни постъпления за страната. Това налага необходимостта от създаването на предпоставки за увеличаване на дълготрайните чуждестранни посещения в страната, а така също увеличаване на услугите в районите с повишени транзитни туристопотоци.

Пасивният туризъм в България започва да се развива преди около 30 години. През 1965 г. 208 хил. Души са пътували в чужбина. Благоприятна предпоставка за развитието на пасивния туризъм са новите социално-икономически условия. Пасивните пътувания са по-равномерно сезонно разпределени в сравнение с активния туризъм. Максимумите са през пролетта и ранната есен заради по-ниските цени. През зимата се наблюдават главно пътувания в командировка. Голяма част от туристите пътуват организирано. Потокът е осомено интензивен към Гърция, Турция, Унгария, Чехия, Австрия, Германия. По отношение на валутните постъпления пасивният туризъм е нерентабилен за икономиката на страната. Но от друга страна спомага за разширяване географската клтура на българина. През 1994г. са пътували в чужбина 4394272 български туристи - частно и служебно. За същата година международният туризъм е с активен туристически баланс, като на активния туризъм се падат 69,6%, а на пасивния - 31,4 % от международния туризъм на България.

В страната са формирани и се формират няколко туристически района. Те заемат 1/2 от територията и. Туристическите райони са съчетание на привлекателни туристически обекти, материална база и туристопотоци. Проблемът за туристическото райониране възниква през 60-те години. Необходимостта му се налага от нарастването на броя на туристите и касае управлението. През 1961г. се обособяват 14 зони с ресурсен и планировъчен характер, като в следващите години броят на районите се увеличава също на база на ресурсен подход. През 1972 година е създадена схема, включваща основен туристически район, микрорайон, туристическа локализация, туристическо ядро и туристически обект. Схемата включва:

Дунавски основен турпистически район с Видинско-Оряховски и Русенско-Силистренски райони;

Старопланински основен район - Стара планина и Предбалкана;

Подбалканско-Средногорски основен туристически район - същинска Средна гора, Розова долина и Сърнена Средна гора;

Рило-Пирински основен район - Рила и Пирин;

Родопски основен район - западни и средни Родопи;

Витошко-Осоговски основен район - Витошки и Осоговски;

Черноморски основен район - север и южен.

Извън тези райони се посочват Плевенски и Шуменски микрорайони и отделни локализации.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възникване на туризма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.