Възникване на туризма


Категория на документа: Икономика



Географското положение се явява пространственото отношение между местата на туристическото търсене и местата на туристическото предлагане. Това определя и голямото му значение. То е в силна зависимост от транспорта. Благодарение на развитието на транспорта настъпват коренни изменения в географското положение на туристическите ресурси - т-е. В тяхната достъпност за туристическото движение.
България има благоприятно кръстопътно положение. Страната е свързана с ж.п. транспорт със страните от Източна Европа, а също и меридионални от Западна Европа магистрали;три международни летища, разположението на р. Дунав и Черноморското крайбрежие. Гранични контролно-пропусквателни пунктове са Калотина, Драгоман, Капитан Андреево, Кулата, Брегово, Връшка чука, Станке Лисичково, Златарено, Маказа, Видин, Свищов, Силистра, Дуранкулак, Малко Търново. Необходимо е усъвършенстване на техните пропускателни възможности,, както за нуждите на туризма, така и за търговските връзки на страната, транзитните превози и други дейности.

Решаваща роля върху развитието на туризма като отрасъл играят социално-икономическите фактори.

Един от основните туристически фактори е пазарът на туристически услуги. Обемът на рекреационите потребности се явява като функция от броя на населението, неговата възрастова и семейна структура, характер на труда и професионален състав, доходи, степен на образование, качество на жилището, наличие на личнно превозно средство и др. Важна предпоставка за развитието на туристическия пазар са сравнително ниските цени на предлаганите услуги, като особено силно този факт влияе върху активния туризъм. Голяма част от предлагания туристически продукт е добре известен и има добри позиции на международния пазар.

Материално-техническата база на туризма е решаващ фактор за развитието на отрасъла Тя се поделя на основна база / настаняване и хранене/ и допълнителна /всички други дейности и съоръжения, които участват по някакъв начин в туристическото обслужване.

Характерно е неравномерното и разпределение. В последните три години се извърши демократизация, преструктуриране и преобразуване на държавните предприятия в отрасъла в търговски дружества. Наличната материална база на отрасъла е разпределена и се стопанисва от общо 136 фирми, от които 109 са еднолични търговски дружества, 25 са ЕООД и 2 са държавни фирми.

Сегашното състояние на по-голяма част от материално-техническата базза по международните стандарти може да се определи в категория, сответстваща на две и три звезди. Голяма част от обектите притежват големи потенциални възможности, но се нуждаят от значителни инвестиции и подобряване на управлението. Сравнително нисък е делът на висококалорийните хотели - стаите в хотели с четири и пет звезди са 11% от общия брой, с три звезди - 25 % и с две звезди - 63%. Очакваното нарастване на потока от по-платежоспособни туристи, посещаващи България, щие породи и по-голямо търсене на услуги с по-добро качество.Разбира се, картината бързо и лесно се променя поради динамичното развитие на икономически, социални и други фактори.

Организационната структура на кадрите е важен реализационен фактор на туризма. Качеството на услугите до голяма степен зависи от компетентността и професионалните умения на туристическите кадри. У нас постоянно заетите в туризма са около %№ хиляди души, а около 100 хиляди са сезонно ангажирани в този отрасъл. Високият дял на временно работещите в туризма е неблагоприятно обстоятелство, което влияе негативно върху качеството на обслужването.

Азбучна истина е , че туризмът е в пряка зависимост от транспорта, тъй като с него се извършва хпедвижване в пространството. От своя страна туризмът влияе върху развитието на транспорта. Много от магистралите, летищата и крайпътните обекти у нас бяха изградени благодарение на туристическата си значимост. Понастоящем в страната има около 13 хил. Км. Автомагистрали, изгражда се пръстен от автобаните Хемус, Мизия, Черно море и Марица. Три са международните летища - София, Варна и Бургас и още седем аерогари обслужват пътническия трафик. Запазва се и ролята на железниците в обслужването на туризма на средни разстояния /София - Варна/, а също и край големите градове. Твърде малко е значението на дунавските и черноморските пристанища за туризма. Това е една неблагоприятна особеност на нашата страна. С развитието на планинския туризъм бяха изградени лифтове и въжени седалкови линии в повисоките планини - общо около 20 линии.

Не по-малко важен фактор за развитието на туризма е урбанизацията. Населението се струпва в големите градове и живее далеч от природата, което поражда необходимост от туризъм и рекреация именно като следствие на негативните въздействия на този необратим процес.

Друг фактор и предпоставка за наличие на туризъм и рекреация е свободното време и доходите на населението.

Важно условие, което оказва влияние върху всички тези фактори е мирът. Н4е на последно място по значение е и екологичният фактор. Екологично чистата природна среда е задължително условия при организирането на всякакъв вид туризъм.

За начало на туризма в България се приема 1895 г., когато Алеко Константинов организира масово изкачване на Черни връх, което той описва в пътеписа си "300 души на Черни връх". Дълго време след Освобождението туризмът у нас се развива много бавно и няма стопански характер. Той е привилегия на по-заможните българи, които посещават Варна и останалите Черноморски градове, а също Боровец /Чамкория/, Рилски манастир, Копривщица и др.За туризъм извън пределите на страната почти не може да се говори. Между Първата и Втората световна война България прави първите си стъпки в активния и пасивния международен туризъм. На международния туристически пазар България се появява в края на петдесетте години, когато се намаляват или премахват различни гранични формалности - мита, визи и се засилва стимулирането на туризма от страна на държавата. През 1948 година започва изграждането на туристически комплекси по крайбрежието, най- старите от които са "Св. Константин и Елена" - 1948г., "Златни пясъци" - 1956г. и "Слънчев бряг" - 1960г.

Във вътрешността на страната се обновяват и доизграждат най-големите планински курорти като Боровец в Рила и Пампорово в Родопите, които се превръщат в първокласни ски центрове.Туристически център за ски до столицата е Витоша. Нов ски-център израства до Банско.

За подема на активния международен туризъм през 60 - 70-те години допринасят и сравнително ниските цени на българския туристически продукт. Освен това транзитните магистрали към и през България стават значително по-бързо благодарение на българската и чужди пътни мрежи.

Туристическите връзки със страните от Европа бяха насърчени и от изграждането на маст над р. Дунав между Русе и Гюргево и на фериботна връзка между Видин и Калафат. Освен това на границата с Румъния бяха създадени още два гранични пункта, на границата с бивша Югославия --4, на турската - 2 и на гръцката 1. Съществува проект за изграждането на нов мост на р. Дунав, за да се подобри обслужването на пътникопотока в двете посоки.

Отрасловата структура на туризма е представена от вътрешен и международен туризъм. Тяхното развитие е свързано с разнообразни дейности - плажен и воден спорт по Черноморието, планински и зимен спорт в едни от най-високите планини на Балканите, значителна балнеологична база и много културни, исторически, архитектурни забележителности. Това определя четирите основни направления в развитието на туризма в България: морски, планински, градски и балнеоложки. Основните туристически дейности в България са хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска и представителна дейност, търговска дейност, туристически автотранспорт, строителна, монтажна и инженерингова дейност.

Вътрешният туризъм касае почивката на българските граждани и техните семейства и играе българите са голяма роля. Така през 1994г. българите са реализирали 4,7 млн. нощувки в хотелите, къмпингите, квартирните бюра и хижите - 42,3% от общите нощувки. По отношение на средствата за подслон предпочитанията на българите са към почивните домове и хижите. Това се дължи на т.нар. социален туризъм, чиято типична собствена база за подслон са почивните домове и санаториумите, но често се наемат стаи и в друга настанителна база - хотели или частни квартири, за да ги предостави на почиващите на по-ниски цени.

Най-съществените слабости на социалния туризъм са:за българските туристи изборът на място за почивка е ограничен в известна степен, от друга страна настанителната база за социален туризъм е недостъпна за чуждестранни гости, което изолира тези туристически потоци един от друг и намалява възможностите за социални контакти. На второ място след почивните домове предпочитанията на българите за настаняване са частните квартири. Едва след това са хотелите, следвани от хижи и къмпинги.

Една друга възможност за почивка на децата са ученическите лагери. През 1994г. в тях са почивали 230250 деца.

Голяма част от българските туристи прекарват своята ваканция в собствени вили.През последните десетилетия вилното стройтелство се развива с бързи темпове в крайградските зони и околностите на големите градове. Тези втори жилища служат както за краткотраен, така и за дълготраен отдих.

Наблюдава се разрастване на т.нар. "зелен туризъм", свързан с използване на наличния жилищен фонд в страната. Нараства и значението на краткотрайния отдих на населението. Ежегодно се регистрират около 70 млн. участия в краткотраен отдих, което означава, че на човек от населението се падат 8 излета в годината. Това ще рече, че съотношението между кратктрайния и дълготрайния отдих е 1,5 : 1.

Голяма роля за развитието на вътрешния туризъм играе организирания туризъм. Затова съдействат специализираните бюра за отдих и туризъм. През последните години в този бизнес се настаниха много наши и чужди частни труоператорски фирми, които организират екскурзии и почивки в страната и чужбина. Организират се и летни и зимни лагери в страната и чужбина и т.нар. зелени училища.

Към туристическата дейност отношение имат и Ловно-рибарския съюз, Съюзът на автомобилистите, младежките организации и др. От началото на април 1990 година се създаде Комитет по туризма към Министерския съвет на България. Той координира и контролира стапанския туризъм на всички организации. Последните се реорганизират, като предстои и приватизация на държавните фирми. Около 8 хиляди фирми включват в своята дейност туроператорска дейност. Голяма част от малките туристически обекти са дадени за стопанисване под аренда на частни лица.

Вътрешният туризъм в България се концентрила в голяма степен по Черноморието. От вътрешността на страната ясно се открояват югозападните части, където се намират столицата, най-високите планини - Рила, Пирин, Витоша - и голям брой минерални извори.

Потоците на вътрешния туризъм се разделят така:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възникване на туризма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.