Възникване на класицизма


Категория на документа: Икономика


5

Възникване на класицизма в Англия и Франция. Възгледи на Р. Кантильон, У. Пети и П. Буагилбер

Разлагането на феодализма е същевременно формиране на новото, капиталистическо общество. В Англия началото на този поврат е поставено през 16в. Това е период на обезземляване на селяните в резултат на огражданията и превръщането им в наемни работници. Земеделците се обуржоазяват. Основа на земеделието става фермерското стопанство, изградено на арендна основа и използване на наемен труд. Широко развитие получава манифактурното производство в отрасли като корабостроението, металургията, минното дело, текстилната промишленост. Докато в епохата на търговския капитализъм главна форма на богатство са парите, а основна форма за приложение на капитала - търговията, в новите условия като основна форма на богатството започва да се налага производителният капитал.

Уилям Пети е родоначалник на класическата политическа икономия в Англия.
- Пръв достига до заключението, че източник на стойността на стоките е съдържащото се в тях сравнително количество труд, изразходвано за тяхното производство.
- Разграничава 2 вида цени на стоките: естествена (стойността) и политическа (пазарната цена на стоките). Естествената е вътрешната цена на политическата.
- Друг вариант за разбирането му за ст-стта е "Трудът е баща и най-активен принцип на богатството, а земята - негова майка"
- Разглежда работната заплата като цена на труда. Според него величината й се определя от обективни фактори, а не от субективни решения на законодателя. Такъв обективен фактор е минимумът необходими средства за съществуване на работника.
- Към факторите, определящи работната заплата Пети отнася плодородието на почвата (което влияе върху производителността на земеделския труд) и климата, влияещ върху потребностите на работника.
- Счита, че "естествената и истиснката рента за съответната година" е равна разликата между получените земеделски продукти (приходи) и разходите за семена и работна заплата.
- Пети дава първото понятие за диференциална рента, която свързва с различното плодородие на участъците земя и най-вече с различното им месторазположение.
- Рентата е една от формите на принадената стойност и от нея се определят: размера на лихвата и цената на земята. Рентата трябва да е по-голяма от лихвата. Цената на земята е капитализирана рента, равна е на 21 броя годишни ренти.
- Според него парите са стока, чиято стойност също се определя от труда за нейното производство. Те имат местна (номиналната ст-ст) и вътрешна (определя се от стойността на благородните метали) стойност.
- Трябва да има пропорция между парите и стоките.
- Основната форма на стопанската дейност е производството; богатството се създава в материалното производство, а в обращението се извършва неговото разпределение, то не създава богатство.

Джон Лок (Англия) 1632 - 1704г. - предизвиква първият крах на финансовата система във Франция; мошенник и пророк е според Маркс; въвежда принципа на индивидуализма. Споделя много от принципите на меркантилизма, като в същото време, творчеството му е в противоречие с много от принципите му и така той маркира еволюцията на меркантилизма в класицизъм.
- Поставя началото на разглеждането на човека като икономически индивид. За неотменим негов атрибут смята частната собственост и я разглежда като естествено негово право.
- Според него първоизточник на собствеността и стойността е трудът. Трудът създава и различието в стойността на всички вещи.
- Счита, че фактическите цени на предметите се определят от взаимоотношението между търсенето и предлагането, което дава основание за причисляването му към основоположниците на теорията за търсенето и предлагането.
- Залага на свободната игра на пазарните сили, а не на държавното регулиране на стоковото и паричното обращение.
- Приема количествената теория за парите и обосновава обратната зависимост между ценността на парите и тяхното количество.
- Окончателно скъсва с меркантилизма с твърдението, че богатството на страната се състои не само от нейните запаси от злато и сребро, но и земята, постройките и всякакъв вид потребителски блага.

Дъдли Норс (Англия 1641-1691) - противник е на държавната намеса в икономиката и защитник на свободната търговия.
- Според него богатството на страната не се определя от изобилието на злато и сребро, а от развитието на промишлеността, земеделието и външната търговия;
- Първи прави разграничение между парите като пари и парите като капитал - когато парите не са в обращение, носят загуба (инфлацията ги изяжда). Парите са посредник в oбращението.
- Пръв забелязва, че равнището на лихвения процент се определя не от количеството пари, а от тяхното търсене и предлагане. По-благоприятен за търговията на страната е ниският лихвен процент.
Дейвид Хюм (Англия 1711 - 1776)
- Парите са посредник в обращението; те са оръдие, което облекчава размяната на стоките.
- Богатството на страната са не парите, а продуктите и трудът. Могъществото на страната и благосъстоянието на гражданите зависят от развитието на промишлеността, занаятите и търговията.
- Виден представител на количествената теория за парите, с принос в разработката на елементарния й вариант. Цените на стоките зависят от масата на парите в обращение (когато нарастват парите, нарастват и цените).
- Привърженик е на свободната международна търговия. Равнището на парите и конкурентоспособността сами регулират паричните потоци, което прави ненужни държавните мерки в това отношение.
- Парите влизат в процеса на обращението без цени, а златото и среброто - без стойност - това свое значение те придобиват в процеса на пазара.
- Лихвеният процент е в пряка зависимост от търсенето на заемен капитал.
- С развитието на промишлеността и търговията се намалява лихвеният процент, а това способства тяхното развитие.

Пиер Буагилбер (Франция 1646-1714) - поставя основите на икономическия класицизъм във Франция, където условията са коренно различни от тези в Англия. Франция е феодална, със засилване на абсолютната кралска власт. Промишлеността е слабо развита, запазени са занаятчийските цехове, които строго регламентират и ограничават производството. Създадените от Колбер манифактури са в упадък. В пълен упадък е и земеделското производство, което е слабо продуктивно и ниско доходно. Има много високи данъци, а социалните отношения са в най-горната си точка за периода.
- Като класик Буагилбер смята, че истинската стойност на парите се определя от труда, а нейна мярка е работното време.
- Размяната трябва да се извършва в съответствие с разходите на труд.
- Разглежда парите като "всеобщ палач" и основно зло за обществото. Те не са благо. Като естествена тяхна функция признава функцията средство за обращение. Тази функция могат да изпълняват всички стоки, а не само златото и среброто и прави извода, че металическите пари могат да се заменят с книжни.
- Причина за упадъка на Франция вижда в колберизма.
- Застъпва се за защита на селскостопанското производство, за забрана износа на жито, за подобряване положението на селяните, за нова данъчна система, която да стимулира производствената дейност.
- Икономиката трябва да се развива на базата на естествените си закони, които не бива да се нарушават.
- Намесата на държавата в икономиката трябва да е разумна.

Ричард Кантильон (1680-1734) - ирландец по рождение, провел значителна част от живота си във Франция.
- За източник на богатството счита земята и труда, които определят действителната, "вътрешна" ценност на стоките. Разграничава вътрешната ценност на стоките от пазарните им цени. Вътрешната ценност свързва с разходите за земя и труд, необходими за производството на стоките. В процеса на размяната, под влиянието на d и s, пазарните цени на благата могат да се отклонят от действителната им "вътрешна" ценност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възникване на класицизма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.