Въведение в общата икономическа теория


Категория на документа: Икономика


Античната икономика се характеризира с преобладаване на селското стопанство и с градската култура на гръцките полиси.(Това не е особенно важно,просто да се знае)

Модерната икономическа теория започва с физиократията през 1756г.Тя представлява междинно стъпало по пътя към класическия период.
Какво е физиократия?
Физиократите се придържат към схващането,че по принцип обществото и икономиката трябва да функционират съобразно с естествения порядък,така както физиката следва природните закони.
Според тях единствено трудът в селското стопанство създава стойност,тъй като увеличава запасите от блага в народното стопанство.Занаятите са полезни за обществото,но не могат да допринесат за създаването на стойност,туъ като само променят вече съществуващите суровини.Затова търговците и занаятчиите се определят като безплодна класа.Физиократите въвеждат метода на агрегацията на отделните стопански субекти в сектори и първи правят анализ на кръгооборота.
Към края на 18в. Откриването на парната машина създава възможност за постоянно подобряване на технологиите на основата на все по-широкото използване на машини.Започва индустриалната революция,която радикално променя икономиката.Идва ново светоусещане,убеждението в естествените права и равенството на всички хора са несъвместими с провежданата меркантилистка молитика.Адам Смит издава произведенията "Теория на нравствените чувства" и "Богатството на народите" които се считат за началото на класическата полическа икономия.

Какво е Класическата полическа икономия?

Адам Смит:
Представителите на класическата политическа икономия вярват в естествената свобода на човека и разбирането на значението,което има икономическият растеж за подобряване на човешкия живот.За Смит личният интерес не е равнозначен на егоизъм,защото не само е съвместим с обществените норми,но и допринася за повишаване на благосъстоянието на всички участници в икомическия живот.Това още се нарича "Теория за невидимата ръка на пазара".
В теорията на Смит, единствените задачи на държавата са зграждането на правна система с цел създаване на справедливост;националната защита;регулирането на банковото дело;поддържането на инфраструктурата.
Смит също така открива,че между субективната потрибителна стойност и обективната разменна стойност на едно благо мойе да съществува разлика.Тази ралика се нарича класически парадокс на стойността.Според него истинската разменна стойност на едно благо е обективната трудова стойност,така той застъпва обективистична теория за стойността на благата.
Томас Малтус:

Английският духовник описва "неизбежната" разлика между разтежа на населението и разтежа на средствата за живот.Населението се увеличава в геометрична програсия,т.е 1,2,4,8,1 и се удвоява при благоприятни условия на всеки 25 години;предлагането на средства от друга страна се увеличава в аритметична прогресия,т.е 1,2,3,4,5 и при благоприятни условия расте с определено фиксирано количвество на всеки 25 години.Следователно предлагането на средства за живот на човек се намалява и ограничава растежа на населението.

Деивид Рикардо:

Той се посвещава на разпределението на националния доход .Той възприема теорията за естественото равнище и развива своя теория за поземлената рента и схващания за възникването на печлабата.Според Рикардо ако селскостопанските земи с най-добро качество бяха на разположение в ннеограничен размер,то поземлена рента не би съществувала, а принаденият продукт ще се присвоява само под формата на печалба.Рентата възниква тъкмо защото селскостопанската земя и другите природни ресурси са ограничени.Той описва използването на земята по следния начин.Първо се използват най-добрите земи.С увеличаването на населението трябва да се използват и по малките по размер и плодородие земи .Тъй като за селскостопанските продукти се получава една и съща цена,независимо на какви земи са произведени,то за собстевениците на по-добри земи възниква рента.Нейната величина се определя от разликата в пройзводствените разходи на единица продукция при дввата вида поземлени участъци.Затова се говори за теория на диференциалната рента.

Жан Батист Сей:

Той не пиема трудовата теория за стойността като обяснение на величината на цената.На нейно място той поставя търсенето и предлагането.Предлагането се определя от производствените разходи,а търсенето-от полесността.Той привежда аргументи,че свръхпроизводство в народното стопанство като цяло е невъзможно:производителите със своето предлагане целят да придобият други блага чрез получените приходи.Работниците искат да използват заплатите си за същята цел.По този начин стойността на предлаганиете блага е винаги равна на стойността на търсените блага.

Джон Стюарт Мил:
Той е последният голям класически икономист.Негова е заслугата за систематическата класификация и изложение на учението на Смит,Малтус и Рикардо.Мил препоръчва в икономическите иследвания да се използват хипотетичните твърдения и уговорката "при равни други условия".

Класическата политическа икономия полага фундамента на морерната икономическа теория.Следващите поколения икономисти изграждат върху него соите концепции.

Марксова политическа икономия:
Индустриалната революция от началото на 19в.Води до бърз разтеж на производителността на труда.Изграждането на нови фабрики и масовото използване на машини създава материална основа на за благосъстоянието.Но още в ранноиндустриалния стадий приоритетното поизводство на капиталови блага е съпроводено със социални разходи.Бремето на недостатъчното потребление се стоварва сърху работническата класа.Освен това новата фабрична система разрушава привичния начин на живот на трудовото население.Тези проблеми пораждат първите критики на новия социално-икономически строй.
Какво е марксова политическа икономия:
Според Маркс капиталистическото общество се състои от две антагонистични класи-капиталисти и пролетарии.Решаващ критерий за разграничаване на двете класе е собствеността върху средствата за производство.Маркс разглежда историческото развитие по следния начин:Капитализмът разгръща в огромна степен производителните сили на обществото и с това поражда своето отрицание-социализма.Пролетарската революция отстранява това, което е специфично капиталистическото в обществото-частната собственост върху едрите средства за производство,но съхранява неговите постижения като високата производителност на труда,подготвената работна ръка и големите предприятия.Тогава човечеството навлиза в света на вечната хармония,без експлоатация и материални ограничения-комунизма.Държавата като апарат за класово господство престава да съществува и се измества от асоциациите на свободните хора.Трудът,освободен от експлоатация,става толкова поизводителен,че отпада необходимостта от покупко-продажбата на блага.Пазарното стопанство се измества от непосредствено-общественото производство.
Според Маркс стойността на ограничените блага се създава единствено от обществено-необходимия труд за тяхното производство.

Неокласическа икономическа теория:
Неокласическите икономисти не вземат под внимание историята и географията при обяснението на икономическите дела. Неокласическата теория, общо взето, игнорира промените в икономическите, политическите и другите обществени структури, които са неизбежен резултат на икономическия растеж.
Неокласическите анализи не дават нито история на икономиката, нито обяснение за нейната развиваща се природа. Убеждението на неокласическите икономисти е, че териториалното разпределение на икономическите дейности няма голямо значение.

Херман Госен:
Той извежда два закона с които изпреварва учението за субективната стойност.Докато първият закон на Госен-законът за спадащата пределна полезност-гласи,че полезността на едно благо се намалява с всяка допънително потребявана единица,вторият-законът за изравняването на предлните полезности-постулира,че стопанският субект потребява различни блага по такъв начин,че последните полезности на всички техни последни потребявани единици да са равни.В противен случай изгодни стават промени в потреблението целящи повишаване на полезността.Във връзка с това,че последната парична единица,която се изразходва за покупката на едно благо,трябва да носи същата допълнителна полезност,каквато последната парична единица за покупка на други блага,се говори за изравняване на пределните полезности на парите.

Уйлям Джевънс,Карл Менгер,Леон Валрас:
Тримата приемат оценките на потребителите за полезността като причина и определящ фактор на стойността и раменната стойност на благата.
Пределна полезност-полезността,получавана от последната потребявана единица от благото.Чрез това понятие се намира решение на класическия парадокс за стойността.

Кейнсианска икономическа теория:
е макроикономическа теория, базирана на идеите на британския икономист от 20-те години на 20 век Джон Мейнард Кейнс. Кейнсианската икономика твърди, че решенията на частния сектор може понякога да доведат до недостатъчно добри и ефикасни макроикономически резултати и за това защитава активните политически отговори от страна на държавния сектор, в това число и монетарна политика от страна на централната банка, както и действия от страна на правителството по фискалната политика за стабилизиране на бизнес цикъла. Теориите формирани на базата на Кейнсианската икономика имат за основа книгата Обща теория на заетостта, лихвата и парите, публикувана през 1936, интерпретациите на Кейнс обаче поддържат много спорни полета, както и има няколко школи на икономическата мисъл, които твърдят, че са последователи на неговите "завети".
Кейнсианска икономика се застъпва за смесения тип икономика - основно частен сектор, но с голяма роля на държавното управление и публичния сектор - и служи като икономически модел през последните години на Голямата депресия, Втората световна война, пост-военната икономическа експанзия (1945-1973), макар че губи от своето влияние след стагфлацията от 70-те на 20 век и навлизането на монетаризма и неолиберализма.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Въведение в общата икономическа теория 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.