Външноикономическа дейност


Категория на документа: Икономика


Съвет на министрите – най-влиятелния орган на ЕС, представлява общоевропейските интереси и решава конкретни въпроси, свързани с ЕС; заседава в състав министри в зависимост от въпросите ,които се рашават (например на земеделието или др.).
Европейски парламент – осъществява контрол и отчетност върху другите институции на ЕС, приема бюджета на ЕС.
Икономически и социален комитет – консултативен орган, който се състои от представители на различни професионални групи: работници, работодатели, други професии.
Съд – състои се от 15 съдии по 1 от всяка страна и 9 главни прокурори. Съдът разглежда дела относно:спорове между институции, спорове между физически и юридически лица в ЕС; мнения по международни споразумения и др.
Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) – банка на ЕС и е създадена през 1956 год.; чрез нея се формират основни инвестиции, които подпомагат равномерното развитие на страните от ЕС; тя отпуска заеми за подпомагане на по-слаборазвити страни, а средствата й се формират от дейността й на междубанковите пазари.
Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) – предоставя заеми главно за източноевропейските страни с цел подпомагане прехода им към пазарна икономика.
2.5.Органи и организации за регулиране и регламентиране на ВИД на национално равнище.
Разпорежданията на националните органи важат само в пределите на конкретната страна и регламентират и дейността на чужди стопански субекти (фирми, физически лица и др.).
Народно събрание – Съгласно Конституцията на Р България е държава с парламентарно управление и НС е единствения законодателен орган. Пряко свързани с ВИД правомощия на НС са: приемане на закони; приемане на държавния бюджет и отчета му; определяне на данъци; даване на съгласие за сключване на държавни заеми; сключване на международни спогодби и договори.
Президент на републиката – той е държавен глава и представлява Р България в международните отношения. Неговите правопощия относно ВИД са: назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатически представителства; приема акредитивните и отзователни писма на чуждестранните представители в страната; подписва международни договори; участва в международни срещи и форуми.
Министерски съвет (правителство) – централен орган на изпълнителната власт, който осъществява вътрешната и външната политика на страната. Работата му е свързана с ВИД: приема постановления, разпореждания и решения, правилници и наредби, свързани с валутния режим, въпросите на концесиите, инвестициите, приватизацията, митниците, интелектуалната и индустриалната собственост. МС ежегодни приема постановления и решения по режима на вноса и износа и по измененията им. МС внася в Народното събрание всички проекти, които имат отношение към ВИД. МС ръководи дейността на звената, които се занимават в ВИД.
БНБ – тя е централна банка на Р България, юридическо лице е и се отчита за работата си пред НС. Основна нейна задача е да поддържа стабилността на националната парична единица чрез провеждане на парична и кредитна политика. БНБ има изключително право да емитира банкноти в страната. БНБ може да открива и поддържа сметки в банки в чужбина и да действа като кореспондент при функционирането на такива сметки. Конкретните разплащания с чуждестранни лица по операции, свързани с ВИД се осъществяват от ТБ, Които действат в съответствие със Закона за банките.
Министерство на външните работи – то е специален централен орган, който пряко работи за осъществяването на външната политика на страната. Фунциите на Минетерството на външните работи във ВИД са сложни и многостранни и включват: поддържане на диалог с др. държави; осигуряване на сътрудничество в търговско-икономическата дейност; взаимодействие с ведомствата и органите по провеждане на ВИД; осъществява вързки с чужди министерства, посолства, международни организации.
Министерство на икономиката – има приоритетно място в регулирането и регламентирането на ВИД на страната: подготовка на проекти за закони, наредби, постановления; участие в дейността на международни икономически организации; икономически срещи и форуми; ръководство на задгранични български служби, работещи в областта на външната търговия, спазване на вътрешнотърговския режим, разрешаване и регистрация на седлки, контрол при прилагането на различните такси. Към Министерството на икономиката са създадени търговско-икономически служби към посолствата ни в чужбина, които изпълняват следните функции:
*осъществяват търговско-икономическата политика на страната;
*съдействат за създаване и развиване на търговско-икономическите договорености с международните структури;
*събират и анализират данни за състоянието и перспективите на двустранния стокобомен;
*работят за утвърждане на нови форми на търговски-икономически отношенияи за привличане на инвестиции и др.
Министерство на финансите – изпълнява функции по: подготовката, изпълнението и контрола на бюджета; по регулиране на плащанията в страната и чужбина; по подготовката, сключването и изпълнението на международните икономически договори за получаване на заеми, кредити, регулиране на данъчното облагане; чуждите инвестиции и др. Министерството представлява държавата в различни международни финансови организации и изпълнява важни задачи по регулиране на външния дълг; издава важни актове, наредби, правилници и инструкции.
Митническа администрация на България – тя функционира към Министерството на финансите и представлява цялостно изградена система, която обхваща територията на страната. Нейните задачи, функции и устройство се определят от Закона за митниците и Правилника за неговото приложение, а също и Устройствения правилник на Агенция “Митници”. Агенция “Митници” е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Тя се ръководи и представлява от директор, който при осъществяване на своите функции се подпомага от трима заместници. В структурата на агенцията влизат централно митническо управление и регионални митнически дирекции в Бургас, Варна, Пловдив, Русе и София. Централното митническо управление е организирано в дирекции и инспекторат. Регионалните митнически дирекции са организирани в регионални митнически управления и митници, а митниците от своя стрпана се структурират в територияални митническиуправления и митнически пунктове. Длъжностнице лица в системата на митниците трябва да са български граждани, да имат нужната квалификация, да не са осъждани за престъпления от общ характер. Те не могат да се занимават с търговска или друга дейност. Митническата администрация изпълнява следниште функции изадачи:
*участва в разработването и реализира митническата политика на страната;
* участва в разработването и изпълнението на мегждународните договори, които се отнасят до митничедсската дейност;
*осъществява международни митнически връзки;
*събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация относно митническата дейност и разработва митническа статистика;
*осигурява квалификация и преквалификация на митническите служители.
За изпълнение на своите функции и задачи митническата администрация осъществява комплексна дейност по митнически контрол и надзор; по изчисляване и събиране на митни сборове; по прилагане на тарифите и мерките на търговската политика на страната. Тя изпълнява дейности по предотвратяване на митнически престъпленияи нарушения, по тяхното разкриване и по налагане на административни наказания.
Министерства и ведомства – в зависимост от вида на ВИД се включват различни министерства и ведомства: внос и износ на лекарства – М-во на здравеопазването; при стоки въздействащи върху околната среда – М-во за опазване на околната среда и др.
Изпълнителна агенция за насърчавене на търговията – тази агенция е създадена към министъра на икономика и има за цел да координират дейността на м-вата относно ВИД като извършва оперативна работа по развитие на търговията и изпозлва необходимата информация за това. Тя формира база данни за информиране на износителите, занимава се с рекламата, участие в панаири, изложби, формиране на делегации, организиране на срещи, симпозуими и конференции, извършва дейност по квалифициране на кадри и дава консултации във ВИД.
Българска агенция по експортно застраховане (БАЕЗ) – способства за осъществява външнотърговски сделки, свързани с рискове.
Други агенции и ведомства - Агенцията по приватизация, Агенцията по чуждестранни инвестиции и др.
Българска търговско-промишлена палата (БТПП) – създадена е през 1952 год. В нейните функции влизат: развиване на контакти с цел външноикономическо сътрудничество; обмен на делегации по ВИД; организиране на изложения в България; поддържане на делови контакти с др. страни; подпомагане регистриране на марки, издаване на сертификати за произход на стоките; води регистър на фирмите, имащи външнотърговска дейност; организиране на арбитражен съд и др.

3.Външна търговия
3.1.Поява и развитие на външната търговия – В историческото развитие на външната търговия се наблюдават два етапа – свободна търговия и протекционизъм.
Свободната търговия се появява в началото на капитализма. Характерно за нея е, че външнотърговската политика се провежда при ограничаване или премахване на митническите, количествените и административни ограничения. Привърженици на свободната търговия са: Адам Смит, Давид Рикард и др., които в своите теоретични изследвания утвърждават принципите на свободата на личността и стопанското развитие. Свободната търговия е стремеж на буржоазията към по-бързо и безпрепяствено проникване на пазарите на по-малкко развитите страни. В сегашен вид тази политика се поддържа от ООН. На тази политика се противопоставя политиката на различните икономически интернационални общности, коитто създават свобода между своите участници, а налагат ограничения на страните изван тези общонсти.
Протекционизмът е своеобразна политика, изразяваща се в покровителство (протекция) на националния капитал и производство, от конкуренцията на чуждия капитал, проникващ в дадена страна. Протекционизмът е спомагнал за развитието на националния капитал и е ускорил развитието им.
Аргументите за провеждане на протекционизъм са следните:
*защита на зараждащата се промишленост;
*защита на отрасли, необходими за отбраната;
*за заетост на работната сила и др.
Средствата за осъществяване на протекционизъм са:
*облагане на чуждите стоки с мита;
*поощряване с различни средства на собствения износ;
*ограничаване с административни, фискални, санитарни и др. мерки вноса;
*предоставяне на привилегии на производители и износители.
Специфична форма на протекционизма е аграрния, който е насочен към подкрепа на селското стопанстмво в дадената страна.
3.2. Същност и характерни черти на външната търговия
а) определение Външната търговия представлява обмен на стоки и други материални ценности между отделни държави. Понятията “външна търговия” и “международна търговия” се употребяват в теорията и практиката успоредно и са взаимно заменяеми.
б) особености на външната търговия
*във ВТ съществуват два основни движещи се в протовополжни страни стокови потока: износ (експорт) и внос (импорт), също така тя се характеризира и с реекспорт и реимпорт на стоки, които не се продават в старата, а се изнасят в трети страни.
*ВТ може да бъде с активен, пасивен и уравновесен баланс, като при



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Външноикономическа дейност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.