Външна политика на България в навечерието и по време на Първата световна война


Категория на документа: Икономика


Варненски Свободен Университет "Черноризец Храбър"

Юридически факултет
Специалност: Международни отношения

К У Р С О В А Р А Б О Т А

на тема:

Външна политика на България в навечерието и по време на Първата световна война

Дисциплина: Външна политика на България

Изготвил: Проверил:
Цветелина Ангелова Йорданова проф. д. и. н. Огняна Хрисимова
Курс: Първи
Факултетен номер: 08131057

Варна 2009

Огромни усилия се хвърлят и за привличането на България като съюзник на страната на една от двете изградени и воюващи вече помежду си коалиции на световните Велики сили.

Показателни в това отношение са пределно откровените думи на британския министър-председател Уинстън Чърчил, който заявява: " Тази войнствена и силна България с нейния пресметлив цар и нейните смели селски армии, мрачно размишляващи над нанесените им непоносими злочестини, е най-важният фактор на Балканския полуостров през 1914 и 1915 г."

Плановете на англичани и французи предвиждат стратегическа отбрана през 1915 г. с цел да се получи превъзходство в силите, след което да бъде предприето контранастъпление. Основна пречка за реализирането на такъв вариант е, че той влиза в противоречие със сключените договорености с Русия. Не по-маловажно обстоятелство е и настояването на западните съюзници през това време Петербург да проведе решително настъпателни действия. Следователно през 1915 г. от страна на Антантата основната военна тежест понася Русия.

Действията на Източния фронт започват на 15.01.1915 г. с операция, имаща ограничителна цел - да се "изравни" руската фронтова линия в Източна Прусия. След шестдневни боеве войските на най-голямата славянска държава се виждат принудени да отстъпят пред сериозната заплаха, надвиснала по фланговете.

Германските войски от 10-та армия продължават настъплението към Млава и Прасниш, но съвсем скоро са принудени да го отстъпят. До 26.03.1915 г. руските войски правят няколко опита за атака, които не се увенчават с успех. Руската армия се установява на коригираните си позиции. Последното дава шанс на германците да прехвърлят свои сили към Карпатите в развиващ се положително за Австро-Унгария сценарий.

Докато се водят боеве на северния фланг на Източния фронт, Австро-Унгария прави неуспешен опит да деблокира в края на февруари крепостта Перемишъл. Авантюрата е безуспешна и на 22.03.1915 г. в руски плен падат 900 оръдия и близо 120-хиляден гарнизон.

Понесли огромни загуби, войските на Централните сили са принудени да спрат своето настъпление заради включването във войната на Италия на страната на Съглашенито от 23.05.1915 г. Събитието налага прехвърляне на значителни войски, подчинени на Виена, на италианския фронт.

Едновременно с действията срещу южния руски фланг Германия настъпва и срутва митовете за непобедимостта на Русия и на северния фланг, където тя неутрализира пробива с големи мъки едва след изпращането на немалки резерви в помощ на сериозно застрашеното руско направление.

На азиатско-турския театър действията се водят при поделено надмощие.

Според развоя на събитията през първите две години на Първата световна война като един от най-важните и за двете коалиции на Велики сили въпрос отново се оформя този за избор на стратегически и подготвени на високо военно-техническо ниво съюзници. В този смисъл България като стратегически разположена държава, славеща се не без основание като страна с непоколебим национален дух и голяма жертвоготвност, е желан съюзник както от Съглашението, така и от Централните сили.

При обективен прочит на историята на Първата световна война и особено в частта на стратегическите планове на двата блока става ясно, че за Централните сили е по-належащо да съумеят да привлекат София на своя страна. Те разчитат на България, за да установят непосредствен контакт със своята съюзничка Турция, както и да гарантират надеждна защита на Проливите. Не на последно място - и да се удари в гръб воюващата срещу Австро-Унгария, Сърбия. Ударът срещу Белград би имал голям ефект поради неговата неочакваност, с което се цели и промяна в общата военно- стратегическа обстановка на Балканския полуостров.

Преминаването на България на страната на Централните сили ще държи в напрежение и съседните държави - Румъния и Гърция, което носи дълбоко в себе си и надеждата, че в крайна сметка те ще изберат също да са съюзници на Берлин и Виена.

Друг фактор, предполагащ по-лесното ориентиране на София към страните от Централните сили, е сериозното разочарование, царящо сред българското общество от политиката и поведението на Русия и нейните съюзници в Антантата към България през последните години. А начинът на водене на разговори, който Русия си позволява спрямо България, кара министър-председателят д-р Васил Радославов по един незначителен иначе повод да възкликне: "Моето мнение е, че и сега, както по време на Батенберга и българското регентство, руската дипломация си следва своя път, без да е извлекла поука от миналото и без да се съобразява с времето и новите обстоятелства. Епохата на Каулбарс от 1886 г. се подновява днес при Джакелевци - смешно наистина (Джакели - служители в руската легация по онова време - б.м.)"

Така, като че ли закономерно, преобладаваща част от елита на България очаква много от Централните сили, е надеждата последните да поправят редица неправди в областта на българските национални приоритети, с които българите силово са задължени да се съобразяват в името на чужди интереси и чужди влияния на Балканите, които някои някога са нариали "освободителни". Но това е друга тема.

Централните сили, с помоща на своята съвършена дипломация, ловко напипват пулса на София и щедро обещават срещу влизане във войната на тяхна страна да овъзмездят България с обширни територии за сметка на Гърция и Сърбия. Последните две страни вече очевидно гравитират към Съглашението, което дава необходимата сигурност, че при положително развитие на ситуацията няма да има пречки за удовлетворяване на обещанията.

Пангерманската идея не е утопична и абсурдна както пахславистката например, защото първата по-късно, през 1938 г. се реализира на практика с наложеното обединение на Германия и Австрия в т.нар. Трети райх. Превръщането на национално най-еднородната силна и компактна държава в основен фактор в Европа обаче априори е в противовес на руските опити за интригантстване и силово налагане на влияние над славянските държави. Именно поради това Русия не може да допусне падането на Сърбия. Не заради Белград, а в името на собствените си интереси, Петербург рискува и влиза във война.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Външна политика на България в навечерието и по време на Първата световна война 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.