Връзки с общественоста


Категория на документа: Икономика


В книгата "Комуникацията" (Харолд Ласуел, Уилбър Шрам, Мелвин де Флъор, Доналд Робърт, Денис Маккуейл) М. де Флъор представя обвиненията, които обществото отправя към средствата за масова комуникация:
1. Принизяват вкусовете и културното ниво на обществото.
2. Увеличават степента на престъпност.
3. Подтикват към всеобщ морален упадък.
4. Приспиват общественото мнение с повърхностна информация.
5. Потискат творчеството.
Но авторът посочва и добродетели:
1. Излагат на показ греха и корупцията.
2. Защитават святата свобода на словото.
3. Повишават културата на милиони хора.
4. Предлагат развлечения.
5. Информират ни за световните събития.
Журналистическата етика и ПР етиката са тясно свързани, защото и двете професии са от сферата на масовата комуникация. Още през 1947 г. в САЩ Комисията "Хъчинс" публикува доклада си "Свобода и отговорна преса", с който сериозно критикува журналистите. Комисията смята, че, за да бъде отговорна, пресата трябва да престане да публикува толкова голямо количество клюки и трябва да се въздържа от принципно негативна и сензационна ориентация. Тя трябва да се ангажира с повече самокритика и да приема повече външна критика. Негативните черти на журналистиката, според комисията "Хъчинс", са, че е прекалено чувствителна и ориентирана към печалбата, неспособна е да предложи на обществото достатъчно значима информация.
Робърт Хъчинс, председател на комисията, юрист и философ по образование, ректор на Чикагския университет по онова време, е един от първите, които "разорават" сравнително новия за медиите "етичен въпрос". Журналистите трябва да се интересуват от своята етика, защото хората по принцип се интересуват от нея. Хората, за които работят журналистите, са тяхната публика, която има определени очаквания. Публиката е загрижена за етиката.
Според Албер Камю, френският белетрист, есеист и журналист, главните характеристика на етичния журналист са :
дълбока загриженост и уважение към себе си, към другите и към истината, желание за социален прогрес и лично участие, съчетано с чувство за отговорност, лична привързаност и дълбока обич към свободата.
Свободата в комуникацията е застъпена и в идеите на Карл Ясперс. Според него същността на човека е в общуването му с другите хора. Комуникацията е основно условие за човешкото битие, благодарение на нея човек потъва в своята екзистенция. Общуването е основното и единствено условие за човешката свобода. Човек излиза извън предметния свят, а всички отношения чрез пари или предмети не са истински. И философската вяра е следствие от опита, който се изгражда в комуникацията. Единственият начин да останеш екзистенциално свободен е пътят към истината. Така оставаш свободен и общуваш с хората. В истинското общуване конфликтите са невъзможни, защото признаваш другия.
За масовото общуване е важна деловитостта. Тя позволява на знанията да утвърждават духовното. Ясперс определя масовата комуникация като манипулативна. Масата трябва да знае, че живее в условия на насилие. В такава ситуация обществото не може да реши проблема само с дискусия, нужно е да се изкаже възмущение. Хората си налагат взаимни ограничения, но те могат да се преодолеят от автентичното съществуване. Истината се търси свободно, без човек да се притеснява от грешки, свободата се постига в процеса на комуникация и съвпада с отговорността.
Концепцията на Юрген Хабермас за Идеална речева ситуация гласи, че са нужни значима и симетрична диалогова обвързаност, изясняване на становищата на всеки един от участниците, обосноваване на твърденията, уважение към правото на мнение на другия, социална отговорност.
4. Професионални PR кодекси.
Идеите на етиката са застъпени и в организационните правила, структурата, културните ценности и мисията на организациите в областта на PR. От спазването им зависи и запазването на социалното доверие към самата професия и към дейностите, които тя извършва.
Много компании дори въвеждат длъжността "специалист по етика", засега основно в чужбина.
Професията PR изисква да се разрешават сложни съвременни етични проблеми, това обяснява появата на глобални етични принципи- ПР кодексите.
В Глобален протокол на етиката в професията пъблик рилейшънс се дава клетва, че PR практиците ще работят с чувство за почтеност, честност, акуратност, справедливост и отговорност към клиентите, ще подобряват личната си професионална компетентност, запазват публичното доверие, като отстояват принципите на лоялност и застъпничество, на истинност. Според Кодекса професията се характеризира с достойнството на личността и човешките права, свободата на словото, свободата н сдружаване, разбирателство и сътрудничество между различните индивиди, групи и обществени институции.
Кодексът от Брюксел, създаден от Международната пъблик рилейшънс организация и приет през 2006 г., също формулира етичните принципи, добавяйки "диалог" между равнопоставени участници и неща, които нямат място в практиката на ПР-а:
заблуда, измама, нарушаване на конфиденциалността на информацията, предлагане и/или даване на финансови стимулирания (подкупи), конфликт на интереси, печалба.
Експертите по пъблик рилейшънс в Европейския съюз също имат етичен кодекс. Етичен кодекс на сдружението на експертите по пъблик афеърс в Европейския съюз подкрепя и повтаря вече споменатите етични принципи-правила.
Етичният кодекс на ПР специалистите в България на Българското дружество за връзки с обществеността също е полезно постижение.
И тук виждаме ценности като компетентност, независимост, лоялност, ангажираност и принципите: "свободен обмен на информация", "отговорност към утвърждаване на професията.
ПР специалистите се ангажират да се конкурират на базата на знания, опит и умения, да избягват действия, които уронват професионалната репутация на своите конкуренти, да подпомагат избора на най-подходящия подход, специалист или агенция, да уважават авторството на идеи и концепции. Интересно е, че кодексът завършва с клетвена декларация (Заклевам се....заклех се!, подобно Хипократовата клетва, която всъщност е най-старият етически кодекс в Европа). Това допълнително подсилва сериозността на документа и отговорността на специалистът, който приема да работи според изискванията.
Старанието на професионалиста би довело до редуциране на зачестилите проблеми като скандали, конфликт между индивидуални и организационни ценности, неправилно формулирани управленски нагласи, лична изгода, некомпетентност, корупция, алчност...
Главната функция на професионалния морал е да решава проблемите на дадената професия, но, както гласи народното поверие:
умните могат да решават проблемите, а мъдрите- да не ги допускат...
ТЕМА : № 20.Етични стандарти в ПР.
Какво включват етичните стандарти?
Етичните стандарти включват:

Морални норми - това са етичните стандарти, които изискват, забраняват, повеляват, поощряват поведението. Например "не лъжи", "не кради", "уважавай другия".

Етични принципи - това са тази част от етичните сатндарти, която служи за моралното оправдание при вземане на съответните решения.
Когато мениджърите работят, те не могат без аргументи, без изтъкване на някакви основания за предприеманите действия. Аргументите и действията се съдържат в етичните принципи, освен в законовите и подзаконовите нормативни актове. Именно поради това най-важният етичен език на бизнеса е езикът на принципите, т.е. езикът на моралното оправдание. А осъзнаването и спазването на етичните принципи е условие за формиране на модерни професионални и етични взаимоотношения в бизнеса.
Етичните принципи са формулирани в различни теории на етиката. Тук ще се спра на три от тях, които са приети в бизнес етиката като база за три типа морална аргументация на поведението на мениджърите - принципът на утилитаризма, принципът на формализма и принципът на справедливостта.
Принцип на утилитаризма
Принципът на утилитаризма (от utilis - полезен) гласи, че "дадено действие е правилно от етична гледна точка, ако общата сума от приложените крайни резултати от това действие е по-голяма от сумата на общите резултати на всяко друго действие, което субектът би могъл да извърши вместо него".
Този принцип е изведен от английският учен, философ и икономист Джеръми Бентън (1748-1832 г.) Според утилитарния принцип при извършването и оценяването на дадени постъпки, винаги трябва да се извърши следното:

Да се определят какви са другите алтернативни действия;

За всяко действие да се определи пряката и косвена печалба и загуба;

Като етично приемливо поведение да се приеме тази алтернатива, която води до най-голяма сума от полезни ефекти.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Връзки с общественоста 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.