Влияние на глобализацията и европейзацията върху социалната политика на България


Категория на документа: Икономика



Правителство, което реже средства от инфраструктура, здравеопазване, образование, наука, иновации, екология, социални разходи и т.н. реже клона на който се крепи развитието на икономиката и обществото. Намерението на правителството да замрази и/или намали заплати, пенсии, помощи за безработни, детски добавки и други социални плащания със средносрочната бюджетна рамка ще бъде груба управленска грешка.

Увеличените държавни разходи могат да причинят временни бюджетни дефицити. В това няма никаква трагедия. Повечето страни в света прибегват до такива дефицити, даже в нормални години. Така е и в ЕС и нищо страшно не се е случило. Клишето за бюджетния дефицит се размахва като плашило от пазарните фундаменталисти за заблуда на неосведомените. Желязното правило в световната бюджетна теория и практика е, че в добри години следва да се поддържа умерен излишък, а в лоши години да се прибегва до умерени дефицити, така че за период от 10-15 години да има равновесие.

Като препоръчвам по-големи бюджетни разходи не означава безразборно харчене или поддържане на очевидно нерационални разходи за раздута администрация, дотации на безперспективни дейности и други подобни. Такива разходи не бива да се допускат, а допуснатите трябва да се ограничават. В този смисъл подкрепям мерките на новото правителство за съкращаване на неоправдани бюджетни разходи и особено мерките за подобряване събираемостта на приходите мита, акцизи, ДДС от горива, алкохол, цигари и други подобни. От години беше известно, че загубите на бюджета от несъбрани данъци се измерват с милиарди лева. И въпреки това предходните правителства не вземаха мерки за пресичане на големите престъпления.

Ако съдя от официални изявления на новото правителство целта е да се постигне излишък или поне балансиран бюджет в края на 2009 година. При нормални условия това е добре, но не в сегашната криза. По време на криза бюджетните дефицити са не само допустими, но и необходими. Това е доказано отдавна. При очакван според мен спад на БВП за 2009 г. 6,5-7,0%, умерен бюджетен дефицит до 3% от БВП през 2009 и 2010 г. (допускан от Пакта за стабилност и растеж на ЕС) и при малък публичен дълг (12% от БВП у нас, при 60% разрешен от ЕС), няма опасност за стабилността на икономиката. Защото бързото й съживяване увеличава бюджетните постъпления, постига се излишък и се поправят временните вреди върху текущата сметка и публичния дълг. Временният умерен бюджетен дефицит у нас за 2009-2010 г. може да се финансира частично от фискалния резерв и с емисия на дългосрочни държавни ценни книжа с привлекателна доходност, която не засяга статута на Валутния борд, нито пък заплашва финансовата стабилност. Това също е доказано от световната практика. Обслужването на външен и вътрешен публичен дълг за първото полугодие на 2009 г. възлиза на 4% от разходите на републиканския бюджет, което не е никакъв проблем. В този смисъл е добра идеята за емитиране на еврооблигации.

Някои икономисти казват, без да го доказват, че при валутен борд не можело да има бюджетен дефицит. Това не е вярно! Но дори ако за момент допуснем, че е вярно, питам: кой кого обслужва валутният борд служи на България, или България обслужва догматичните канони на борда, с цената на още по-голям спад на производството, заетостта и доходите? Кое е по-голямо обществено благо: бюджетен излишък от няколкостотин милиона лева или смекчаване мизерията на милиони хора?

Либералните икономисти казват, че ако допуснем макар и малък бюджетен дефицит ще отблъснем чуждите инвеститори. Това също не е вярно. Притокът от чужди инвестиции в България и във всички други страни спадна рязко поради световната криза, въпреки най-ниските преки данъци и наличието на бюджетен излишък до сега у нас. България е известна с висок дефицит по текущата сметка, прекомерно голям брутен външен дълг (109% от БВП) с висок дял на краткосрочния дълг (36% от общия дълг), безнаказана престъпност и корупция, неефикасна администрация, лоша инфраструктура. Това отблъсква много повече чуждите инвеститори, отколкото 2-3% временен бюджетен дефицит!

С всичките си недостатъци, стимулиращият подход е за предпочитане пред алтернативата. А тя е само една: рестриктивна политика, водеща до още по-дълбок срив на производството, повече безработни, по-рязък спад на доходите. Това създава спирала на по-нататъшен все по-дълбок срив на стопанската дейност и влошаване живота на хората.

За да се избегнат такива последствия, в почти всички развити и средно развити страни, наред с десетте трилиона долара помощи за стабилизация на финансовите системи, се прилага невиждана по мащаби политика за стимулиране на търсенето. Общо в света от есента на 2008 г. до сега за тази цел са насочени около 2,0-2,5 трилиона щатски долара. В резултат и на тези мерки, при 2,0% общ бюджетен дефицит в ЕС преди кризата, за тази година се очаква 6,5% дефицит. В страните от Г-20, които произвеждат около 80% от световния БВП се очаква същия дефицит. Във Великобритания 12,4%, а в САЩ 12,9%.

Тези страни показват, че в сегашната ситуация най-важни антикризисни мерки не са рестрикциите, а стимулирането на стопанската дейност и поддържането на заетостта чрез по-големи рационални бюджетни разходи в посочените по-горе направления. Макар че са минали само няколко месеца от прилагането на стимулиращата програма вече има първи признаци за смекчаване на кризата в САЩ, Япония, някои страни от ЕС. Още по-убедителни са резултатите в Китай.

Такава стимулираща политика следва да провежда и България. Правилно е да се съкращават неоправдани бюджетни разходи. Това обаче не бива да се прави поголовно с 15% за почти всички министерства, в допълнение на задържаните 10% при утвърждаването на бюджета миналата година. При тези съкращения трябва да се държи сметка за характера на кризата. С оглед на това не е правилно да се съкращават държавни разходи, чието отсъствие води до още по-голямо свиване на вътрешното търсене или застрашава здравето на хиляди хора. Оправдано е съкращаването на някои капиталови разходи и разходи за суровини, материали, химикали, потребителски стоки и услуги от внос. Неоправдано е обаче съкращаването на разходи, с които се финансира развитието на местно производство. Преди да се вземат окончателни решения за текущия бюджет и тригодишната бюджетна рамка трябва да се прегледа внимателно структурата на пълните разходи (по смисъла на баланса на междуотрасловите връзки) по отрасли и подотрасли и да се съкращават предимно тези, които са предназначени за внос.

Изводът е ясен при криза на ограничено търсене е необходима разумно стимулираща, а не сляпо рестриктивна бюджетна политика. Умереният и рационален бюджетен дефицит до 3% от БВП е едно от средствата за по-скорошно излизане от кризата. Досегашните мерки на новото правителство за поголовно съкращаване на разходите по бюджета за 2009 г. и намеренията да се продължи дори с още по-рестриктивна политика през следващите години ще затруднят излизането на България от кризата, защото ще потискат допълнително и без това свитото търсене.

Литературни източници

1. Филева.С. Глобализация и медии." Военно издателство".,2003
проф. Ангелов. И;член-кор на БАН-разработка
2. ИНТЕРНЕТ

Съдържание

1.Глобализация и социална политика на държавата
2.Предизвикателства в обществено-политическото и социално-икономическото развитие пред социланта политика в България
* България извън контекста на кризата и под ударите и
3.Влияние на световната икономическа криза върху социалната политика на България
4.Заключение

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Влияние на глобализацията и европейзацията върху социалната политика на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.