Влияние на глобализацията и европейзацията върху социалната политика на България


Категория на документа: Икономика


Какво следва от всичко това за България?
На първо място, кризата все още не ни засяга пряко в краткосрочен план (ако изклю-
чим оттока на капитал, липсата на чужди инвестиции и съкращаващите се приходи от
у нас гастарбайтерите). Финансовото £ проявление би означавало взривяване на парич-
ния съвет и силно обезценяване на валутата ни. Засега най-значимата последица, която
усещаме, е бягството на капитал. То не е неочаквано, като се има предвид собствеността на банковия капитал, и може да се случи и без световната финансова криза. В дългосрочен план ние ще търпим ударите £ огледално на последиците, които тя ще нанесе на икономическото и институционалното устройство на ЕС. В този смисъл за нас е много по-важно какво ще се случи със и във ЕС.
На второ място - ние сме ограничени от паричния съвет и водим прокризисна бюджетна политика още от 1997 г. Спасяваше ни само и единствено притокът на капитал и растежът на дохода за негова сметка. Проблемът е, че този растеж не беше свързан с продуктивни разходи и не създаде капиталоемки работни места. В тези условия загу-бихме технологични работни места, на които се работеше за износ, и развихме неста-билна и сезонна заетост в областта на строителството, туризма и търговията. Затова може да се предположи, че през последното десетилетие ние преструктурирахме икономиката си в посоката, в която това ще направи кризата на правителствените дългове със страните от Южна Европа.

На трето място - предстои ни рязко увеличаване на задлъжнялостта. Добре би било това да стане за сметка на нарастване на вътрешния дълг, чрез който да се финансират продуктивни разходи със значим мултипликационен ефект. На това пречи паричният съвет, който силно ограничава възможностите за провеждане на фискална политика, подкрепяща дохода. Но дори и без него в страната формално и фактически няма полити-чески субект, способен да формулира и да проведе такава политика (формално защото закон българските правителства не са отговорни за състоянието на икономиката; фактически - защото държавната администрация няма капацитет и нормативен инструмент за такава интервенция). Може да се очаква страната да бъде пасивен обект на наднационални политики, които ще наложат чужди структурни приоритети на икономиката ни. Инструментът ще бъде външната задлъжнялост.
В крайна сметка в условията на продължаващата световна криза ни остава само поддържаме поне някои основни стопански баланси (зърнения, енергийния) и да подкрепяме импортнозаместващи производства, за да гарантираме оцеляването на населението.

3. Влияние на световната икономическа криза върху обектите и субектите на социалната политика в България
Кризата започна през лятото на 2007 г., като ограничена, на пръв поглед, ипотечна криза. Един западноевропейски министър на финансите я определи като криза, разгоряла се предимно в инвестиционните банки в САЩ поради редица грешки и извращения, допуснати от техните висши ръководства, в резултат на слаба регулация, липса на надзор и на алчен стремеж към бързи и високи печалби. Това напомня за великата мисъл на Карл Маркс от преди 160 години, че капиталът не се спира и пред най-големите престъпления в стремежа си към максимална печалба.
Според редица експерти началото на икономическата криза започва в края на 2007г, когато цените на недвижимите имоти Сащ спадат, което от своя
страна довежда до множество фалити на ипотечни компании и изземването на милиони домове на американци. Не след дълго тези фалити достигнах и до Европа. Фитила бе запален от редица компании в Сащ, отпускащи високо рискови кредити, което доведе до фалити на банки и застрахователни компании, след което настъпи хаос и в реалната икономика. Правителството на Сащ, не можеха или не желаеха да подпомогнат финансово гражданите, с изплащане на ипотечните им кредити от което последва фалити. Като пример ще посоча фалита на финансовия гигант "Леман Брадърс" оповестен на 14 септември 2008г, и последвалото на 15 септември 2008г на друга голяма водеща банка "Мерил Линч", че би приела изкупуването от "Банк ъв Америка". Събитията от 14 и 15 септември 2008г дават голямо отражение и на Уолстрийт, като според анализаторите, финансовия сектор не само в Сащ, но и целия свят няма да бъде същия. Тогава се поставя и началото на края на икономически растеж по света, което за всички хора се изразява в понижаване на жизнения стандарт, за едни повече за други по малко. Три дни след фалита на "Леман Брадърс", на 17 септември същата година Ей Ай Джи, най-голямата застрахователна група в света обявява че е пред финансов фалит. Тогава правителството на Сащ я спасява с отпускането на 85 млрд. долара. Мерките които започват да се прилагат през октомври са предложени от Белия дом на 19 септември за приемане на конгреса. Това е финансова помощ за финансовия сектор на стойност 700 млрд. долара, за да се помогне на фирмите, който имат в активите си рискови ипотечни книжа, като целта е да се възстанови кредитирането и да се вирне доверието на инвеститорите и кредиторите. В Европейския съюз тази новина е приета с облекчение, защото е надежда, че ще се възстанови доверието във финансовия пазар.
Доверието обаче не се възстановява толкова бързо, на 30 септември Уолстрийт, преживява поредния черен понеделник като губи близо 1,2 трлн. долара, а това е своеобразен рекорд за Нюйоркската фондова борса. Въпреки предложения план индексите на борсите по света продължават да падат.

В Европейския съюз се приемат редица мерки за да не се допусне банкрут на нито една банка, а министрите на страните членки се споразумяват минималния праг на гарантираните банковите депозити на гражданите от 20 хил. на 50 хил. евро. Да се запази до декември 2011г. Банковите депозити до 100 000хил. лв. в нашата страна са гарантирани от държавата в случай на фалит на която и да е банка в която е бил направен депозита. Правителствата на водещите държави, съответно икономики, извършват координирани действия, като намаляват цената на кредита. По този начин на 8 ноември Управлението за федерален резерв на САЩ, централната банка на Канада, Европейската централна банка, Великобритания, Швеция и Швейцария снижават водещите си лихви. Това не сее случвало никога до сега всички горе изброени банки да действат едновременно и целенасочено.
В европейския съюз основната лихвата е 3,75%, Великобритания - 4,5%, а
в САЩ - 1,5%,. Тази политика продължава и до днес като в еврозоната основната лихва вече е 2,5%, Великобритания - 2%, Швейцария - 1%, САЩ тя също е 1%, но според водещи икономисти може да бъде намалена до нула.
На 14 ноември еврозоната официално е навлязла в рецесия, това става за първи път след като е отчетен спад в БВП на 15-те страни членки приели еврото.

Както винаги и във всичко международната икономическа криза в България започна да се усеща осезаемо по късно, може би година по късно. Когато започна да се говори за кризата през 2008г, малко бяха хората който наистина знаеха какво чака държавата. Интересно е да се отбележи че през 2007г когато в определени страни кризата бе факт, България бележи икономически растеж основно движен от инвестиционната активност.
Има данни че нашата страна посреща кризата много по подготвена от редица развиващи се европейски икономики. Политиката водена през последните десет години за бюджетните излишъци, на практика довежда държавата до момент в който почти няма дълг, за разлика от много други страни. Не на последно място трябва да се отбележи, че валутния борд не позволи на БНБ да насърчи кредитирането, което от своя страна ни предпази от създаването на кредитни балони.

Едва ли би могло да се говори за предимства на нашета икономика, но е факт, че Българската икономика има нисък публичен дълг, а също така и ниска задлъжнялост на домакинствата, за разлика от домакинствата в по-развитите страни, където хората почти изцяло живеят на кредит.
Друг важен фактор е че възможността за увеличаване на производителността нее използван до край. Българската икономика нее от най-богатите на капитал страни, дори обратно тук основно се разчита на вливането на външни капитали в нашата страна. Външните капитали от своя страна намаляват рязко през 2008г, поради свиването на паричните капитали в световен мащаб.
През есента на 2008г икономическата криза започна да се проявява и у нас. Металургията, добива на метални руди, шивашката промишленост, торовата промишленост, добива на строителни материали, както и самото строителство бяха първите засегнати отрасли.БВП през последното тримесечие на 2008г е 3.5% ,докато през третото тримесечие е 6,8%. Именно от месец октомври спира намаляването на безработицата, като тръгва плавно на горе.
Голяма част от работодатели съкратиха част от персонала си, с цел да се оптимизират разходите им, други пък бяха принудени да излязат в принудителен отпуск или да работят с намаляване на работното време. Има редица направени проучвания който показват че от началото на икономическата криза в България безработицата расте, като пример ще приложа таблицата, която проследява пазара на труд в периода януари 2008г до януари 2010г.

Банковата ни система, остана стабилна за разлика от тази на много други държави. Фалити на банки до този момент няма. Липсва намеса от страна на държавата за подпомагане на някоя банка. Глобалната финансова криза не причини сътресения във финансовото състояние на банките, но допринесе до налагането на по консервативна кредитна политика, което от своя страна ограничи силно достъпа до кредити, както и увеличаване на лихвата по кредитите дори и на по-старите отпуснати кредити.
Кризата в икономиката започна да се усеща все по силно през изминалата 2009г. БВП през първото тримесечие на отминалата година показва спад с 3,5% спрямо аналогичния период на предходната година. По-голямата част от отраслите и браншовете на промишлеността бележат спад в продукцията, като в някои области спада достига до отрицателни стойности, като пример ще посоча дърводобивната индустрия, химическата индустрия и др.
За една година от март 2008г до март 2009г промишленото производство е спаднало с 17,1% , а както цяло производството е спаднало с повече от 20%. Това от своя страна се отразява пагубно на транспорта, защото за същия период март 2008г до март2009г спада в товарните превози спада с повече от 33% . Също така приходите от продажба в търговията намаляват с близо 12% за същия период. От друга страна има спад във външнотърговския дефицит и дефицита по текуща сметка, както и в инфлацията, заради ограниченото потребление. За първите четири месеца на 2009г е отчетена инфлация от едва 1,3%, като дори за март е била регистрирана дефлация. Този регистриран спад е положително явление, но не трябва да се забравя че то е поради заниженото потребление, голям спад в инвестициите и не на последно място спада в икономическия растеж.
Когато говорим за 2009г трябва да уточним, че тогава наистина започва да се усеща икономическата криза. Голяма част от предприятия намаляват заплатите на своите служители, а други съкращават персонала си. Тези мерки взети от страна на работодателите, покачват нивата на безработица до 8,3%, а до края на годината достигат малко над 9%.

През същата година инвестициите в нашата икономика са се стопили до близо 5 млрд. лв. , а очаквания е бил около 9 млрд. лв. Като пример ще посоча че през предходните години обема на инвестиции е бил е в пъти по-голям, като за пример ще посоча 2007г когато са регистрирани рекорден брой преките инвестиции, който са възлизали на 16 млрд. 600 млн. лв., през следващата 2008г се наблюдава спад до 12 млрд. лв. от инвестиции. Има спад на вътрешното търсене, от 9.1% за първото тримесечие до 13.3% за второто тримесечие. От друга страна инвестициите през второто тримесечие има повишение на инвестициите, което е 16.3% , докато през първото тримесечие е 14%. Продължава да се свива и обема външната търговия като за януари -август 2009г е намалял до 18.49 млрд. евро, за сравнение за същия период на предходната 2008г е бил 27.6 млрд. евро. Като цяло 2009г бе тежка за икономиката на България. Според прогнозите, именно през есента на 2009г трябваше да е пика на икономическата криза в България, като се достигне "дъното" и икономиката ни тръгне бавно на горе.

Началото на 2010г не бе особено обнадеждаващо, като се има в предвид че безработицата достигна нива от над 11%, като само в държавната администрация са съкращенията около 15% . Свиването на икономиката също продължи, което от своя страна показа че нашата икономика продължава да бележи спад. От друга страна според МВФ брутния вътрешен продукт ще се повиши с 0,2%. Също така дефицита по текуща сметка ще се свие от 8,5% от брутен вътрешен продукт през измината година, до 5,5% от брутен вътрешен продукт през тази.

Брутния вътрешен продукт

Световната икономическа криза започна да влияе върху българската икономика още през 2008 г., особено през последните месеци на годината. Прирастът на БВП през първото тримесечие на 2008 г. беше 7,0%, през второто - 7,1%, през третото 6,8% и през четвъртото 3,5%. През последните 1-2 месеца на годината растежът е бил нулев, дори отрицателен. Прирастът на БВП за 2008 г. беше 6,0%, а на БДС 6,1%.

През първото тримесечие на 2009 г. по предварителни данни на НСИ БДС намалява с 2,8%, а БВП с 3,5%. Най-голям е спадът на БДС в индустрията с 12,4%, следвана от аграрния сектор с 4,8%, докато услугите продължават да нарастват с 2,5%. По елементи на крайното използване спадът на БВП се предопределя в най-голяма степен от рязкото намаление на вноса и износа и брутокапиталообразуването за основен капитал. Значителен е спадът и в крайното индивидуално потребление със 6,0%.

През второто тримесечие на 2009 г. пак по предварителни данни БДС намалява с 3,4%. Най-голям е спадът в индустрията с 9,8%, следвана от аграрния сектор със 6,4%, а услугите нарастват с 0,3%. БВП намалява през тримесечието с 4,8%. Най-много за това са допринесли намалението на вноса и износа съответно с 26,9% и 19,8%, брутокапиталообразуването за основен капитал с 13,9% и индивидуалното потребление с 8,2 В резултат на всичко това БДС за полугодието намалява с 3,1%. Най-голям е спадът в индустрията с 11,0% и в аграрния сектор със 6,0%, докато услугите нарастват с 1,3%. БВП намалява за полугодието с 4,2%. Това се дължи главно на намалението на вноса и износа, на брутокапиталообразуването за основен капитал и индивидуалното потребление (виж таблица 1.).

БВП за първо полугодие на 2009 г.
(предварителни данни)
Таблица 1.
Показатели



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Влияние на глобализацията и европейзацията върху социалната политика на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.