Валутен и митнически режим


Категория на документа: Икономика


В Закона за митниците е въведено общото правило, че митата подлежат на незабавно плащане. Въпреки това е възможно лицето извършващо вноса/износа или учредило временен внос, да не плати в предвидения от закона срок. В този случай митническата администрация е длъжна веднага след изтичане на срока за доброволно плащане да наложи обезпечителни мерки. Обезпечителните мерки са два вида - запор, тя се налага само върху движими вещи, както и върху вземания на лицето/длъжника към банки и трети лица; възбрана, тя се налага върху недвижими вещи. За да породи правно действие възбраната задължително трябва да бъде вписана по партидата на съответния недвижим имот в Агенция по вписванията. Обезпечителните мерки се налагат с цел да се гарантира бъдещото събиране на вземането. Обезпечителните мерки след като са наложени предизвикват и съответните правни последици. Най-общо казано те се изразяват в това, че на лицето се забранява да се разпорежда с тях и се задължава да се грижи за същите като добър стопанин. Не се забранява да се ползват обезпечените вещи. Не се допуска налагането на обезпечителни мерки върху имущество, което по смисъла на ДОПК се счита за несеквестируемо (това е имущество спрямо което не могат да бъдат предприемани действия по принудително събиране за дължимите мита). Освен този вид обезпечение митническото право познава и така нареченото доброволно и в срок дължимо мито - предварително обезпечаване. Неговата правна същност се изразява в това, че лицето може да предложи обезпечение за митническо задължение, което тепърва предстои да възникне. Това обезпечение е допустимо само когато като обезпечение се предоставят пари в брой - депозират се по сметка в банка и върху тази сметка се налага запор или под формата на безусловна и неотменяема банкова гаранция. Закона за митниците допуска следните валути като обезпечения - български лев, евро, американски долар и швейцарски франк.

Това предварително обезпечение може да бъде еднократно - за един внос/ износ, или общо за няколко вноса/износа.абсолютно необходима предпоставка, за да се допусне този вид обезпечение е изискването предоставеното обезпечение да покрива изцяло размерът на митото. За така предоставеното обезпечение митническата администрация не дължи лихви или неустойки.

Погасяване на митническото задължение

В митническото право приложение намират следните способи (начини) за погасяване на митническото задължение - плащането, това е най-желания способ за погасяване на митническото задължение и може да бъде извършен доброволно или принудително от публичния или частния съдебен изпълнител (втория при условията на възлагане от носителя на вземането) по реда на ДОПК; по давност - тъй като митата са публични вземания за тях важи общата давност, регламентирана в чл.171 в ДОПК, тя е 5-годишна (относителна давност) и започва да тече от годината следваща на задължението. Този срок може да бъде спиран или прекъсван, но след изтичане на 10 години (абсолютна давност), считано от годината следваща тази от възникването на задълженията, то се погасява по давност. Правната същност на погасителната давност се изразява в това, че след нейното изтичане, държавата губи субективното си право да събере вземането (митото) по принудителен ред. Задължението само по себе си остава, но държавата губи правото да ползва средството на държавната принуда.

Друг способ за погасяване на митническото задължение е прихващането. За да се приложи този способ е необходимо наличието на две еднородни насрещни вземания, които се погасяват до размерът на по-малкото от тях. Самото прихващане се извършва с акт на митническия орган (решение), тоест в резултат на властническо волеизявление от компетентен за това орган, а не по взаимно съгласие както е в гражданското право.

Актове, издавани от митническите органи

Във всяка една администрация, включително и митническата, при упражняване на своите правомощия издава различни видове актове. Актовете, които издава митническата администрация в зависимост от правната си същност се разделят на две основни групи. Първата група са така наречените вътрешни или организационни актове, които се издават в рамките на самата администрация от по-горестоящите в йерархията административни органи. Обикновено с тези актове се решават или регулират вътрешни организационни процеси в администрацията, късаещи синхронизация, уеднаквяване на практика и други. Такива са различни вътрешни заповеди, указания, инструкции.

Следващата категория актове това са индивидуални административни актове - с тях се засягат права или законни интереси на техните адресати (ФЛ/ЮЛ). Тези актове пораждат правно действие, тоест засягат права или законни интереси само по отношение на своя адресат.
- Решение - с този вид индивидуален адм. акт митническият орган се произнася по всички въпроси, които са поставени пред него;
- Постановление за събиране на публично държавно вземане - този вид актове се издават тогава, когато митническото задължение е определено, но не е платено доброволно и в срок. След като постановлението е издадено то се изпраща незабавно на публичният изпълнител или на ЧСИ (по преценка на органът издал постановлението) за събиране по принудителен ред (ДОПК). (местни данъци и такси се събират по реда на ГПК);

Тези два акта са декларативни по своята правна същност, тъй като задължението възниква не въз основа на тези два акта, а по силата на закона. Те го правят само ликвидно и изискуемо, тоест определят го по основание и размер, и неговият падеж.
- Постановления, с които се налагат обезпечителни мерки - по своята правна същност са разпоредителни (конститутивни актове), тъй като правата и задълженията възникват въз основа на властническото волеизявление на административният орган, материализирано в този акт, и с тях се разпорежда на лицата да не предприемат определени действия.
- АУАН - издават се тогава, когато митническата администрация при упражняване на своите правомощия констатира, че лицата са допуснали извършването на административно нарушение. Както подсказва тяхното наименование този вид индивидуални административни актове са констативни по своята правна същност. Определят се като такива, тъй като с тях се установяват факти и обстоятелства, които са от значение за издаване на последващ акт или предприемането на последващи действия.
- Наказателно постановления - издават се, когато е установено административно нарушение като с тях се налага съответната санкция.

Митнически нарушения и наказания. Административнонаказателна отговорност. Особености

Митническото нарушение е вид административно нарушение (чл.6 ЗАНН) и се различава от него само по това, че при неговото извършване се засяга по-тесен кръг обществени отношения, а именно тези свързани с установяването, определянето и плащането на дължимите при внос и износ мита, или отклоняването от режим на временен внос. Поради тази причина митническото нарушение също като административното има обективни и субективни елементи. Обективните елементи на нарушението са деянието, което може да бъде под формата на действие или бездействие; обществената опасност на деянието (противоправност) - степента на обществена опасност е онзи обективен елемент, от който зависи в много голяма степен каква санкция ще бъде наложена. Административните нарушения се характеризират със сравнително ниска степен на обществена опасност; нарушението се наказва с налагането на административна санкция; предвиденото в закона наказание или санкция се налага по административен ред, тоест при спазване на процесуалните правила, регламентирани в конкретния случаи в ЗАНН и Закона за митниците. Към субективните елементи на нарушението отнасяме вината, мотивите и целите на дееца. Изясняването на мотивите и целите е необходимо за установяването на формата на вината. Едно деяние, за да бъде квалифицирано като нарушение, задължително трябва да бъде извършено виновно. Деянието е виновно, когато е извършено умишлено или по непредпазливост. В ЗАНН е релгаментирано, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените от закона случаи.
(какви са формите на вината ...непредпазливост, самонадеяност???????)
Наказанията, които се налагат за извършено митническо нарушение са глоба за ФЛ, които не са търговци. Друг вид наказание е имуществена санкция - налага се на ЕТ или на ЮЛ. Друго наказание - лишаване от право да се извършва внос или износ за определен период. Особеното по отношение на глоба и имуществена санкция във финансовото право е, че те са сравнително високи по размер и обикновено са определени в относителни граници, тоест имат минимален и максимален размер като административно наказващият орган е този, който преценя какъв да бъде тоочния размер на налаганата санцкия в зависимост от формата на вината и степента на обществена опасност на деянието.

Процедурата по установяване на митническото нарушение и налагането на съответната санкция е регламентирана основно в ЗАНН и в по-малка степен в Закона за митниците. Административнонаказателното производство стартира с АУАН. При съставянето на АУАН задължително трябва да бъдат спазени сроковете, регламентирани в чл. 34 от ЗАНН. Посочената правна норма регламентира, че АУАН трябва да бъде съставен най-късно в три месечен срок от установяването на нарушителя и в две годишен срок от извършването на нарушението (митнически данъчни и други нарушения). Ако един от тези срокове е пропуснат административно наказателно производство не се образува. АУАН задължително трябва да съдъра реквизитите регламентирани в ЗАНН, а именно: номер и дата на издаване, органът, който го е съставил, адресатът на акта (нарушителя), констативно-съобразителна част, в която се описва деянието, коя правна норма е нарушена, както и съответните правни изводи, тоест има ли нарушение, съставлява ли това деяние нарушение или не, поне един свидетел на извършването на нарушението илипри съставянето на АУАН. След като АУАН е съставен се предявява за подпис на нарушителя. Това означава, че трябва да бъде представен лично на нарушителят или упълномощено от него лице от актосъставителя. Ако нарушителят откаже да подпише акта това обстоятелство се удостоверява с подписа на поне едни свидетел и акта се счита за предявен. Екземпляр от акта се предоставя на нарушителя независимо дали е подписан от същия или не. При условие, че след щателно издирване нарушителят не е открит, за да му се предяви акта, това се отбелязва върху самият АУАН и производството се спира. Органът, който е компетентен да приложи този правен механизъм е актосъставителят, тъй като това производство е едностранно и той е водещия процеса субект.

След като АУАН е предявен лицето (нарушителя) има правото в тридневен срок да представи писмени възражения и или да приложи доказателства към тях. След изтичане на три дневния срок органът, съставил акта комплектова преписката и я изпраща на административно-наказващият орган. Административно-наказващият орган разполага с 6-месечен срок, за да издаде НП.този срок е давностен и след неговото изтичане държавата губи правото да накаже нарушителят. Този срок се предоставя с цел да се разгледа преписката, и ако е необходимо да се съберат необходими доказателства. НП се издава и тогава, когато са налице пропуски относно реквизитите, които трябва да съдържа АУАН при условие, че по безспорен начин са установени деянието, нарушителят и неговата вина. НП задължително трябва да съдържа предвидените в ЗАНН реквизити, а именно: номер и дата на издаване, органът, който го издава, информация относно адресата/дееца, какво е нарушението, което е извършено, коя правна норма е нарушена, размерът на санкцията и правната норма, въз основа, на която е определен размера на санкцията, подпис и печат. НП се връчва на нарушителя срещу подпис, като връчването може да се извърши от адм.наказващия орган/упълномощено от него лице/лицензиран пощенски оператор. При условие че след щателно издирване нарушителят не може да бъде открит, за да му се връчи НП, това се вписва в НП и то се счита за връчено.

В процедурата по реализиране на адм.наказателната отговорност за извършени митнически нарушения съществуват следните две особености:
Така наречената неприсъствена адм.наказателна отговорност - този правен механизъм намира приложения, когато сме установили извършено митническо нарушение, но е неизвестен деецът. При констатирането на подобно обстоятелство адм.орган съставя Акт за нарушение срещу неизвестен извършител и в 4-месечен срок след съставянето на акт се издава НП. Ако в тези срокове нарушителят бъде открит това производство се спира, срещу него се съставя АУАН и се преминава към общата процедура по реда на ЗАНН.

Възможността при извършено митническо нарушение да се сключи споразумение. Процедурата по прилагане на този механизъм е следната: споразумението се сключва между административно наказващият орган и нарушителя. Нейното прилагане е възможно след като е съставен АУАН. В срока до издаване на НП нарушителят може да изяви желание за сключване на споразумение. Със сключването на споразумението страните приемат за безспорно извършеното нарушение, датата на която то е извършено и вината на нарушителя. Споразумението е само по отношение на санкцията, която се налага. В Закона за митниците е регламентирано, че със споразумението не може да се определя размер на глобата (имуществената санкция) по-нисък от този регламентиран в закона. Освен това договорка може да се постигне и във връзка с отнемането на предмета на нарушение. По общо правило за определени митнически нарушения е предвидено, че освен глоба налицата се налага наказание и отнемане на предмета на нарушение. При подобни случаи страните могат да се споразумеят нарушителят да плати процент от стойността на предмета на нарушението, но не по-нисък от 25 % (Когато е установена контрабанда това правило не се прилага). Постигнатото споразумение се счита за безспорно към този момент и страните не могат да го обжалват. След като то е сключено административно наказващият орган го изпраща в районна прокуратура, където се прави преглед за законосъобразност. Ако прокурора прецени, че със споразумението е нарушен закона, той има правото да го протестира (до районен съд). Районния съд преценява споразумението само от гледна точка на неговата законосъобразност. Това означава, че ако прецени, че е налице нарушение на закона, той може да го отмени и да го върне на административно наказващият орган с указание да се приложи общата процедура по ЗАНН.

Финансов контрол. Правна уредба на ФК, видове ФК. Държавна ф. Инспекция

Понятието Финансов Контрол, използвано във ФП, има двуяко значение, тоест следва да се разбира в широк и тесен смисъл. В широкия смисъл на това понятие се включват всички контролни правомощия, с които разполага специализираната финансова администрация при упражняване на своите правомощия. ФК има две основни форми. Първата е финансов надзор. Контрола се осъществява от БНБ и Комиси по финансов надзор. Това е контрол, който се осъществява от някои от органите на специализираната финансова администрация и е само за законосъобразност. Осъществява се по правило от органи, които са извън системата на изпълнителната власт. Втората форма е ФК, разбиран в тесния смисъл на това понятие, който е както за законосъобразност, така и за целесъобразност. По правило тази форма на контрол се осъществява от органи, които са в системата на изпълнителната власт. Тази форма на контрол се осъществява от АДФИ и Сметна палата. Нормативната уредба, регламентираща ФК се съдържа основно в два нормативни акта - Закон за държавна финансова инспекция и Закона за сметната палата. Самият финансов контрол се осъществява от органите на ДФИ, която е ЮЛ със седалище в София, оглавявано от изпълнителен директор. Структурирана е като агенция към Министерство на финансите и има териториални поделения. АДФИ упражнява контрол относно съхраняването, боравенето, ползването и разпореждането с държавно и/ или общинско имущество. Освен това осъществява контрол и относно закона и целесъобразното разходване на бюджетни средства, както и на средства, отпускани по различни програми на ЕС. На контрол подлежат следните субекти: държавни органи, общини, общински органи, ЮЛ, в които държавата или общините имат дялово участие, ЮЛ и ФЛ (ЕТ), в които държавата или общините нямат дялово участие, но ползват в своята дейност независимо дали е търговска, бюджетни средства, средства отпускани от държавни или общински органи, както и такива на ЕС. Самата контролна дейност се извършва под формата на финансова инспекция. Финансовата инспекция стартира с издаването на заповед за възлагане на финансова инспекция. С тази заповед се определя компетентният орган да извърши финансовата инспекция, субекта, който ще подлежи на котрол, периодът, в който ще се инспектира и предмета на самата инспекция, тоест какво точно ще се проконтролира. Заповедта за възлагане на инспекцията се връчва на лицето, което подлежи на контрол срещу подпис. Тази заповед не подлежи на самостоятелно обжалване. В производството по финансова инспекция финансовите инспектори имат правото да изискат вскички документи, включително и такива на електронен носител, които имат отношение към възложената инспекция. Имат право да поискат писмени обяснения от проверяваното лице или от трети лица (при условие, че не са роднини по съребрена линия до втора, трета степен), както и на пълен достъп до всички помещения и обекти на инспектираното лице. В това отношение подконтролния субект е длъжен да окаже съдействие на финансовите инспектори. Евентуалното възпрепятстване или неоказването на съдействие е административно нарушение, което подлежи на санкция. По отношение на финасовите инспектори не важи банковата тайна във връзка с бюджетните сметки на проверяваното лице. Когато във входа на инспекцията са необходими специални знания за установяването на едни или други знания, органите на финансовата инспекция могат да назначават експертизи. При приключване на финансовата инспекция могат да бъдат издадени два акта: одитен доклад - този акт се издава след всяка финансова инспекция. В него се обощават установените във входа на ревизията факти и обстоятелства, събраните доказателства и съответните правни изводи (установени ли са нарушения на финансовата дисциплина и какво е тяхното естество). Одитния доклад се връчва на инспектираното лице, което разполага с 14-дневен срок да представи възражение. Одитния доклад не подлежи на обжалване, тъй като е констативен индивидуален административен акт. Към възражението могат да бъдат представени и доказателства по възражението, екипът извършил финансовата инспекция представя мотивирано писмено становище; следващият акт, който може да се издаде след приключване на ревизията е акт за начет - издава се само когато във входа на инспекцията са установени вреди под фомата на липси. Акта за начет също не подлежи на обжалване. Той е основание за реализиране на отговорността за причинените вреди, което се извършва по съдебен ред (заповедно производство по ГПК).

С издаването на тези два акта финансовата инспекция приключва. След като приключи финансовата инспекция, и при условие, че са установени нередности във връзка с съхраняването, боравенето или разпореждането с държавно общинско имущество, финансовата инспекция има правото, а и задължението да предприеме мерки за въздействие, с които се цели да се преустановят вредоносните действия и/или да се предотвратят бъдещи такива. Тези мерки са под формата на предписания към ръководителите на проверяваната организация или по-горестоящият административен орган, които в законният срок са длъжни да докладват на изпълнителния директор на АДФИ за тяхното изпълнение. Най-тежката мярка за въздействие е предложение до министъра на финансите за преустановяване отпускането на бюджетни средства до отстраняването на допуснатите нередности.

Правен режим на имуществената отчетническа отговорност. Разграничаване от гражданската отговорност по ЗЗД.

Във Финансовото право имуществената отчетническа отговорност се търси в случаите, когато има причинена вреда под формата на липси. По своята правна същност имуществената отчетническа отговорност е вид гражданска отговорност и по-точно счита се, че е деликтна отговорност. Разликите между гражданската отговорност и имуществената отчетническа отговорност са следните: различна е нормативната уредба, при гражданската е ЗЗД, а имуществената отчетническа отговорност е уредена в ЗДФИ; различни са субектите, които са носители на тези два вида отговорност - имуществената отчетническа отговорност може да бъде носена само от лице, което има качеството на отчетник; имуществената отчетническа отговорност се установява от органите на специализирана финансова администрация (АДФИ); гражданската отговорност може да бъде претендирана както за имуществени, така и за неимуществени вреди, докато имуществената отговорност може да бъде търсена само за претърпени имуществени вреди и то само под формата на липса. Освен това по реда на ЗЗД могат да бъдат претендирани и пропуснатите ползи, което при имуществената отчетническа отговорност е недопустимо; различен е и реда за реализиране на двата вида отговорности. Гражданската отговорност по ЗЗД по правило се реализира по общият исков ред в ГПК. Имуществената отчетническа отговорност се реализира по специално производство, регламентирано в ГПК, т.нар. бързо заповедно производство по чл.417 от ГПК; основанието, за да се претендира имуществена отчетническа отговорност е наличието на издаден акт за начет.

Субекти на имуществената отчетническа отговорност. Трети лица като субекти на отговорността.

Субекти на този вид специфича отговорност могат да бъдат само тези лица, които според ЗДФИ имат качеството на отчетник. Самият закон не дава легално определение на това специфично за ФП понятие. Като вместо това са изброени лицата, които се считат за отчетници. Най-общо казано под отчетник следва да разбираме онези ФЛ (изключваме ЕТ), които съхраняват, ползват, боравят или се разпореждат с държавно или общинско имущество не при и по повод изпълнение на трудовите си (служебните си) задължения.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Валутен и митнически режим 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.