Валутен и митнически режим


Категория на документа: Икономика


В обхвата на ВР влизат и обработването, преработването, добиването и сделките с благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях. ВР обхваща още и плащанията, извършени от местни към чуждестранни лица, както и обратното.

Различните видове сделки могат да подлежат на различни видове режими. В нашето законодателство са познати и намират приложение следните видове ВР:

1. Разрешителен режим - под такъв режим са поставени добивът, преработката, обработката на благородни метали, скъпоценни камъни и изделията от тях, продажбата на чуждестранна валута по занятие, когато се извършва от банки, или други финансови институции (финансови къщи).

2. Регистрационен - под такъв режим са обменните бюра, които извършват покупко-продажба на валута по занятие.Те са длъжни да впишат в публичен регистър, който се поддържа и актуализира от БНБ.

3. Режим на отчетност - неговата същност се изразява в предоставянето на информация на компетентен орган - Министерство на финансите за информация, която е необходима при изготвянето на статистическа информация за платежния баланс на нашата страна. Такава информация се предоставя от търговски банки на БНБ за извършените от тях плащания от местни към чуждестранни лица и обратно. После БНБ предава обобщена информация за това на Министерство на финансите. Под такъв режим на отчетност е вносът и износът на чуждестранна валута и както и благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях. Информация за това се предоставя от Агенция Митници към Министерство на финансите.

4. Забранителен - неговата същност се изразява в това, че са въведени забрани по отношение на сделки и действия с валутни ценности. Той може да бъде и по отношение на определена категория лица, да не могат да извършват сделки и действия с валутни ценности.

4. Валутен контрол в РБ, предмет, органи и компетентност

Предмет на валутен контрол са сделките и действията (разпоредителни и прехвърлителни), извършвани от местни ФЛ и ЮЛ. Под ударите на валутния контрол в определени случаи могат да попаднат и чуждестранни ФЛ, когато например извършват нерегламентиран внос/износ на валутни ценности. Контрола е по линия на валутните ценности и лицата.

Органите, които имат правомощия да упражняват валутен контрол са:

- Министерство на финансите - Агенция "Митници" - упражнява контрол при внос/износ на валутни ценности през митническата територия на страната, както и предоставяне на статистическа информация за този внос/износ в Министерство на финансите;

- НАП - осъществява контрол по отношение на лицата извършващи продажба на валута по занятия (обменни бюра), и на тези, които извършват добив преработка и търговия на благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тази дейност.

- Специализирана Дирекция "Външни финанси", която събира информация относно презгранични плащания, инвестиционна дейност, имуществото притежавано от местни лица в чужбина, както и обратното;

- Контролни функции има и министъра на финансите, той извършва контрол чрез издаване на наредби, инструкции, които имат задължителен характер по отношение на подконтролните субекти;

- БНБ - упражнява контролни правомощия по отношение на търговски банки и клоновете на чуждестранни банки, финансови къщи, обменни бюра, регистрирани в нашата страна във връзка с извършваната от тях продажба на валута по занятия, както и по отношение на плащанията, извършвани по банков път от местни към чуждестранни лица и обратното. Контролът осъществяван от банката се реализира чрез издаването на наредби - подзаконови нормативни актове, предоставяне и отнемане на лицензи за банкова дейност;

- Български пощи - следят за спазване на забраната с колети да се изпращат валутни ценности и пари.

5. Система на отговорностите при упражняване на валутен контрол. Разграничаване на валутен контрол от другите видове специализиран административен контрол

В правото изобщо са познати следните видове юридическа отговорност, които в своята съвкупност образуват система на контрола, прилаган в правото. Валутния режим е част от правната система на нашата страна, което обуславя прилагането на четирите вида юридическа отговорност:

- Наказателна отговорност - към нея се прибягва, когато са нарушени разпоредбите на НК във връзка с валутния режим в нашата страна. за престъпления се считат онези нарушения на валутния режим, които са с висока степен на обществена опасност. Този вид отговорност е извън компетентността на органите, упражняващи валутен контрол. При условие, че някои от органите упражняващи валутен контрол констатира нарушение на валутното законодателство, което според него представлява престъпление е длъжен да сезира прокуратурата, която ще прецени дали да образува наказателно производство.

- Административно-наказателна отговорност - прилага се, когато лицата подлежащи на валутен контрол са извършили административно нарушение. Нейното реализиране е в правомощията на органа упражняващ валутен контрол (с изключение на Български пощи). Процедурите по нейното реализиране е по реда на ЗАН. Почти винаги ведно с наложените глоби/имуществена санкция за извършено валутно нарушение, като наказание се прилага и отнемане в полза на държавата предмета на нарушението. Този вид отговорност намира приложение и спрямо лицата упражняващи валутен контрол по силата на тяхното служебно положение.

- Дисциплинарна отговорност - прилага се по КТ и ЗДСл. Прилага се най-вече спрямо органите упражняващи/извършващи валутен контрол.

- Гражданска/Деликтна отговорност - налага се по отношение на подконтролните субекти, които съхраняват или боравят с валутни ценности предоставени им от държавата/общините. (Агенция за финансова инспекция)

Финансов и валутен контрол - Валутния контрол е приложим по отношение на по-широк кръг лица, докато финансовия контрол е приложим само към лицата, имащи качеството на отчетник. Различен е и предмета на контрол, както и целта, която се преследва. Финансовия контрол е както за законосъобразността, така и за целесъобразността. Валутния контрол е само за законосъобразността. Освен това крайна цел на финансовия контрол е да се възстановят причинените вреди. Различия има между валутния и митническия контрол. Контролът упражняван от Агенция "Митници" е по отношение на внос/износ на стоки изобщо - има по-тесен предметен обхват, тъй като се упражнява само по отношение на внос/износ на валутни ценности. Валутния контрол има значително по-широк предметен обхват. Освен това митническата администрация може да осъществява контрол само по отношение на една ограничена част от сделки и действията с валутни ценности.

Митническо право. Източници

В правната доктрина е прието, че за да може един правен отрасъл да се обособи като самостоятелен е необходимо да има свои собствени предмет и метод на правно регулиране. В тази връзка във финансовото право са налице две становища. Едното е, че митническото право е подотрасъл на финансовото право, а другото е, че по-скоро е приемливо да се счита, че е налице специфичен режим, а не отделен правен отрасъл. Привържениците на първото становище считат, че предмет на митническото право са онези обществени отношения, които са свързани с изземването на част от националния доход под формата на мита, както и онези обществени отношения свързани с упражняването на контрол за законосъобразното протичане на първата група обществени отношения. В подкрепа на това становище се изтъква и обстоятелството, че митническото право има и свои метод на правно регулиране. За такъв се счита властническият метод на правно регулиране, намиращ проявление под формата на обвързана компетентност. Този метод на правно регулиране е присъщ на финансовото право, тъй като финансовите задължения възникват единствено и само въз основа на закона. Това означава, че специализираната финансова администрация (митническата в случая) е обвързана с предписанието на правната норма и не може да определи дължимите от лицата мита в по вид и размер различен от този в закона.

Другото направление в правната доктрина, както казахме приема, че митническото право не е самостоятелен подотрасъл на финансовото право, а по-скоро става въпрос за специфичен режим въведен от държавата при вноса и износа на стоки.

Като източник на митническото право определяме онези нормативни актове, които съдържат в себе си правни норми, които са относими-намират приложение при вноса и износа на стоки от и на територията на страната. (законови и подзаконови източници - КРБ, Конституционни закони, с които се изменя КРБ, Кодекси - ДОПК, Закон за митниците, както и Регламенти на ЕС във връзка с облагането на мита, ЗАНН)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Валутен и митнически режим 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.