Управлението в туризма


Категория на документа: Икономика




НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

по:
Мениджмънт на туристическото предприятие
тема:
Управлението в туризма

Изготвил:Димитър Димитров Проверил:
F6116

І. Увод

В световен мащаб туризмът е една от най-големите и най-бързо развиващи се индустрии и дава работа на над 200 милиона души, което представлява 8% от всички работни места. Туризмът притежава потенциал да се превърне в един от най-динамично развиващите се сектори, които могат да генерират устойчив икономически растеж във всяка национална икономика. Туризмът е и основен двигател на глобализацията. Той има своето социално, икономическо, политическо и екологично значение и измерение. Развитието му е неизменно свързано с развитието на съпътстващата туристическа инфраструктура - транспорт, услуги, центрове за информация, въвеждане на съвременни компютърни и комуникационни техники и технологии, програми за интерпретация и анимация и редица други инициативи за създаване на цялостен качествен туристически продукт, привлекателен както за местните, така и за чуждестранните туристи. Туризмът е и един от най-важните сектори на икономиката на Европейския съюз, който подпомага икономическия растеж и заетостта. Неговото устойчиво управление гарантира оптималното използване на туристическите ресурси и дългосрочното бъдеще на отрасъла. Следователно добре обмисленият, добре представен, добре организиран и добре управляван туризъм е печеливша карта за всяка страна както в Европа, така и в целия свят.

Както отделният човек се влияе и променя от заобикалящите го явления, така и туристическият отрасъл изживява своето израстване днес в една динамична и трудно предсказуема среда. Туристът, който търси само луксозно място за отсядане, е вече минало. Днес материално-техническият лукс вече не предизвиква възхищение. За голяма част от хората - клиенти на туристическата индустрия, луксът се превръща в ежедневие, в обичайна среда, в жизнена необходимост. Какво тогава привлича и задържа туристите днес? Отговорът е ясен - качество на услугата/продукта и отношение. Днес туристите търсят други психологически качества като комфорт, уют и чувството да си много, много специален. В това отношение едва ли има друг отрасъл, по-зависим от качеството на човешките ресурси и начина на управление на туристическото предприятие. Още повече, че днес не е достатъчно хората, заети в бранша на хотелиерството и другите туристически услуги, просто да са добри изпълнители на определени операции. Днес те трябва да реагират като гостоприемни домакини, посрещащи скъпи гости. Това е така, защото в сърцето на цялата туристическа индустрия са основно услугите, предоставяни от хора на хора. Всичко това е свързано обаче с управление на туризма на ниво, което дава възможност за предоставяне на модерни, качествени и конкурентноспособни туристически продукти и услуги.

Специалистите по туризъм, хотелиерство, свободно време и развлечения вярват, че днешните предизвикателства дават възможности на хората, занимаващи се с този бизнес, да преосмислят своите стратегии и модели за управление, да разработят нови продукти и услуги и да впрегнат новите технологии, за да създадат по-качествени услуги за потребителите. В същото време това ще им даде възможност да си осигурят предимство пред конкурентите в постоянно променящата се конюнктура на пазара. От друга страна туризмът е отрасъл, върху чието развитие оказват влияние множество фактори - природните условия, стопанското развитие, политическата обстановка, етно-културният облик на населението, географското положение, богатството на историческото и културно наследство, държавната политика в областта на туризма и законодателството, рекламната дейност, наличието на квалифицирани кадри и др. Това определя туризма като динамичен, приоритетен, доходен и атрактивен отрасъл във всяка национална икономика.

Изискванията към фирмите за висока конкурентоспособност, непрекъснат растеж и развитие стават все по-належащи, а сигурно няма да е пресилено, ако кажем и задължителни. Все повече мениджъри в туристическата индустрия си задават въпроса как да съхранят и развиват бизнеса си при силно нарасналото предлагане на вътрешния пазар, от една страна, и повишения интерес от страна на родните туристи към чужди курорти. И все повече туристическата индустрия става място, където се преплитат съвременни модели за управление, нови технологии, алтернативни начини за маркетинг и реклама, новаторски подходи и модели на работа.

ІІ. Аспекти и видове управление в туризма
1. Сложността на системата туризъм изисква неговото управление в зависимост от дългосрочността на целите му да се осъществява на различни нива и в отделни аспекти. Целта на управлението е да осигурява правилното функциониране и хармоничното взаимодействие на структуроопределящите компоненти на системата на туризма, а това определя и следните аспекти в управлението на туризма: бизнес, институционални и териториални.

Бизнес аспектите на управлението на туристическия бизнес се осъществяват от фирми, специализирани както в основните туристически дейности - хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска и турагентска дейност, създаването и реализацията на допълнителни услуги, така и в редица осигуряващи и допълващи дейности - транспорт, строителство, реклама и др.

Институционалните аспекти на управление на туризма се осъществяват от държавни органи и неправителствени организации. Най-общо те осигуряват подходяща среда за функционирането на туризма и създават предпоставки за неговото развитие. Този тип управление изработва нормативната база, правилата и стандартите за действие на субектите на управление; координира, регулира и контролира процесите по създаването и реализацията на туристическия продукт.

Териториалните аспекти на управление на туризма са свързани с устройството на рекреационните територии, териториално-устройственото планиране на инфраструктурата на туризма, опазването и екологосъобразното използване на ресурсите. Субектите на териториалното управление са от институционалната и бизнес-сферата - държавни органи и органи на местно самоуправление, организации на гражданското общество, туристически фирми и социални институции.
2. Видовете управление на туризма се определят от конкретни класификационни критерии, каквито са неговите времеви и пространствени характеристики: времевите характеристика определелят перспективата, времевия хоризонт на управленско въздействие - дългосрочен, средносрочен или краткосрочен, а пространствените характеристики - нивото и обхвата на управленското въздействие. Съчетаното приложение на тези два критерия обособяват три вида управление:

* Стратегическо управление - времевият хоризонт за постигане на целите е дългосрочен (2-5 години). Над 5 години компонентите на динамично променящата се среда не позволяват да разполагаме с достоверна управленска информация. За по-големи периоди очертаването на определена рамка или насоки за нуждите на управлението би могло да се постигне чрез прогнози (с използване на съответните техники на прогнозиране). В сферата на туризма такъв вид управление е териториалното, при което устройството, капацитетът и функциите на курортните територии се определят стратегически и институционално, което пък дефинира основните цели и приоритети за развитие на туризма и формира националната политика в тази сфера. Стратегически характер има и бизнес-управлението; преди всичко в големите туристически фирми, както и при определяне на дългосрочните цели в средния и малкия туристически бизнес.

* Тактическо управление - целите се поставят в средносрочен план (1-2 години). Резултатите се постигат чрез промени в отделни структурни компоненти или подсистеми и въздействието е в мезомащаб. За туризма основен период е годишният, при който в тактически план е прието да се планират ресурсите и да се отчитат резултатите. Поради сезонния характер на някои видове туризъм времевият хоризонт може да бъде и определен сезон (с продължителност 3-5 месеца). Например за условията на България активният сезон за морския ваканционен туризъм е май - септември, а за зимния е ноември - март. Чрез институционалното тактическо управление се определят маркетинговите стратегии, рекламните кампании, бюджетирането и финансовото подпомагане на туризма и др.

* Оперативно управление - поставените цели са краткосрочни, въздействието е в микромащаб, ресурсите са ограничени, а дейностите са са съсредоточени в реализацията на туристическите продукти, които са преди всичко услуги, протичащи в реално време. Дейностите хотелиерство и ресторантьорство, туроператорска и турагентска дейност, както и допълнителните туристически услуги до голяма степен се планират, организират и контролират в оперативен порядък. Оперативният контрол, както и оперативната координация са елементи на оперативното институционално и териториално управление.
3. Нива на управление на туризма

Процесът на управление на системата на туризма се осъществява на три нива - макро-; мезо- и микроравнище. Управлението на макроравнище в туризма има преди всичко институционален характер. Негови субекти са органите на изпълнителната власт - правителството, съответните министерства и ведомства, които създават и прилагат нормативната база и осигуряват условия за развитие на отделните сектори и на националната икономика като цяло. На това ниво се разработват макрорамката на управление, бюджетът, законодателството и нормативната уредба, както и фискалните лостове; определят се приоритетните сектори и се създават преференциалните условия за тяхното развитие - бюджетно финансиране, облекчен данъчен и търговски режим, програми за трудова заетост, инвестиране в инфраструктурни проекти, международно сътрудничество и представителство. За отрасли с приоритетно значение, какъвто е туризмът, се разработват стратегии за развитие, както и функционални стратегии и програми по отделни направления. В този смисъл макроравнището се отъждествява с националното ниво на управление. Управлението на мезоравнище в туризма обхваща функциите и дейностите на субектите на управление на регионално ниво и съответните продуктови структури, осигуряващи неговото функциониране и развитие. В институционален аспект то се реализира от регионални държавни органи и неправителствени организации. В бизнес аспект това е управлението на крупни корпорации, холдинги и групировки. Когато се говори за организационната структура на управление на туризма трябва да се има предвид, че регионалното ниво на управление не съвпада със съответното регионално ниво в административно-териториалното деление на страната. Туристическите асоциации в качеството си на субекти на регионалното управление се изграждат въз основа на туристическото деление на страната, което от своя страна зависи от наличието на туристически ресурси, инфраструктура и не съвпада с областното деление. Това създава по-усложнени връзки на координация и специфични за туризма механизми на субординация между отделните нива. Управлението на микроравнище в туризма се разглежда в две направления: фирмено, в съответствие с мащаба на дейността, величината на капитала и позицията на съответната фирма, и териториално, отговарящо на местното или локалното ниво. Това е равнището, на което са разположени туристическите ресурси и където те се включват под въздействие на субектите на управление като компоненти в туристическите продукти.

От всичко казано дотук можем да обобщим, че управлението в туризма е сложен и непрекъснат процес, който протича на различни нива, може да бъде разглеждан в различни аспекти и се определя от перспективите и мащаба на конкретната туристическа дейност. Основна цел на управленския процес е подобряване на конкурентноспособността и устойчивостта на туризма чрез повишаване на качеството на туристическите продукти и услуги, на социалната и екологична отговорност; чрез съхраняване на природните ресурси и местната културна и историческа идентичност.

ІІІ. Приложение на управленските аспекти и видовете управление в туристически обект

1. История, местоположение и мисия на хотел "Лотос" в гр. Балчик

Хотел-ресторант "Лотос" е тризвезден хотел, разположен на брега на морето, непосредствено на алеята, свързваща град Балчик с Културен център "Двореца", Университетска ботаническа градина и курортния комплекс "Албена". Изключително атрактивното му местоположение е част от предимствата на хотела. Той разбира се не разчита само на това и предлага голямо разнообразие от възможности за развлечение - разходка с вело-рикша, разходка с кораб, риболов в открито море, пикник и романтична вечеря на кораб в балчишкия залив, екскурзии до Турция и Израел (Йерусалим), разходка в Ботаническата градина и Двореца.

Началото е поставено през 1995 г., когато сегашните собственици на хотела Атанас Атанасов и Пламен Козарев решават да закупят рушащия се и неизползван морски клуб заради неговото изключително атрактивно местоположение и да го превърнат в малък, удобен, привлекателен хотел. Това е първият хотел, построен в непосредствена близост до крайбрежната алея, която тепърва ще се доизгражда (перспективата тогава е да свърже Балчик и Двореца, а днес тя е своеобразен "мост" между Балчик и курортен комплекс "Албена"). Срещу хотела тогава се намира пристана за рибарски лодки. Само след няколко години на това място е изградено яхтено пристанище. Първоначално хотелът има 10 стаи. Визията му и до днес остава непроменена - това е хотелът със свой собствен уникален облик: наподобява гигантска лодка с платна. С годините той претърпява промени, обновявания и разширения; до туристически сезон `2008 предлага 35 двойни стаи, оборудвани със санитарен възел, телефон, климатик и телевизор със собствена сателитна система. Създаден и оборудван е 120-местен ресторант, който с богатата си и разнообразна кухня задоволява разнообразните изисквания и вкусове на клиентите (менюто включва над 30 вида салати, разнообразни предястия и десерти, ястия от българската национална и от европейската кухня). През 2005 година е открито 40-местно разширение на ресторанта под формата на изнесена над морето лятна панорамна тераса.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управлението в туризма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.