Управление на структурните фондове


Категория на документа: Икономика


Основният проблем пред Българския енергиен пазар остава значителната зависимост от вноса на енергийни ресурси възлизащ на около 70% (при 40% средно за ЕС), който се покрива от единствен основен доставчик - Руската Федерация. Единственият значим местен енергиен ресурс са нискокалорични лигнитни въглища с високо съдържание на сяра. За да се ограничи зависимостта от вносни енергийни ресурси, се полагат сериозни усилия в три направления:

- Намаляване на енергийното потребление на единица брутен вътрешен продукт на икономиката;

- Оптимално оползотворяване на местни и възобновяеми енергийни източници;

- Гарантиране сигурността на енергийните доставки чрез диверсификация на източниците и маршрутите.

Високата енергийна интензивност на икономиката е значителен проблем за постигането на дългосрочно устойчиво развитие. Българската икономика изразходва около 2 пъти повече енергия за производство на едно евро от БВП в сравнение с ЕС, отчитайки паритета на покупателната способност.

Основните проблеми области в енергетиката са свързани с все още високата спрямо ЕС енергийна интензивност на българската икономика, значителната енергийна зависимост от вносни енергоресурси, по-пълното оползотворяване на местните енергийни източници, намаляване на вредното въздействие на дейностите в енергетиката върху околната среда, както и изоставането в развитието на газоразпределителните мрежи и в битовата газификация. Подпомагането чрез съфинансиране от публични фондове на инвестициите и дейностите в тези ключови области, представлява съществен принос за постигане на основни приоритети за повишаване на производителността и конкурентоспособността на българската икономика, опазването на околната среда, гарантиране сигурността и диверсификацията на енергийните доставки, допринасяйки по този начин към целите на Лисабонската стратегия и към визията на НСРР за високо качество на живот в България.

Бъдещото развитие на работната сила се влияе от процесите на застаряване и намаляване на населението. Броят на хората, които ще се пенсионират след 2006 г., ще надвишава броя на младежите, които предстои да се влеят в работната сила, разходите за пенсии ще нараснат. Работната сила се характеризира с ниска производителност и липса на гъвкавост по отношение на професионалната и географската мобилност. Намаляването на трудоспособното население и процесът на застаряване, както и изискванията за поддържане на конкурентоспособност на икономиката след присъединяването към Европейския съюз, налага пълно включване и оползотворяване на потенциала на наличните трудови ресурси и подобряване на тяхното качество и структура, за да може да се отговори на нуждите на развитието на бизнеса.

Дългосрочната безработица и ниската трудоспособност са предизвикателствата пред икономиката за периода 2007-2013 г. Съществува несъответствие между уменията, придобити в училище,, техническите институти и университетите, и уменията, изисквани от бизнеса. Освен това, младежката безработица остава висока в сравнение с ЕС-25. Гъвкавостта на трудовия пазар, измервана с дяла на служителите с частична заетост, е много по-малка от средните показатели за Европейския съюз. Продължава да бъде предизвикателство поддържането и увеличаване инвестициите от бизнеса за подобряване на професионалната безопасност и здраве и намаляване на броя на злополуките.

Демографската криза оказва силно влияние върху началното и средното образование, поради непрекъснато намаляващия брой на децата. Секторът на началното и средното образование в България е изправен пред следните предизвикателства: равен достъп до образование за всички, качество и пригодност на придобиваните умения, процент на участие в горното ниво на средното образование и оптимално използване на наличните ресурси. Участието в учене през целия живот на трудоспособното население като цяло е значително по-ниско в сравнение със средните показатели за Европейския съюз.

Основните предизвикателства пред системата на здравеопазването в България са повишаване на финансовата стабилност, ефективността и резултатността на разходите за здравеопазване, както и подобряване на достъпа до здравни грижи, управлението на системата и мениджмънта на процесите. Докато здравните услуги включват предимно лечебни дейности, популяризирането, превенцията и рехабилитацията не са развити в достатъчна степен. Открити остават въпросите, касаещи модернизацията на техническата база и информационните услуги.
Уязвимите групи в българското общество включват хора с увреждания, етнически малцинства, особено групата на ромското малцинство, деца и семейства в риск, хора, живеещи от социални помощи, в специализирани институции, възрастни хора, дългосрочно безработни, жертви на трафик на хора, лица, зависими от психотропни вещества, бездомни хора. Сред основните проблеми, с които се сблъскват уязвимите групи в българското общество, са трудното преодоляване на състоянието на бедност, пречките за ползване на някои основни услуги, напр. образование и здравеопазване, ограниченият достъп до пазара на труда и системата за социално подпомагане. Преодоляването на препятствията пред социално-икономическата мобилност на идентифицираните рискови групи от населението с най-ниски доходи е от съществено значение за подобряване на общото благосъстояние на населението като цяло. Въпреки напредъка на изпълняваните програми, уязвимите групи в България все още се сблъскват с трудности по отношение на ползването на такива основни придобивки като образование и здравеопазване, с ограничен достъп до пазара на труда и системата за социално подпомагане на обществото, за преодоляване на бедността, социалната изолация и наследените от миналото нагласи. Неадекватната социална инфраструктура и тежките жилищни проблеми в ромските квартали водят до здравни проблеми и ниска средна продължителност на живота на ромското население. Координацията, наблюдението, оценката и включването на всички засегнати трябва да се подобри.

Главните препятствия пред местните фирми, свързани с бизнес средата са:
• Свръх-регулация в сравнение с 25-те страни-членки на ЕС;
• Скъпи и поглъщащи много време процедури за стартиране на бизнес и получаване на лицензи;
• Трудно излизане от пазара;
• Слабо развита система за бизнес информационни и консултантски услуги за предприятията.
Съдебната реформа се нуждае от активна политика и практически стъпки за да се осигурят два елемента:
• Ефективно и навременно функциониране на правосъдната система;
• Мотивирани, независими и компетентни съдии, магистрати и др. служители в съдебната система.

МСП в България все още се характеризират с ниска производителност на труда и в това отношение значително изостават от ЕС-25. Тяхното развитие се възпрепятства най-вече от:
• Остарели производствени технологии, водещи и до високия относителен дял на енергийните ресурси в производствените разходи;
• Ниска степен на въвеждане на ИКТ;
• Ниско ниво на сертификация на производството на МСП, което понижава техните експортни възможности;
• Труден достъп до финансиране на стартиращите бизнес предприятия; неразвити алтернативни форми на финансиране;
• Недостатъчен обхват и качество на консултантските и информационни услуги, като характеристика на цялостната бизнес среда.

Северозападният район за планиране изостава от другите пет района по икономическа активност и качество на инфраструктурата. Югозападният район е на първо място. Водещата позиция се дължи най-вече на столицата град София. Основната част от икономическите дейности, както и училищата, университетите и държавната администрация са концентрирани в София. Ако тя бъде изключена от Югозападния район, различията между районите ще изглеждат много по-малки.

Градското развитие и икономическият растеж са устойчиви, когато вървят паралелно с усилията за намаляване на бедността, преодоляване на социалното изключване и решаване на екологичните проблеми. В градовете съществуват значителни различия между икономическите и социалните възможности на отделните групи граждани. Това се отразява върху привлекателността, конкурентоспособността, социалното включване и сигурността в градовете. С много малко изключения населението в почти всички населени места в страната намалява и това се отнася не само за селата, но и за градовете, включително и за най-големите. Това е показател за общия спад на нивото на урбанизация, както в количествен, така и в качествен аспект. Малкото изключения от тази тенденция трябва да бъдат детайлно анализирани и допълнително подкрепени с целенасочена държавна политика.

В почти всички райони и области в страната се наблюдават типичния контраст "център-периферия". Най-силно засегнати са граничните територии и изолираните селски райони. Комуналните услуги и техническата инфраструктура не отговарят в достатъчна степен на изискванията за урбанизация и затрудняват функционирането на градовете. Значителните диспропорции между различните групи население по отношение на икономическите и социалните възможности, особено характерно за малцинствените групи, допълнително влошават привлекателността на градските и крайградските зони. Индустриалните зони в градовете заемат огромни площи, но в повечето случаи те не са благоустроени и в тях са включени остарели и непривлекателни сгради, които трудно могат да бъдат обновени и използвани отново. Състоянието на обществените сгради за целите на образованието, здравеопазването и културата е незадоволително. БВП на глава от населението в селските райони е много по-нисък от този в градските райони. Съществуват значителни различия между градските и селските райони.по отношение на демографските тенденции, показателите за безработица и икономическа активност, достъп до образование и здравни услуги.

България е бенефициент по три пред присъединителни инструмента - ФАР, ИСПА и САПАРД, както и по повечето програми и инициативи на Общността.
Процесът на усвояване на фондовете чрез пред присъединителните инструменти очерта няколко основни извода:

• Необходимост от правни промени: по-добра вътрешна координация; ясно разделение на отговорностите; ясен, бърз и безспорен процес за придобиване на земя за големи инфраструктурни проекти, постоянство на квалифицирания персонал;

• Необходимост от административни промени: създаване на нови административни структури на централно, регионално и местно ниво; цялостно включване в управлението на фондовете от ЕС;

• Необходимост от засилване на институционалния и административен капацитет: развиване политиката за управление на човешките ресурси и осигуряване на съответното обучение за държавни служители и съдии чрез Института за публична администрация и европейска интеграция и Училището за магистрати; организиране и провеждане на широки публични информационни кампании за възможностите и за резултатите от проектите, финансирани от ЕС.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управление на структурните фондове 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.