Управление на структурните фондове


Категория на документа: Икономика


ЕС да насочи около 65 % от финансирането си към три или четири съществени приоритета, като изборът между държави-членки и региони варира според нуждите и стратегиите, разработването на "териториална социална програма".
Нова стратегическа рамка в която да са изложени ясни принципи, индикатори и целеви резултати за оценяване на постигнатото.
Нови договорни отношения, изпълнение и отчетност - нов тип договорно споразумение (Национален стратегически договор за развитие), в който на първо място е залегнала грижата за постигане на резултати и за реални ангажименти.
По-добро управление на съществените приоритети- ползването на финансиране за определени приоритети и трябва да оценява напредъка към постигането на целевите резултати.
изразходване на средства спред принципа на "допълняемостта",Комисията трябва да засили прилагането на принципа на "допълняемостта" - държавите-членки не заменят национални разходи с разходи на ЕС.
Засилване на ролята на Комисията като център на експертни познания
Полагане на усилия по отношение на финансовото управление и контрол -
Постигането на по-голяма ефикасност при администрирането на структурните фондове чрез изпълнението на осъществявана в момента програма за опростяване и обмислянето на други начини за намаляване на разходите и тежестта, наложени на Комисията, държавите-членки и бенефициерите.
Засилване на политическата система на взаимен контрол на високо равнище
По-строга система на взаимен контрол между Комисията, Европейския парламент и Съвета относно резултатите и въздействието на политиката на сближаване.
Програмиране за период 2013-2020
За периода ще бъдат действащи следните фондове: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). ЕС разработва обща стратегическа рамка за ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР, която ще гарантира интегрираното използване на средствата за постигане на общите цели на ЕС. Националната програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020 е рамков дългосрочен национален документ, който въз основа на анализ на ситуацията в държавата и тенденциите за развитие, определя визията и общите дългосрочницели на националните политики за период от 10 години за основни сектори на икономиката е териториално измерение. Разработването на национални програмни документи се обуславя от общата логика на управлението, тъй като осигурява приемственост, предвидимост и устойчивост на националните политики. В този контекст е, планиран процеса на разработване на НПР и включва следните основни елементи:
Цели
1. Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване.
2. Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението.
3. Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.
Приоритети
1. Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила;
2. Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване;
3. Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал;
4. Развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси;
5. Подкрепа за развитие на високопроизводителна индустриална база и модерна иновативна инфраструктура, стимулиране на иновативната активност и научните изследвания;
6. Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса;
7. Изграждане на адекватна енергийна инфраструктура, подкрепа за повишаване на ресурсната ефективност и намаляване на енергийната зависимост;
8. Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.
Национална стратегия за регионално развитие - определяне на приоритетите и целите на регионалното развитие. Главната стратегическа цел на регионалната политика: "Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие с използване на местния потенциал и сближаване на районите в икономически, социален и териториален аспект."
Стратегическа цел 1: Икономическо сближаванев европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда.
Стратегическа цел 2: Социално сближаванеи намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез развитие и реализация на човешкия капитал
Стратегическа цел 3: Териториално сближаванес европейските региони чрез трансгранично, междурегионално и транснационално сътрудничество
Стратегическа цел 4: Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места.
Регионални планове -Регионалните планове се разработват в съответствие с чл. 11 на ЗРР за районите от ниво 2(NUTS 2) и определят "средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на съответния район".Регионалните планове за развитие следва да се разработят както в съответствие с предвижданията на настоящата Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022, така и с останалите политики и секторни стратегии, които имат структуроопределяща роля, с актуализираните документи за изпълнение и оценките на регионалните планове на районите от ниво 2 и на областните стратегии.
Оценка на програмните документи:
Оценката е процес на преценяване на публичните политики въз основа на техните резултати, въздействието им и потребностите, които са били предназначени да удовлетворята.
Оценката е дейност, с която се преценява систематично и обективно напредъкът по пътя към даден краен резултат и неговото постигане. На практика чрез нея могат да се покажат последиците от миналите и настоящите политики, да се разясни изборът на политики, да се информират компетентните органи за разходите и ползите, свързани с различните варианти, както и да се зададе нова рамка за дебатите по наболели национални проблеми.
Оценката е структуриран процес, в резултат на който се прави практическа преценка на дадена публична политика. Тя може да се извършва от правителствени или неправителствени организации. Достъпът до резултатите се регламентира съгласно съответните нормативни актове.
Основната цел на оценката е да спомага за разработването и високото качество на публичните политики, като по този начин създава възможности за определяне на приоритетите, за подпомагане на ефективното разпределение на ресурсите и за отчитане на резултатите.
Дадена оценка може да бъде категоризирана в зависимост от това дали се осъществява от вътрешни или от външни експерти и от гледна точка на момента на нейното провеждане.
Периодът на провеждане на оценката варира като попада в различни фази на процесса на разработване и прилагане на политики и актове. В зависимост от това тя най-често се определя като предварителна, междинна, крайна и последваща.
Предварителна оценка - информация, събрана преди да започне изпълнението на даден проект; тя спомага да се определи какво трябва да се направи и осигурява изходната точка, в сравнение с която се измерва промяната.
Междинна оценка - провеждането й може да бъде насрочено за периода след завършване на даден етап от проекта, за да се види какво се е случило до момента и да се внесат корекции за следващия етап, особено когато се планира дейностите да продължат по-дълго (например две или повече години). При този вид оценка се набляга на управленската дейност и на баланса между ресурсите на входа и непосредствените резултати. Но тя може да приеме формата и на обратна информация по програми, която се предоставя на компетентния орган след усвояване, примерно, на половината от бюджета.
Крайна оценка - извършва се в края на прилагането, за да се извлекат поуки от прилагането му и от неговите резултати. Заключителният доклад по дадена инициатива може да съдържа оценка, основаваща се на сравнение между целите и това, което е постигнато.

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЧЕСКА РЕФЕРЕНТНА РАМКА

Националната стратегическа референтна рамка описва стратегията на България в подкрепа на действия в следните тематични области за повишаване на конкурентоспособността: човешки ресурси, инфраструктура, управление и ефективна държавна администрация и услуги и териториално сближаване, техните взаимовръзки и ролята на Структурните фондове и Кохезионния фонд в рамките на тази стратегия. Националната стратегия е съобразена със Стратегическите насоки на Общността на Европейския съюз и допринася за постигане на техните цели. Всеки стратегически приоритет ще бъде подкрепен по един съгласуван начин от действия в една или повече Оперативни програми. НСРР включва също така и описание на административните структури и механизми за успешно изпълнение на кохезионната политика на Европейския съюз в България.

България е изправена пред предизвикателството да постигне устойчив процес на реално сближаване чрез висок икономически растеж, основан върху инвестициите, значително повишаване на производителността и подобряване на конкурентоспособността. За да се справи с рисковете, които могат да попречат на поддържането на висок и устойчив темп на растеж, икономическата политика трябва да се фокусира върху подобряване на качеството на физическата инфраструктура (като се засили свързаността и достъпността), инвестиране в човешки капитал и повишаване на стандартите в образованието и здравеопазването за поддържане на качеството на работната сила, отстраняване на неефективността в действията на администрацията и пазара, с цел да се стимулира предприемачеството и инвестирането, да се подпомогне едно балансирано териториално развитие.

Поради финансови ограничения през последните петнадесет години инвестициите в базисната инфраструктура бяха недостатъчни за нуждите на бизнеса и гражданите. В резултат от това фирмите имат завишени разходи поради остарялата и некачествена базисна инфраструктура, а обществото е лишено от задоволително качество и достъп до редица основни услуги. Развитието на транспортната система в страната ще допринесе за по-доброто функциониране на общия европейски пазар чрез предлагането на по-ефективни транспортни връзки и осигуряване на достъп до други страни и пазари. През 2003 г. Групата на високо равнище І, под председателството на Карел ван Миерт, определи два главни европейски транспортни коридори, които да преминават през територията на Република България: Видин - София - Кулата и река Дунав. Българската транспортна мрежа е съставена предимно от пътища от по-нисък клас. Магистралите в България не са достатъчни. По отношение на пътищата от по-нисък клас, над 60% от второкласните и почти 72% от третокласните пътища се нуждаят от реконструкция и рехабилитация. Настоящото състояние на железопътната инфраструктура се определя от недостатъчното ниво на финансиране за осъществяване на необходимите възстановителни работи. По отношение на въздушния транспорт към момента в страната функционират пет граждански летища. Състоянието на пътническите и товарните терминали на всички летища не е в съответствие с международните стандарти. Общото състояние на транспортната инфраструктура в страната е лошо. Наличните пътища, железопътни линии и корабоплавателният канал на река Дунав се нуждаят от значителни инвестиции за подобряване на безопасността и постигане на пълно съответствие със стандартите на Европейския съюз. Транспортната инфраструктура по главните транспортни оси от национално и европейско значение има нужда от допълнителни инвестиции, за да отговори напълно на европейските стандарти. Сухопътният транспорт в България не може да поеме международния трафик на далечни разстояния и е в лошо състояние. Товароносимостта на пътната настилка по главните международни транспортни дестинации трябва да бъде подобрена. Състоянието на железопътната транспортна мрежа в страната не е задоволително и непрекъснато се влошава. Това, както и факта, че железопътната мрежа е от "затворен" тип, е причина за прехвърлянето на значително количество трафик към сухопътния транспорт. Интензивното вътрешно движение в големите градове поражда необходимостта от изграждане на околовръстни пътища, като важна част от националната пътна мрежа. По-голямата част от малките градове и селата нямат добри връзки с националната транспортна система и големите градове. Съоръженията за комбиниран транспорт, както и неговото обслужване са недоразвити и се нуждаят от модернизиране за осигуряване на по-добро взаимодействие между различните видове транспорт.

Като цяло качеството на водата в страната е на задоволително ниво. Незадоволителното състояние на инфраструктурата за канализация и за пречистване на отпадъчните води, както и цялостното състояние на водоснабдителната система, не осигурява необходимото качество на съответните услуги. Това се отнася и за съществуващите системи за управление на отпадъците, които също са с недостатъчно качество и обхват. Това състояние налага предприемането на действия за подобряването му с оглед спазване на действащото законодателство и на изискванията на директивите на Европейския съюз. В допълнение към това, важно е също да се предоставят и икономически стимули за инвеститори, за да се осигури увеличаване на инвестициите, както и адекватно качество на живот за местните общности.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управление на структурните фондове 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.