Умението да се говори и да се пише


Категория на документа: Икономика



Независимо дали е монолог или диалог устната реч има няколко основни характеристики:

-стил на говорене - изразява особеностите на човека, умствената му дейност и обща култура. Всеки човек си изработва свой характерен стил на изразяване, който се определя от подбора на езиковите средства - думи, изрази, фрази и др.Стилът е индивидуално качество. Той може да бъде неорганизиран, научно-делови и образно-емоционален.

Неорганизираният стил не е подходящ за делови разговори. Характеризира се с използването на много междуметия, паразитни думи, неточни фрази и изречения. Това говори за ниска вербална култура.

Научно-деловият стил се отличава с конкретност, отсъствие на емоции и точни кратки изрази. Той е характерен за научни доклади, анализи и изследвания.

Образно-емоционалния стил се отличава с чистота на езика, изразителност на изреченията и думите и точно предаване на мислите и чувствата. Типичен е за художествената литература. Следващата характеристика е звучност и темп.
Звучният глас допринася всички да чуват говорещия ясно и точно. Той позволява по-добре да се изразят чувствата на говорещия.
Темпът на говорене - включва бързината на говора, както и продължителността, при произнасяне на отделни думи, и продължителността на паузите. Бързината на устната реч е важна при деловите разговори. Обичайно те имат по-бавен темп, паузата също е много важна, защото сполучливо подбрана подпомага по-добре да бъде разбран говорещия и да бъдат запомнени някои негови съображения. Последната характеристика на устната реч е интонацията. Тя позволява говорещият да предаде своите чувства в дълбочина и предава по-голяма убедителност на думите му. Монотонно говорещият губи вниманието на събеседниците си. Изразителността и интонацията се изработват постепенно с упражнения пред огледалото и с магнетофон.
Речевият етикет изисква при официално общуване мислите да се излагат точно и последователно, с правилно произношение. Думите да се изговарят ясно, да не се използват жаргонни или диалектни изрази.

2.2.Публично говорене.

На мениджърите в бизнеса, представителите на висшия мениджмънт на компанията или експерти по продажби и промоции често се налага да защитават професионални позиции, да докладват решения, да изказват мнение, да представят продукти. Не само написването, но и произнасянето на една публична реч или доклад е част от умението да спечелим партньорите си за съвместен проект, да убедим клиентите си да купят. За деловото говорене в различни бизнес ситуации са важни както правилно конструираните фрази, така и подходящо избраните интонация, начини на изразяване, жестове, външен вид. Изкуство е във вербалната бизнес комуникация по време на преговори, дискусии, публични дебати, приемане на оферти да можеш да:
• задаваш точни въпроси и да даваш правилни отговори
• бъдеш бърз при въпросите със затворен край и гъвкав при въпросите с отворен край
• притискаш с трудни въпроси и да получаваш информация - с подвеждащи въпроси

Публичното говорене има някои специфики, които изискват повече внимание и подготовка от нормалните и всекидневни бизнес комуникации, които се провеждат в офиса, на бизнес срещи, на търговски промоции. За разлика от този вид неформално делово общуване публичното говорене се отнася към формалното делово общуване и налага подбор на човека, който ще представя компанията или презентацията, който ще бъде модератор на конференцията, ще изнася публична реч или ще представя бизнес стратегия през акционерите на компанията. Изискванията допълват правилата при невербалните комуникации при бизнес разговори и бизнес преговори, но налагат концентрация върху още някои важни елементи.

Когато говорим - независимо дали това е на микрофон, в студио, в конферентна зала, на официална вечеря, трябва да се съобразяваме с аудиторията, времето и обстановката, фатално е, ако говорим, без да търсим пряк контакт с хората пред нас, без да усещаме атмосферата в залата. Всеки има свой собствен стил на говорене, но при публичното представяне (независимо дали четем, или говорим) владеенето на вербалните бизнес комуникации е задължително. При подготовка и написване на една публична реч трябва да имаме предвид изграждането на стегната и логическа структура на изложението (представяне на събитието и спонсорите, въведение, логически връзки, основна част, заключение и задаване на въпроси) и подготовка на интересни примери, факти и данни, които да използваме за аргументиране на изводите и свързване на отделните части.
Какво трябва да знаем за публичната реч:
• Да съобразим структурата на речта с времето за отделните части и възможност за реакция при промяна на ситуацията.
• Да имаме задължително предварителна информация за вида и състава на аудиторията и нейните демографски характеристики.
• Да запомним, че публиките са съпричастни и запомнят послания, които засягат икономическите и личните им интереси - нека използваме такива апели, които да провокират и професионалния, и човешкия им интерес.
• Да съобразим предварително мястото и видимостта на говорещия - има ли физически пречки между него и публиката - колкото физическата близост е по- голяма, толкова психологическата близост е по-силна.
• Да избягваме в говоренето: неточни и паразитни думи, излишни междуметия и ненужни паузи - това показва неорганизираност на речта и неувереност, излишната емоционалност разсейва и дразни аудиторията.
• Да се съобразяваме с нивото на подготвеност на публиката, когато говорим със специализирани термини и чуждици, както и със съкращения.
• Да внимаване със скоростта на говоренето, но и с мудност и неувереността, които затрудняват приемането на думите и затормозяват вниманието на аудиторията.
• Да избягваме прекалено много вмъкнати реплики по време на доклада или изказването, за да не отвличаме вниманието на слушателите от същността на темата и подтемите, които искаме да запомнят.
• Да не забравяме, че мозъкът е "настроен" така, че човек е 100 процента съсредоточен само в първите 20 минути на ангажирането му, след което вниманието му постепенно започва да спада.
Да не забравяме, че магията на най-силните думи не е безкрайна - да не пресрочваме времето, което е ни е определено за говорене, особено ако при официално събитие, церемония, коктейл и др. публиката срещу нас стои права.
• Да си записваме веднага въпросите, които могат да ни бъдат
поставени както по време на говоренето, така и след приключването на речта.

III. УМЕНИЕТО ДА СЛУШАМЕ

3.1. Процес на слушане, начини , форми и стилове на слушане.
За успешно делово общуване от особена важност е умението да се изслушва събеседника, това качество изисква отличително повече внимание и напрежение от простото мълчание. Слушането е активен процес изискващ непрекъснато внимание към предмета на разговора. Начините за активно слушане са 2:

-Нерефлексно изслушване - процес, при който внимателно и мълчаливо се изслушва събеседника, без да се прекъсва. Този метод на изслушване често се нарича "пасивен". В много случай пасивното изслушване е добър помощник в разговор с напрегнат и емоционален събеседник, понякога може да окаже и отрицателно влияние в процеса на общуване. Събеседникът можа да тълкува пасивното изслушване като пълно съгласие от страна на слушателя, ако събеседникът търси активна поддръжка или одобрение, пасивното изслушване може да го обиди. Събеседникът счита, че ролята на пасивен слушател ограничава личната му свобода

-Рефлексно слушане - гарантира ефективна обратна връзка с говорещия и контролира точността на възприетото и чутото, то се нарича "активно". Известни форми на рефлексното слушане са:
* изясняване - слушащият иска от говорещият допълнителни обяснения по вече чутото; перифразиране - това е умение да се формулира същата мисъл, която е казал събеседникът, но с други изразни средства. Целта е да се провери точността на чутото и правилното му разбиране;
* потвърждаване - при този процес се използват невербални знаци като кимане с глава, поддържане на зрителен контакт, както и кратки фрази "да", "разбирам", с цел предразполагане на събеседника;
* отразяване на чувствата - цели се правилно да бъдат разбрани чувствата на говорещият. Емоционалната реакция на всеки партньор доказва, че е спечелил вниманието и че проявява разбиране към проблемите;
* резюмиране на казаното - този подход в слушането е особено важен когато разговорите или беседите са били особено дълги. Резюметата дават възможност на слушателите да се убедят в правилността на чутото и разбрано от тях.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Умението да се говори и да се пише 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.