Уго Чавес. Изграждане на политически имидж.


Категория на документа: Икономика


Присъствието на Уго Чавес в медиите е твърде характерно и му създава устойчив обществен и политически имидж. Чавес е много известен в латиноамериканския регион и далеч зад неговите предели с нападките си срещу САЩ и лично към стопанина на Белия дом. Тази риторика се харесва на световните медии и те с охота я тиражират. Чавес съзира навсякъде интриги на президента Буш- "империалистическия лидер". Тази позиция на венецуелския президент е ясно откроена в интервю на Тим Паджет, публикувано във вестник "Атака" на 28. 09. 2006г.

(http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=20299&edition_id=301&format=html )

В това интервю Уго Чавес застава в позиция на хуманен защитник, но вече на интернационално ниво ("Буш бе този, който атакува целия свят, и при това не само с думи, но и с бомби"). Типична черта на неговия имидж и поведение е съпротива срещу политиката на "империализма" ("сега е дошъл моментът да се спре заплахата от страна на империята"), видяна пряко в лицето на САЩ и най- вече на американския президент. Чавес не се притеснява да се изразява по- остро по тази тема, с което засилва внушението за лична обвързаност към опозицията бедни- богати, империализъм- социализъм. По този начин Чавес не само заема позиция на социален защитник, на един "Робин Худ", но и въвлича в наратива президента Буш като въплъщение на Нотингамския шериф, който взема от бедните и дава на богатите. Така макар и косвено, но много силно като внушение, Чавес успява логически да изолира от себе си асоциации като "тиранин", "диктатор- популист", "наркотърговец" и др.

Тенденция в изказванията на венецуелския президент по отношение на американската политика е заставането в позиция "защитник на народа", но не само на венецуелското общество, но и на световното. Чавес съумява да съчетава острия и нападателен език с по-меки изказвания, тъй като основната позиция, която той заема е не на нападател, а на защитник ("Не смятам, че аз лично атакувам президента Джордж Буш, просто се опитвам да разбудя общественото мнение за него, както в САЩ, така и в целия свят... Ние никого не заплашваме. Този лозунг е просто призив да се замислим сериозно за националното единство. Ние никого към нищо не принуждаваме чрез бомбардировки или с военна интервенция." ). Това се подсилва допълнително и от чести изказвания на Чавес: той не отрича напълно Америка, а само нейното империалистическо лице и др. Венецуелският президент дори често набляга на културното наследство, което САЩ оставя на света. ("Аз уважавам Америка, та това е страната на Абрахам Линкълн, Мартин Лутър Кинг и Марк Твен-той също е бил ярък противник на империализма и е осъждал испанско-американската война.") В този смисъл Чавес никога не отказва диалог, дори и на опоненти като Буш, но набляга на това, че такъв диалог е невъзможен, не поради негова вина. Това е умел начин да остане отворен към възможности за разговор и в същото време, да ги отрича като евентуално успешни ("Но аз не вярвам, че който и да е може да бъде посредник при такъв човек, който като Буш гледа на себе си като на собственик на света. До опита за преврат срещу мен, който бе извършен през 2002 година - а зад него стоеше Буш, президентите на много държави се опитваха да провокират диалог между мен и него. Аз им казах:Разбира се, предайте на Буш моите предложения. Но и те разбраха, че с този президент само си губят времето. Мога да разговарям с Клинтън, но не и с Буш.").

В своите антиамерикански изказвания Чавес посочва като една от основните причини за отношението си към Америка нейната политика по отношение на нефтените ресурси ("Вината за високите цени на петрола лежи върху потребителския модел, наложен в САЩ. Тяхното безразсъдно голямо потребление е истинско самоубийство."). Думите му често биват възприемани обаче не като строго насочени към проблема с нефта, а като цялостно отражение на отношението му към Америка и по-точно към нейната политика. Този въпрос е силно застъпен в изказванията на Чавес, факт, който мотивира и журналистите често да насочват вниманието му отново към тази тема. Политиката на САЩ Чавес често противопоставя на политиката, която той води и възгледите, които споделя. В интервюто на Тим Паджет венецуелският президент, използвайки метода на персонализираната информация ("предполага пресъздаването на събитията чрез мнение, оценка, свидетелство на или за личността") поставя двата типа политика, сравнявайки ги с концепциите на доктрините на Монро (според него американският материк е зона за и на изключително влияние и интерес на САЩ, а останалият свят - зона за и на влияние и интерес на останалите предимно европейски велики сили) и на Симон Боливар (южноамериканският герой за независимост , известен с приноса си в освобождаването от испанско владичество на пет южноамерикански страни (Колумбия, Венецуела, Еквадор, Перу и Боливия). В тези свои думи венецуелският президент много ясно обобщава отношението си към американската политика- "световен полицай, който не е с нас, е против нас". По този начин той съзнателно се отдалечава от позицията на диктатор и застава в позиция на държавен глава, който стои зад държавните и световни интереси в глобален мащаб. Това е имиджът, който Чавес утвърждава и поддържа от началото на своето медийно присъствие. Имидж, който му осигурява неколкократно подкрепата на венецуелския народ и световните симпатии. Освен това политиката на Чавес се отличава с много устойчиви идеи, които той защитава убедително, създавайки впечатление на отдаденост и убеденост в каузата, зад която е застанал. Този ефект той постига чрез примери от световната история и политика ("След като станах свидетел на краха на капиталистическите реформи, които се провеждаха в Латинска Америка под покровителството на Вашингтон, вече не вярвам във възможностите на третия път."), подплатени с емоционално, лично отношение, което го приземява до обикновения човек ("Капитализмът-това е пътят на дявола, пътя на експлоатацията, при който бедността и неравенството разрушават обществото"). Тази представа се допълва от факта, че устойчива характеристика на имиджа на Уго Чавес е, че той е вярващ християнин и често набляга именно върху устоите на християнството, обвързвайки ги с контекста на политиката ("Според мирогледа на Исус Христос-а него аз считам за първия социалист-само социализмът може да създаде истинско общество"). В този смисъл Чавес застава зад свободата на словото и открито го показва в своите изказвания ("Ако смятате, че Чавес удря по свободата на словото, просто погледайте нашата телевизия. Та, Боже мой, "дявол" е най-невинната дума, с която ме определя опозицията у нас."). Тази привилегия той вижда не само по отношение на медиите, но и по отношение на политиката.

Уго Чавес винаги е готов да отговаря на политически въпроси, но има умението да вплита в своя отговор и чисто културна нишка. ("Може ли Венецуела да играе ролята на посредник в преговорите на Иран със Съединените щати?Пък и Вие с президента Джордж Буш все пак имате нещо общо-и двамата сте родени на места, където властват каубоите, и двамата обичате филми с Клинт Истууд..
-Аз повече харесвам филмите с Дани Глоувър. Но...").
Като политик Уго Чавес има изключително силно медийно присъствие, дължащо се до голяма степен на неговия устойчива имидж, който не се революционализира.

Уго Чавес- човекът

Медийното присъствие на Уго Чавес съвсем не се ограничава само до политически изказвания и интервюта с подобна тематика. През февруари 2008г. в британското списание "GQ" бе публикувано интервю на манекенката Наоми Кембъл именно с венецуелския президент.

http://www.zvezden.net/interviuta/ugo-chaves-v-interviu-pred-naomi-kembal.htm

Това интервю предизвика изключителен медиен интерес, множество слухове и статии на други издания. На 10.01.2008 година вестник "Сега" публикува статия със заглавие "Наоми пипна мускула на Уго Чавес", " Дарик" пък предположиха- "Наоми Кембъл влюбена в Уго Чавес".

Самото интервю има неофициален характер и е насочено към Чавес- човекът, не толкова към Чавес-политикът. Въпреки това обаче венецуелският президент умело вплита личните с политическите теми, обвързвайки ги със собствения си принос като държавен глава ("Виждате със собствените си очи каква е реалността тук. Наслаждаваме се на една революция на мира..."). Това му дава възможност свободно да вмества успехите, които е постигнал като политик ("Нямаме нито един политически затворник, нито един застрелян, забранихме задържането на който и да било по политически причини. Всеки е невинен до доказване на противното, човешките права се уважават.").

През май 2011 г. Уго Чавес осъди НАТО заради гибелта на един от синовете на либийския лидер Муамар Кадафи и трима от внуците му. В реч по телевизията Чавес нарече военната интервенция "лудост" и порица САЩ и НАТО за ударите.Според него те са дали заповед да бъде убит Кадафи.

(http://www.dnes.bg/world/2011/05/01/ugo-chaves-osydi-ubiistvoto-na-sina-na-kadafi.117521)

Много показателна е способността му да степенува приоритетите и успехите си, погледнати от национално ниво - начин, по който успява да придаде емоционално значение на приноса си ("Мисля, че свободата никъде другаде по света не е така силно изразена, колкото тук, във Венецуела."). Това е полезно качество особено при интервюта от този характер, когато политическото е тънко вплетено в личното. Именно това умение на Чавес е ясно проявено в отговора на въпроса на манекенката: "Все пак Вашето правителство получи доста критики...", на който Чавес отговаря имплицитно, давайки примери от ежедневието, примери обвързани и не обвързани с него, но примери, които опровергават критиките и подлагат на съмнение тяхната достоверност. Подобен е подходът му и при отговора на въпроса: "Защо Ви атакуват? Може би най-вече заради нефтеното изобилие в страната?". Тук отново Чавес избягва от директния отговор и го замества с изказване, свързано с политиката на САЩ по отношение на нефтените ресурси и обвинявайки я в манипулация, преструвка. Тази своя теза той умело доразвива в следващия си отговор, въпросът на който ("Създали сте връзки с доста страни с развит петролен бизнес...") не е обвързан с Америка. Освен това Чавес успява да изтъкне и личните си отношения с Фидел Кастро, използвайки неговия личен авторитет и социален статус.

От тук нататък интервюто тръгва в съвсем неполитическа посока и минава към личното пространство на венецуелския президент, препращайки го към годините, прекарани в затвора, които той определя като "училище", изтъквайки и споделяйки думите на Мандела: "Господ ме прати в затвора. Това е изпитание, през което трябваше да премина". Този подход действа на психологическо ниво, създавайки впечатление за сила на духа и способност да се извлича положителното от всяка ситуация. Това внушение се засилва още повече от отговора на въпроса: "Страхувахте ли се да не умрете?". Президентът Чавес използва случая за да подчертае своите християнски убеждения, близостта със семейството си. Всичко това придружено с думите: "Аз не съм супермен, аз съм човешко същество, но въпреки това не се страхувам." позиционира Чавес в полето на земния човек, като в същото време го отдалечава от него. Темата за християнството е силно присъстваща в изказванията и речите на Уго Чавес. Това е и причината и в това интервю тя да намира неколкократно своето място. Типично е обаче приближаването към Исус и изтъкването на неговия образ като идеал: "Обичам Исус. Той е най-големият революционер в историята, борещ се срещу човешките грехове." Освен християнството другата голяма ценност, която Чавес изтъква като личен идеал е семейството. Той многократно подчертава огромната роля, която то има в неговия живот.

Освен като политик, вярващ католик и идеолог, Уго Чавес гради своя имидж и чрез идентификациите, които му дава културата. Често в политическите си изказвания той застъпва културни теми, но това е особено силно изразено, когато говори за личното си време. С Наоми Кембъл той споделя, че обича да слуша музика, да гледа кино, " старо и по-ново, най-вече приключенски филми", да ходи на фитнес, да тича, въобще да спортува и да се поддържа в добра физическа форма- нещо, което днес всеки политик трябва да прави.

По отношение на приятелите и враговете си Чавес никога не крие своите отношения. Той разказва за приятелството си с Джими Картър, за професионалните, но не и приятелски отношения с Бил Клинтън. Една от фигурите, чиито авторитет Чавес изтъква най- много е тази на Фидел Кастро ("Облеклото му е безпогрешно, обувките му са винаги полирани, брадата му е елегантна") - негов приятел, личен авторитет и образ за пример.

Съчетавайки стабилно отстояваните политически възгледи, силната връзка със семейство, религията и приятелите, Чавес успява да проявява и чувство за хумор, което го доближава до обикновените хора ("Защо не? Пипнете ми мускулите"). Често то е вплетено обаче с типичния за него провокативен език ("Знаете ли кои са "Спайс гърлс"? - Имам спомени от тях. Само това. Но пък познавам Кралицата на Англия"... "Аз харесвам принца. Сега той има Камила, но тя не ми се вижда толкова привлекателна").

Именно специфичното му чувство за хумор обаче изключително силно приближава Чавес до хората от народа, до неговите избиратели и привърженици.
"Хуморът е част от живота. Иначе става твърде скучно. Хората доста вицове създадоха за мен и се забавляват на мой гръб. Но не ми пука - аз също се смея над себе си."

Имиджово присъствие чрез медиите

Уго Чавес е авторитетна личност, чието силно медийно присъствие го превръща от образец на поведение в човек, притежаващ социален престиж. Многобройните интервюта и публикации за него изграждат имидж на политически лидер, на глобален лидер на социалната общност., което му носи огромно влияние като форма на много висока социална оценка. Именно медиите обаче са тези, които и създават до голяма степен и поддържат напълно вече утвърдилия му се политически имидж. Чрез медиите Уго Чавес съумява да си създаде ефектът на ореола ( "отразява предварително създадената нагласа на реципиента към личността, която позволява целенасоченото приписване на определени персонални качества"). Освен това медиите помагат на Чавес и за създаването на така наречената "персонална стереотипизация"- оценките, валидни за един човек се предават върху цели групи, обединени под някакъв национален, расов и др. признак.

Една от най-силно действащите функции на политическия имидж, ярко проявена и при този на Уго Чавес, е социално- психологическия процес на емпатия, чрез която реципиентът изгражда представата си за персоналния образ. При Чавес това е много въздействаща тактика, тъй като той често вплита политическото с емоционалното, с личното обвързване и социалната отговорност пред обществото. Тази представа се гради и на езиково ниво. И в интервюто си с Тим Паджет, и с Наоми Кембъл, Уго Чавес формира символни представи за себе си и за своята политика (опонира на Буш; християнин е, държи на семейството си др.).

Друго правило, което Чавес безспорно спазва при изграждането на своя имидж е увереността в каузата и в успеха. Идеологията, подплатена с убеденост в истинността й вдъхва доверие и обвързва емоционално аудиторията.

Ясно изграденият имидж на Уго Чавес действа много добре и на визуално равнище. Поведенческите му реакции (често маха с ръка на аудиторията, сериозен е, но и усмихнат, служи си с жестовете на ръцете) са израз на сериозно отношение както към себе си, така и към целите си, но и го приближават до реципиентите; особеностите в облеклото му (винаги е спретнат, често се снима и в униформа, тъй като на времето е бил част от армейските командоси, носи флага на Венецуела) сочат чувство на национална ангажираност, отдаденост на целите. Много показателен е и фактът, че той често носи тъмно сини костюми- тъмно синъото е цвят за аристократи.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Уго Чавес. Изграждане на политически имидж. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.