Търговия


Категория на документа: Икономика


Търговия

Под търговия се разбира предлагането на стоки срещу разплащателни средства /пари/ или други стоки/ обменна търговия/
Търговията се ограничава до закупуване, транспорт и продажба на блага/ стоки,капитал или знания/, без те да бъдат съществено променяни или преработвани. Търгува се най-вече с ъс стоки, при които има недостиг. Този недостиг може да се обоснове с това, че една суровина се среща само в някои региони, или пък с това , че някои стоки биват произведени от хора в конкуренция, свързана с разделението на труда . Колкото по- силно диференцирано е едно общество, толкова по-голяма е необходимостта, участващите специалисти да обменят помежду си своите продукти.

Търговия в тесния смисъл на думата съществува само там, където трети човек /търговецът/ участва в трансфера на стоките и извлича доходи от това.Често пъти, най-вече в исторически план, тази дейност е в комбинация с производствена дейност. С диференцирането на обществата се стига все повече до специализиране на хората чрез разделение на труда върху определени дейности и по този начин до появата на търговеца, разграничаващ се от потребителя.
Етнологически погледнато границата между търговия и обмен на "подаръци" е преливаща се. Юридически погледнато между днешните търговски партньори се сключват договори. Между партньорите, участващи в търговията, съществуват търговски връзки.
Може да се говори за местна търговия и търговия на далечни разстояния.

История и социални аспекти на търговията

Най-ранни доказателства за търговия датират от 140 000 години , следователно са много по- стари от появата на диференцирани общества. В регионите, където първоначална се появява човека , в Африка, могат да се намерят доказателства за търговски отношения на разстояния повече от 100 километра.

Със заселването на човека в в почти всички континенти,с техническия прогрес/най-вечес появата на земеделието/ с нарастването на населението както и с появата на държавите се създава регионална търговия с градовете като центрове на региони и се

засилват търговските отношения на далечни разстояния. Възходите и паденията на империите довеждат в дългосрочна перспектива до регулярни колебания на регионалните и извънрегионални взаимовръзки. Така например в продължение на столетия съществуват интензивни търговски връзки между високо развитата и богата на скъпоценни камъни индуска култура/2600-1900 пр.Х./ и шумерската култура: с разпада на индуската култура се прекратява както вътрешната , така и външната търговия. През бронзовата епоха в периферната тогава Европа има доказателства за търговия между средиземноморския регион и Северна Европа , известен търговски път по това време е Пътя на кехлибара
.
В античността възникват нови царства и империи (Гърция /Рим на запад , Хан Китай в Далечния изток ), по протежението на тази евразийска ос се засилва търговията на далечни разстояния. Например в Рим носят китайска коприна, доказателство за обмен между континентите по Пътя на коприната. С евразийското преселение на народите тези лъчи на търговията се прекъсват изцяло или отчасти, в Римската империя с падането на централната власт се стига до едно вътрешно крайно разграничение и до крушението на многобройни градове.

В евразийското средновековие империите се стабилизират, възникват нови( например огромната , но кратковременна монголска империя) Евразийската търговия отново се засилва и става по- интензивна и по-систематична от предишния период. Европа ускорява темповете на развитие и от периферен регион се превръща в център. През прехода от Средновековието към Новото време европейската морска търговия се доминира съществено от градовете -републики ( например Венеция, Генуа, фламандски и холандски градове, както и градовете от Ханзата). По онова време действат първоначално "търговци с далечни страни", които според социолога Фердинанд Тюнес са онази професионална група, която въвежда в традиционните общности аритметичното целово мислене и то този начин ги социализира напълно.
Търсенето на нови морски пътища за Индия и Китай е съществена мотивация за откривателските пътувания в края на Средновековието, съответно началото на Новото време. Така Христофор Колумб е бил убеден , че е стигнал Индия, което е било и целта на неговото пътешествие.

Аспекти на модерната търговия
Търговията е една от определящите величини за едно народно стопанство. Различават се вътрешна търговия, която протича в рамките на националните граници или в границите на една група държави ,както например Европейския съюз, външна търговия и транзитна търговия. Ако се продават стоки в чужбина, говорим за износ,в обратния случай- за внос.
Според целевата група на вътрешния пазар се разграничава търговия на едро/ едри потребители,прекупвачи) и търговия на дребно( крайни потребители,потребители).
В зависимост от мястото на търговската дейност разграничаваме амбулантна, стационарна и електронна търговия.

Ако износа на една страна е по-голям от вноса става въпрос за превес на външната търговия . При износ предимството е , че в страната се вливат пари, а недостатъка е зависимостта от икономическото благополучие на страните, в които се осъществава износа.Така финансова криза в една страна може да се пренесе в друга .

Ако в дадена страна преобладава вносът, става въпрос за дефицит на външната търговия. Предимство на вноса е, че по този начин се набавят стоки, които не са налични в собствената страна( например суровини или плодове, които не растат в дадената страна) Недостатъкът от това е , че държавата става зависима от други държави и техните доставки.
Това намери ясно проявление при петролната криза, когато ОПЕК драстично намали количествата на добив на петрол, което предизвика световна енергийна криза.
За да се обясни значението на предимствата от търговията може да се обосновем от една страна на концепцията за сравнителните предимства на разходите, от друга страна на теоремата на Хекшер Олин. Приложените статии обясняват в дълбочина предимствата на търговията .

Етични аспекти

Както при всяко действие така и при търговията съществена роля играят етичните аспекти. Изроботен ли е продуктът пред вид екологични становища, например съблюдавайки становището за устойчиво развитие ?
Платени ли са на производителите подобаващи цени за техните стоки/ услуги?
Произведен ли е продукта с помощта на детски труд?
Честната търговия е модeлът на една социална и екологично съобразна търговия, при която са взети пред вид етични норми при всички етапи на търговията от ниво производител до ниво потребител./честна търговия е употребен в смисъл справедлива/

Ако класици като Адам Смит са виждали в търговията непроизводително потребление, то днес е разпространено виждането, че търговията може да се смята за напълно продуктивна: тъй като хората са готови да платят възнаграждение за търговия, то тя трябва да има и добавена стойност.
Занимаващите се с търговия възпроизвеждат добавена стойност чрез търговски дейности като например създаване на асортимент/ в смисъла на търсенето/, количествено и качествено приспособяване, както и пространствени/ офертни пакети/ и времеви решения / например сезонни колебания /. По този начин търговията допринася за социалния продукт. Потребителят явно пести време, снабдявайки се с продукти от търговеца вместо директно от производителя. Това се обяснява например чрез съкращаване на пътя/ " One- Stop- Shopping"/ Така са оправдани търговските отстъпки на търговеца/ дефинирани като оборот с приспаднато въвеждане на стоките/, който продава една употребявана кола например по-скъпо отколкото е я купил. "Продуктивния" момент се състои в съгласуването на предлагането и търсенето както и в поемането на свързаните с това рискове/виж арбитри/. Но той, търговецът, дава все пак възможност на потребителя да спести разходи. Търговската отстъпка по този начин не е неморална, защото никой не е ощетен, много повече са предимствата за търговеца.

Трябва да се вземе пред вид, че търговската отстъпка не съответства на отстъпката от печалбата на производителя, защото за поемането на търговските функции са необходими ресурси/например помещение, капитал, работна сила/.

Специална търговия

Обменът на стоки във Федерална република Германия, определен като специална търговия , обхваща всички стоки, които се вливат в чужбина постъпвайки във и излизайки от вътрешната митница. Нациналната /вътрешна/ митница се различава от /политическата/ митница по така наречените безмитни търговски зони. След 12 век те променят мнението си за специалната търговия.

Глобализация
Днес световната търговия е в контекста на глобализацията. Под ръководството на световната търговска организация /WTO/ трябва да се отменят международни митнически ограничения и да се стимулира свободния обмен на стоки /GATT /и услуги/ GATS/ Тази политика за свободна търговия е оспорвана:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Търговия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.