Туристически ресурси


Категория на документа: Икономика


Водните забавления се разнообразяват с апаратурата за изкуствени вълни. Най-общо спортните съоръжения за непрофесионални занимания се разделят на два типа: пространство “навън” и в пространството “вътре”, т.е. на открито и в сгради.cclxxxix Смята се, че първите са по-статични и консервативни, имат диференцирана насоченост към високоплатежоспособни туристи, намират се повече в централните градски части. Тези, които са на открито, позволяват повече движения, социализация, създаване на нови усещания, но разположението им е повече по градската периферия.
В Западна Европа се смята, че непрофесионалните спортни занимания са едно от средствата за бягство от града. То се осигурява и подпомага от обстоятелството, че новите спортни съоръжения водят до благоустрояването и озеленяването на средата край тях. Спортът започва да се вписва в градската среда, заниманията му имат благоприятно въздействие както в медико-анатомичен аспект - за хармонично и здраво тяло, така и за социализацията и хуманността на личността.

ОПАЗВАНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИТЕ РЕСУРСИ

Глава тринадесета

Вредни въздействия върху туристическите ресурси

13.1. Обща представа и класификация на вредните въздействия

Въпросите на опазването на туристическите ресурси са занимавали изследователите още в периода между двете световни войни. Тогава Ст. Лешчицки, Жан Миеж, Ханс Позер обръщат внимание, че ресурсите трябва да запазват своята природна чистота както от промишлеността, така и от самия туризъм. По време на големия туристически бум от 60-те години на ХХ век се наблюдават множество случаи на деградация или пълно унищожаване на тревите и горите в Алпите, Средиземноморието, край някои големи градски агломерации. В средата на 70-те години се появяват първите тревожни сигнали за опасностите, надвиснали над ресурсите. Олаф Рогалевски посочва, че върху тях негативно влияят три вида фактори: стопански, селищни (комунално-битови - доп. авт.) и туристически.ccxc Първите включват широката гама от промишлени газове, разтвори, прах; торове и препарати в земеделието; шума и замърсения въздух от транспорта; неконтролираните риболов и дърводобив; неблагоустроените строителни участъци. Всъщност тук се причисляват всички неразумни човешки действия при производството и преобразуването на природната среда. Селищното въздействие обхваща вредни субстанции и действия, съпровождащи човешкото битие по местоживеене извън работното му време. Основен замърсител са битовите отпадъци, отоплителните инсталации, фекалните води, пространственото разширяване на самите селища.
Туристическата инвазия има разнопосочно вредно проявление. Добрица Йовичич отбелязва осем основни такива въздействия:
- Замърсяване на водите, когато липсват или работят непълноценно пречиствателните станции.
- Замърсяване на почвите от автомобилите, ерозионни процеси при ски-пистите и пешеходните пътеки.
- Замърсяване на въздуха от туристическия транспорт, използван от около 70% от туристите.
- Нарушаване на естетическите качества на ландшафта, на природния пейзаж от нехармоничните по обем и фасада хотелски и инфраструктурни обекти (например 20-етажни бетонни хотели в Савойските Алпи на Франция над горския пояс).
- Нарушаване на биологичното разнообразие и екологичното равновесие при прекомерен лов, риболов, бране на билки и цветя, произволна сеч на дървета за писти, шосета, огрев, пожари по непредпазливост.
- Прекомерна употреба на вода и енергия във върховите периоди, рефлектиращи на допълнително замърсяване на въздуха и екстензивно нарастване на площите, отредени за вододайни зони.
- Увеличаване на шума от туристическия транспорт и увеселителните заведения.
- Притеснения за местното население чрез промяна на неговия начин на живот, разпространение на социални патологии, претоварване на местната инфраструктура във върховия сезон.ccxci
Към тях могат да се причислят още контрабандната дейност на иманярите, волните или неволни механични повреди, особено от туристи младежи, на растителността, сталактитите, стенописите, фасадите на сградите и паметници - чрез надписи и безсмислени графични изображения. Изброените разнообразни въздействия могат да се обособят в две големи групи: ендогенни (вътрешнопроизводни от туризма) и екзогенни, които се формират извън него. Трудно може да се даде количествена оценка, кои са по-опасни, но подходите на опазване имат различна методология. Повечето от екзогенните могат да се избегнат или намалят чрез класическото разсредоточаване, т.е. отдалечаване на туризма от неговите нетуристически замърсители. Този подход е включен индиректно и в концепцията за периферното развитие на туризма спрямо централно разположените промишлено-транспортни и търговски центрове, източници на многообразни замърсявания. Това означава, че туризмът “отива” там, където липсват екзогенните вредни фактори. За ендогенните обаче не е възможно подобно отдалечаване, защото те са вътрешносъдържателен атрибут на туризма, независимо къде и до кого е той. Не случайно при оценката на разработването на регионални туристически проекти в раздела за стратегическо развитие на ресурсите има самостоятелен критерий - защита на околната среда и инициативите за нейното опазване.ccxcii
Във функционален план въздействията могат да се разделят в четири класификационни групи:
1. Според начина на действие:
- Химически (влага, огън, гъбни процеси, корозия, гниене, окисляване и др.). Вижда се, че се дължат предимно на климатичните елементи и техните изменения, някои естествени биологични процеси или екстремални действия.
- Механични (пропукване на стени, мазилки, счупване на детайли и предмети, нарушаване на повърхността им). В тези случаи генезисът е както природен (вулкани, земетръси, наводнения, бури), така и последица от обмислени или неволни житейски и производствени дейности, като строителни работи, транспортни детонации, иманярство, вредителство.
- Амортизационни, които са резултат от нормалното стареене на материалите и износване на триещите се повърхности.
2. Според периода и продължителността на въздействието:
- Еднократни (кражби, пожари, вредителство, лавини, свлачища). Обединяват ги непредсказуемостта, екстремалността и малките възможности за противодействия.
- Епизодични (дъждове, бурни ветрове, сезонен максимум на туристическите посещения). Те се появяват почти всяка година, с известно постоянство по последователност и време, което позволява да се вземат възможните превантивни противодействия.
- Перманентни, с целогодишно проявление (слънчеви лъчи, влажност, триене, пешеходно движение на туристите). Действието им е добре познато и локализирано, което позволява да се вземат сигурни предпазни мерки.
3. Според обхвата на въздействието по обем и площ:
- Частично обектово разрушение. Повредена или унищожена е само неголяма част от туристическия ресурс, но чрез реставрация, укрепване и усилване на самовъзстановителните процеси той може да възвърне естествените си качества, форма и външен вид.
- Цялостно обектово повреждане. Нарушенията са обхванали почти целия конкретен ресурс, а възстановяването е много трудно, трудоемко, скъпо, дори понякога невъзможно.
- Повсеместно пространствено увреждане. Обхваща много ресурси от един или няколко вида на определена, значителна по площ територия. Вредите са доста големи и могат да се коригират едва след дълъг период.
4. Според степента на отстраняване на вредите: възстановими, полувъзстановими и необратими. Това се установява чрез експертиза и предписание, заедно с технология за ремонтно-реставрационни работи. При необратими вреди се търси резервен туристически ресурс, който, ако е териториално подвижен, ще позволи продължаването на туристическата дейност на същото място, а в обратния случай настъпва описаният по друг повод от Ричард Бътлър етап на деградация на курорта и туристическия ареал.

13.2. Стопански въздействия

От тях най-тежки последици дават промишлените предприятия. Марин Бъчваров разделя промишлеността на три групи според връзките й с туризма:ccxciii
- Нежелателна (ТЕЦ, металургия, химическа). Тези заводи замърсяват водите, почвата и особено въздуха; създава се силен шум; отнемат се ценни за туризма терени; предизвиква се силен транспортен трафик на суровини и стоки. Формира се териториално отблъскване на туризма. За някои от най-опасните производства има нормативи за минимална отдалеченост от селищата, като например 5000 м за металургичен; до 2000 м - при химически завод, и други подобни.
- Неутрална (шивашка, фино машиностроене, електроника). При тях липсват горните вредни въздействия, но продукцията им не се използва в туризма. Могат и да бъдат близо до туристическите обекти, а освен това трябва да се анализира каква работна ръка използват.
- Необходима (по-голямата част от производството на храни, напитки и тюююневи изделия , дейностите за обслужване на курортите и туристите). При тях замърсяващите последици липсват или са незначителни, но продукцията им се консумира в туризма, поради което, при равни други икономически условия, тези заводи се локализират на малко разстояние от туристическите райони и курорти. Вредното въздействие се подсилва, когато заводът е разположен в противоречие с розата на ветровете, т.е. откъм страната на преобладаващите ветрове. Тогава - носени от тези ветрове, отровните газове ще се насочват почти изцяло към селището и курорта. По отношение на реките изискването се отнася до локализацията им в долното течение спрямо селището. При такъв вид локализация, дори и да има замърсяване, то няма да се почувства или навреди в селището, а след него.
Земеделието се явява замърсител в двата си основни производствени отрасъла - растениевъдството (чрез прекомерно торене и използване на препарати за растителна защита) и животновъдството (при натрупване на големи количества оборски тор и торова течност). За всички тях прекият последващ ефект е деградиране на почвите, а при самото пръскане с препаратите и край големите животновъдни ферми се чувства неприятна миризма, отблъскваща туристите. Неприятното им действие спрямо близките курорти се покрива, съвпада по време и сезон (май - август) с главния максимум на летните туристически пътувания. То се проявява още край шосетата и автомагистралите, където преминават транзитните и екскурзионни маршрути. Макар и по-рядко, опасност представлява предаването на някои заразни болести и епидемии при растенията и животните.
Автомобилният и въздушният транспорт предизвикват значителни вредности. Те се проявяват в два аспекта: замърсяване на въздуха с фосфорни, серни, оловни съединения и многократно превишаване на допустимия шум край натоварените шосета. Ако има интензивен тежкотоварен трафик (над 15-20 тона), се получават силни вибрации, които могат да пропукат и дори да съборят някои стари сгради.

13.3. Селищни въздействия

Могат да се очертаят три сфери на вредни въздействия: директно замърсяване (чрез битови отпадъци, фекални води, дим от отоплителните инсталации); отнемане на свободни терени, които понякога са с ценни рекреативни качества; създаване на неподходящ архитектурен фон (най-вече за средновековни и ренесансови сгради и паметници). При първите важна роля имат равнището на националната санитарно-хигиенна култура и финансово-икономическите възможности на страната или града. Характерно за някои източно-европейски и крайсредиземноморски страни е недостатъчното почистване на улиците, площадите, градините, което влиза в дисонанс с представите и ежедневието на дошлите туристи от Западна Европа. Вече има примери в Белгия, Нидерландия и другаде, където периодично улиците се обработват с почистващи и ароматизиращи препарати.
Големите градове се отличават с екстензивно пространствено нарастване за жилищни квартали, промишлени зони, широки транспортни трасета. Това обаче постепенно унищожава съществуващите вилни зони и отделни туристически ресурси, намиращи се в градските покрайнини. Този процес е добре изследван от канадския учен Ян Лундгрен и е представен в триетапен модел.ccxciv




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Туристически ресурси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.