Туристически ресурси


Категория на документа: Икономика


- Тематизация, обединяваща магазина и допълващите го рекреативно-развлекателни елементи. Типични са новите кафе-спортив, с оригинален декор, създаващ спортна атмосфера, огромен екран, спортна площадка.
- Допълнителни услуги, простиращи се до жилището на потребителя, като например продажба на мебели и комплексна мебелировка на дома. Те пестят време и неудобства, осигуряват гарантирано професионално качество.
- Педагогическо (образователно - доп.мое, Н. А.) въздействие с информация и съвети за клиента. Такива са различните демонстрации на уреди и материали, кратки стажове и курсове за шиене, готвене, строителни хоби-работи от тип “направи си сам”.
- Удобство, удоволствие, благосъстояние, чието съчетание носи жизнерадостност. В някои от магазините на веригата “Caroll” се предлагат на клиентките сандвичи, топъл чай, телефон, модни списания.
- Културни прояви, занимателни програми, пространства за игра, които прикриват продажбите под знака на забавлението. В магазините на “Apache” има детски къщи за покупки.
- Личностна връзка и убеждение в качеството на продуктите. В швейцарския алпийски търговски център “Salamon Station” позволяват на скиорите да изпробват ските на снега или да се включат в ски-курсове за използването им под указанията на шампиони в ски-спорта.
- Пътуване с търговска цел от местоживеенето до голям град - търговски център. В теорията на географията на търговията се дават различни по радиус модели на привличане на клиентите.cclxxviii Най-големите регионални търговски центрове имат поле на въздействие до 60-100 км, затова се разполагат на удобни за достъп места до и сред автомагистралите, излизащи от града. Типични примери са “Зюд шопинг центер” до Виена, на пътя за Гратю и Клагенфурт; търговски център “Таунус” в Рурската агломерация. Посетителите идват предимно с леки автомобили, затова пред тях има огромни паркинги (за 4-5 хил.коли), оборудват се стаи за гледане на децата, докато родителите пазаруват или се забавляват, многобройни ресторанти, кафенета, кътове за почивка, кина, банкови филиали, медицински пунктове и т.н. Търговският център постепенно се превръща в нов свят, антиподен на шумния град; тук звучи приятна музика, ухае на свежи аромати, всичко е ярко осветено; чувстват се не дразнещо оживление, стоково благоденствие, грижи и уважение към посетителя като личност.
Създаденият през 1985 г. в Канада “Уест Едмонтон Мол” си остава най-големият закрит комплекс за търговия и развлечения в света. Той се състои от търговски център, отворен 365 дни в годината, над 800 магазина и бюра за услуги, 110 ресторанта и кафетерии за хранене и бърза закуска, покрит воден парк, изкуствено езеро, шоу на делфини, миниголф, макет на кораба “Санта Мария”, 26 кина и театъра, казино, хотели, дискотеки. Подобни, но с по-скромни измерения търговско-развлекателни центрове се появяват и в Европа (“Синя вода” в Англия; “Центро” в Германия; “Херон сити” в Мадрид; “Марина” в Дюнкерк; “Одисеум” в Монпелие). Вече не се създават търговски, а градски увеселителни центрове с двата преплитащи се сектора. Най-нова тенденция е създаването на магазини и ресторанти под егидата и емблематиката на огромни нетърговски компании, като “Дисниленд”, “Нике”, “Плейбой” или от известни личности в областта на киното и спорта.
Немалка атрактивност имат също магазините в централните градски части. Сред тях преобладават тези за луксозно облекло, обувки, украшения, козметика, стоки с културно предназначение. Закупуването им е свързано с продължителен избор, колебания, съвети, изпробвания, а това води до ново усещане, близко до възприятията на туриста в курорта. Смята се, че продължителните обиколки по улиците на Париж, Лондон, Брюксел с техните луксозни магазини и бутици е модерно туристическо преживяване, удоволствието от него е аналогично като при музеи или картинна галерия.cclxxix Разновидност на тези пътувания, непосочена в схема 28, е, когато се отива в селище със самобитни, специализирани производства, получили национална или световна известност. В България, макар и позабравени през втората половина на ХХ век, са: прочутото гъсто, сладко, червено вино от Мелник; вкусните, пикантни луканки от Панагюрище и Смядово; ножовете от Шипка; дървесните гаванки и пирографията в Троян; калоферските дантели; ръчно тъканите килими от Чипровци или Котел. Пътуването и закупуването на такива стоки от техния производител е гаранция за автентичност, уникалност, майсторско качество. Започва да се възвръща и славата на специализираните празници с дегустации, консумация на място и обемни покупки: в Троян - на сливата и сливовата ракия; в Созопол - на меда; в Разград - на киселото мляко; на динята - в Шуменско, и други подобни. В съвременния туризъм тези пътувания се пренасочват и задоволяват най-вече в магазините за сувенири - собствено производство, към етнографските паркове от скансенов тип.cclxxx
- Търговска мрежа в курортите. Изследвана е доста подробно от Даниел Дюма, най-вече в условията на морския курорт Бенидорм, който се явява най-голям не само в Испания, а и в света, със своите 36 хил.хотелски, 2000 - в къмпинги, и 150 хил.легла в частни квартири и вили. На един местен жител се падат по шест легла, т.е. в типичните курорти много често търговското потребление се дължи повече на туристите, отколкото на местните жители. Обикновено основният туристически ресурс - плаж, ски-писта, балнеолечебница и т.н., заедно с храненето и рекреативния сън, заангажират времето на туристите до 16 часа. През следващите часове (при лошо време през целия ден) любимо занимание е разхождането по улиците, разглеждането на витрините и тротоарните сергии, влизането от магазин в магазин; правят се планирани или провокирани покупки на необходими артикули за престоя в курорта (козметика, книги, оборудване за развлеченията и забавленията, лични сувенири, подаръци за близки и познати в местоживеенето и т.н.) - този тип търговско “движение” продължава до 20-20,30 часа, когато интересът се пренасочва към ресторантите, баровете, дискотеките, кината. В случая с Бенидорм съотношението хотели, ресторанти, магазини е 130:470:1947, т.е. налице е изключително силна обезпеченост с търговски обекти. В структурата им, за разлика от обикновения град, е видимо преобладаването на такива за кожени облекла и обувки, керамика, уреди и сувенири от дърво, ковано желязо, мед, от тръстика, слама, естествени текстилни суровини. В последните десетилетия тази занаятчийско-промишлена продукция интензивно се допълва от щандове за слънчеви очила, колани, портфейли, касети с музика, компактдискове, а нерядко и с редица играчки, сувенири със слаба художествена стойност и тип “кич”.
Приближаването на търговията към потребностите на туристите според Мириам Янсен-Вербеке трябва да се подчинява на следните критерии:
- Групиране на магазините по видове стоки, т.е. оформяне на сектори и улици за жената, детето, за дома, за плажа, за “моето хоби” и т.н.
- Място за отдих в търговските центрове и други разтоварващи развлечения.
- Лесна достъпност и места за паркиране.
- Пешеходни и цветни алеи около търговските центрове.
- Привлекателен дизайн на сградите на магазините и пространствата и край тях, указателни табели, културно-информационни центрове, ориентиране на посетителите от органите на МВР, ученически бригади.
Важна особеност на курортната търговия е още как тя се локализира в пределите на самия курорт. Доналд Гетц цитира три локализационни модела: а) Пазаруване всред обкръжение от приятна обстановка, което може да се осигури или в модерните големи хипермаркети по периферията на града-курорт, или в специфичните историко-архитектурни старинни селищни ядра. б) Алея на новото поколение, която се среща само в нови извънградски ТЦ. Туристите се движат по пешеходна улица, алея с малки цветни и тревни лехи, фонтани, скулптури, кътове и тротоарни заведения за почивка, а встрани са многобройните магазини и бутици. в) Свободно време всред старинни сгради, с малки магазинчета за сувенири, старинни предмети, картини и т.н.cclxxxi
Тук става преплитане на локализация и мотиви, докато Даниел Дюма структурира търговската мрежа на: а) в старинната част на курорта; б) в централния делови район на града; в) в хотелско-курортната му зона. Тези модификации могат да се видят у нас най-вече в пределите на Несебър - Слънчев бряг, с малки търговски сектори по старинните улици на полуострова, търговска зона в централната част на курорта и т.н. В южния край на Златни пясъци е оформена малка търговска улица с възрожденски дизайн между хотелите и плажа, а на север, при Казиното, има подобна търговска улица от модерни павилиони с не много ясна архитектурна адаптация и доста кичови стоки.
В друго проучване Доналд Гетц представя локализацията на търговската мрежа в т.нар. централен рекреативен делови район.cclxxxii Той може да бъде пряко продължение на централния плаж към градския център (Ница; Варна) или обособена курортна част във вътрешността. В него са разположени представителният висококатегориен хотел (и), офиси на туристически агенции, самолетни компании за резервация и продажба на билети, луксозни сувенири. Има луксозни ресторанти, кина, банки, бингозали, курортното казино, разкошно декорирано широко ларго за разходки. За улеснение и атракции се движат атрактивни автовлакове, велорикши, ретроавтомобили, файтони. Специфичен нюанс привнасят латерни, улични певци, художници на живо и други подобни атрактивности.
- Търговия в граничните зони. В терминологично отношение е необходимо уточнението, че за туристически пътувания в граничните зони се смятат само тези, при които покупката е за лични нужди или подарък, но не за продажба. С това ограничение се изключват т.нар. куфарни търговци, които понякога пресичат границата по няколко пъти дневно (Полша - Германия в началото на 90-те години; СССР - Полша; България - Одрин, Истанбул; Сърбия - Видин, Кула по време на ембаргото в края на режима на Слободан Милошевич). Това е един особен феномен в туризма, срещан между Канада и САЩ; от САЩ към мексиканския град Тихуана; между Ирландия и Северна Ирландия; на границата между Дания и Германия; от Швеция до Аландските острови и от Финландия до Санкт Петербург (за закупуване предимно на водка); до Андора - от нейните съседи, Гибралтар и редица други. Освен стоки, в някои случаи атрактивността е в лицето на разрешения хазарт (от Швейцария до италианския анклав, селището Кампионе д’Италия). Проучването на Дален Тимоти показва, че основните причини за презграничната търговия са: по-ниските цени в съседните държави; разнообразието и оригиналността на стоките; по-доброто обслужване; възможността за пазаруване в неделя; приемането на чуждата валута.cclxxxiii
В сезонната структура на пътуванията се наблюдава увеличение през март-април заради ученическите ваканции, великденските празници и подобряването на времето; достига пика си през юли-август, заедно с традиционните летни видове туризъм, но силно намалява през септември-октомври заради започването на учебните занятия и работа. Отново се оживява в края на ноември и декември във връзка с подаръците за коледните и новогодишните празници. Последващият зимен сезон (януари-март) отново е с намалени пътувания заради транспортни затруднения от снежната покривка и трудово-учебната заетост.
Създадени са два обяснителни модела за търговските пътувания. Според Мириам Янсен-Вербеке броят и интензивността им се определят от разстоянието (радиуса) “местоживеене - гранично търговско селище”, а според Дален Тимоти търговското пътуване зависи от мотивацията на туристите и склонността им да пренощуват отвъд границата с консумирането на различни удоволствия, без съобразяване с цените. И двата модела имат своето прагматично проявление, но с известна диференциация, защото първият е валиден повече за нископлатежоспособните туристи и с по-малко свободно време. Вторият е характерен за тези, които не са обхванати от прагматизма, които не се увличат от аскетичния живот.
Очертаната презгранична търговска дейност е трудно осъществима без добри по качество и интензивност транспортни връзки (автобусни до Андора; линейни кораби до Аландските острови и Гибралтар; бързи влакове и т.н.). Техният график винаги се съобразява с търговския мотив, като тръгването им от местоживеенето е с оглед на пристигане сутрин (8-9 часа) в търговското гранично градче, а връщането е късно следобед. Аналог на такива пътувания в България са тези до базар-панаирите в Димитровград и кв. “Илиянци”, София.

12.3. Културните атрактивности в туризма

Поради липсата на систематична информация за местоживеенето на зрителите трудно може да се прокара точната граница между обикновената културна проява и такава с туристическа атрактивност. С достоверност това се отнася за проявите в туристическите райони и курорти или за някои специално адресирани към тях. Традиционно провеждани са разнообразни симфонични концерти в курортите на Централна и Северна Европа. В норвежкия курорт Холменколен през лятото се организират големи симфонични представления на красивия фон на местното езеро. В почти всеки немски балнеолечебен курорт духови и симфонични оркестри разнообразяват престоя на туристите със следобедни и вечерни концерти от класическа музика, валсове и други бални танци. Своеобразна анимация е организирането на кратки курсове за изучаване на тези танци, тематични сказки с демонстрация на историята, формите и начините на изпълнението им. Независимо от голямото им разнообразие, музикалните и други културни събития могат да се класифицират в следните групи:
- Празнични ежегодни концерти. Най-известни са новогодишните в Асизи, Виена, а у нас - тези в навечерието на Празника на будителите и Славянобългарската писменост. Използват се зали с голям капацитет и особено тържествена атмосфера. Много често присъстват държавните глави и политическият елит, което повишава значимостта на концертите. За това допринасят още изключителното майсторство на изпълнителите и диригентите, атрибути като богата декорация от свежи цветя, осветлението, дори и официалното вечерно облекло на зрителите.
- Юбилейни тържества. Провеждат се по повод кръгли годишнини на важни национални събития, като основаването на държавата, военни победи, обединения, важни личности от националната история и култура. С изключителна мащабност се отличават тържествата за 200-годишнината от Френската революция, 500-годишнината от Откриването на Америка; юбилейните годишнини на Микеланджело, Моцарт, Бах, Шекспир и др. Те се провеждат в столиците, в родните места или в местата на съответните събития. Протичат под цялостна режисура, тематична сюжетна определеност, използване на светлинна, аудиовизуална техника; върховата им част се предава по националните телевизии. През топлото полугодие се използват типични градски пространства с характерните архитектурни акценти на града. Това беше много типично за тържествените спектакли по повод посрещането на третото хилядолетие (например в Австралия - пред емблематичната сграда на Операта в Сидней; в Атина - на фона на Акропола; в София - пред НДК, и т.н.).
- Сезонни спектакли и турнета. Характерни са повече за топлото полугодие, когато се използва големият капацитет на летните театри, естради и импровизирани сцени на площади, паркове и др. Провеждат се в много селища, но с особена важност са за курортите, защото в по-малките те са единствените зрънца на културния живот. В жанровата им структура при морските курорти преобладават естрадните концерти, което се обяснява с относително по-младата възраст на почиващите туристи, а класическата музика се предпочита в балнеолечебните курорти и градовете с утвърдени музикални традиции, изпълнителски и учебни институции с такава специализация. Турнетата се провеждат на маршрутен принцип, а когато има териториално съчетание от курорти и близки големи градове, се изнасят по повече от един концерт. По време на сезона е необходима календарна координация, за да се избегне струпването на няколко състава едновременно в даден курорт.
- Фестивали. Названието им произлиза от латинското festivalum, означаващо периодическо празненство с преглед на някое изкуство. Първообразите им са в древността и средновековието, когато при религиозни или династични празненства много изпълнители представят своето изкуство в храмове, дворци, градски панаири. Обхващат различни жанрове на културата, което се отразява върху мястото на провеждане, структурата и броя на участващите изпълнители и зрителите, необходимите технически съоръжения, периода на провеждане и т.н. Относително по-камерни и предимно в закрити зали са симфоничните и театралните фестивали, докато на открито и с повече публика са естрадните, фолклорните и др. При подходящи условия и традиции, те се провеждат в залите на културни домове, дворци на културата, естради и летни театри в паркове, на градски площади, дворове на крепости и някои архитектурни забележителности. Градовете Лондон, Единбург, Страсбург и т.н. и курортите Сопот, Венеция, Дубровник, Кан са техни домакини, като изборът е според големината на града, броя на жителите му, инфраструктурната обезпеченост, наличната леглова база, удобната транспортна достъпност, традициите и професионалните институции. Съществува значителна разлика между дела на туристите в големите градове и в курортите. При първите има достатъчен зрителски контингент от местните жители, поради което туристите не надхвърлят 5-10%, по данни за Северна Америка.cclxxxiv Фестивалите в курортите се организират за забавление предимно на туристите и затова обикновено те са повече от половината зрители. По данни от Великобритания например в Стратфорд ан Ейвън достигат 60%, а в балнеолечебния курорт Бат са 53%.
Вътрешноградската локализация на фестивалните прояви се отличава с ориентация към централния делови район или към историческото ядро, ако градът е от епохата на средновековието. Това се дължи на обстоятелството, че повечето представителни сгради - на операта, театъра и т.н., са били строени в края на XIX или началото на ХХ век, когато е имало възможност за избор на строителни терени в близост до градския център. Това е удобно отчасти за туристите, защото районът е благоустроен и безопасен, хотелите се намират съвсем наблизо, но създава и съществени трудности от недостиг на паркинги, временно претоварване на обществения транспорт и др. Ето защо новите конгресни и фестивални центрове, като “Сава” в Белград, “Дефанс” в Париж, в Прага, се строят по периферията, където има достатъчно свободни площи.

Схема 24. Вътрешноградска локализация на деловите, културните и спортните атракции.

Годишното разпределение на фестивалите се отличава с обща дисперсираност, но за отделните жанрове има предпочитани месеци и сезони. Оперните и театралните са приоритетни най-вече през есента, зимата и пролетта, защото тяхната публика е с по-високи културни изисквания и живее предимно в големите градове, където има големи покрити зали. От друга страна, лятото е по-неподходящо за тях поради силната конкуренция на морския туризъм и високите температури, които ограничават съсредоточеността на зрителите към сюжетното развитие и отчасти затрудняват изпълнителите, когато са в официално или специфично облекло. За естрадните фестивали, обратно - предпочитан сезон е лятото, а също и междинните периоди в края на пролетта и началото на есента. Последното в известна степен е полезно за туризма, защото осигурява пред- и следсезонна заетост, както и повече развлечения за туристите. В зависимост от продължителността на фестивалната програма по дни, фестивалите могат да бъдат класифицирани на краткотрайни (от два-три дни в Сан Ремо, Слънчев бряг) и продължителни (до един-два месеца - “Варненско лято”). За първите предпочитан е краят на седмицата, както при конгресните прояви, а при продължителните откриването е в периода петък-неделя, а най-подходящ ден за закриване и награди е събота.

12.4. Спортните състезания като туристическа атрактивност

Смята се, че големите спортни прояви, провеждащи се епизодично или регулярно, придават висок имидж на града посредством телевизионните предавания и многобройните външни зрители.cclxxxv Засилват се гражданската гордост и социалните връзки. Приходите, получавани от тях, много често се реинвестират за строителство на нова спортна инфраструктура и обновяване на съществуващата. Тук също е валидно класифицирането им по значение, което е може би най-точното сред всички туристически ресурси, защото всяко спортно състезание има регламентиран статут: световно - олимпийско, национално, регионално, локално равнище. Поради обстоятелството, че статутът им е реалната оценка от обществото на техните достижения, то всички състезатели и отбори тренират и се състезават за по-висок статут и съответни рекорди. Те имат не само морална стойност, която е престижна за личността на състезателя, но от тях зависи размерът на заплащането. То, както е известно, за елитните представители на футбола, тениса, автомобилизма достига стотици хиляди и милиони USD.
Спортните срещи могат да доведат до огромен интерес, лежащ в основата на силни мотиви за пътувания. Световното първенство по футбол в Англия е увеличило с 16,5% броя на туристите спрямо предната година,cclxxxvi а в Испания абсолютният им брой е нараснал с 5 млн.души. Спортистите, техните треньори и технически щабове формално не трябва да се броят за туристи, защото получават заплащане и награди, но в местния туризъм внасят определени приходи при ползването на хотели, ресторанти и т.н. Още по-големи са приходите от техните привърженици. Това са хора с емоционален афинитет към дадения спорт като атракция и с особени симпатии към личността на прочути състезатели и цели отбори. Местоживеенето на жителите се простира в радиус, пропорционален на ранга на проявата. За локалните и регионалните е почти сигурно, че те са местни жители или такива на селища с еднодневна достъпност, поради което почти не използват туристическа леглова база. За тях пътуването до стадиона, хиподрума, автопистата и т.н. има совалкова форма в рамките на един ден.
При националните делът на туристите е пропорционален на големината на страната и дължината на нейната геометрична или демографска ос.cclxxxvii За малките страни, като Белгия, Нидерландия, Чехия, при това с качествена транспортна мрежа, делът на туристите е нищожен, но за САЩ, Канада, Франция, Германия, поради обширната им площ, той е доста висок. Геометричната и демографската ос на страната влияят само при такива с удължена форма, като Италия, Великобритания, Норвегия, Швеция. При първите две страни има значително покритие между двете оси, заради относително равномерната населеност на всичките им части, но при скандинавските, независимо от дългата геометрична ос, то демографската, или населението, зрителите са концентрирани само в южните им по-топли области. Колкото по-дълга е демографската ос, в аналогична степен се увеличава и делът на туристите.
Най-крупното спортно мероприятие са олимпиадите, които, заради голямото разнообразие на спортовете и зависимостта от климатичните условия, се провеждат като летни и зимни. Началото им се поставя през 1896 г. в Атина, а след това по два пъти са били домакини Париж, Лондон и по веднъж - Хелзинки, Мюнхен, Москва и т.н. Последната олимпиада отново е в Атина през 2004 г., което отразява символиката на възникването им в древна Елада. Най-популярните спортове са лекоатлетическите и плувно-гребните. Зимните олимпиади започват по-късно - през 1924 г. в Шамони, като по два пъти са провеждани в Сент Мориц, Инсбрук и по веднъж в Осло, Сараево, Гармиш Партенкирхен и др. Градът домакин се определя 5-6 години по-рано, за да може да се построи необходимата спортна, туристическа и транспортна инфраструктура. За състезателите и екипите им се предвиждат и организират бази за предолимпийска подготовка в курорти с необходимите спортни съоръжения.
Поради голямото разнообразие от материални изисквания на отделните спортове, понякога състезанията не са само в пределите на града домакин. Например в Мексико са липсвали водни басейни за водните спортове, които са се провеждали в доста отдалечени курорти на брега на Мексиканския залив, а зимните спортове в Гренобъл или Сараево например са се състояли на разнопосочни планински склонове до 30-50 км от градовете. Подобно раздалечаване винаги се нуждае от засилено транспортно строителство или подходяща организация на транспорта. В района на Гренобъл например шосетата до пистите временно са били обявявани за еднопосочни. Около 2/3 от градовете домакини са столици, а останалите са утвърдени спортни центрове, но и за едните, и за другите е валидно наличието на достатъчна спортно-туристическа инфраструктура и леглова база. За част от туристите посещението на олимпиади е въпрос на престиж, независимо от големите разходи. В повечето случаи домакините печелят най-вече построените нови стадиони, зали и обновената им инфраструктура.
Световните първенства по отделните спортове имат сходна организация, но по посещаемост обикновено отстъпват на олимпиадите, с изключение на футболните, където също се стичат десетки хиляди туристи от чужбина. В началните етапи отборите се срещат в различни градове, което предизвиква честа смяна на местонастаняването им и това на поддържащите ги туристи.
Например през 1998 г. във Франция се е налагало пътуване между най-южните градове Монпелие, Перпинян и най-северния Лил. Особено важно при страните с голяма площ е домакинстващите градове да имат близки, удобни летища. Футболните стадиони са едни от най-големите по площ и обем спортни съоръжения, затова те рядко са в централните градски части. По-подходящи за тяхната локализация са големите градски паркове, като “Хейзъл” в Брюксел, “Горки” в Москва, Цар-Борисовата градина в София, или периферни квартали със свободни площи в периода на тяхното строителство (“Нейпщадион” в Будапеща; Стадионът на столетието в Катовице; Стадион - Варна). Необходимо е до тях да достигат линиите на обществения транспорт за улесняване на достъпа за зрителите. В подобен план тези изисквания се отнасят и до периферно разположените хиподруми, колодруми, големи плувни басейни, гребни канали и т.н.
В групата на националните прояви специфична туристическа роля и организация имат колоездачните обиколки на редица европейски страни. Първата им особеност е, че техният маршрут е с цялостен национален обхват, като се изключат посочените кратки отклонения на “Тур дьо Франс” в Ирландия, Андора, Швейцария, но състезателите са предимно от чужбина. Страната домакин участва най-често с два отбора, а останалите около 10-15 са чуждестранни. Дължината на дневния маршрут, наречен етап, е до 200-250 км, като е по-кратък в планинските райони с тежък профил на шосетата. Не случайно там се дават специални награди за т.нар. катерачество. За туризма на съответната страна е важно през кои селища се преминава. Маршрутите в Португалия, Испания, Франция, Италия, Швейцария се характеризират с преминаването си през най-атрактивните туристически райони. В Португалия това е Алгарве; в Испания - през Коста Бланка и Коста Дорада; минава се през Френските Ланди, Лангедок-Русийон, Лазурния бряг, Савойските Алпи и т.н. Покрай маршрута застава внушителна по брой публика от местни жители и туристи, самоорганизират се забавления с дяволи, митични чудовища и др. Най-важната атракция е при финала на етапа, където става награждаването. За такива обикновено се подбира известен морски или планински курорт (Ница; Малага; Давос; Ароза). Там идват нарочно много любители на обиколките, за да видят тази интересна церемония.
Отделните обиколки имат нарицателни имена, като “Тур дьо Франс”, “Джирото” на Италия, “Агила” в Испания, което им придава особен колорит. Годишното им разпределение е между април в Белгия; май - в Италия; юни - в Швейцария; юли - във Франция; септември - в Испания, и т.н. до октомври, което се обуславя от климатичните условия в тях. За най-голямо и най-престижно колоездачно състезание се смята обиколката на Франция - като дължина маршрутът надхвърля 2500 км, а началото на състезанието е в далечната 1903 г.cclxxxviii
В нашето съвремие особено се засилва туристическата роля на два спорта, които се превръщат във важна част от туристическия продукт - голф и тенис. Те стават видима част от инфраструктурата на курортите и особено край висококатегорийните хотели. В по-малка степен туристическа съпричастност имат още конният спорт, плуването, яхтените регати, спортният риболов, защото те запълват немалко време от ежедневието на туристите. Отличително изискване при голфигрищата е наличието на целогодишна зелена тревна покривка, при това на големи площи. Това е доста скъп атрибут за сухите южни крайбрежия на Испания, Турция, Гърция, България, като се имат предвид големите количества вода за непрекъснато поливане и постоянната поддръжка - косене, торене, почистване. Това в известна степен обяснява огромната база от игрища в Шотландия, Англия, Нова Зеландия, на Карибските острови и др. С повече игрища в Европа са още Дания, Белгия, Финландия.
Тенискортовете са локализирани предимно в големите градове, където някои (като “Уимбълдън” в Лондон; в Париж за турнира “Ролан Гарос” и др.) са с места за 5-10 хил.зрители. Посетителите са предимно от заможните слоеве на обществото. По-рядко турнирите се провеждат в утвърдени луксозни курорти като швейцарския Гщат или английския Брайтън. Наблюденията показват, че по време на провеждането им силно се увеличава заетостта на легловата база. При тях също се прилага маршрутно-етапната организация, като всеки турнир, наречен тенисверига, се провежда последователно в различни градове.
Дотук беше представена туристическата роля на спортно-състезателното направление, но не по-малка е тя по отношение на индивидуалните или груповите занимания на туристите. Те са продължение на утвърждаващата се в градски условия тенденция за масово практикуване на тенис, плуване, фитнес и други спортове. Този нов стил на живот постепенно се пренася в курортите и хотелските комплекси, променя интериора на хотелите и околните им пространства, формира значителна част от разходите на туристите. Нови, особено примамливи за младежите, са имитационни стени за скално изкачване, скейтборд, екстремните скокове, делтапланеризъм, парашутните скокове и др.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Туристически ресурси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.