Туристически ресурси


Категория на документа: Икономика


- Класификация. Обектите се разпределят в групи по количествен признак (метри плаж; литри минерална вода; брой животни за улов и т.н.), като групите имат възходящи стойности.
І група - от 0 до 1000 кв.м плаж (малко);
ІІ група - от 1001 до 10 000 кв.м (средно малко);
ІІІ група - от 10 001 до 50 000 кв.м (средно);
ІV група - от 50 001 до 100 000 кв.м (средно голямо);
V група - над 100 000 кв.м (голямо).
Този принцип на построяване на класификациите показва, че процесът се развива, увеличава, а конкретното място на обекта в дадена група показва степента на неговото развитие.
- Типология. Групите се формират по качествени признаци, между които има различия по генезис, форма, структура, функции, но не по количество. Музеите могат да се разделят на: І група - личностно-възпоменателни (на Иван Вазов - в Сопот); ІІ група - научно-технически (на железопътния транспорт - в Русе); ІІІ група - военноисторически (в Плевен; с. Горна Студена, Великотърновско); ІV група - етнографски (в Смолян; с. Боженци, Габровско) и т.н. По силата на традициите много често направената типология се нарича “класификация”, а това противоречи на научната прецизност.
- Категоризация. Явява се съвкупност от предните два вида, т.е. може да се нарече качествена класификация или количествена типология. При нея нарастването на параметрите (показателите) на дадена група задължително води до качествени изменения. Типично е звездното разделяне на хотелите в пет категории (групи), където площта на хотелската стая се увеличава от първа към пета, но заедно с това се подобрява качеството - луксозността. При ресурсите съчетанието от количествено нарастване и качествени достойнства формира например категориите: локален, регионален, национален, международен по значение ресурс.
- Таксономизация (райониране). Територията се разделя на малки единици, които, ако имат функционални или други сходства, се обединяват в по-големи, а те от своя страна - също. Например ски-пистите на Пампорово, Спелеологичният музей на Чепеларе, старинните къщи на Широка лъка, пещерата Ухловица са единични туристически ресурси, които функционално и териториално образуват Смолянски туристически микрорайон, а той, заедно с Велинградския, Девинския, Асеновградския и др., образуват Западнородопския туристически район.xl Подобно значение, но не в териториален аспект, има йерархизацията, т.е. подреждане, групиране според нарастващото функционално значение на обектите. Курортната местност Белите брези има само локално значение за живеещите в Кърджалийско; Музеят на В. Левски се посещава от туристи от цяла България, а Златни пясъци или Боровец - съответно от европейския континент.
Систематизациите имат всестранно значение, което може да се представи в няколко направления.
- За обществената практика е важно, че за даден тип ресурси може да се направи само един проект, подход, управленско решение, който да се прилага успешно, ефективно за всички ресурси. Когато се използва чуждестранният опит, се търси такъв от страни със сродни ресурси, които имат подобна класификационна или типологична характеристика. Аналогична обосновка на “подобието” трябва да се спазва също при сътрудничество с фирми, комитети и други ведомства. Изработването на стратегия само за един обект е доста нерентабилно, трудоемко и затова те обикновено са адресирани към цяла група от сходни обекти.

Схема3. Структура и значение на научните систематизации.

- В отрасловото функциониране на туризма систематизациите улесняват изготвянето на необходимите закони и наредби, които са груповоориентирани. В почти всеки закон могат да се намерят класификации, а като цяло Наредбата за категоризация на легловата база е една стандартна систематизация. Смисълът и текстът на закона не могат да се отнасят само за един обект, а за цяла съвкупност със сходни качества.
Подобна роля имат при различните технологии в ресторантьорството, екскурзоводското и друго туристическо обслужване, където също е необходим общогруповият подход. Различните случаи на отраслово обединяване на звена, фирми и т.н. туристически институции в известна степен се съобразяват с класификационните изисквания.
- Наука и научни изследвания. Систематизациите дават възможност за постигането на обобщения при анализите, генерализират изводите, а на тази основа се правят по-верни и дългосрочни прогнози. Това е така, защото систематизирането отсява, отстранява влиянието на единичното (то може да бъде изключение, погрешно, нетрадиционно), а изтъква на преден план общовалидното, характерното за групата. Тогава прогнозата ще се отнася с голяма достоверност за цялата изучавана съвкупност.
- Образователно значение. Обучаваните трябва да получат знания, валидни за цялата предметна материя, да познават нейните закономерности, а това например за над 3500 туристически агенции в Германия не би могло да стане без тяхното систематизиране по големина, функции, специализация и т.н. Много точно е формулирано това значение от Тянко Йорданов, който посочва, че “ако учещите се знаят какъв е стопанско-географският облик на група страни, могат лесно да имат реална представа за облика на конкретно интересуващата ги страна”xli. Освен това конкретното емпирично знание само за един обект лесно се забравя, докато обобщеното, систематизирано знание остава трайни следиxlii. Самата учебна практика показва, че студентите фиксират изпитното си внимание към четирите основни елемента на учебния материал, подредени по важност, така:
- определения (термини);
- класификации;
- технологии (производствени, аналитични, социални);
- характеристики (емпирични, систематични, описателни, обяснителни).
2.3. Основни класификации (типологии) на туристическите ресурси.
Броят на класификациите и типологиите може да бъде изключително дълъг, поради наличието на множество критерии за групиране. За нуждите на туристическата практика и обучението обаче някои не винаги са особено важни, затова е необходимо да се подберат тези, които имат съществен принос към въпросите на тяхното усвояване.
А. По генезис. Разпределят се на две основни групи: природни и антропогенни. Първите са създадени и се променят от природните процеси, а вторите са плод на човешката дейност. Имат вътрешно допълнително групиране, което за първите е според елементите на природната среда. За антропогенните се отделят две подгрупи: а) културно-исторически (и делови), създадени в далечното или в близкото минало, с обикновени житейски функции, но сега придобили някаква степен и форма на атрактивност; б) изкуствени - построени, конструирани единствено да задоволяват различните туристически потребности. Детайлната им структура се вижда на схема 5.

Някои от тях влизат в противоречие с генетичния критерий, защото например в музея експонатите са природни или културно-исторически, а сградата може да е построена сега, само за музейните нужди, т.е. може да се нарече изкуствена. Като постройка и инфраструктура зоопарковете са изкуствени, но техните питомци са природни. Възможни са също редки смесвания между природен и исторически генезис - орнитологичен музей; солната пещера в град Величка (Полша) е плод на човешката дейност, но санаториумът в нея - за лечение на заболявания на дихателните пътища, се посещава заради специфичните параметри на пещерния въздух. Някои от посочените над 80 туристически ресурса имат и модификации (църкви-джамии, синагоги, пагоди), поради което истинският им брой е вероятно над 100.

І. Релефни
1. Планини
2. Ски-писти
3. Ждрела
4. Каньони
5. Пещери
6. Скални фигури
7. Плажове
8. Вулкани
9. Пустини и оазиси
10. Върхове и скални стени
ІІ. Климатични
11. Слънчево греене
12. Температури
13. Валежи
14. Снежна покривка
15. Ветрове
16. Северно сияние
ІІІ. Водни
17. Океани и морета
18. Приливи и отливи
19. Езера и язовири



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Туристически ресурси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.