Туристически ресурси


Категория на документа: Икономика


- Хидрология. Всички водни компоненти формират туристически интерес, поради което са важен ресурс. Тук също географията на туризма определя капацитета, поставя определени изисквания към чистота, безопасност, период на използване.
- География на растителността и животинския свят. Особено атрактивни за туризма са билки, цветя, гори, пеперуди, риби, птици, дивеч, поради което са необходими познания за броя, обема, локализацията, структурата им, периодите и скоростта на размножаването; всичко, свързано с тяхното опазване. От гледна точка на възприятията на туриста е важно съчетанието на физикогеографските компоненти в специфични атрактивни ландшафти. Това предопределя връзката на географията на туризма с интегралната научна дисциплина “Ландшафтознание”.
Социално-икономическа география.
- География на населението. Броят, гъстотата и различната структура на населението (полова, възрастова, професионална, образователна, имуществена, национална, религиозна) влияят върху формирането на туристическите потоци. Данните за тях и тяхната локализация се използват от географията на туризма чрез модели за пространственото структуриране предимно на туристическото търсене. Не по-малко важни са също териториално-селищните възможности за набиране на работна ръка в туризма, породените миграции или ежедневни трудови пътувания до курортите.
- География на селищата. Тя показва как туризмът стимулира селищното развитие, а също така какво могат да му предоставят те. Особено внимание се отделя на тези селища, които са туристически моноспециализирани, по какъв начин са променени техните вътрешни зони, функции, устройство. Туризмът обогатява тази наука с новите образувания - вилни зони, туристически комплекси, вилни селища, крайпътни “оазиси” и други подобни.
- География на транспорта. Нейните научни резултати улесняват организацията на пътуването от местоживеенето до курорта, различните по дължина и форма екскурзии, т.е. априорно необходимата транспортна достъпност. Твърде важни са транспортната мрежа, локализацията на транспортнообслужващата точка (гари, автогари, летища), направленията на движения на транспортния парк. Географията на туризма влияе със специализация на пътуванията и парка, сезонното и териториално преструктуриране на рейсовете, създаване на “флот и пристанище на удоволствията” (port de plesans).
- География на индустрията. За туризма са важни три основни въпроса: а) с какво заводите подпомагат туристическото стопанство; б) има ли вредни екологически въздействия; в) кои индустриални обекти и производства са възможни атрактивности за познавателен туризъм. Има и противонасочен полезен ефект, че географията на туризма влияе върху локализацията на замърсяващите производства или активизира конкретни фабрики за строителни материали, текстил, мебели, машини, сувенири.
- География на аграрното стопанство. Връзките с него произлизат от доставката на зеленчуци, плодове, мляко, месо, разглеждането на ферми и дегустирането на техните продукти. Като последица възниква нов вид туризъм с различни названия: селски, зелен, агро, фермерски и др. В обратен план настъпват промени и в агрогеографията: оформяне на специализирани зони край туристическите райони - за пресни хранителни продукти, цветарство до големите курорти, отдалечаване на зърнените храни и фуражите от туризма.
- География на обслужването. Нейната изследователска област е с доста неустановени граници, като включва: търговия, битови услуги, здравеопазване, култура, образование, администрация, а понякога и развлекателните дейности, които са елемент и на туризма. Едни от тези съставни части са необходими на туристите в курортите, а други се явяват като самостоятелни или съпътстващи туристически атрактивности (търговски центрове, културни зали и прояви, стадиони и т.н.). Видно е, че реалният допир между двете научни дисциплини се осъществява най-вече в туристическите райони и в големите градове.
Наред с вътрешногеографската отраслова обвързаност, географията на туризма се нуждае силно от постиженията на картографията. Тя я подпомага в изработването на туристически карти, атласи, пътеводители, пътни карти, планове на градове, улеснява изследователите с аналитични картографски методи и способи за изобразяване на ресурсите, легловата база и инфраструктурата.
Необходимостта от работа с пространствено реферирани географски данни исисква използване на Географски информационни системи (ГИС).Географските информационни системи са концепция за организация на пространствената т.е. географската информация в социалните и технологични условия на информационното общество.29
Ако гореизброените връзки могат да бъдат наречени вътрешногеографски, то не по-малко важни са и външните връзки с икономическите, медицинските, инженерно-архитектурните и други науки. Знае се, че почти едновременно туризмът започва да се изучава от икономистите (1899 г.)30 и географите (1905 г.), а това е важно основание между тях да има интензивен двупосочен научен обмен. В обсега на терминологията икономиката на туризма е създателка на: туристическо търсене и предлагане, пазари, продукт, маркетингови проучвания и подходи. Най-важно, разбира се, е нейното изискване за ефективност на туристическата дейност, в т.ч. и от нейната локализация. Географията на туризма я подпомага с теоретични модели и конкретна информация именно за ефективното локализиране, специализация, иновиране на туризма, териториалната му екстензивност.
Медицинските науки са полезни с многобройните си методи за лечебно използване на туристическите ресурси. От тях също са важни ограничителните критерии за продължителност, сезон, количество на ресурсите, възможности за тяхната регенерация, възможните вредни въздействия. Социално-психологическите науки дават допълнителна светлина при определянето на мотивите за използване на конкретни ресурси и пътуванията до тях. Важна е също психологическата обусловеност на личното решение за прекарване на свободното време. Редица въпроси се отнасят до набирането и дейността на работната ръка, а също до взаимоотношенията на туристите с местното население и способите за избягване на негативните социални последици от туризма в локален план.
Връзката с инженерно-архитектурните науки е насочена предимно към приемливото, естетическо и екологично разполагане на легловата база и инфраструктурата към особеностите на ландшафта, към избягването на отделни вредни влияния (тридесетинаетажни хотели в Бенидорм, Испания, Уайкики на Хавайските острови и повече от 30-40 хил. легла в един курорт), породени от туристическата урбанизация и промишления туризъм от 70-те години на ХХ век. Подобен характер има по отношение на интердисциплинарната екология, като съвместните проучвания целят да постигнат минимални нарушения на околната среда, да се получи взаимна изгода както за нея, така и за туризма. Филологическите науки улесняват преноса и адаптацията на научната терминология, разпространението на разнообразна информация за туристическите обекти, страната и т.н. на езика на туристите. Статистиката като наука и държавна институция служи в две направления: теоретично-аналитично и информационно. Първото обогатява географията на туризма с различни методи (корелационен, дисперсионен, регресионен) за анализиране на териториалните особености на туризма, а второто дава емпирични данни (за туристическите потоци, легловата база, националния състав на туристите и т.н.) за втория самостоятелен раздел - “Туристическото странознание”.

1.4. Значение на науката “География на туризма”. В теорията на наукознанието се приема, че дадена наука е пълноценна, действена, когато се развива паралелно с обществените потребности и в известна степен - чрез своите модели и прогнози - ги изпреварва.30 Между нациите обаче се наблюдава значително различие по отношение на конкретните области, в които се прилагат техните знания. Поради комплексния си характер, на прехода между природните и обществените науки, географията на туризма има доста разгърната сфера на реализация. По мнение на учения Збигнев Миечковски тя има три основни области на научен принос:
а) Литература за пътуванията (пътеписи, пътеводители, наръчници).
б) Научни изследвания за връзката между обществото с неговите туристически пътувания и околната среда.
в) Планиране (в частност регионалното), което става на основата на доброто познаване на фактите от миналото и съвремието.31 Последващото развитие на науката в края на ХХ век дава и някои нови, значими области на приложенията й. Графически те са представени на схема 2.

Схема 2. Значение на науката “География на туризма” - главни направления.

Трудно може да се определи в коя от петте области географията на туризма е най-значима. В образователната сфера тя “отваря” очите на обучаваните към туризма в страната и по света, за самия отрасъл “туризъм” се осигуряват важни компоненти на туристическото обслужване и се подпомага ефективността му. Практиката на обществения живот се обогатява и подобрява с методите за регионалното туристическо развитие, за планирането на курортите и прилежащите им туристически територии. Научната област е свързана със задълбоченото изучаване на всички териториални аспекти на туризма, за което се създава специфична научна терминология (туристически район, курорт, сезонност на пътуванията), собствени или адаптирани изследователски методи, правят се многопрофилни анализи и прогнози.
Туризмологията е нова интегративна междудисциплинарна област на научното познание, която постепенно се утвърждава. За неин далечен предшественик може да се приеме Краковският студиум по туризъм от 1936 г.30, а сегашното й проявление, освен в посочените списания, е най-видимо чрез признатата в много страни самостоятелна специалност “Туризъм”. Географията на туризма е един от първите й основатели, която функция продължава и сега. Разширява се нейната роля в такива гранични области, като: маркетинг и управление на туристическите дестинации, туристическата политика в регионално отношение, териториалните аспекти на туристическите организации и др.32

ГЛАВА ВТОРА.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТУРИСТИЧЕСКИТЕ РЕСУРСИ

2.1. Същност и понятийно-терминологично уточнение на туристическите ресурси. Много от класиците на науката “География на туризма” са давали определение на туристическите ресурси, в които общите ключови думи са: атрактивност (привлекателност), мотиви или потребности на туристите.
- 1979 г., Ядвига Варшинска, Антони Яцковски: Съвкупността от елементи на природната среда и неприродни елементи, които, съвместно или всеки поотделно, са предмет на заинтересоваността на туристите.xxix
- 1981 г., Живадин Йовичич: Всички явления и предмети, привличащи туристите.xxx
- 1982 г., Марин Бъчваров, Найден Апостолов: Обекти и явления, които задоволяват потребностите на туристите.xxxi
- 1987 г., Алън Леу: Всички онези елементи на непознатото място, които карат свободните пътешественици да напускат домовете си.xxxii
- 1995 г., Брайън Бонифейс и Кл. Купър извеждат като водещи характеристики на туристическия ресурс също: 1) икономическата му стойност за туристическата индустрия; 2) използването му и от нетуристи и други стопански отрасли; 3) краткотрайност на съществуването и ползването на туристическата атрактивност, т.е. туристическите ресурси се амортизират, не се складират, а се ползват на същото място и време.xxxiii
- 2000 г., Анджей Ковалчик посочва, че те са ансамбъл, съвкупност от елементи на природната среда, и такива с неприроден произход, които, съвместно или всеки поотделно, са предмет на заинтересоваността на туристите.
Мак Конел смята, че туристическите ресурси не могат да съществуват като такива без наличието на: 1) турист, който да ги използва; 2) определено място, където са разположени и могат да бъдат ползвани; 3) характерен техен белег, образ, който ги прави изключителни. Реалното им включване в туристическото обслужване е възможно единствено в триадата: РЕСУРСИ - СРЕДСТВА - УСЛУГИ. Този постулат показва технологично-организационната последователност на превръщането на обикновения природен (плаж, минерален извор) или антропогенен обект (крепост, музеен експонат) в туристически ресурс.
І. Предтуристически етап. Обектът си съществува самостоятелно, но почти не се посещава и използва от туристите.
ІІ. Валоризационен етап. Прави му се специализирана туристическа оценка, според която започва строителството на необходимите материални средства, като хотели, басейни, ски-влекове и т.н.
ІІІ. Етап на пълноценно туристическо обслужване с осигуряването на цялата гама от услуги - информация, реклама, записване, пътуване, трансфер, настаняване, изхранване, анимация и т.н. Едва сега се постига качественото състояние “ресурс на туризма”, т.е. материална или по-рядко духовна даденост, която предизвиква и териториално насочва туристическото пътуване, а след него удовлетворява вече формираните потребности на туристите. Както е широко известно, основните от тях са: лечебни, рекреативни, познавателни, развлекателни и др.
Важен елемент на всеки такъв обект или явление е притежаването на съответните полезни качества за задоволяване на тези потребности, но още по-съществено е, че след използването от туристите тези качества обикновено се запазват, не се губят или унищожават. Така туристическият ресурс играе ролята на средство на труда (в туризма - доп.мое: Н. А.), чрез което средство могат да се предоставят различни по своя характер туристически услугиxxxiv.
Без да се цитират други определения, може да се обобщи, че туристическите ресурси са природни или антропогенни (създадени от човека) обекти и явления, които притежават качества за задоволяване на лечебни, рекреативни, познавателни, делови или развлекателни потребности, поради което привличат туристите.
В научната литература, посветена на отдиха и туризма, има немалко неясноти, дори еклектизъм (безпринципно смесване) на редица термини с близко значение до туристическите ресурсиxxxv. Най-често това са условия, фактори, мотиви, атракции, обекти, предпоставки. Дори и в съпътстващите ги определения се използват такива, като курортно-туристически, рекреативно-туристически, лечебно-туристически и др. Те трябва да се възприемат само като допълнително поясняващи термини, но не и като самостоятелен вид категория ресурси.
Знае се, че едно научно определение поради педагогическото изискване за краткост не може да представи достатъчно пълно всички типични атрибути на съответното понятие. С оглед на правилното и пълноценно разбиране на туристическите ресурси е необходимо да се посочат някои от фундаменталните им особености:
- Атрактивност. Тя е свойство на ресурсите, което произлиза от техния полезен ефект върху туриста. Той се изразява в: лечебен, възстановителен (рекреативен), познавателен, развлекателен, емоционално удовлетворение. Първият може да се осигури от минералните води, чистия въздух; вторият - още от морските или речните води, хармонията на ландшафта; познавателният - от музеи, представления; развлекателният - от едноименните паркове, етнографски, спортни и т.н. дейности, включени в туристическата анимация; последният би могъл да има повсеместно генериране. Марин Бъчваров прави философското обобщение, че: “в известен смисъл най-голям ресурс на туризма е безкрайното разнообразие на света“xxxvi.
- Потребности на туристите. Логично е, че те са функционално, генериращо обвързани с атрактивността. Без тях тя не би имала практическа стойност, трудно би се осъществило туристическо пътуване. Нидерландската изследователка Мириам Янсен-Вербеке смята, че туристическите потребности се пораждат от: демографските процеси (например застаряването); увеличаването на разходите на семейния бюджет в развитите страни; културните тенденции и повишаването на културното равнище на населението; туристическата политика на страната, в т.ч. и държавната политика относно свободното време.xxxvii Към изброеното може да се допълни още: урбанизацията с нейните отрицателни последици - динамика, стрес, замърсена околна среда; традициите и подражателството на определени национални, социални групи или социалния елит; техническото усъвършенстване на транспортната и друга инфраструктура, превръщаща потребностите в реално пътуване, а не в абстрактен блян.
- Капацитет (пропускателна способност). Изразява се чрез количеството, броя на хората, които почиват на определена площ за определено време.xxxviii От този времеви капацитет може да се изчисли пропускателната способност за един туристически сезон или година. С това се постига точното определяне на допустимото натоварванеxxxix на природните и културните ландшафти със стационарни заведения за отдих. Чрез изчисляването на тези показатели може да се определи степента на туристическа усвоеност на територията и нейните запаси от туристически ресурси.
- Статичност и динамика на обектите и явленията, превърнати в туристически ресурс. Основната част от туристическите ресурси - природните и културно-историческите, са се появили без функционална обвързаност с туризма. Плажът е продукт на случайни природни взаимодействия между морските течения, брегови или речни пясъчни частици, формата на морския бряг; катедралата в Кьолн е построена заради религиозните вярвания; Международният панаир в Лайпциг - заради търговския обмен в Централна Европа. Едва след появата на рекреационна, поклонническа или делова потребност те привличат туристи и се превръщат в туристически ресурс. Възможен е и обратен процес: например след разливи на петрол от аварирали танкери замърсени плажове по Западния бряг на Франция или САЩ временно не се посещават. Някои обекти и явления с добри качества сега не се посещават и затова формират понятието “запаси” или “резервни туристически ресурси”. Известно е, че едва отскоро започнаха пътувания до Космоса, т.е. той е най-големият запас на туризма. Посочената динамичност на туристическите ресурси има пряко отношение и към тяхното класифициране, т.е. възможно е отделни групи да изчезнат, а да се появяват нови класификационни разновидности.
- Предметно-материален и идейно-духовен характер на ресурсите.
Едни от тях, като плаж, замък, парк, са част от живата и неживата материя на Земята, поради което се създават и променят в резултат на физични, химични, биологични и т.н. реални процеси. Това ги прави предсказуеми, управляеми и по-лесни за туристическо усвояване. Чрез съответни анализи, методи и техники може да се регулира и тяхната атрактивност. Културните прояви, деловите срещи, спортът, развлеченията съдържат значителни психоемоции от страна на туристите. Това вътрешно оценяване, “субективната”, институционално нерегулируема атрактивност, ги прави по-различни, по-трудни от материалните по отношение на прогнозируемост, организираност, управляемост.

2.2. Класификациите и тяхната роля в изучаването на туристическите ресурси. Поради огромния брой на ресурсите - както по видове, така и по единични представители, трудно може да им се направи точна характеристика и оценка. Без нея обаче усвояването им в туризма става хаотично, разнопосочно, не биха могли да се използват национални или международни нормативи. В наукознанието класифицирането, групирането на изучаваните обекти се приема за втория задължителен етап на която и да било наука. В българската научна терминология още в края на XIX век се е наложил терминът “класификация”. Всъщност изследователският процес - дейност на групиране, подреждане на научната материя, се нарича систематизация.1 Тя се подразделя на няколко вида:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Туристически ресурси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.