Туристически ресурси


Категория на документа: Икономика


Туристически ресурси
14,15.12.12г.
Тема 1
Същност на туристическите ресурси. Определение
Първите определения в българската наука са дадени от Марин Бъчваров, преподавател в туристическия университет и Найден Апостолов, икономически университет във Варна. В тяхното кратко определение ТР се определят като обекти и явления, които задоволяват потребностите на туристите. ТР са една от най-добре разработените теми в областта на терията на туризма. Това обективно е свързано с огромното им, дори решаващо, значение за неговото развитие. Определенията са изключително много, но в почти всички се съдържат общи черти или характеристики. Такава обща черта е например определението на ТР като атрактивни или привлекателни за туристите, както и фактът, че те задоволяват определени туристически потребности и отговарят на определени туристически мотиви, които могат да бъдат опознавателни, културни. ТР имат някои водещи характеристики, като напирмер тяхната икомоничеста стойност за туризма, краткотрайност на използването им, неизчерпаемост, възможността частично да бъдат използвани и за други стопански цели и т.н. На всяка една конкретна територия ТР са природен или неприроден комплекс, който създава заинтерсованост у турисите и може да превърне територията в туристическа дестинация. ТР са част от общия технологичен цикъл в туризма(ТР, средства, материална база, туристически продукт). ТР съществуват сами по себе си, но се въвличат в туристическото производство едва на някакъв по-късен етап. Следователно в използването на ТР могат да бъдат откроени няколко етапа или фази:
1. Предтуристическа фаза - обектът сам по себе си съществува, но не представлява интерес за туриста
2. Етап на остойностяване на ТР - ТР вече е известен, започва да се рекламира, прави му се специализирана оценка и на негова база започва изграждането на обекти за настаняване или изхранване на туриста. Това означава, че туристическите предприятия вече разчитат на съответния ресурс и го въвличат в своето специфично туристическо производство. Пясъчните плажове по българското крайбрежие, например, като природни образувания са формирани преди някоко стотин хиляди години, но те започват да се остойностяват едва с изграждането на първите български морски курорти през 50-те год., първите са "Дружба" и "Златни пясъци".
3. Пълноценно туристическо използване на ресурсите - материалната база вече е изградена и тя осигурява оптимално посещение на ресурсите в зависимост от техния капацитет. Възможен е и етап на деградация на ресурсите, което най-често се дължи на неправилното им използване, надвишаане на капацитета, замърсяване или липса на мерки за тяхното опазване. За разлика от ресурсите в материалното производство, ТР, ако се иползват правилно не се губят и могат многократно да бъдат вкарвани в проиводствения цикъл на туризма. Това кардинално различава ТР от другите производствени ресурси. Тази особеност повишава тяхното икономичесто значение и прави още по-необходимо рационалното им опазване или оползотворяване.
ТР задоволяват различни туристически потребности, в това число възстановителни (рекреативни), лечебно-профилактични, културни, познавателни, спортни, развлекателни, религиозни и др. Обобщено те могат да се определят като природни или антропогенни обекти или явления, които притежават необходимите качества да задоволят туристическите потребности и по тази причина привличат туристите. Често в научната литература има смесване на понятия като условия, фактори, атракции, ресурси или мотиви на туризма. Тези понятия обаче имат различен смисъл. ТР могат да се разглеждат като един от най-важните фактори за развитието на туризма. Най-важните им особености са тяхната атрактивност, полезност и капацитет. Атрактивността означава способност за поддържане на постоянен интерес сред туристите, който зависи от степента на привлекателност на ресурса. Много често тази атрактивност се създава на емоционална основа, като например красива природна гледка, впечатляващ водопад или др., който педизвиква положителни емоции и трайно задържа интереса на туриста. Туризма винаги е пътуване и пребиваване извън средата на постоянно местоживеене и някои автори определят природното и културно многообразие на света също като туристически ресурс. Това има основание, защото самото пребиваване в различна среда дори и без посещение на турискически ресурси създава познавателен или възстановителен ефект за туриста. ТР е също така полезен, защото благодарение на него туриста почива психически и физически, оказва терапевтично въздействие или води до разширяването на неговия културен кръгозор. Връзката с туризма, обаче изисква посещенията на ресурса да бъде съобразено с неговият капацитет или емкост. Тя обикновено се изчислява с броя на туристите, които могат да посетят обекта без да му навредят за определено време. Този капацитет може да бъде съвсем различен, защото големи културни обекти, например големи мозеи, могат да бъдат посетени от милиони годишно. Докато други обекти, например малка църква, част от резерват, могат да бъдат посетени от няколко стотин или някоко хиляди годишно. В зависимост от вида на ресурса се определя неговото допустимо натоварване, което означава възможности за посещение без увреждане. ТР обикновено са статични обекти, непреместваеми в пространството. Същевременно обаче има ТР, напимер, картинни или арелогически експозиции, които могат да бъдат премествани и представяни пред туристие във важни културни центрове, обикновено големи градове.
Друга особеност е двойнственият характер на ТР, тъй като някои от тях имат материално веществен характер, а други са т.н. идейно духовен или нематериален характер. Тези 2 страни обаче са в единство, защото едно паметно място(Шипка) се посещава по идейно духовни причини, но същевременно на тези места винаги се изграждат паметници, музеи обслужващи туристите. Същевременно при туристическите обекти с материално веществен характер често се изграждат информационни центрове, изложбени зали и др., в които туристите могат да получат допълнителни знания за обекта или за явлението.
Тема 2
Систематизация на ТР (класификации и други)
Изучаването на ТР е обектвна необходимост, но то се затруднява от изключително големият брой частни обекти или явления със съвсем различни характеристики. При това едва ли е възможни и необходимо да се даде пълна характеристика на всеки индивидуален ресурс. При изучаванто на множества а едно такова са ТР, най-често се прибягва до някаква научна систематизация на обектите или явленията. Общото в систематизациите е че те представляват някакъв вид групиране на обектите, а различието се състои от признаците с които се използват и в пактическото предназначение. Много често използване на систематизацията е класификаия и в случая на ТР. По начало при класификациите водещо значние имат количествените показатели или признаци. Те могат да бъдат свързани с площ, обем, брой и т.н. Типичен пример е класификацията на морските плажове по големина. В зависимост от усложията на страната класификацията може да има различен вид, но за нашата страна е възприета следната: най-малки плажове до 1000кв.м или 1 декар. Малките са от 1000 до 10 000кв.м , средните от 10 000 до 50 000кв.м площ, големи от 50 000 до 100 000кв.м и най-големи над 100 000кв.м. Това класифициране има смисъл и значение защото в зависимост от големината се определя капацитет на плажа, а той зависи от приетата норма, т.е. приетата норма на един турист в кв.м.
друга форма е типологизация. При нея по-голямо значение имат качествените признаци на туристическите обекти. Такива са например генезиса или произхода на ресурсите, тяхната възраст, форма, вътрешна структура или функции, т.е. кои туристически потребности задоволяват. Подходят пример е тази на типологизацията на музеите. Те са специфичен тур ресурс създаден от човека, но в зависимост от това към кои познавателни потребности са насочени се разделят на исторически, археологически, личностно възпоменателни(свързана с мястото на известна личност), научно технически, военно исторически, музей на специфични стопански дейноти , например музей на детските играчки, на лекарствана, на розата и др. За разлика от класификацията и типологизацията, категоризацията като вид систематизация има повече практическо и управленско приложение отколкото научно-познавателно. Примери за категоризация са категоризация на легловата база, на хотелите, на заведенията за хранене и т.н. в този случай от категорията на обекта зависят задължителните изисквания, които се придевяват към него, но също така таксите, начина на регистрация. По специфична систематизация е т.нар. таксономизация. Тя се отнася до разделянето на ТР на териториален или пространствен принцип. При които те се обединяват в таксони, съсредочаващи природни или антропогенни ТР. Частен случай на таксономизацията е реьонирането на ТР. Като в този случай територията на страната се разделя на големи части, райони, характеризиращи с преобладаване на определени видове ресурси и насочени към развитие на определен вид туризъм. Типичен пример е предложеният туристически район "стари столици", който включва Плиска преслав, велико търново, който вклзчва главно културно исторически паметницо от 2рата бълг държава. Вида на расурса определя главно на маршрутно познавателен и културен туризъм. Съществуват и други видове научни систематизации, които обаче се използват по-рядно, например ранжирането и др. Може да се обобщи, че систематизацията на ТР изпълняват образователно, научно-познавателно, практикоприложна и управленска роля, включително и законодателна пти формирането на законодателството касаещо туризма. Изучаването на ресурсите е важно, защото дава възможност за определен тип ресурси да се изготвят общи, цялостни проекти за използване, да се набелязват общи и валидни методи за опазването им или стратегии за развитието на туризма. Систематизациите имат и чисто технологично значение, тъй като без категоризациите не е възможно да се извършва законова регистрация на туристическите обекти, да се определят цените и да се следи за качеството на туристическите услуги. Несъмнено е научно-изследователрското и образователното значение на класификациите на ресурсите при изучаването на туризма. Използват се изключително голям брой класификации на Тр, но най-важна е тяхната класификация по начина на създаването. Най-общо се разделят на 2 големи групи: Природни туристически ресурси(ПТР) и съответно антропогенни туристически ресурси (АТР). Първите са резултат от продължителното въздействие на природни процеси, които външно протичат незабележимо. Вторите са резултат пряко от човешката дейност. Те са много по иднамични и обикновено много по млади по възраст. Това са ресурси създадени преди десетки стотици или най-много преди няколко хиляди години. ПТР се подразделят на ресурси на релефа, на климата, на водите или на биосферата в зависимост от това елеметите на кой природен компонент съдържат. АТР от своя страна са повече от 100 вида, номогат да бъдат обобщени в 2 подгрупи
1. Главно културно-исторически паметници
2. Т.н. изкуствени ТР, .т.е средства и места за забавление създадени специано за туризма.
При първите причината за възникване е съвсем различна, например военна или стопанска, но впоследствие те се превръщат в ТР.
Към ТР на релефа спадат: планините, използвани за туризъм, интересни проломи от рода на каньоните и ждрелата, пещерите, плажовете, вулканите, интересни и атрактивни за изкачване планински върхове и др.
Към ТР спадат най-общо тези които създават климатичен комфорт и позволяват използване на рекреационните ресурси на тур място. Такива ресурси са слънчевото греене, средните и екстремални температури, валежите и особено снегове и др. Към водните Тр се отасят преди всичко минералните и карстови извори, част от езерата, крайбрежните води от екваториалните до умерени води, водопади, гейзери, ледници и др. Към ресурсите на биосферата се отнасят горстата разстителност, дивеча, интересни животински видове, билки и др. А към АТр се отнасят археологически разкопки, паметни места, свързани със сражение и определени личности, археологически и етнографски комплекси, забележителни сгради, етнографски сборки, картинни галерии, големи библиотеки и др. Към АТР се отнасят не само материални обекти, но и определени събития, например конгреси, симпозиуми, фестивали, карнавали, религиозни шествия са ТР без да имат материална веществена форма.
Към АТР спадат също увеселителн паркове, спортни комплекси, панаири, световни изложения и др.
Друга класификация на ТР е планова или пространствена форма. Най-общо т емогат да бъдат определени като точкови, линейни или ареални(площни). Това разграничение е съществено, тъй като от него зависи площта, която е обхваната от тур интерес и самият транспортен достъп до ТР. Обикновено точковите обекти са свързани с малки по площ ТР, които обаче са првлекателни ядра с много голяма атрактивност. Като тирпични птимери могат да се посочат някои често посещавани пещери, за които достъпа на турисите е ограничен до определена зала. Точкови обаче са и водопадите, мин извори и голяма част от АР. Към ресурсите с предимно линейно разположение се отнасят езерни или морски брегове, които се посещават, реки, проломи и др. Ареалните обекти обикновено заемат много по-голямо пространство и включват паркове, големи градини, национални и природни паркове, големи стопански или историчеки изложения и др. В този случай туристите се придвиват по определени маршрути и към ресурсите водят многжество вгодни пунктове в различна част на тур територия. При ареалните ресурси туриста не е в състояние да ги обхване цялостно визуално, а неговото посещение е избирателно, .т.е до точно определени атрактивни места. Типичен пример е нац. Парка Рила , като посещенията се съсредоточават само в по-тесния район на рилските езера.
ТР могат да бъдат класифицирани и според своето значение, което се измерва наприер с това какъв брой туристи годишно го посещават идали те са от прилежащия район, от цялата страна и дори от целия свят. Следователно от тази гледна точка ТР могат да бъдат ласифицирани най-общо като ресурс с местно значение, ресурс с районно значение, с общо национално значение и маждународно значение.
3. В зависимост от тяхното раположение - природните ТР са с преобладаващо извънселищно разположение, а АТР са предимно със елищно разположение. Тази особеност има значение за организацията на тур пътувания, за разстоянията, които трябва да изминат туристите, начина на настаняването им и в крайна сметка за разходите, които ще направят.
Когато разположението е селищно също могат да бъдат разграничени подвидоре, например ресурси раположени в жентралната зона на града, в жилищната зона, на входно-изходните магистрали и ресурси на градските предградия. Ресурсите разположени в централната зона също могат да бъдат разграничени, тъй като в евройпеиските те са главно културно-исторически включ. Исторически. Това е свързано сфакта че евопейските градове водят началото си от античния или средновековния период. Това налага градските целнтрове да се превръщат в изторически или архитектурни резервати с много ограничен достъп за автомобилно дживение. В този случай градският център трябва да съчетават типичните си административни функции с туристиченки функции. В градовете на нови сват и особено в САщ градският център е предимно делови, той е застроен с високи сгради и тук са най-важните офиси на търговски, промишлени или финансови институции. Тези централно делови райони са гъсто населени и изпълняват туристическа функция , но тя е свързана най-вече с посещение на арх забележжителности, например свръхвисоки сгради. Накои изкуствени ТР например увеселителни или етнографски паркове се създават на входно изходните магистрални на големите градове с цел максимално да бъде улеснен потока от туристи и особено на тези простигащи с автомобили. Голяма част от ТР обаче включително паметници, исторически места са разположени в жилищноте зони на големите градове и това остро поставя въпроса за тяхното използване или опазване. Други класификации са според собствеността на ресурсите(държавна, общиска, частна), според транспортния достъо, според наименованието, според формите на релефа и др.
Тема 3
Природни туристически ресурси. Релеф и климат
ПТР са обекти или процеси в природната среда, които могат да бъдат наблюдавани или използвани от турстите за рекреация и лечение. Водещо при ПТР е именно използването за възстановяване на силите или за лечение, докато познавателното, клтурното предназначение е по-слабо застъпено. Най-често мотивите на туристите са комплексни, така че отдиха или балнеолечението могат да бъдат съчетани с познавателна дейност или развлечение на базата на ПТР. Начинъ по който се използват ПТР зависи от тяхното предназначение. Характерен пример са минералните води и балнеолечебните курорти. От медицинска гледна точка за да се постигне очакваният лечебен ефект е възможно чрез голям брой процедури обикновено межжду 20 и 50, а това означава удължен престой на туристите, който може да бъде 10, 20 , 50 дни. Като цяло по-дълъг е престоят и ваканционният туризъм на морския бряг, при планинския летен туризъм или в т.нар. климатични курорти. Тази продължителност в ползването на ресурса определя и необходимостта и близко раположение на разпределителната база непосредствено край самият природен ресурс. Използването им изисква и някаква степен на благоустрояване на тур място, но това благоуст не трябва да е за сметка на самия природен ресурс. В някои случаи тур престой може да бъде доста по-кратък, дори в рамките на денонощитето без нощувка особено, когато мотивът за посещение на пТР е познавателен. Разглеждането на една пещера или един водопад отнема най-много няколоко часа. Природните ресурси съдържат в себе си атрактивност и също могат да задоволяват развлекателните потребности на туриста. Тя е свързана спосещението на необичайни обекти или явления със силен емоционален ефект. Това важи също и за спортният туризъм, който се развива на основата на ПТР, като например скално катерене, алпинизъм, изкчване на планински върхове, спускания по бързи реки и др. В тези случаи развлекателният елемент идва не само от естетически свойства на средата, но и от необходимостта туриста да положи физически усилия, при което на изпитания се поставят не само неговите физически, но и психически качества. Съотношението между различните мотиви за посещение на природните ресурси, може да бъде определено само приблизително. Смята се например, че над80% от вс посещения свързани с ПТР са породени от нуждата, от рекреация или лечение. Приблизително най-много 10-15% от пътуванията са с познавателна цел и съответно 5-10% са породени от развлекателни мотиви, включително спортни. Трябва да се отчита, че ПТР са запазени по-добре в отдалечени изолирани, по-слабо развити ипо-слабо наелени територии. Те са далеч от големите градси центрове, в които се създават тур потребности. Това от ена страна води до удължаване и ускъпяване на тур пътувания. Но от др страна това разположение на ПТР дава шанс за развитие на туризма в райони в които имат слаба индустрия или селско стопанство и в тях туризма се превръща главния поминък на населението. част от Пр имат и др стопанско предназначение, например в добивната промишленост, в хидроенергетиката, за слелско-стопанско приозводство и т.н. но друга част от ресуристе не намират стопанско приложение извън туризма. Без развитието на туризма те биха останали неизползваеми и в това се крие един от неговите благоприятни спопанки ефекти. ПТР имат главни, специфични особености които могат да се раглеждат като вътрешни и външни. Вътрешните отразяват връзките между елементите в природния комплекс,а външните отразяват връзката между ПР и тур дейност. Вътрешна особено например е пространствения консерватизъм на ПР които термини отразява тяхната неподвижност, статичност в пространството, невъзможността да бъдат загубени техните карества. От пространствения консерватизъм всъшност произлиза и теорията за периферността на туризма. Това налага и условно зониране на територията на страните на 3 зони.
1. Зона на ПТР
2. Зона на туристически потребности
3. Транзитна зона





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Туристически ресурси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.