Томас Робърт Малтус


Категория на документа: Икономика




Томас Робърт Малтус

/1766-1834

Томас Робърт Малтус /Thomas Robert Malthus/ е английски икономист, социолог и свещеник. Той е роден на 13 февруари 1766г в Доркинг, близо до Лондон. Баща му е пламенен якобинец, поддържащ кореспонденция с Русо и Волтер.

Малтус завършва Джезус Колидж на Кеймбриджкия университет през 1788 г. и защитава докторска дисертация по богословие през 1793г.

През периода 1797 - 1803г. е енорийски свещеник в графство Съри. По-късно през 1805г. става професор в Катедрата по съвременна история и политическа икономия в колежа на Ост-Индийската компания в Хейлейбъри, където живее и работи до края на живота си.

Томас Малтус умира на 23 декември 1834г. в Хейлейбъри /Великобритания/.

Той е представител на икономическите интереси на поземлената аристокрация от първата половина на ХIX в. и е противник на растящите радикали и социал - утопични идеи на времето си.

Повлиян е от Давид Рикардо, Жан Шарл Леонар, Симонд де Сисмонди.

Малтус е икономист от класицизма. Последовател е на Смит и се опитва да предотврати в рационална посока дуализма в методологията му. Успява като се придържа към теоритичните достижения с изходния емпиричен материал.

Малтус е един от основоположниците на т. нар. вулгарна политическа икономика във Великобритания. В своето "Изследване върху принципа за населението" (1798 г.) публикува резултатите от изменението на населението в Англия, Франция и Германия. В неговата социологическа доктрина, наречена малтусианство, е формулиран един над исторически закон за населението, според който населението нараства в геометрична прогресия, а средствата за производство - в аритметична. Противоречията на общественото развитие, които Малтус извежда, според него могат да бъдат преодолени с предотвратяване на икономически неосигурения растеж на населението (чрез регламентиране на браковете, регулиране на раждаемостта и т. н.), както и с "естествено" регулиране на количествения състав на населението посредством глад, войни, епидемии и др. Отхвърля трудовата теория на стойността, създадена от Д. Рикардо и смята, че стойността на стоката се определя само от производствените разходи и печалбата като номинално увеличаване на цената.

Есето за народонаселението е контрапункт на прекалено розовата картина за бъдещето на света,която рисуват някои негови съвременници,почитатели на просветителските идеи от XVIII век.Есето всъщност е отговор на идеите на Годуин и М. Кендорсе. Въодушевени от напредъка на човешкия разум,те вещаят постигане на съвършенство от човешкия род-изчезване на всички злини от рода на болести,престъпност и т.н.Според тях увеличението на населението е мярка за благоденствието му т.е. колкото повече население,толкова повече всеобщо щастие.

Малтус напълно се противопоставя,неговата теза е проста и се изразява в това,че човешкия прогрес е непостоянен и завинаги ограничен,защото населението нараства с бързи темпове отколкото производството на храна

Малтус смята, че този закон действа неизменно. Населението има стремеж към неограничено размножаване. Излишъкът от населението е обречено на мизерия, глад и измиране. Ако по света съществува мизерията то вина за това има самото население поради това, че не може да овладее своите страсти. Народът трябва да вини най-много себе си за своето страдание. Според Малтус лекът е в регулирането на народонаселението - намаляване до равнището на средствата за съществуване. Малтус посочва разрушителните сили като препятствие, което регулира населението. Отнася и човешките пороци , бедствия и нещастия от всякакъв характер. Малтус въвежда и възможността за превантивни мерки за регулиране на населението - морално или нравствено обуздаване на хората чрез отлагане или въздържане от брак. Има се впредвид бедните слоеве или т.нар. работническа класа. Малтус приема тази форма като най-цивилизована. Не се отказва от надеждите, които възлага на разрушителните сили.
Малтус доказва тезата си чрез изследвания и статистики, които прави. Основава се на това, че добрите земи свършват и хората са принудени да обработват по-лоши земи. Този "закон за намаляващото плодородие на земята" е относителен в зависимост от средствата за обработване на земята.

Законът за народонаселението гласи:
* Населението се ограничава от средствата за съществуване.
* Населението се размножава, където средствата за съществуване нарастват освен, ако не го спират мощни препятствия.
* Тези препятствия връщат населението до равнището на средствата за съществуване. Свеждат се до три вида препятствия: нравствено обуздаване, порок и нещастие.
Изследва демографския процес в Северна Америка - периода 17-18 век. За период от 150години сред изобилие от храни населението се удвоява на всеки 25 години.

Изхожда от естествения стремеж на хората да се размножават с по-бързи темпове отколкото нарастват количеството храни. Достига до извода, че когато населението не се задържа то никакви пречки, то се удвоява на всеки 25 години и следователно нараства за всеки следващ 25 годишен период в геометрична прогресия. Използва Закона за намаляващото плодородие на почвите и ограничеността на плодородните земи. Ако обработваемата земя е напълно вложена в стопанския оборот, то увеличаването обема на средствата за живот ще става само чрез допълнителното влагане на труд и капитал. Но според Закона а намаляващото плодородие на почвите всяко следващо влагане на труд и капитал дава все по-ниски допълнителни добиви. Изводът, до който достига е, че средствата за съществуване, добивани от земята, не нарастват в геометрична прогресия, а в най-добрия случай максимум в аритметична прогресия. Т.е. докато населението нараства в прогресия (1, 2, 4, 8...32, 64...), то храните нарастват(1, 2, 3, 4, 5, 6,...9). такава диспропорция очевидно е невъзможна. В действие ще бъдат включени препятствия, свеждащи населението в адекватна пропорция към количество разполагаеми средства за съществуване. Препятствията, ограничаващи растежа на населението са 2 вида: разрушителни и задържащи. Към задържащите включваме нравствено обуздаване, порок и нещастие. Нравственото обуздаване е от особена важност. Свързваме го с рационалните решения относно брака и продължаването на всички добродетели, на всички нравствени и естествени закони. Те са единственото хуманно средство без да се предизвикват негативни последствия.Задържащите пороци се извеждат от разрушаването на нравствените закони от хората. Ако се задълбочат и разпространят сред всички слоеве на населението те стават задържащи препятствия от рода на нещастието. Разрушителни препятствия свързани с нарушаване, както на естествените, така и на нравствените закони (епидемии, болести, войни, глад).Механизмът на действие на препятствията се свързва с този на пазарно-капиталистическата икономика. Включват се явления като наемен труд и капитал, търсене и предлагане, безработица, динамика на цените и РЗ.Когато населението започне да изпреварва наличните средства за потребление това засяга най-неимотната част от населението. Броят работници започва да надвишава възможностите за трудова заетост. Предлагането на труд надвишава търсенето на труд. Стига се до безработица. От тук РЗ спада. При това поради оскъдността на средствата за съществуване нарасналото им търсене налага цените на храните да се увеличават. Работниците и техните семейства (при високи цени и ниски РЗ) изпадат в крайна нужда. Те са принудени да работят повече.

Здравето им се влошава и продължителността на живота намалява. Браковете се затрудняват. Растежът на населението спада или спира. В същото време фермерите се възползват от евтиния труд, от изобилието на работна ръка и от високите цени на храните и включват в стопанския оборот нови участъци земя. Търсенето на труд се увеличава. РЗ също. Производителността на средствата за живот нараства и се постига доизравняване на количествата средства за живот и числото на работоспособното население.

В действието на Закона за народонаселението Малтус открива двигател за икономическото развитие и обществения прогрес. Потребността от средства за съществуване не би била достатъчно устойчива, ако увеличаването на населението не усилваше напрежението на тази потребност. Т.е. пропорцията между двете прогресии се възприема като голямо положително благо. Признава, че плодовете на цивилизацията се ползват само от половината от човечеството и стига до извода, че източникът на проблема за неравенството съвпада с източника на проблема за бедността. Малтус убеждава, че идеалът за обществото на равенството поради закона е обречен на провал. Оборва законите за подпомагане на многодетни семейства, на бедните като цяло. Отхвърля форми на благотворителност и социални помощи.

Законът за народонаселението обаче не означава фатална обреченост. Пагубни последици могат да се избегнат чрез нравственото обуздаване. Като резултат ще се премахнат причините за войните, РЗ ще се увеличат, стандарта на живот и продължителността на живот също. Смъртността ще намалее. Противоречията в обществото ще се притъпят. Малтус смята основно предимство на своята теория акцентирането на значимостта на нравственото обуздаване. Във възгледите на Малтус не се предполага спиране растежа на населението, тъй като вниманието тук се обръща към излишното население, което не е осигурено с храни. Освен това той допуска пределът на производителността на земята за твърде неопределен. Малтус смята, че населението нараства само заради увеличаващата се раждаемост. При подобряване условията на живот смъртността намалява.
До смъртта си през 1834г. Малтус се чувства задължен да отрича, че е враг на човечеството.

Принципи на политическата икономия

В това произведение Малтус развива своята идея за производствените разходи, трудовите разходи, живия труд. Включва и печалбата от инвестирания капитал. Включват разходите от целия авансиран за това производство капитал. Всеки предприемач включва очакваната от него печалба. Определя стойността с капиталовите разходи. Всеки собственик на капитала авансира печалбата. Произходът на печалбата Малтус авансира със самата печалба. Малтус я представя като авансиран елемент на ст-стта и доход. А доколкото печалбата е надбавка над това, което струва стоката н капиталиста, тя се представя още и като породена стойност в процеса на обръщението.
Работната заплата извежда като доход от труда на работниците. Трудът за Малтус е стока. Съответно има стойност, цена на труда. Работната стока се изкупува на пазара на труда. Стойността на труда е постоянна. Отново заплатата се измерва от жизнения минимум, необходим на дадено семейство за да съществува.

Теория на Малтус за реализацията




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Томас Робърт Малтус 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.