Типологизация на организационните структури в контекста на проектното управление


Категория на документа: Икономика


СЪДЪРЖАНИЕ:

1. ПРОЕКТ - СЪЩНОСТ И ОПРЕДЕЛЕНИЕ.
2. СТРУКТУРЕН ПОДХОД ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ
3. ПОДГОТОВКА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОЕКТА
4. СЪСТАВЯНЕ НА ГРАФИК
5. ЕКИП И УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ
6. ОСОБЕНОСТИ ПРИ УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТНИЯ ЕКИП
7. СТРУКТУРИРАНЕ НА ПРОЕКТА
8. ВИДОВЕ ПРОЕКТИ
9. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.

ТИПОЛОГИЗАЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИОННИТЕ СТРУКТУРИ В КОНТЕКСТА НА ПРОЕКТНОТО УПРАВЛЕНИЕ.

1. ПРОЕКТ - СЪЩНОСТ И ОПРЕДЕЛЕНИЕ.

В условията на високо конкурентна среда и ограничени пазарни дялове времето за разработване на нови продукти и тяхното въвеждане на пазара значително намалява. Това изправя съвременния бизнес пред необходимостта от прилагане на нови управленски подходи. Целта на тези подходи е да се отговори адекватно на динамично променящата се околна среда и по този начин да се запазят и разиграят конкурентните предимства.

Едно от основните средства за управление на промените е т.н. подход на управление чрез проекти. Едно от най-важните условия за прилагане на този подход е работата в екип.

В стопанската практика проектът би могъл да се отъждестви с дейности като инвестиции, научни изследвания, информационно проучвателни компании, консултиране и др.

В обхвата на проекта може да се включат част или всички от изброените дейности в зависимост от преследваната цел. В този смисъл основно място заема изпълняването на нестандартни дейности в условията на ограниченост по отношение на време, разходи и качество. При всеки определен проект наборът от дейности има специфичен характер, който се определя от предварително поставената цел.

Управлението на проекти /УП/ съобразявайки се с посочените ограничения в подход, насочен към ефективно използване на ограничени фирмени ресурси при наличие на ограниченост на средата.

ПРОЕКТЪТ е извършване на съвкупност от разнородни дейности за решаване на сложен нестандартен проблем при наложени ограничения относно време, разходи, качество и специфични изисквания към неговата организация.

Дадена операция би могла да се извърши по един и същи начин при различните проекти, но предназначението на самите проекти като обекта на управление е различно. На тази основа биха могли да се посочат следните разлики, които всеки успешен мениджър трябва да има предвид при управлението на проекти и управлението на операции:

1-ва разлика - операциите се извършват в стабилна среда докато проектната среда е динамична. Тя се подава на влияние от страна на конкуренцията.

2-ра разлика - насоката на проекта е към изпълнение на определени дългосрочни цели, докато операцията е свързана с постигането на краткосрочни цели.

3-та разлика - при операцията членовете на екипа изпълняват постоянни роли, докато проектният екип изпълнява комплекс от променящи се във времето роли, свързани с постигането на дългосрочни цели.

4-та разлика - реализацията на даден проект е свързана със значителен риск, докато при операциите този риск е минимизиран.

В този смисъл УП би могло да се разглежда като управление на риска, а управлението на операциите - като управление на текущото състояние.

Потребността от постигане на някаква цел чрез реализацията на проект възниква от невъзможността тази цел да се постигне чрез определена рутинна операция. Оценката за успех на даден проект се свързва освен с изискване за качество, време и разходи типични и за операциите, но и с изпълнението на комплекс от допълнителни критерии.

Формираната на тази основа разлика между проект и операция дава основание проектът да се определи като управленски подход, при който чрез специфична организация на човешки, финансови и материални ресурси се изпълнява определена съвкупност от дейности. Това означава, че при реализацията на цялата съвкупност от дейности съществува риск, поради което на фирмените мениджъри се налага да сформират уникален по своя характер екип, който да насочи промяната в желаната посока. Екипите имат уникален характер, защото за всеки конкретен проект се изискват различни по качество човешки ресурси. В резултат от това може да се каже, че екипите имат преходен характер. Техният състав се променя в зависимост от промяната в дългосрочните цели, поставени от ръководството на фирмата.

Всеки проект е насочен към реализиране на някакъв краен продукт. Това става възможно чрез използването на определени средства, които могат да бъдат получени в процеса на реализация на проекта. На тази основа е необходимо да се прави разлика между проект, средство и краен продукт.

Средствата са посредника, чрез който се получава крайния продукт. Те могат да бъдат под формата на машини, съоръжения, технологии и управленски процеси. В този смисъл те са количествено и качествено определени.

Проектите от своя страна се използват от фирмите за разработване, усъвършенстване, внедряване и поддържане на междинните средства. По този начин УП може да се определи като процес, чрез който се постига оптимално решение на даден проблем, в определена дългосрочна перспектива.

2. СТРУКТУРЕН ПОДХОД ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Типологизация на организационните структури в контекста на проектното управление 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.