Териториални органи на изпълнителната власт


Категория на документа: Икономика


 ТЕРИТОРИАЛНИ ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

I. Въведение в проблема

Административно-териториалното устройство е един от съществените елементи на държавноправната структура. То е възникнали едновременно с държавата като форма на организация на обществото и като замяна на родовата организация с държавна. Разделянето на поданиците по териториален признак е една от главните характеристики на държавата, която я отличава от недържавната родова организация на обществото. С развитието на обществените отношения хората станали подвижни. Те се променяли - раждали се, умирали, напускали, пристигали, но територията оставала. Затова държавата се идентифицирала с територията, а чрез териториалното деление държавата предоставила на гражданите възможността да изпълняват своите публични права и задължения там, където се заселвали. И още по-същественото - при териториалното разрастване на една държава административното деление давало възможност за по-добър контрол от страна на централната власт чрез назначаване на доверени посредници.

Административното деление на България води началото си от предприетите реформи на цар Крум през IX век чрез назначаване на доверени хора в новозавладените територии, които да провеждат държавната политика пред местното население - данъци и такси, повинности, права и задължения. От този момент нататък административното деление на страната преминава през различни наименования и разбирания за функциите му - комитати в древността; губернии, окръжия, окръзи и области в по-ново време.

Като дял на администрацията проблемите на териториалната администрация са засегнати в следните държавни актове:
* Конституция на Република България - Глава седма
* Закон за административно-териториално устройство на РБългария
* Закон за администрацията
* Закон за местното самоуправление и местната администрация

II. Териториални органи на изпълнителната власт

1. Административно-териториално устройство

Организацията на гражданите по местоживеене е характерна за всички държави. Изпълнителната власт се осъществява не само централизирано, но и с помощта на своите териториални органи. Те ръководят административно-териториалните единици.
Административно-териториалното устройство (административно-териториално деление) се основава на административно-териториални единици. За да може определена територия да бъде характеризирана като местна административно-териториална единица, тя трябва да притежава известни характерни черти. Най-общо характерните черти на местната административно-териториална единица могат да се сведат до следните белези: територия, население, нормативно установена организация и организационна форма, самостоятелен публичноправен субект, известна независимост от другите местни единици, държавно-властнически правомощия и управленски функции, финансова самостоятелност.

Административно-териториалните единици се изграждат в съответствие с историческите, географските, икономическите, социалните, демографските и екологичните условия на територията. Законът за административно-териториалното устройство урежда създаването и закриването на административно-териториални и териториални единици в страната, както и извършването на административно-териториални промени.

Административно-териториални единици са областите и общините, а съставни административно-териториални единици в общините са кметствата и районите.

Областта, общината и кметството имат територия, граници, население, наименование и административен център, а районът - територия, граници, население и наименование. Областта се състои от една или повече съседни общини, като територия на областта е територията на включените в нея общини. Наименование на областта е наименованието на населеното място - неин административен център или друго наиме¬нование, свързано с исторически или географски особености на територията й.

Територията на Република България се разделя на 28 области. Границите и административните центрове на областите се утвърждават с указ на президента по предложение на Министерския съвет.

Общината се състои от едно или повече съседни населени места. Територия на общината е територията на включените в нея населени места. Наименование на общината е наименованието на населеното място - неин административен център. При създаването й са необходими някои условия, на които да отговаря:
- наличие на население над 6000 души общо в населените места, които ще бъдат включени в общината;
- наличие на населено място - традиционен обединяващ център с изградена социална и техническа инфраструктура, осигуряваща обслужването на населението;
- включване на всички съседни населени места, за които не съществуват условия за създаване на отделна община или които не могат да се присъединят към друга съседна община;
- максимална пътно-транспортна отдалеченост на населените места от центъра на общината не повече от 40 км.
- доказана възможност за финансиране на разходите на новосъздаващата се община със собствени приходи в размер не по-малко от половината от средния за общините, предвиден в утвърдения за съответната година републикански бюджет.
Следващото териториално деление след общината за столицата и в градовете с население над 300 000 души са районите. Райони могат да се създават и в градовете с население над 100 000 души по решение на общинския съвет. Територията на района е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града. Наименованието на района се определя с акта за създаването. Условията за създаване на райони в големите градове са:
- наличие на население над 25 000 души в съответния район;
- възможност за райониране на територията на съответните градове съобразно действащите им общи градоустройствени планове и в съответствие с трайни природо-географски или инфраструктурни делители;
- наличие на изградена инфраструктура с районно значение за задоволяване на административни, социални и санитарно-хигиенни потребности.
Кметство може да се създаде на територията на общината с решение на общинския съвет. То се състои от едно или повече съседни населени места. Територия на кметството е територията на включените в него населени места. Наименование на кметството е наименованието на населеното място - негов административен център. Условията за създаване на кметство са:
- наличие на население над 250 души общо в населените мес¬та, образуващи кметството;
- възможност за изпълнение на предоставени от общината функции.

2. Органи на изпълнителната власт

Под орган на изпълнителната власт разбираме еднолично или колегиално звено, което притежава държавно властнически правомощия. Органите на изпълнителната власт са вид държавни органи и като такива имат сходни черти с останалите. Те осъществяват държавна власт. Органите на изпълнителната власт, както и всички държавни органи, имат установени предели, в които могат да упражняват властническите си правомощия. Те осъществяват подзаконова дейност и действията им се извършват винаги въз основа и в изпълнение на закона.

Според териториалните предели на възложените им правомощия, органите на изпълнителната власт се разделят: централни и местни (териториални) органи на изпълнителната власт.

Централните органи на администрацията осъществяват своите компетенции за цялата територия на страната (Министерският съвет, министрите и др. ръководители на центр. ведомства).




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Териториални органи на изпълнителната власт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.