Теории за застраховането


Категория на документа: Икономика



Впоследствие в множество дефиниции, предлагани от привържени-ците на новата историческа школа, моментът на разпределянето на щети-те е изтъкнат като най- характерен признак на застраховането. Тези де-финиции са плод на едно своеобразно изследване, признаващо само коли-чествените изменения в икономиката.

Невъзможността да посочат настъпването на щети при живото-застраховането принуждава авторите да създават алтернативни дефиниции, в които животозастраховането се разглежда като спестяване за обща сметка в модерно голямо предприятие въз основа на познания за средното времетраене на живота. В животозастраховането липсват "опасност" и "щета".

4. Теория на нуждата. Теоретиците на нуждата си поставят за цел да изследват мотивите за сключването на застраховки, за да бъде получено плащането на застрахователя.

Техните съображения са основани върху позициите на австрийската субективно психологическа школа и нейните вечни логически категории нужда, полезност, ценност и стопанска дейност. Като родоначалник на теорията на нуждата може да бъде приет Улисес Гоби. Още през 1896 г. той предлага определение на застраховането, в което като присъща цел за всяка стопанска дейност изтъква задоволяването на определена потребност. Чрез стопанската дейност застраховане се задоволяват евентуални потребности.

В съгласие със субективистите от Лозанската математическа школа Гоби разделя човешките потребности на:

а) настоящи, належащи, неотложни сигурни потребности

б) бъдещи потребности.

Настоящи са потребностите, които съществуват в даден момент. Набавянето на средства е икономическа дейност, при която трябва да бъде спазвано основното правило извършването на разходи да бъде ограничено до минимум.

Бъдещи са потребностите, които ще се породят, като тяхното настъпване може да бъде с определена степен на вероятност за сигурно или за неопределено. Тези потребности могат да бъдат предвидени или възможни.

Предвидените потребности ще възникнат с абсолютна сигурност. Въпреки че още не ги чувства, всеки индивид трябва да се погрижи предварително за набирането на средства за тяхното задоволяване. Това се постига чрез спестяването, което е "отказ от удовлетворяване, което днес може да бъде получено чрез разполагането с едно богатство, за да имаме по-късно това богатство на разположение".

Възможната потребност възниква, когато едно явление променя отношението между потребностите и средствата за тяхното задоволяване в неблагоприятен смисъл. Промяната на отношението в неблагоприятен смисъл може да се дължи на увеличаване на потребностите, например при раждането на дете, или на намаляване на средствата за задоволяване, например при намаляване на трудоспособността, поради което се нама-лява доходът. И в двата случая за Гоби се осъществява опасност, която увеличава потребностите. Така че рискът е една "евентуалност, която предизвиква една потребност". Това е чисто икономическо понятие, поради което и приятното събитие "раждане на дете" може да бъде считано като "опасност". Всеки стопански субект се стреми да задоволи своите потребности били те настоящи, предвидени или възможни.

По отношение на настоящите и предвидените потребности стопанският субект може да избира от две възможности: а) да ги задоволява или б) да се откаже.

Спрямо възможните потребности могат да се избират от три възможности на поведение: а) изчакване, б) изпреварване или в) предварителни грижи.

Манес отхвърля понятието "потребност" като неподходящо, защото то определя резултата от субективни преживявания, може наистина да бъде степенувано, но само с малки изключения се поддава на оценка. Наличността на някаква опасност е основна предпоставка за застраховането, но само това не е достатъчно. Едва когато възможната липса, свързана с опасността, и достатъчно средства могат да бъдат заделени в един фонд, налице е "застрахователна нужда". Следователно застрахователната нужда е съчетание на потребности, скрепени с покупателна сила. Представителите на теорията на нуждата приемат интереса като предмет на застраховката.

5. Теория на граничния риск. Теоретиците на нуждата упрекват икономистите, че не са разработили достатъчно една теория на потребностите. От своя страна на представителите на Виенската школа им отправят същия упрек и изтъкват, че не всеки вид застраховане, например животозастраховането, може да бъде обяснен с превръщането на бъдещата и неизвестна нужда в настояща и известна. С оглед на "пределната полез-ност" на застраховането трябва да бъде обърнато внимание върху "пре-делния риск", като се очертаят по-добре психологическите стимули, за да бъдат обяснени причините на застрахователните отношения и да бъдат оправдани максималните разходи на застрахованите и застрахователя. Само след установяването на "пределната полезност на благото застрахователна защита" границите на застраховането могат да бъдат очертани по-определено.

За да се установи защо има търсене на застраховки, би трябва да се посочи психологическият и икономическият двигател, който кара индивида да търси благото застрахователна защита, т.е. услугите на застрахователя. Такъв двигател е полезността, която се установява като проучване на въздействието на нуждата върху цените в процеса на размяната.

Теоретиците на нуждата прилагат само първия закон на Госен за насищане на потребността, без да се съобразят с втория му закон за "максималното задоволяване чрез изравняване на удоволствието", чрез прилагането на който ще се установи "граничният риск".

6. Теория на размяната. Фурлан смята, че застраховането е "пари срещу зависима величина, или наличие на събитие и се появава претенция за пари". Според него това е размяна, при която застрахователната премия е цената на евентуална бъдеща претенция. Авторите, които могат да бъдат причислени към тази група, се позовават на една изкуствена стълбица с 4 стъпала за усъвършенстване на размяната, съгласно която
1. При непосредствената размяна се дава стока срещу стока;
2. След появяването на всеобщ еквивалент се разменя стока срещу пари;
3. При развито кредитно дело има или размяна на стока срещу пари за определен срок (стоков кредит), или размяна на пари срещу пари с лихва за определен срок (срочен кредит);
4. При застраховането се извършва размяна на пари срещу пари след
застрахователен случай, което е усъвършенстван вид на размяната.

Тъй като всяка размяна се извършва, защото стоката на продавача е потребителна стойност за купувача, породеното след осъществяване на вземане от застрахователя е стока, чиято стойност се дисконтира към размяната. Цената на стоката (по правилно е на услугата) "застраховка" се пресмята с помощта на теорията на вероятностите.

Според тази теория единствената разлика между застраховането и търговията се състои в това, че докато всяка друга стока се произвежда преди да бъде продадена и нейната цена се определя още преди реализацията, при зазастраховането най-напред се извършва продажбата, а след това се произвежда стоката (услугата). Теорията на размяната заковава застраховането изцяло в рамките на сферата на обращението.

7. Теории за стопанските съображения. Лифман прави опит да спаси субективния момент във възгледите на учените от Виенската школа, като пренебрегва абстрактните количествени мнения, поради които субективистите не приемат качествената еднородност стоките. Той приема, че стопанските субекти винаги правят преценки като сравняват ползата(печалбата) и разходите, за да получат максимален размер на ползата (задоволяване на общата нужда). С това, той прави строго разграничение между икономиката и техниката като средство и начин за осъществяванео на принципите на икономиката. За да анализира "предло-жението и приемането", Лифман си служи с различието между "придобивни" и "консумативни" стопанства. При придобивните сто-панства има стремеж към паричен доход, който става доход за тях, а като консумативни стопанства го употребяват като разходи за покриване на своите нужди. Движеща сила в икономиката са следователно стопанските субекти в тяхното качество на потребители. С оглед на това застраховането е "една разменна сделка, при която се търси перманентно гарантиране чрез достигането на евентуална заместваща полза".

8. Математическа теория. Математическата школа в науката за застраховането предлага и т. нар. теория на равновесието. В застраховането трябва да бъдат взети предвид принципите на теорията на вероятностите. В понятието на закона за големите числа трябва да правим разлика между степента на вероятността за сбъдването на едно събитие, което се нарича "шанс" (положително), или със "степента на несигурността", която е свързана с понятието "риск" (отрицателно).

Функция на застраховането е преди всичко намаляване на степента на несигурността и едва на второ място - намаляване на степента на вероятно-стта. Законът за големите числа е принцип, който показва, че "степента на несигурността" е свързана с определена вероятност, намалява с увеличаването на броя на наблюдаваните случаи. Наред с разпределе-нието на бъдещата случайна нужда върху застрахователната съвкупност трябва да бъде поставено указание за приложението на теорията на вероятностите. Тогава "застраховането е разпределяне съобразно теорията на вероятностите между голям брой от случаи, в които е еднакво възможно да настъпи дадено събитие, на една сума, необходима за посрещането на нуждата, която зависи от това събитие".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теории за застраховането 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.