Тенденции в развитието на туризма в град Велико Търново и околностите


Категория на документа: Икономика


ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА
Тенденции в развитието на туризма в град Велико Търново и околностите
Курсова работа по въведение в туризма
Разработил:
Силвия Мирчева, фак. N 9561, 64 група
Проверил:
Гл. ас. Велина Казанджиева


Съдържание

Въведение

Велико Търново е последната столица на България преди падането под турска власт. Въпреки че е била обект на нападения, грабежи и разрушения, в нея са запазени част от крепостите, църквите и къщите от преди векове. Много от обектите са реставрирани или се реставрират в момента, което дава възможност за развиване на културен туризъм. Освен самия град, възможности за посрещане на туристи имат и околностите - село Арбанаси, археологическият резерват "Никополис ад Иструм", няколко манастира и църкви. В града има редица исторически музеи - Археологическият музей, музеите "Затвор" и "Възраждане и учредително събрание", както и няколко църкви, най-известната от които е "Св. Четиредесет мъченици", построена от цар Иван Асен II през XIII век.

Избрах Велико Търново и околностите му за предмет на курсовата си работа, защото смятам, че там все още има неизползвани туристически ресурси, а някои от използваните не са добре разработени. Фактът, че там се развива предимно културен туризъм, дава възможност градът да се посещава от туристи целогодишно. В селата в околността има възможност за развитие на селски туризъм, който е вид "мек" туризъм, не уврежда природата и според мен подобните на него видове туризъм са бъдещето на ваканциите ни. Най-разработено в това отношение е село Емен, намиращо се на около 20 км от Велико Търново. Близо до селото се намира Еменската пещера, една от 20-те най-дълбоки пещери в България. В миналото пещерата е ползвана като гълъбарник, като склад за узряване на сирене и като част от изградената над нея военна база. Днес тя рядко е обект на организирани туристически посещения.

В околностите на Велико Търново има и други пещери, но единствената от тях, която се посещава организирано, осветена е и е пригодена за туризъм, е Дряновската пещера. Осветяването на пещерите и превръщането им в туристически дестинации обаче често руши пещерата и прогонва естествените й обитатели. Затова е спорно дали това може да се нарече "мек" туризъм, или е по-скоро още един агресивен и унищожаващ ресурсите си вид.

За да изследвам тенденциите и възможностите за развитие на град Велико Търново и областта, първо ще разгледам развитието на туризма в България като цяло, защото като част от страната, градът не е изолиран и не се развива самостоятелно, а се влияе от икономическите условия като цяло. Данните, изнесени от НСИ за туризма по области са едва от 2008 година, което прави изключително трудно очертаването на тенденции. Но след като разберем каква е тенденцията за цяла България, бихме могли да твърдим, че тя е много близка до тази във всяка отделна област на страната.

На базата на статистическите данни и теоретичните модели за развитие на туристическото място, ще може да се направи прогноза за бъдещото развитие на областта.

За да говорим за развитието на Велико Търново като туристическо място, трябва да познаваме ресурсите и местата за посещение. Затова ще направя кратък преглед на няколко забележителности - както популярни и радващи се на засилен интерес, така и на такива, които не са толкова известни, но пък имат голям потенциал за развитие. Ще направя и примерен PEST за развитието на селски и еко туризъм, тъй като това е добра възможност за развитието на туризма в околностите на Велико Търново.

Развитие на туризма в България

За да можем предположим какво ще е бъдещето на туризма, трябва да изучим миналото му. Ще разгледам първо данните за страната като цяло за последните 10 години, а след това и за област Велико Търново в частност за по-кратък период.
1. Туристическа интензивност - този показател се изчислява като отношение между броя на туристическите нощувки в страната и местното население. На практика показва какво е икономическото значение на туризма за определена страна.

*по данни на Eurostat

До 2008 година се наблюдава постоянно покачване на този показател за България. През 2009 има известен спад, поради влошената макроикономическа конюнктура в световен мащаб. Спадът в туристическата интензивност е с 15.6%, докато намалението на БВП за страната е с 5.5% за същия период - това означава, че световната икономическа криза се отразява на туризма ни в по-голяма степен, отколкото върху икономиката като цяло. Същевременно обаче, по предварителни Eurostat, още през 2010 има ръст в този показател, което показва, че количеството туристи бързо възстановява първоначалната си стойност.

С червената линия на диаграмата е представен тренда (тенденцията на развитие). Въпреки спада през последната година, тенденцията за растеж все пак е налице. Въз основа на тези данни може да се твърди, че след края на икономическата криза, с възстановяването на икономическия растеж ще се възстанови и тенденцията за нарастване на туристическата интензивност.

На фона на намалялата туристическа интензивност, е интересно да проверим един друг показател - броя на местата за настаняване:

*по данни на Eurostat. Места за настаняване от хотелски тип.

През 2009 година ръстът на броя места за настаняване е приблизително същият, както и предишните години. Причината за това е, че икономическата криза не е можело да се предвиди и вече започнатите обекти са били довършени. Дори и през 2010 година тази тенденция продължава. Много от новите хотели обаче остават празни през 2009 година, защото броят нощувки е силно намалял.

Статистически данни за Велико Търново

Велико Търново не е изключение от общата тенденция през последните години - намалял е броят туристи, но същевременно се е увеличил броят хотели. Уместно е да направим съпоставка между броя леглоденонощия и реализираните нощувки чрез следната диаграма:

*по данни на НСИ

Спадът в броя реализирани нощувки през 2009 спрямо 2008 година е 14%, а през 2010 се запазва нивото от 2009. Същевременно и през двете години броят леглоденонощия продължава да расте.

Процентът намаление на реализираните приходи от нощувки е приблизително 14%, също както изменението в броя на нощувките. Това означава, че въпреки икономическата криза, ценовото ниво в областта се запазва и туристите, които избират да почиват там, са готови да платят приблизително същите суми, вместо да търсят по-евтини хотели.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тенденции в развитието на туризма в град Велико Търново и околностите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.