Tеми за държавен изпит по мениджмънт


Категория на документа: Икономика



процес на обработка на информация и определяне на стратегия.

По своята същност мениджмънтът или на български език управлението са съществували винаги и са съпътствали човешкото развитие, но в различна форма и под различно разбиране.

Науката Мениджмънт обаче се сформира в началото на индустриалната революция. Това е времето когато масите от земеделци и живовтновъди живеещи в селата започват да се преселват към големите градове, за да работят работа с която да могат да издържат семействата си в тогавашното тежко икономическо и политическо положение. Този процес се заражда първо във Великобритания, а след това постепенно обхваща и останалите развити държави в Европа, както и САЩ.

Това става ясно, че масата от работници в дадено предприятие е значително по-голяма и по-трудна за организиране и управление от колкото малобройните работници на полето, които са работили под надзора на арендатора на земята или негов доверен. Внезапно ролята на надзирател стимулиращ работниците си с бич и викове, за да изкарат максимално много от обработваната земя се променя, като ярко контрастира с уменията, които би трябвало да притежава един мениджър, чиито тогавашни задължения прагматично погледнати не се различават особено много от тези на надзирателя.

С течение на своето развитие мениджмънтът преминава през множество фази и школи, които го променят значително. Разбиранията за начините за управление на служители стават все по-радикални, а в доста случаи по-успешни и щадащи за самите работници.
Разширяването на ЕС се осъществява при постигната висока степен на интеграция в рамките на Съюза. Завършен е проекта за изграждане на единни вътрешен пазар на ЕС като "простронство" без вътрешни граници, в което е осигурено свободно движение на стоки, лица, услуги и капитали. Новите страни членки ще извършатпреход от зона за свободна търговия с ЕС към икономически и валутен съюз.

Към края на 20-ти и началото на 21-ви век в ЕС е натрупано огромно количество от общностни постижения в широк кръг области на икономическата, социалната, културна, външнополитическата и др.дейност, които бъдещите държави членки трябва да възприемат и ефетивно да прилагат. На тази основа се преценява способността на страните кандидатки да поемат задълженията, произтичащи от членството в съюза. Справянето с това изискване предполага наличието на значителен административен и правен капацитет.
Разширяването на ЕС на Изток се обуславя от трансформацията на инсституционния механизъм на Съюза. Реформата в институционната система на ЕС е абсолютно необходимо условие, предшестващо реалното присъединяване на новите страни членки.
Доминирането на политически мотиви както в страните кандидатки за членство, така и в официалните институции на ЕС е важна особеност в подхода към процеса на източното разширяване на Съюза. Политическия подход към източното разширяване на ЕС ясно се проявява при вземането на решения за започването на конкретни преговори със страните кандидатки. От тях се изисква да са изпълнили политическите критерии от Копенхаген, докато изпълнението на икономическите критерии се оценява според възможностите за изпълнението им от страните кандидатки в средносрочна перспектива. Никога при досегашните разширения на ЕС различията в равнищата на икономическото развитие между страните членки и кандидатсващите държави не са били толкова значителни, както при сегашното разширяване. То ще доведе до отслабване на икономическата хомогенност на ЕС, задълбочаване на структурните диспропорции в разширения Съюз, коетологично ще има и определени политически последици.

Настоящите страни кандидатки за членство в ЕС показват значително структурно несъответсвие с ЕС. Икономическата структура на АСЦИЕ е обременена със занчителна по размер, но морално остаряла, неконкурентспособна и в значителна степен лишена от пласментни пазари тежка и миннодобивна промишленост. Този сектор не е модернизиран и изживява сериозна структурна криза. Селското стопанство е дребно, разпокъсано, функционира при ниско технологично равнище на производството, слаба продуктивност и конкурентоспособност. Не съответства на високите екологични, ветеринарни и санитарни стандарти, характерни за съвременния световен пазар. Структурното несъответствие на икономиката на страните членки на ЕС и страните кандидатки, затова за бъдещи тредности в интеграционния процес, както и за необходимостта от значителни разходи за по-нататъшно преструктуриране на икономиката на страните кандидатки.
Специфична особеност на настоящето пето разширяване на ЕС се заключва в относително ниската степен на зрелост на пазарната икономика на страните кандидатки. В АСЦИЕ вси още не са създадени достатъчно жизненоспособни и ефективни пазарни субекти, които да са в състояние успешно да партнират и да се конкурират с фирмите от промишленоразвитите страни; редица сектори на националните пазари остават неразвити или просто не функционират основополагащи пазарни структури далеч отстъпват на аналогичните в развитите страни; стопанското законодателство не е достатъчно пълно и ефективно, характеризира се с нестабилност или просто не се спазва; висок е делът на "икономиката в сянка"; интересите на потребителите не винаги са надеждно защитени и т.н. в цяласт икономиките на АСЦИЕ не си характеризират с висока конкурентоспособност. Този факт се обяснява с недостатъчния опит на стопанските агенти в конкурентната борба на световния пазар и с действието на редица други фактори: ниско технологично равнище на икономиката; силно забавена иновационна активност в отраслите на стоковото производство и услугите; недостатъчно професионални маркетинг и мениджмънт; крайно недостатъчни инвестиции в човешкия капитал; несъобразени със съвременните изисквания технически, екологични и др стандарти; ниска производителност на труда; висока материало-енерго и трудопоглъщаемост на производството и т.н. При такава реалност АСЦИЕ могат да разчитат на известен успех преди всичко при ценовата конкуренция на определени пазарни сегменти, но трудно могат да постигнат сериозен успех при неценовата конкуренция, която днес има доминиращо значение на световния пазар. След присъединяването им към ЕС те ще се сблъскат със силно изострена конкуренция на собствените им пазари, което ще постави на сериозни изпитания национални производители. Настоящото равнище на конкурентоспособността на АСЦИЕ може да има за тях крайно неблагоприятни последици при присъединяването им към ЕС.
Решаването на стратегичаската задача - повишаване на конкурентоспособността на икономиката на АСЦИЕ, изисква всеобхватно структурно и технологично преустройство. За решаването на подобне задача са необходими стратегия, ефективни програми, големи финансови, кадрови и материални ресурси и време. Само при съкращаване на изоставането на АСЦИЕ спрямо страните членки на ЕС, те ще могат да реализират във висока степен изгодите на членството в ЕС.
Към момента на реалното им присъединяване към ЕС АСЦИЕ няма да бъдат в състояние да приемат и приложат в пълен обем общностното законодателство. Това означава необходимост от договаряне на преходни периоди в отделни области. За онези области на общностното законодателство, където са необходими съществени приспособявание и се изискват значителни усилия и големи финансови средства ЕС обещава по-дълготрайни преходни периоди. Договарянето им ще се обуславя от способността на кандидатите да докажат, че сближаването е в процес и че те поемат онгожимент по подробни и реалистични планове за сближаване, включващи и необходимите инвестиции. Като проблемни се очертават такива области на общностното право, като селското стопанство, екологие, свободно движение на хора.
АСЦИЕ не разполагат с достатъчно ефективна администрация и съдебна система. Ограничените административен и съдебен капацитет поставят под съмнение способността на страните кандидатки ефективно да прилагат законодателството на ЕС. От тук проитича една изключително сериозна задача на АСЦИЕ - да използват махимално рационално финансовото и техническото съдействие по линията на прогромото ФАР, да мобилизират собствените си усилия, за да изградят съвременна професионална административна система и ефективно правосъдие, които ще могат да осигурят прилагането и спозването на законодателството на ЕС след присъединяването им към Съюза.
Никога в досегашните разширения на ЕС присъединяването на нови страни не е поставяло на подобни изпитания действащите в съюза политики. Това се отнася в особено висока степен за общата селскостопанска политика на ЕС, и за неговата структурна политика. Ако тези политики запазят вида си, това би означавало рязко нарастване на финансирането от структурните фондове на Съюза и преразпределение на субсидиите в полза на новите членове, което е неприемливо за настоящите страни членки. Присъединяването на АСЦИЕ към ЕС би довело до огромно нарастване на разходите за финансиране на общата селскостопанска политика. За да се избегне отрицателното влияние на разширяването върху общата селскостопанска политика и структурната политика на ЕС в съответствие с План 2000, се предвижда тяхното реформиранe

1.2. Класическата школа.Основни представители и характеристики на техните концепции.Възникване на научния мениджмънт.Основни принципи в теорията на Тейлър.Теория на Форд за ун-е на крупния концерн.12 принципа на производителността на Емерсън

Класическа школа.
Тази школа разглежда работника като "икономически" човек които работи в зависимост от равнището на заплащане.При тази школа съществува ясно разграничение м/у тези които трябва да мислят и тези които трябва да действат.Господстващ е авторитарния стил на управление.Съществува висока степен на формализация на връзките и процесите във фирмата. Възникването на научният мениджмънт се отнася към началото на 20 век и е свързано с името на Фредерик Уйнслоу Тейлър.Класическата школа се характеризира със стремеж към рационализъм при решаването на управленските проблеми. Основните представители на тази школа са: Тейлър, Емерсън, Форд.
За безспорен родоначалник на научния мениджмънт се счита Ф. У. Тейлър. Неговият живот и дейност са олицетворение на това, че зараждането на науката за мениджмънта е резултат на обобщаването в теоретическото осмисляне на практическите постижения в тази насока. Неговите научни обобщения и принципи са родени и експериментирани в собствената му практика. Тейлър извежда следните основни принципи на научния мениджмънт:
Научен подход - при подготовката и осъществяването на всяка работа. В фабриката нищо не трябва да се прави по привичка, всичко трябва да се изследва научно.
Своята система Тейлър противопоставя на тадиционната за онова време система, която нарича управление от типа "инициатива и поощрение" - инициативата е на работниците, а те се поощряват от работодателя за полезните инициативи. Но тази система според него е порочна.;

2. Само с принудителна стандартизация на методите, оръдията и условията на труд може да се осигури общо ускорение на темпа на работа.;

3. Тотален контрол - от работниците трябва да бъде иззета всяка инициатива.;

4. Научен подбор - развитие на способностите на работниците, осигуряване на прилагането на научните знания в практическата дейност.;

5. Функционално разделение на труда, функционална специализация в сферата на управлението.;

6. Детайлно планиране на всяка дейност като една от основните предпоставки за ефективност.;

7. Парични поощрения, които да съпровождат изпълнението на всяка работа - на работниците се дават различни надници за различни работни места.

Тези постановки се основават на схващането на Тейлър за изолираността на индивида от заобикалящата го среда. Той отхвърля колективния труд и настоява на работниците да се заплаща в зависимост от неговата индивидуална изработка. Независимо от отношението си към работниците Тейлър счита, че успешно внедряване на принципите на научния мениджмънт предлага сътрудничество на администрацията с работниците. Относно положителните страни на Тейлъровата система има коренно противоречиви оценки. Една от тях се основава на нейната чисто организационно - техническа страна. При други натежават и нейните социално - икономически, психологически, етични или политически аспекти.
Това, което не може да се отрече е, че с неговото учение е даден стартът на научния мениджмънт, че неговите идеи веднага са възприети и доразвити от много негови последователи.
Емерсон говори за Ефективността като цяло в промишленността , транспорта, в държавното управление, в домашното стопанство.Пръв изгражда единна методика за определяне на ефективността на всяка целесъобразна човешка дейност.Той внася 2 понятия -производителност и ефективност.Във своя труд "Дванадесетте принципа на производителността" и те са следните:
1.точно поставени цели и идеали
2.здрав разум-в управлението всичко трябва да е подчинено на здрав разум
3.компетентна консултация-при решаване на сложни проблеми, задължително се привличат специалисти
4. дисциплина-най-важните регулатори са правилата
5.справедливо отношение към персонала, условията на труд да бъдат нормализирани



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Tеми за държавен изпит по мениджмънт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.