Теми по хотелиерство и ресторантьорство за държавен изпит


Категория на документа: Икономика


3. Коефициент на еластичност – показва размера на процентното изменение на потребителското търсене при изменение на даден фактор с 1%
, където:
Тп – темп на нарастване на потребителското търсене;
Тф – темп на нарастване на фактора;
Ке > 1 – търсенето е еластично; Ке = 1 – твърдо търсене; Ке < 1 – търсенето е нееластично; Ке = 0 – липсва еластичност; Ке = -1 – отрицателна еластичност;
4. Регресионни еднофакторни и многофакторни модели – при тях се използва корелационна зависимост между потребителското търсене и факторите, които го обуславят; у = f (х)
Тук трябва да се спазват следните изисквания:
Набиране и обработване на информация за потребителското търсене и факторите за период от 5, 10, 15 години;
Логически анализ на данните за развитието на явлението за определяне на връзката и характера на зависимостта;
Построяване на графика на емпиричните данни за развитието на явлението и определяне на зависимостта;
Избор на модел (уравнение) за изразяване на връзката;
Решаване на математическия модел и определяне на параметрите на уравнението;
Определяне теснотата на връзката чрез коефициента на корелация;
Набиране на необходимата информация за развитието на фактора в бъдеще за прогнозиране на потребителското търсене;















Тема 4: Планиране и анализ на търговската дейност. Стратегическо и оперативно планиране на търговската фирма. Методология на планирането и анализ на търговската фирма. Показатели за анализиране и планиране на търговската дейност. Класификация на показателите


I. Като съществени аргументи за необходимостта от планиране и анализ на стопанската дейност на търговските фирми могат да се посочат:
1. Пазарният механизъм – той е единственото средство за ефективно икономическо развитие на цялостния икономически живот. Той има за свои движещи сили пазарни елементи, пряко и косвено свързани с търговията като стопанска дейност, разглеждана самостоятелно и като среда на икономиката като цяло;
2. Пазарният механизъм, погледнат в дълбочина, е търговски механизъм – той се базира на търговията като дейност, на стопански взаимоотношения на търговска основа. Икономиката по своята същност е търговска дейност, макар че търговията е вид стопанска дейност;
3. Икономическите категории, използвани като икономически лостове, т.е. като движещи пазарни сили, са преди всичко търговски термини, елементи, явления, процеси. Става дума главно за продажби на стоки, търсене и предлагане, цени – покупни, продажни и най-вече пазарни, рентабилност на продажбите и други;
4. Стопанският механизъм на свой ред може и трябва да използва пазарните категории, търговски начала, конкуренцията и др. За лични икономически принуди за получаване на благоприятни общи стопански резултати. Търсейки изгода за себе си, производителят произвежда такива стоки, за които прави най-малко разходи и постига най-висока печалба (принципът на максимализма). Произведеният продукт трябва обаче да се реализира на пазара, да се продава в условия на конкуренция. Потребителят купува стоки там, където при равни други условия те са най-евтини (принципът на минимализма). Следователно чрез неограниченото преследване от отделния индивид на лични, включително дори и на егоистични интереси, се постига на търговски начала, при пазарни условия, максимално обществено благосъстояние;
5. Направените теоретични постановки са достатъчни за извисяване на продажбите на стоки в качеството им на основно задължение на субектите на стопанската дейност. Продажбите на стоки са носители на приходи, основен фактор за изпълнение на стопанските цели, които фирмите си поставят и осигуряват ефективност на инвестирания капитал;
6. Ролята на търговията в стопанския механизъм в достатъчно явна степен изпъква въз основа на приходите от продажби. Приходите от продажби са основен фактор на приходи за търговските фирми;
7. Ролята и значението на търговията за функционирането на стопанския механизъм силно изпъкват въз основа на показателя рентабилност на продажбите. В качеството си на пазарен показател рентабилността движи продажбите, тъй като изразява тяхната доходност;
8. Важно значение за ефективното функциониране на стопанския механизъм има осигуряването на определена възвращаемост на авансирания капитал. Достатъчно е да се изходи от формалното положение, че възвращаемостта на капитала е произведение от рентабилността на продажбите и броя на оборотите на капитала. От това следва, че възвращаемостта на капитала се определя главно от рентабилността на продажбите, т.е. от печалбата, която носи единица продажби (продажбите обуславят и броя на оборотите на капитала). Това е в сила за всички видове стопански субекти, за всеки капитал, независимо в каква дейност е вложен.
Аналогични разсъждения могат да се направят и за други показатели (брой обороти на капитала, възвращаемост на инвестициите и т.н.) на търговията с непосредствено отношение към ефективното функциониране на стопанския механизъм.
II. Характерни особености на планирането на стопанската дейност на търговските фирми - въз основа на същността на търговията като вид стопанска дейност нейното планиране притежава определени характерни особености. По-важните от тях са:
1. В методологичен аспект:
Прилагане на множество методи на планиране. Борави се с разнообразие от количествени методи - балансов, нормативен, регресионен и др.;
Действие на редица фактори върху показателите, използвани за планиране на търговската дейност - главно продажби, приходи, разходи и др.;
Широко поле за косвени методи – тяхното прилагане е задължително, защото обект на планиране най-често са продажбите, които от една страна се формират под влияние на съществени външни за търговията фактори – парични доходи на населението, цени на стоките, демографски структури и др. И от друга, потребителите, които купуват стоки и стоките, които са обект на покупко-продажба са многобройни, по принцип пряко не се наблюдават, а чрез косвени подходи;
Действие на фактори без възможности за количествено изразяване – такива са навиците на потребителите, техните предпочитания, модата, климатичните особености и др. Те пораждат съответни неточности при съставянето на плановете;
Използване на субективни методи на планиране – най-често поради липса на информация. Имат се предвид експертни оценки (индивидуални и групови) с всички положителни и отрицателни последици, до които тяхното прилагане довежда;
Възможности за използване на модерни количествени методи, представляващи дори цели приложни математически дисциплини – теория на запасите, теория на масовото обслужване, линейно програмиране и др.;
2. От предметен характер:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по хотелиерство и ресторантьорство за държавен изпит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.