Теми по хотелиерство и ресторантьорство за държавен изпит


Категория на документа: Икономика


Потенциално търсене – това е търсенето, което се очаква да се развие на пазара в перспектива, то се определя от броя на потенциалните купувачи, тяхната покупателна способност, концентрацията им по региони;
Платежоспособно е търсенето – осигурено с парични средства на купувачите. Установеният размер на платежоспособното търсене се проявява като фактическо търсене. Най-общо платежоспособното търсене се подразделя на задоволено и незадоволено в зависимост от това, дали потребителят е закупил търсената от него стока или услуга. Използва се също и понятието условно задоволено търсене. Такъв е случаят, когато потребителят задоволява потребностите си от тези стоки и услуги, които се предлагат в момент на пазара независимо от това, дали той ги предпочита или не;
Скрито или латентно търсене наричаме това търсене, което не може да бъде удовлетворено от изделията или услугите, които се предлагат за определено време на пазара;
Отрицателно търсене е на лице, когато пазарът като цяло не приема и отхвърля предлаганите стоки или услуги независимо от нейното качество. Такова е например търсенето на диетична бира;
Нулево търсене се проявява в случаите, когато потребителите не проявяват никакъв интерес към определено изделие или за безразлични към неговото предлагане;
Стимулиращо търсене наричаме предполагащото преодоляване на безразличието на стоките или услугите на съответния пазар чрез осъществяване на сервиз или след продажбено обслужване , насърчение на продажбите и др.;
Неустойчиво търсене е това, при което купувачът е определил само вида (групата) стоки или услуги, но не е избрал конкретна търговска марка с нейните специфични характеристики. Устойчивостта на търсенето се постига чрез създаването на определена степен на вероятност към марката;
Свръх търсене (превишено търсене) наричаме всяко търсене, превишаващо предложените на дадения пазар количества, въпреки че фирмата желае да ги удовлетвори;
Намаляващо търсене е търсене, което намалява с времето. Обикновено става в последната фаза на жизнения цикъл на стоката, но може да се дължи и на конюнктурата на пазара - на преход от един към друг сезон на търсене и потребление;
Нарастващо търсене е това, което се увеличава с времето;
Непостоянно търсене – нерегулируемо търсене има, когато продажбите се колебаят на сезонна, седмична, ежедневна или почасова основа, което създава на фирмите проблеми поради ненатовареност или претовареност на обектите;
Пълно търсене е търсене, което позволява натоварване на възможностите или на постигане на очакван търговски оборот;
Нежелано търсене е търсенето на стоки, вредни за отделния индивид и за обществото както цяло (например наркотици, алкохолни напитки и пр.);
Зависимо е търсенето на дадена стока или услуга, свързано със задоволяването на потребности от продукт или услуга от по-висш ранг (например търсене на модели за секции, елементи на офис оборудване и др.);
Вторично търсене е търсенето на стоки, представляващи естествено допълнение към основни стоки или услуги – окомплектоващи, взаимодопълващи, приемни и купони, стоки – премии и уловки и т.н.;
III. Условия и фактори, влияещи на пазарното търсене – при изучаването на състоянието и тенденциите на пазарното търсене е необходимо определено систематизиране на условията и факторите, които влияят върху неговата динамика. Съществува голямо разнообразие и от фактори, които се групират на основата на определени признаци. Целта на такова групиране е откриването на общите и специфичните фактори, поддаващи се на качествено или описателно измерване. От значение за специалистите на търговските фирми е систематизация, даваща им възможност да търсят възможност на обяснения за различните форми на потребителското търсене, които бяха разгледани.
Първата група включва икономически фактори, повечето от които са количествено измерими и влияят съществено върху динамиката на потребителското търсене. Те са: паричните доходи на населението – размер, източници, стабилност и др.; цените на стоките – конкретно равнище, структура на цените, диференциация и пр.; средно годишния темп на растеж на стоковото производство, включително неговата структура; темп на инфлацията; размерът и структурата на брутния вътрешен продукт и др.
Втората група са социални икономически фактори, по- важните от които са: численост на населението- общо и по региони на страната; социален и религиозен състав на населението; жизнен цикъл на семействата (отделен индивид, семейна двойка, двойка с дете и т.н.); възрастов и полов състав на населението; професионален състав на населението; степен на миграция на населението; брой на доходоносните в семейството и др.;
Третата група не е хомогенна и обединява произволно фактори с разнопосочно действие върху потребителското търсене, като: традиции, обичаи, мода, сезонност, подражание и др.
Посочените фактори заслужават особено внимание от страна на ръководителите и специалистите на търговските фирми, но тези фактори не дават задоволителен отговор на въпросите кои от тях са управляеми от фирмата и кои са външни спрямо нея. Има се предвид разработването на такива фактори, с които големи търговски фирми и търговски вериги влияят в определена насока на развитието на потребителското търсене или преодоляват неблагоприятни негови форми. Без да се навлиза в дълбочина, могат да се посочат такива управляеми, зависещи от ръководството на фирмата като: външни и вътрешни комуникации на фирмата; рекламната й дейност; ценова политика; различните насърчения в продажбите;
При сравнително висок темп на инфлация, висок дял на безработица, очертан спад в реалните доходи на населението потребителското търсене претърпява значителни изменения. Това дава отражение на цялостното развитие на търговията в страната. Оформят се такива тенденции като:
Преструктуриране на потребителското търсене на населението в полза на хранителните, а от тях по-конкретно на жизнеосигуряващите стоки. Този процес на изпреварващо търсене на хранителни стоки в сравнение с други е показателен за нисък жизнен стандарт;
Цялостно „свиване” на потребителско търсене, което е резултат от :ликвидирането на „излишната” парична маса чрез данъчната , валутната, кредитната и лихвената политика и драстично нарастване на т.нар. общи домакински не стокови разходи (наеми, електроенергия, телефони, транспортни услуги и др.);
Формиране на тенденции на постепенно, но бавно нарастване на търсенето на стоки от естествен произход на материалите, екологично чисти стоки, стоки за здравето и спорта.
Посочените и други характерни за стоковия свят тенденции трябва да бъдат обект на изучаване с оглед извършването на съответните корекции на стоковата, ценовата и други политики на търговските форми. Може да се разработват и други варианти, но те са по възможностите на по - големи форми и групировки – изкуствено създаване на конюнктура, благоприятстваща пазарната й политика. Това е възможно все още до приемането на закони, ограничаващи нелоялната конкуренция и защитаващи правата на потребителите.
Паричните доходи на населението са общо, задължително условие за осъществяването на системи, продажби на стоки. Наред с традиционните източници на парични доходи се обособиха и нови, които населението заработва и получава, резултат от извършените икономически и социални изменения в обществото.
За търговските предприятия и фирми е от значение познаването на покупателната способност на населението, факторите, които влияят върху нея и оформящите се тенденции .
Покупателната способност на отделен човек, домакинство и на населението са различни величини. Върху тях влияят почти едни и същи фактори, но като номинални. Покупателната способност на населението е под влияние на следните основни фактори: паричните доходи; величината на задължителните плащания (данъци, такси, наеми, телефон, вода, електроенергия и др.); цените на потребителските стоки и покупателната сила на лева;
Ако се вземат предвид посочените фактори, то при тяхното взаимно съчетание покупателната способност на населението и на отделното домакинство е динамична величина. Конкретното съдържание на този показател разкрива колко и какви стоки могат да се закупят с определена сума пари при определено за съответния период равнище на цените. За по-обстойното разглеждане на покупателната способност на населението трябва да се изяснят и два други аналогични показателя: покупателната способност на лева - изразява количеството стоки, които могат да се купят с определен номинал от парични единици (един, десет, сто лева). При нарастване на пазарните цени покупателната способност на парите намалява. Като мащаб за сравнение на покупателната способност на парите в частност се използва индексът на стойността на живота; покупателната способност на работната заплата е другият аналитичен показател. Покупателната способност на работната заплата зависи от нейния размер и съотношението й с осигуряването на лева със стоки. Поради това се разграничават номинална и реална работна заплата. Повишаването на заплатата увеличава покупателната способност на наемните работници, специалисти, ръководители, до тогава, докато растежа на цените на дребно на стоките не превиши този на заплатите.
Покупателната способност на населението е агрегирана величина и резултат от взаимодействието на покупателната способност на работната заплата (като основен източник на парични доходи), покупателната способност на лева и равнището на цените;
Не всички парични доходи на населението участват като реални величини на пазара. Значителна част от доходите се насочват в други не стокови разходи. В резултат от провежданата лихвена политика на търговските банки част от паричните доходи се трансформират в спестявания. Някои от тях са целенасочени и предназначени за покупката на жилища, обзавеждане, битова електроника. Тази част от спестяванията са потенциален резерв, който в определени случаи подсилва величината на парите, заделени за покупката на потребителски стоки;
Посочените размествания в структурата на паричните разходи на домакинствата влияят определящо върху сегашните и бъдещите изменения в стоковото предлагане, осъществявано от търговските фирми и предприятия. Печеливши при създалата се конюнктура могат да бъдат онези търговци, които са информирани за съществуващите и будещите важни изменения на структурата на пазарното търсене на населението – общо, по региони, по групи;
Покупателната способност на населението е един от показателите за характеризиране на жизнения стандарт. В стопански смисъл покупателната способност на населението ориентира ръководствата и специалистите на търговските фирми за формирането на стоковото предлагане в обем – структура, цени и обекти на търговското обслужване.
Покупателната способност на населението е динамична величина, определена от множество икономически, политически, конюнктурни условия и фактори. Основните фактори, които влияят върху обема и структурата на покупателната способност на населението са: величината на паричните разходи, сумата на нестоковите разходи, покупателната сила на лева и равнището на цените на стоките и услугите.
Развитието на стопанството в съответствие с нуждите на пазара, с изискванията и поведението на потребителите е развитие в съответствие с потребителското търсене. Индивидуалният потребител, разгледан преди всичко като икономически фактор (а не само както социален консуматор), означава едновременно разглеждане на съвкупността от потребители като цяло. За разлика от други стопански сфери и области, където принципът на прякото количествено изследване (в резултат на това и прякото планиране) намира непосредствено приложение в областта на потребителското търсене могат да се използват преди всичко косвени методи. Мотивите на поведение на отделните потребители се детерминират от индивидуални поводи – вкусове, предпочитания, материално състояние, климатични особености и др., които са разнообразни и твърде специфични във всяко отделно проявление. В тази диференцираност те не подлежат на пряк количествен анализ и планиране. Следователно общото не може да се анализира и планира пряко чрез анализиране и планиране на конкретното, чрез анализиране и планиране поотделно на всяка единица, т.е. чрез потребителското търсене на всеки отделен потребител, а косвено – чрез анализиране и планиране на общото потребителско търсене, на зависимостите, които са характерни (и специфични) за него като цяло. По същество става дума за глобален (за страната) процес, за маркетинг в глобален пазарен аспект с обект на изследване на поведението на потребителите както цяло, на тяхното съвкупно потребителско търсене.
Глобалните пазарни резултати, характеризиращи продажбите в зависимост от търсенето, осигуряват информация за търговската фирма за развитието на пазарните процеси, за еластичността на търсенето на различните стоки по отношение на отделни фактори, за капацитетните възможности на бъдещите продажби. Те са основание за сегашните решения за доброто бъдеще на фирмата. Имат се предвид управленски решения, свързани с определянето на пазарния дял, със сегментирането на пазара, с позиционирането на стоките, с тяхното пресяване и др., които са предпоставки за бъдещи продажби на ефективна основа.
Става дума за изследване на продажбите в маркетингов аспект, т.е. за проучване потребностите на потребителите (потребителското им търсене) под въздействието на фактори, обуславящи тяхното пазарно поведение. Броят на тези фактори е много голям, те имат и различни характеристики - икономически, социални, демографски, психологически и други. В методологичен аспект това означава, че изследването на търсенето се извършва въз основа на непреки методи – под влияние на фактори, които действат върху него. Тези фактори се характеризират обикновено и с голяма динамичност – непрекъснато се изменят и развиват. На тази именно основа непрекъснато се изменя и развива и потребителското търсене.
Може да се планира потребителското търсене като се разполага с величините на факторите за планови периоди на основата на изведени зависимости между потребителското търсене и факторите за миналите периоди. За извеждането на тези зависимости може да се използват количествени методи и модели.
Обект на внимание са основните фактори, оказващи влияние върху търсенето, главно онези от тях, които са съществени, но се подават и на количествено измерване. Това са преди всичко паричните средства на купувачите за покупки на стоки, т.е. покупателния фонд на населението и цените на стоките – съответно на стоки, чието търсене се изследва, и на други стоки, главно заместители и допълнители. Това са първостепенните количествените фактори, формиращи търсенето на населението. Всяко количествено изследване на потребителското търсене започва именно с изучаването на тяхното влияние.
Удобно средство за извеждане на тези зависимости е икономико-математическото моделиране. То обслужва както анализа, така и планирането на потребителското търсене. На негова основа се улеснява обработката на информация за минало време и се очертават перспективите за развитие през бъдещи периоди. Икономико-математическото моделиране повишава равнището на икономическите изследвания и създава допълнителни предпоставки за по-задълбочен количествен анализ и научно обосновано планиране (а преди това и прогнозиране). Доколкото всеки план, (а пред това всяка прогноза) предполага и изисква задълбочен анализ на развитието в прогнозираната област с оглед на разкриване на формиралите се през този период тенденции и закономерност, икономико-математическото моделиране непосредствено обслужва нуждите на прогнозирането и планирането. Давайки количествен израз на тези тенденции и закономерности и на влиянието на факторите, които ги оформят, моделирането осигурява такава информация на планирането, която не се среща при никои един от останалите методи – на експертна оценка, на сравнението, индексен метод и др. Чрез него най- добре се разкриват „старите” тенденции и закономерности, т.е. „базата” на планирането, определят се по-точно тенденциите в бъдещото развитие. Заедно с това предварително се определят приблизителният ефект от съзнателното изменение на факторите и оценките на прогнозите и се прави статистически анализ на тяхната точност.
По същество икномико-математическото моделиране на потребителското търсене се свежда до количествено извеждане на характеристиките за тази област на икономическата действителност зависимост, използвайки за целта подходящи математически уравнения в качеството на уравнения (икномико–математически). Зависимостите, обект на изследване имат корелационен характер. Става дума за количествено извеждане на регресии (прилагане на регресионен метод). В качеството си на модели се използват разнообразни математически модели. Построяването и използването на тези икономико-математически модели по своята същност представляват накратко казано моделиране на потребителското търсене
IV. Методи за прогнозиране на търсенето
1. Балансов метод – свързан е с разработването на баланса на паричните доходи и разходи на населението, чрез които се определя и покупателния фонд на населението;
2. Нормативен метод – изискват разработени отчетни норми на потребление за хранителни и нехранителни стоки за съответния прогнозен период:
За стоки с еднократно потребление, за които потребностите се задоволяват чрез пазара ( захар, сол и др.) Пт = Чн Х Нп
За стоки с еднократно потребление, за които част от потребности се задоволяват чрез пазара, а друга част натурално (мляко, яйца, плодове и др.)
Пт = Чн Х Нп Х КПП, където е КПП – коефициент на пазарно потребление;
За стоки с дълготрайна употреба
, където:
Бд – брой домакинства; Нп – норма на потребление; Пу – налични в употреба стоки;
Кмф – коефициент на морално и физическо изхабяване



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по хотелиерство и ресторантьорство за държавен изпит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.