Теми по хотелиерство и ресторантьорство за държавен изпит


Категория на документа: Икономика
































Тема 2: Характеристика на търговията като стопанска дейност. Обособяване на търговията като специализирана стопанска дейност по покупко-продажбата на стоките. Диалектика на развитието й като форма на стоково обръщение, отрасъл на стопанството, функционална стопанска дейност, дейност по добавяне на стойност

I. Особено значение за разкриване същността на търговията имат участниците в размяната. При натуралната размяна всеки разменя своята стока със същото лице, от което получава необходимата му стока. При паричната размяна всеки продава своята стока на едно лице, а купува необходимата му от съвършено друго лице. Или с други думи, при нея се премахва необходимостта при всяка разменна сделка да се срещат две лица, които имат взаимна нужда от своите стоки, защото при паричната размяна във всяка сделка участват парите като всеобщ еквивалент.
В исторически план търговията трябва да се разглежда като най-висша форма на развитие на размяната, осъществена с помощта на парите. Това е и едно от определенията за търговия. Друго определение за понятието търговия гласи, че тя е съставна част от сферата на стоковото обръщение, където се извършва смяната на формите на стойността от стокова в парична и обратното. Според трето определение пък търговията възниква в резултат от общественото разделение на труда.
В резултат от своята специализация като самостоятелна стопанска дейност тя осигурява повишаване на ефективността на общественото производство, защото:
Търговията освобождава стокопроизводителите от необходимостта те сами да организират реализацията на своята продукция и така те могат да насочат вниманието си към разширяване на производството, към неговата диверсификация, а следователно и в повишаване на производителността и рентабилността на инвестирания капитал;
Специализирайки се в покупко-продажбата на стоките, търговията и търговския капитал съкращават времето за обращение на капитала – неговият кръгооборот се ускорява, защото със своите организационни и структурни звена търговията е най-близко да пазара и по такъв начин се осигурява възможност за бързо реагиране на промените на пазарната конюнктура. Търговията участва във формирането на пазарната конюнктура;
Под въздействието на производството и на общественото разделение на труда търговията и търговската дейност непрекъснато се разширяват, което води до разширяване обхвата на стоково-паричните отношения, до развитие на пазара и на общественото производство;
Търговията и търговската дейност обогатява стоково-паричните отношения, което дава възможност произведената продукция да бъде реализирана на пазара, не само като количество и качество, а и като стойност. На тази основа се осигурява общественото възпроизводство и се задоволяват обществените потребности.
Като специализирана търговска дейност, търговията има обективен и субективен характер. Обективността произтича от това, че тя е обективно икономическо отношение между стопанските субекти на пазара, което възниква по повод на покупко-продажбата на стоките. Организирайки и осъществявайки разменните отношения тя е най-активният участник на пазара. Вгражда се пазарния механизъм чрез неговите елементи – пазарно търсене, пазарно предлагане, покупни и продажни цени, които са елемент на търговската дейност.
Обособяването й като специализирана стопанска дейност е свързано със създаването на икономически самостоятелни единици за търговска дейност. В това се проявява и субективния й характер, т.е. тя се извършва от хора, които се обединяват на юридическа основа в специализирани търговски фирми и изпълняват специфични дейности. По конкретно те осъществяват проучване на пазарите и предоставяне на събраната информация на доставчиците и клиентите. Организират сключването на търговски сделки, осъществяват движението на стоките на точно определено място и време, организират съхранението на закупените стоки като стокови запаси при определени условия с цел запазване и подобряване на качествените им характеристики. Също така организират предлагането на стоките в търговските зали и складове, т.е. извършват операциите по мърчъндайзинга, инвестиране, осъществяване на самата продажба при определена култура на обслужване, участие в организацията на потреблението. Посочените дейности формират специфичните характеристики на продукта на търговската дейност.
В обществено-икономическото развитие на страната ролята на търговията непрекъснато нараства. Най-силно проявление тя намира през периода на преход. Разширяването на обхвата на стоково-паричните отношения в началото на 90-те години доведе до обогатяване на икономическото съдържание на категориите търговия, търговец, търговска дейност. Тези процеси протичат под влиянието на две групи фактори:
Въвеждането на Търговския закон през 1991г. По смисъла на този закон търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занаяти извършва търговска дейност. От това определение могат да се изведат три характеристики на търговеца - физическо или юридическо лице, субект на гражданското право и като такъв притежава права и задължения; осъществява търговска дейност; „По занятие” - това означава, че лицето трябва да извършва търговска дейност като постоянна дейност, а не да сключва единични и случайни търговски сделки, т.е. покупко-продажбата на стоки е източник на постоянен доход, на основата на който търговецът осъществява своето развитие.
Разширява обхвата на стоково-паричните отношения и либерализацията в движението на стоките, услугите, работната сила и капиталите. А това означава, че търговията застава на входа и на изхода на всеки стопански субект независимо от неговия предмет на дейност.
Например: с цел организиране на производствения процес търговеца предварително закупува различни видове ресурси. С тях той произвежда определена продукция, която е предназначена за пазара, т.е. той извършва акта на покупка на съответни ресурси при определени цени. Извършва и акта продажба на произведената продукция по определени цени, следователно извършва се акта на покупко-продажба, а от там и търговската дейност се вписват, вграждат в дейностите на функциониращите при пазарните условия икономически субекти.
II. Обособяване на търговията като специализирана стопанска дейност по покупко-продажбата на стоките - търговията се обособява като стопанска дейност на определен етап от човешката цивилизация. Разделението на труда в обществен мащаб дава тласък на производството. Развитието на науката, техниката и натрупаните знания от предшестващи поколения, специализацията в производства и дейности довеждат до повишаване на производителността на труда и появата на продукти и изделия, предназначени за размяна срещу други, на някаква еквивалентна за времето си основа.
Има теория, според която размяната е съществувала във всички епохи на стопанската история, т.е. счита се, че размяната е вътрешноприсъща черта на човека и тя възниква заедно с появата му. Основателна част от икономистите обаче считат, че размяната е историческо явление и тя възниква на определен етап от общественото развитие. Дълбоките корени на размяната следва да се търсят в общественото разделение на труда, безграничността на човешките потребности, ограничеността на материалните ресурси и обособяването на производителите върху основата на формите на собственост. Тези предпоставки се допълват с развитието на религиозните центрове в градовете. В дни на големи религиозни празници населението от различни региони на страната е идвало и носело със себе си материални блага, които е желало да размени срещу други, от които е имало нужда. Така религиозните центрове (манастирите) се явяват първите средища на размяната, но тя е имала случаен характер (нито един от участниците в нея не е бил сигурен, че ще намери необходимото му материално благо). С възникването на занаятчийството се създават предпоставки за регулиране на този процес.
Първоначално размяната е имала натурален характер. Това обаче е създавало затруднения относно изискването за еквивалентност при осъществяването й. Първоначално роля на всеобщ еквивалент са изпълнявали няколко стоки (за България зърно, грозде, вълна).
С появата на парите размяната на стоките постепенно прераства в организирана човешка дейност, вид стопанска дейност, чието основно съдържание е покупката на стоки и тяхната последваща препродажба. Исторически търговията се обособява във висша форма на стоковата размяна, опосредствана от парите.
Обособяването на търговията изисква обективно авансирането на част от производителния капитал в търговски в двете му основни форми - парична и стокова. Кръгооборотът на търговския капитал като съставна част на производителния зависи от неговата (на производствения капитал) продължителност и скорост на протичане, но придобива и свои специфични особености. Търговският капитал, авансиран за осъществяването на стокодвижението, формирането на стокови запаси, продажбата на стоки и новото му трансформиране в стоки, се обособява като рисков и със свои присъщи характеристики. При посредническите търговски сделки капиталът започва да функционира при специфична структура, време, скорост на обръщение и норма на печалба.
Обособяването на търговията в исторически план не е само икономически процес, в резултат от който се обуславя търговията като вид стопанска дейност. Търговията през всички етапи на своето развитие използва националната и световната инфраструктура и особено пристанищата, летищата, магистралите, комуникациите и други. Едновременно търговският капитал се авансира в изграждането на своя специфична технология, организация, управление и механизъм на функциониране. В резултат от дългосрочни инвестиции търговията се модернизира непрекъснато и се концентрира в мощни регионални търговски центрове с паралелното изграждане и на съпътстващи периферни и от местно значение търговски обекти.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по хотелиерство и ресторантьорство за държавен изпит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.