Теми по човешки ресурси


Категория на документа: Икономика



Прогнозиране: предвиждане настъпването на бъдещо събитие или явление. Прогнозирането е вид планиране.

Планиране: предвижда активни действия на онова, което е планирано. В процеса на планиране се определят целите на системата и се разработват стратегии за реализирането им. Ясно разписване на ресурси и начина им на използване. Планирането е едно от средствата, чрез които се намалява несигурността.

Програмиране: при него по-ясно са поставени целите, те са обвързани със средствата за постигането им.

На макрониво: прогнозирането е краткосрочно, средносрочно и дългосрочно; обект са: трудовите ресурси, заетостта, безработицата; планирането е индикативно - разработват се индикативни планове и програми, обикновено краткосрочни и средносрочни; планиращи органи са МТСП (като правителствен представител) и Агенцията по заетостта. В България всяка година се прави национален план за действия по заетостта; Програма 2007-2013 за развитие на ЧР; Програми за професионално обучение; за преквалификация, за рискови групи и др.

На микрониво: не винаги се извършва прогнозиране; характерно краткосрочно и средносрочно прогнозиране (рядко дългосрочно за големите предприятия). Планирането е индикативно и директивно при предприятия с дву- и тристепенна йерархична структура (изразява се в ограничение на персонала на различни нива). Обект са: брой и състав на персонала, обучение и квалификация, РЗ, планиращи органи, ръководство на предприятието; Функцията планиране и прогнозиране се поема от ръководството на предприятието (рядко има специализирани планиращи органи).

На регионално ниво: прогнозирането е средносрочно; планирането е индикативно, извършва се от експерт по планиране. Съществуват програми на различни нива: Национална стратегия за регионално развитие, за 6-те района за планиране, областни стратегии, общински планове за развитие; Във всички тези планове има раздели, засягащи ЧР. Планиращи органи са МРРБ, регионално изнесени центрове. При разработване на общински планове основна фигура е кмета на общината, а приемането на тези планове става чрез ОбщСъвет.

Обобщено: Планирането, прогнозирането и програмирането в областта на ЧР, труда и трудовите отношения е относително силно застъпено в България, съществува като практика, включително и като законово задължение на съответния орган.

Управление: включва етапите: 1)подготовка на решения; 2)вземане на решения; 3)реализация и 4)контрол върху реализацията на решенията. Планирането се съдържа в 1-ви етап - проучване, анализи и др.

Мениджмънтът е управление на хора от хора чрез директно въздействие.

Регулиране: управление чрез индиректно въздействие, чрез което насочваме обект, процес към някакво желано събитие, поведение (стимули и др.). В сферата на труда се регулират: трудовите ресурси, заетостта и безработицата, квалификацията, условията на труд (работно време и почивки), МРЗ, отношенията работник-работодател.

Регулиращи органи са: Парламент, Правителство (МТСП), Агенция по заетостта, Синдикални организации, Държавни агенции по условията на труд (Инспекция по труда).

Средства за регулиране: постига се чрез залагане, съблюдаване и изпълнение на стратегии и политики, също и чрез законова и др. нормативна уредба.

(индикативно = указателно)

Тема 8: Пазар на труда - място в националната икономика. Функции, особености.

1.Пазар на труда. Основните видове пазари са продуктов, капиталов и пазар на труда. Те имат особена роля във функционирането на пазарната икономика. Основният проблем при изясняването на пазара на труда е проблема със стоката. Общото разбиране, че стоката на пазара на труда е работната сила. Работната сила се тълкува като физически и умствени способности на отделната личност.

Същност: Това е икономическо пространство, в което могат да се търсят, намерят и уговарят лицата, които търсят платена или по-добра заетост с тези, които търсят работници. Още пазарът на труда е "територията", където се срещат търсенето и предлагането на труд, купувачи и продавачи, потребности и производство. На пазара на труда се купува и продава работна сила (Маркс), която е съвкупност от знания и умения на човека. По-точно работната сила не се продава и купува, а се наема (наемен труд). Каквито и схващания да имаме това, което се търси и предлага на пазара на труда е неделимо от човека. Пазарът на труда е съставна част на пазара в качеството на регулатор. Пазарът на труда се регулира, като степента на регулация е различна за различните страни. За България регулациите са формализирани в Кодекса на труда. Те са по отношение на санитарно-хигиенните условия на труд, по отношение на безопасността, продължителност на работното време, почивки, отпуск, минимална работна заплата, трудови договори и др. Пазарът на труда е в най-висока степен регулярен. Цената на това, което се продава и купува на пазара на труда се повишава с времето. При пазара на труда механизма на пазарната икономика за "изчистване на пазара" чрез рязко намаление на цената почти не съществува, при пазара на труда се изключва автоматичното регулиране. У нас се наблюдава политизиране на пазара на труда. Способностите на човека са човешкият капитал.

2.Основни функции на ПТ:

1.Индикира съответствие м/у работна сила и вакантни работни места;

2.Разпределя и ориентира работната сила към различни сектори на икономиката;

3.Осигурява съответствие м/у квалиф. характер на работната сила;

4.Осигурява стимули за преразпределението на трудовите ресурси;

Реално на пазара на труда има два основни вида сделки:

-покупко-продажба на стоки;

-покупко-продажба на услуга (отдаване под наем).

При основния капитал може да се причисли човешкия капитал. Човешкият капитал не може да бъде продаван, той е вечна собственост на неговия притежател - отделната личност.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по човешки ресурси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.