Теми по човешки ресурси


Категория на документа: Икономика


3.Исторически преглед за мястото на труда в обществото:

-според меркантилистите производството е само предпоставка за богатство;

-физиократите признават само труда в земеделието и добивната промишленост. Трудът е благо, което човек притежава;

-класиците: Адам Смит, Дейвид Рикардо - трудът и природата са източник на богатство; стоките се разменят помежду си на основата на количеството труд, който струва тяхното производство;

-марксизъм: трудът и природата са първоизточници на полезни продукти. Марксизмът разграничава "третото" съсловие на: наемен труд, собственици и капиталисти;

-в другите школи трудът е на по-заден план.

4.Трудът като производствен фактор: Ж. Б. Сей - производството е резултат от взаимодействието на фактори, а трите основни фактора са труд, земя и капитал. По-късно А. Маршал добавя предприемачеството и техническия прогрес.

Производствени функции: Коб Дъглас - те имат неявен вид: y = f (x1, x2.... x n) или Р=А. Lа1. Са2- явен вид на функциите, където Р е производство в резултат на факторите; L-труд; С-капитал; А-др. не обхванати фактори; а1 и а2-еластич-ности, изразяват относителното изменение на резултата за единица изменение на фактора.

Епохата на индустриализацията е периодът на преход от предимно аграрна икономика към индустриално производство, в резултат на което аграрното общество става индустриално. Високо квалифицираният труд е на първо място. Първите машини са дело на специалисти без никакви теоретични познания. Но, знанията се създават, усвояват и се прилагат от хората в човешката им дейност и до днес.

Тема 4: Труд и общество. Социални характеристики на труда.

1.Труд и общество: Възникването и развитието на човека и производството се дължи на труда. Труд - в някои езици означава мъка, усилие и страдание, синоним на работа. Присъщ е само и единствено на човека - трудът е целенасочена дейност, която дава разход на енергия, заедно с прилагане на знания и умения, с/у която се заплаща, измерима с време и пари. Без труда и резултатите от него не може да съществува нито едно общество. Човек съществува в социалната и обществената среда и се развива в нея. В основата на социалното развитие и прогреса стои нарастването на социалните потребности. Прогресът води до нарастване на обществените значимости на труда, а трудът е основен източник на доходи за населението.

Правото на труд е основно конституционно право, свързано със свободата при избор на работно място и социален статус. Участието на пазара на труда е доброволно, мотивирано и равнопоставено. Трудът ни дава специфичен социален статус, който зависи от професията, заетостта, доходите, социалните граници, професионалната и социална реализация. В резултат от развитието на технологиите и икономиката в социалния статус на хората настъпват промени - появява се безработицата, несигурност в заетостта, социалната защита е минимална. За да запазят социалния си статус хората трябва да повишават квалификацията си, да се преквалифицират.

2.Историческо развитие на отношенията към труда:

-в Древността на труда се е гледало като на непрестижна дейност. Според древните елини земеделците, механиците и търговците са изпълнявали недостоен и презиран труд и затова те са възприемани като роби, а свободната творческа дейност е за свободните хора - гражданите.

-в Средновековието първоначално трудът се е възприемал като имитация на божественото сътворение на света, а малко по-късно Църквата го възприема като много важен елемент при формирането на човешките добродетели в духа на християнските догми.

-през Ренесанса отношението бавно започва да се променя, трудът се възприема като принуда с цел да се осигури човешкото съществуване. Индустриалната епоха превръща труда в основна характеристика на човешкия живот (богатство) и го поставя в центъра на човешкото битие и историческо развитие.

Днес, отношението към труда е нееднозначно. За някои трудът е неприятно задължение, а за други - поле за личностна реализация. Трудът е лично удовлетворение, желана дейност. Засилва се тенденцията за положително отношение към висококвалифицирания труд.

3.Социални характеристики на труда:

-чрез труда се осъществява различна социална политика;

-трудът е фактор за развитие и усъвършенстване, за увеличаване възможностите и способностите на човека;

-трудът е средство за себереализация и себедоказване, за доказване на знания и способности;

-трудът е средство за социално общуване - упражнява се в рамките на някаква общност.

Икономическите функции се изразяват в създаване на материални и духовни блага, необходими за съществуване на хората; източници на доходи са; подобряване на трудовия и жизнен стандарт на населението, повишава ефективността на производството; води до развитие на икономиката и др. Икономическата и социалната функция на труда са органически свързани. Колкото е по-високо развита икономиката, толкова е по-висока ефективността на труда.

В съвременния сложен и динамичен свят едва ли има по-универсален проблем от този, свързан с човешкия труд като основен обществено-икономически фактор, като основно средство за стабилност и постигане на социална сигурност на индивидите и като основен критерий за определяне на мястото на човека в обществото.

Тема 5: Прогнозиране, регулиране, планиране и управление на труда - обща постановка и терминология.

Терминът организация има латински произход и означава устройвам, подреждам. Думата организация се използва в смисъл на институция - бизнес-организация, предприятие. През м. І.1989г. у нас навлезе терминът "фирма".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по човешки ресурси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.