Тема по планиране


Категория на документа: Икономика


Постигането на равенство, като това между източниците на ресурси и тяхното разпределение, не е единствената цел на съставянето на баланса. Той има значение и за оптимизацията на структурата, осигуряваща най-голямата ефективност в дейността на организацията. В балансът ресурсите обикновено се представят заедно с основните получатели, което позволява да се контролира тяхното движение. Разпределението им се обвързва с изпълнението на задачите, поставени в производствените планове, със задълженията за експорт, със създаването на необходими запаси, с реализирането на конкретни програми, свързани с развитието на предприятието и пр.

Наред с натурално-веществените баланси в планирането широко се използват и стойностните. Повечето организации са субекти на пазарните отношения. Те придобиват срещу пари всичко необходимо за своята дейност и реализират отново срещу пари основна част от своята продукция и услуги. По този начин потоците от ресурси и готова продукция получават най-удобното универсално стойностно изражение за съставяне на планове.

Други причини за широкото използване на стойностните баланси е, че някои ресурси (най-вече финансовите) могат да се изразяват само в парични единици. А обобщените показатели, характеризиращи и оценяващи потоците от ресурси и готова продукция са само стойностни. Примери за стойностни баланси са счетоводния отчет, отчета за приходи и разходи и пр.

Балансовият метод и планирането като цяло разглеждат счетоводния отчет като един от основните източници на данни, позволяващи формирането на информационна база. Очевидно е, че системата на счетоводната отчетност е не само източник на данни, а и модел, представящ достатъчно опростено цялостната дейност на предприятието. Въпреки, че по-голямата част от данните са с парично изражение, то в счетоводния отчет съществуват и натурални показатели, позволяващи да се оценява резултативността на плановите решения, изработени в предходни периоди.

Важността на счетоводния отчет за планирането се изразява и в това, че той достатъчно добре и ясно представя резултатите от дейността на предприятието. С негова помощ винаги може да се види финансовото положение на фирмата в текущия момент, а на основата на данните за движението на паричните средства може лесно да се разработват прогнози за основните източници и насоките на изразходването им.

Много разнообразни по съдържание могат да бъдат и трудовите баланси. Към тях се отнася например балансът на работното време. Той отразява от едната страна наличните ресурси за определен период от време (обикновено се дават в нормо-часове), а от другата разпределението на това време по отделни видове работи. Особеното на подобни планови баланси е, че не могат да прехвърлят запаси от време в следващия период. То или се използва или се губи безвъзвратно.

Нормативен метод. Използва се самостоятелно или като спомагателен по отношение на балансовия. В основата му стоят нормите и нормативите. Преди 1989 г. нормите и нормативите се разработваха централизирано на законодателна или ведомствена основа.

Под понятието норма следва да се разбира периодично пресмятан пределно допустим разход на различни ресурси (суровини, материали, оборудване, работно време, парични средства и т.н.) на единица продукция или извършена работа. Или това е максимално допустима величина.

Под понятието норматив следва да се разбира най-общо точно определено съотношение между елементите на производствения процес и по конкретно:

- количествено изражение на определен разход за получаването на единица резултат, стоящ в основата на нормата;

- количествено определена величина на технологични разходи и загуби;

- количествено определени размери на отчисления и плащания и пр.

За разлика от нормата, нормативът може да бъде индивидуализиран.

Нормите и нормативите се разделят на ресурсни, икономически, социални и пр. и могат при необходимост да се конкретизират и диференцират по отделни направления, обекти, региони.

Нормите могат да бъдат разграничени по следните основни признаци:

1. В зависимост от това какво се нормира се разграничават следните видове норми:

а) норма на изработка. Представлява количество единици продукция, което трябва да бъде изготвено за единица време при определени условия;

б) норма на обслужване. Представлява количество единици оборудване, работни места, площи и пр., което трябва да се обслужва от един работник (бригада, група, отдел, подразделение и пр.);

в) норма на време. Представлява необходимите разходи (най-често в човеко-часове) необходими за изготвянето на определен обем продукция, за обслужването на единица оборудване или за осъществяването на операция (или на отделни нейни елементи) от един работник или група при най-благоприятни условия;

г) норма на численост. Представлява брой работници, необходими за изпълнението на производственото задание (обем работа, обслужване на оборудване и др.).

2. В зависимост от формата си нормите биват:

а) натурални. Отнасят се до количествата изразходвани материални ресурси - суровини, материали, енергия и пр. - за изработването на единица продукция, определен обем продукция или работата на производството за определено време;

б) стойностни. Отразяват разходите на ресурси в обобщен вид или това са разходите, които не могат да се отразят в друга форма освен в парична, а също така и чисто парични разходи като себестойност на едно изделие например;

в) времеви - отразяват разходите за изпълнение на определени действия като основни, обслужващи, подготвителни, заключителни за определен период от време.

3. В зависимост от отразяваните зависимости нормите биват:

а) преки - основани на функционални зависимости;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тема по планиране 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.