Течни горива


Категория на документа: Икономика


Течни горива - класификация. Бензинови горива -свойства, асортимент и качество. Опаковка, маркировка, транспорт и съхранение
2.1.1. Карбураторни (бензинови) горива

Към карбураторните горива спадат авиационните бензини, автомобилните бензини и тракторната газ. Карбураторните горива са предназначени за употреба в буталните двигатели с вътрешно горене. Условията за използването на карбураторните горива определят най-важните изисквания към тяхното качество - да се изпаряват лесно, да не детонират при сгъстяване в смес с въздуха, да протичат лесно през горивната система.
Свойства на карбураторните горива.

Детонационната устойчивост е най-важното свойство на карбураторните горива. Външният признак на детонацията е т.н. тракане, чукане на мотора. Детонацията на горивото се определя основно от неговия състав. Колкото по-голямо е съдържанието на парафиновите въглевороди с нормална верига, толкова по-висока детонационна неустойчивост проявява горивото. Израз на детонационната устойчивост на бензините е тяхното октаново число. Октановото число изразява процентното съдържание на изооктан в еталонна смес с нормален хептан. Колкото по-високо е октановото число, толкова по-висококачествено е горивото, т.е. толкова по-висока е неговата детонационна устойчивост и издържа на по-висока компресия. В зависимост от метода на получаване бензините имат различно октаново число. Тъй като за добра работа на двигателите са необходими бензини с по-високо октаново число, на практина се прибягва към изкуственото му повишаване чрез прибавка на специални добавки, наречени антидетонатори. Това са вещества, които при добаване в бензина в относително неголеми количества значително повишават неговата детонационна устойчивост. Ефективни антидетонатори са намерени сред органичните производни на оловото, талия, бисмута, селена, мангана и др. Най-разпространена антидетонационна присадка е тетраетилоловото. Поради отровността на оловните йони бензините с добавка на етилова течност, наречени още етилирани бензини, се оцветяват в ярки цветове, за да се отличават от неетилираните. Съществен недостатък на етилираните бензини е тяхната таксичност, отровност. Детонационната устойчивост на авизционните бензини се характеризират с т.н. качествено число или число на мощността.

Фракционния състав е друго важно свойство, от което се определя качеството на бензините и добрата работа на двигателите с тях. Това е показател, който характеризира степента на изпаряемост на горивото. Фракционния състав на бензините осигурява: лесно и сигурно пускане на двигателя; бързото му затопляне до нормалната експлоатационна температура; работа при различни температурни условия. Остатъкът след дестилацията на бензина характеризира количеството на смолистите вещества и на механичните примеси. Колкото този остатък е по-малък, толкова по-малко нагар ще се получи в двигателя. Наличието на повече механични примеси може да предизвика задръстване на филтри, износване на някои механизми.

Пъргавина на парите. Това е показател, чрез който се характеризира количеството на леките и летливи съставки в бензина, а оттам може да се съди за неговите пускови свойства, а също и за загубите при съхранение. По-голямо количество леки фракции подобрява пусковите свойства не бензина, но в същото време създава условия за получаване на т.н. "газови възглавнии", които нарушават равномерноро подаване на гориво в карбуратора, а оттам се нарушава нормалната работа на двигателя.

Стабилност при съхранение. Това е способността на карбураторните горива да не изменят своето качество в процеса на съхранение. Стабилността се определя от съдържанието на смолисти вещества - т.н. фактически и потенциални смоли. Съдържанието на по-голямо количество фактически смоли благоприятстват образуването на повече нагар в двигателя. Потенциалните смоли могат да изменят редица свойства на горивото, да образуват утайки. На практика стабилността на горивата се подобрява чрез специални добавки. В качеството на противонагарни присадки могат да се използват фосфорсъдържащи съединения. В качеството на антиокислителни присадки за запазване качеството на горивата при съхранение се използват амини, феноли, аминофеноли, естери на фенолите, азотсъдържащи съединения и др.

Корозионна активност на горивата. Тя се определя от съдържащите се в тях серни съединения и минерални киселини. Колкото по-голямо е съдържанието на сяра или серни съединения и колкото повече са водоразтворимите минерални киселини, толкова по-голяма е корозионната агресивност на горивата. С оглед намаляване корозионната активност на горивта към тях се прибавят специални противокорозионни присадки. Като такива са предложени да се използват амоняк и неговите соли, амини, нитрати и карбонати на алкалните метали. Съществуват две групи противокорозионни просадки: противокорозионни присадки или инхибитори на корозията и защитни присадки или инхибитори на ръждясването.

Съдържание на механични примеси. Качеството на горивата е в зависимост и от съдържанието на механични примеси в тях. Послените са нежелателна съставка. При по-голямото количество примесите предизвикват бързо износване, задиране, запушване на филтри или тръби.
Асортимент на карбураторните горива.

Автомобилен бензин. Илзползва се като гориво за карбураторни автомобили и мотоциклетни двигатели. Представлява бистра, прозрачна, лесноподвижна течност, нарезтворима във вода и по-лека от нея. Има специфичен мирис, а в зависимост от октановото число може да има различен цвят. Автомобилния бензин се получава при атмосферна дестилация, при термичен и каталитичен крекинг, а най-често представлява смес от бензини, получени по трите моетода. Допуска се подобряване на октановото число чрез добавяне на антидетонационни добавки. Не се допуска съдържание на механични примеси, вода, водоратворими киселини и основи. Произвеждания у нас бензин е в три марки.

Бензин авизционен. Използва се за самолетни двигатели с вътрешно горене. Представлява лесноподвижна течност, по-лека от водата. Получава се при смесване на бензини, получени при атмосферна дестилация на нефта с крекингбрнзин и добавка на високооктанови компоненти. Авизционният бензин се произвежда в три марки. Той трябва да бъде напълно прозрачен, без механични примеси и вода, да не съдържа водоразтворими киселини и основи, да показва химична стабилност, да не предизвиква корозия върху медна пластинка. Авиационния бензин се отличава с висока калоричност.

Лигроин. Той е най-тежкия бензин. Получава се при пряка дестилация на нефта. Октановото му число е 54, може да се подобрява чрез присадки. Лигроинът с ниско октаново число се използва за получаване на минерален терпентин или за крекиниране, а също в лаковата промишленост. Лигроинът с високо октаново число се използва за автомобилен бензин, дизелово и тракторно гориво.
2.2. Опаковка, маркировка, съхраняване и транспортиране на течните горива

Течните горива се опаковат в транспортни опаковки. В качеството на транспортни опаковки за течни горива могат да се използват метални варели и бидони, а за корабни огирва, газьол за промишление и комунални цели - и пластмасови бидони и варели. Като потребителки опаковки за всички видове течни горива се използват металните туби; за корабни горива, газьол за промишлени и комунални цели могат да се използват и пластмасови туби. Металните варели, бидони, туби трябва да имат външно и вътрешно антикорозионно покритие, устойчиво на атмосферните въздействия и към нефтопродуктите, когато опаковката е за многократна употреба. Опаковката трябва да бъде отвън и отвътре чиста и суха.

Маркировката на течните горива се извършва както следва: на всяка отделна транспортна опаковка се поставя на видно място надпис съдържащ: наименование на горивото, марката му- номер на стандарта или отрасловата нормала, наименование или фирмен знак на производителя, маса - бруто и нето, дата на експедицията, номер на партидата, предупредителни знаци, символи или надписи, предупреждаващи за токсичност. Огнеопасност. Ако за продукта е опрделен гаранционен срок, задължително се нанася датата на производтсвото му. Маркировката която се поставя на потребителската опаковка е идентична с тази на транспортната.

Транспортирането на течните горивасе извършва по магистрални тръбопроводи, с воден, железопътен и автомобилен транспорт при осигуряване запазване качеството и количеството на продуктите, а също и при съблюдаване нормите и правилата по ахрана на труда, техниката на безопасност и противопожарните правила и норми. Танкерите, жп цистерните и автоцистерните трябва да имат изправни приемно-изливни устройства, капаци на калпаците и люкове с уплътненители, устойчиви на действието на горивата и непозволяващи изплискването и изтичането на горивата и непозволяващи изплискването и изтичането им при транспорт.

При съхранението на течните горива, за да се намалят загубите от изпарение и с цел запазване на околната среда, резервоарите за нефт и течни горива трябва да бъдат съоръжени с дихателни устройства. Нефтопродуктите, съхранявани в метални резервоари, се експедират след предварително дрениране на резервоара от вода и механични примеси. Резорвоарите трябва да имат изправни приемно-изливни устройства и люкове с уплътнители, устойчиви на нефтопродуктите и осигуряващи херметичност. Нефтът и течните горива от всеки вид трябва да се съхраняват в отделни, предназначени за тях изправни резервоари и опаковки, които изключват попадането в тях на вода и механични примеси. Опаковките на нефтопродуктите трябва да се съхраняват на стелажи, върху скари в закрити складови помещения, под навеси или на площадки, защитени от действието на преки слънчеви лъчи или атмосферни влияния. Опаковките се поставят със запушалките нагоре.

Течни горива - класификация. Дизелово гориво - свойства, асортимент, качество. Опаковка маркировка, транспорт и съхранение
2.2.1. Дизелови горива.

Дизеловите горива са течни горива за дизелови двигатели, при които възплзменяването ства без страничен източник на запалване. Дизеловото гориво се получава при атмосферна дестилация на нефта. Няй-често моторното дизелово гориво се произвежда чрез смесване на дестилатни фракции от първична и вторична преработка на нефта, с добавяне на различни присадки. У нас се произвеждат две марки дизелово гориво: лятно- Л и зимно- З. Освен това в зависимост от съдържанието на сяра дизеловото гориво се класифицира в две подгрупи. Качеството на дизеловото гориво се определя от следните свойства и показатели: цетаново число, фракционен състав, вискозитет, температурна и корозионна устойчивост. Цетановото число е показател, подобен на октановото число при бензините. Те характеризира антидетонационните свойства, склонността на горивото към самозапалване. Колкото по-високо в то, толкова дизеловото гориво е по-доброкачествено. Според стандартните изисквания моторното дизелово гориво трябва да има цетаново число не по-ниско от 45. То гарантира оптималното самовъзпламеняване в горивната камера и добри пускови свойства. В определена степен нормалното и навременно самовъзпламеняване и цетановото число на дизеловото гориво зависят и от неговия фракционен състав. Друго важно свойство на дизеловото гориво е неговият вискозитет. От вискозитета зависи съпротивлението, коет се получава в горивно-подавателната система, степента на запълване на помпите. Нискотемпературната устойчивост на дизеловото гориво се характеризира с показателите гранична температура на филтруемост през студен филтър и температура на замръзване. При дизеловите горива от значение е и т.н. пламна температура. Това е онази температура при която парите на горивото образуват с въздуха горивна смес, способна да се възпламени при поднасяне на пламък. Корозионната активност на дизеловите горива се характеризира с показателите: съдържание на сяра и изпитване върху медна пластинка. Качеството на дизеловото гориво се определя и от още един важен показател- коксов остатък на десет-процентния остатък от дестилацията.
2.2.2. Котелни и издустриални горива

Към тази група горива се включват: газьол за промишлени и комунални цели и мазут.

Газьолът за промишлени и комунални цели се получава от дестилатни фракции на нефта и е предназначен за изгаряне в промишлени, технологични и комунални котли, пещи, инсталации и печки, в които горивото се подава под налягане. По нискотемпературни свойства се разделя на две марки: ГЛ - газьол за летния период и ГЗ- газьол за зимния период.

Мазутът се получава като остатък при атмосферната дестилация на нефта и се употребява като гориво в промишлеността. Произвежда се в две марки: среден и тежък. В зависимост от това, от какъв нефт е получен, съдържанието на сяра е различно. Температурата на замръзване на мазута е в зависимост от състава на изходния нефт. У нас се произвеждат и т.н. флотски мазут- предназначен главно за каробни парни котли. Представлява смес от мазут, получен при атмосферна дестилация на нефта с подходящи остатъц от термичния или каталитичния крекинг, с добавки на някои маслени, най-често солярови фракции.

У нас се произвежда още т.н. леко котелно гориво. То предтавлява смес от остатъчни нефтопродукти и окислени масла от производството на битуми. Предназначено е за използване като гориво за подгряване на подвижни котелни съоръжения.
2.3. Опаковка, маркировка, съхраняване и транспортиране на течните горива

Течните горива се опаковат в транспортни опаковки. В качеството на транспортни опаковки за течни горива могат да се използват метални варели и бидони, а за корабни огирва, газьол за промишление и комунални цели - и пластмасови бидони и варели. Като потребителки опаковки за всички видове течни горива се използват металните туби; за корабни горива, газьол за промишлени и комунални цели могат да се използват и пластмасови туби. Металните варели, бидони, туби трябва да имат външно и вътрешно антикорозионно покритие, устойчиво на атмосферните въздействия и към нефтопродуктите, когато опаковката е за многократна употреба. Опаковката трябва да бъде отвън и отвътре чиста и суха.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Течни горива 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.