Тактики и взаимодействия с медиите


Категория на документа: Икономика


* Демонстриране на притежаваните силни страни;
* Представяне на конкурентни предимства;
* Разсейване на непълна, неточна и невярна информация и др.
Посочените цели могат да бъдат постигнати само при положение, че организацията притежава и реализира последователно своята медийна политика. PR структурите и работещите в тях специалисти са тези, които се грижат за медийната политика на организацията. Достигането на информацията до съответните обществени групи става чрез избор на предпочитана медия. Това може да стане въз основа на някои критерии като:
* Рейтинг на медията;
* Приемането и доверието към медията от заинтересованите групи;
* Удовлетвореност от предишни взаимодействия (срокове, своевременност, достоверност, недопускане на интерпретации и др.);
* Позитивно отношение от страна на медията към организацията;
* Желание за разширяване на присъствието в медиите и др.
Медийната политика следва да бъде съобразена с технологическите и техническите особености на съответните медии - радио, телевизия, периодичен печат. Многообразието от информационни послания и предаването им по различни канали съдейства за формиране на такова обществено мнение, което одобрява и подкрепя мисията и политиките на организацията.
Специалистите по връзки с обществеността трябва да се съобразяват с изискванията на медиите относно разпространяваната от тях информация. Техните послания трябва да отговарят на основни въпроси като6:
* Станало ли е нещо неочаквано?
* Какво е то?
* Има ли последици за голяма част от гражданите;
* От какъв характер са тези последици;
* Какво създава напрежение и конфликти;
* Известни личности замесени ли са в събитието?
* Къде се е случило събитието?
* В състояние ли е случилото се да възбуди чувствата на публиката.
При изграждането на медийната политика е необходимо също така да се имат предвид както източниците на информация, които се използват от заитересованите групи за формиране на тяхното отношение към организацията така също и какво конкретно трябва да съдържа информацията. Медийната политика зависи и от промените които настъпват в различните медии - технологични, структурни и персонални. Следователно с основание бихме могли да направим извода, че медийната политика както и останалите политики, които реализират организациите следва да бъде гъвка и мобилна. Така тя ще отговори както на промените, които настъпват в заобикалящата среда и съответните групи като част от нея, така също и на тези, случващите се в медиите и самите организации.

За реализацията на медийната политика могат да се използват различни тактики за взаимодействие с медиите. По конкретно става въпрос за използването на нюзинформации и публикации, фактлистове, медиа папки и провеждането на нюзконференции.

Това на практика може да се реализира чрез използването на различни средства и тактики за взаимодействие с медиите.

3.1 Нюзинформации и публикации

Организациите използват нюзинформациите, за да разпространяват информация, която представлява интерес за обществените групи (външни и вътрешни), с които те взаимодействат. Много често, тези материали са написани във вид, който обслужва най-вече интересите на организацията и в тях се представят факти представляващи интерес за техните потребители.

Нюзинформацията представлява документ, предназначен за разпространение на информация във форма, готова за публикуване. Тя може да се разпространява под формата нюзпубликации и нюзиздания на организацията.

Нюзинформациите, изпращани до СМК трябва да привличат вниманието, да представляват новини и да са в съответствие с изискванията на съответната медия и интересите на нейната аудитория. Получаването в редакциите става по различни начини - по пощата, лично, чрез куриер на организацията, чрез посредническа фирма или по електронен път, като в случая се използват компютърните мрежи и предаването по сателит. Организациите изпращат материали, в които са описани постижения и лицата, имащи принос за тях, проведени и предстоящи събития и техните участници, реализирани и бъдещи проекти и значимостта им за обществените интереси и др. СМК отхвърлят всяка публична информация, когато тя е лошо написана и представлява само реклама. Обратно, когато нюзинформацията е написа професионално, в подходящ стил, съгласно изискванията на съответната медия се приемат и има новинарска стойност то журналистите и редакторите нямат нищо против тя бъде публикувана или излъчена.

Добрите специалисти по пъблик рилейшънс са добре информирани за собствените си компании и организации. Те могат да откриват информацията бързо и добре да я аранжират. Умеят да подготвят интервюта с мениджърите и президента на компанията, и то компетентно и професионално. Поначало лошо се гледа на организация със слаб или липсващ пъблик рилейшънс и особено на специалисти, които не са добре информирани за своите организации и не ги познават в достатъчна степен. Следователно мениджмънтът на организацията е този, който трябва да се погрижи за изграждането на съответните структурни подразделения, обезпечаването им със професионалисти по връзки с обществеността и тяхното успешно ръководене.

Според Р. Маринов специалистите по връзки с обществеността е необходимо да са запознати със случаите, когато редакторите могат да отхвърлят предложените новини, подходите, които могат да се използват за разработването на новините, техните ценности и съблюдаването на основните моменти при написването на нюзинформацията7

Редакторите могат да отхвърлят предложените новини, ако:
1. Информацията не е локализирана.
2. Информацията не е новина.
3. Публикацията съдържа много рекламни "балони".
4. Публикацията е твърде дълга и обременителна.
5. Новината е пристигнала твърде късно, за д абъде използвана.
6. Публикацията е лошо написана.

Традиционният подход към разработването на новините е използването на "обратната пирамида". При нея най-важната информация се поставя отгоре, като постепенно се върви към все по-малко интересни факти. Вътре в пирамидата потокът от информация може да приема различни форми от вида на:
1. Обобщаващ увод, основаващ се на новото развитие.
2. От два до четири допълнителни абзаца, които дават подробности по темата.
3. Абзац, описващ фона или такъв за връзка с казаното по-рано.
4. Допълнително представяне на нови събития.
5. Допълнителна информация за това, което е станало или се очаква да стане.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тактики и взаимодействия с медиите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.