Състояние и тенденции на ечемика в България


Категория на документа: Икономика


 Състояние и тенденции в производството на ечемик в България

Ечемикът е важна фуражна, техническа, а в някои страни - и продоволствена култура. Основно се отглежда заради зърното. Ечемикът се отглежда в умерените части на света. Предимно европейско растение е. В света се засяват около 800 млн. дка от тази култура, от които половината в Русия и Китай. Зърното и сламата се използват за храна на животните, а в някои страни значителна част от зърното служи за производство на малц, бира и различни преработени продукти. Ечемикът се отглежда в сеитбообращение с други зърнени или полски култури. Зърното от ечемик има висока фуражна стойност заради по-високото съдържание на белтък в него и подходящия му състав на протеина. Ето защо фуражът от ечемик е отлична храна за продуктивните животни, най-вече за угояване на свине. Сламата от ечемик има по-висока хранителна стойност от пшеничената слама.

В България тази култура е достигала площ от 4,8 млн дка (1980 г.), но поради някои негативни изменения в климата и намаляването на поголовието на продуктивните животни, тази площ в началото на XXI в. намаля повече от 2 пъти. По отношение на продуктивността, ечемикът се изравнява с пшеницата, а в определени години дава и по-високи добиви. Средният добив в страната се колебае между 350 и 450 кг/дка, но в определени благоприятни години от големи площи могат да се получат средно по 600-700 кг/дка.

Ечемикът е взискателен към предшественика. За отглеждане на зимен фуражен ечемик най-подходящи са култури, които рано освобождават площта. Подходящи са всички окопни, а неподходящи - зимните житни и тези, които освобождават късно площта. Пивоварният ечемик се отглежда най-добре след окопни (захарно цвекло, царевица, памук и др.). Неподходящи за отглеждане на ечемик са бобовите предшественици, понеже се увеличава белтъчното съдържание и се влошават технологичните му качества. Ечемикът се прибира рано и е много добър предшественик за всички култури и е един от най-подходящите предшественици за втори култури.

Сеитбата на ечемикът се извършва се с чисти, сортирани първокласни семена, обеззаразени срещу болести и неприятели. Оптималният срок на сеитба в Северна България е 25.IХ до 5.Х, по Северното Черноморие и Южна България от 5 до 15.Х, а в най-южните райони на страната и Южното Черноморие 15-20.Х, по високите полета - 20-30.IХ. Пролетният ечемик се засява при първа възможност напролет. Ечемикът се засява на 12-15 см междуредие. Зимният ечемик се засява с 400-500 кълняеми семена на 1 м2, а след оптималния срок с 550-600 кълняеми семена на 1 м2. Пролетният пивоварен ечемик се засява с 550-600 семена на 1 м2. Дълбочината на сеитба за зимния ечемик е 3-5 см, а за пролетния - 5-6 см.

При отглеждане на пролетен ечемик след прибиране на предшественика се извършва оран на 20 см. В зависимост от заплевеляването, през есента оранта се поддържа чиста чрез култивиране, дискуване или плитко преораване (при силно заплевяване). Напролет, веднага след просъхване на почвата, се извършва култивиране или брануване на 5-6 см и се засява.

Ечемикът има слабо развита коренова система и реагира добре на торене. Фуражният ечемик се тори с 12-15 кг азот, 8-10 кг фосфор и 8-10 кг калии на декар. Интензивното азотно торене предизвиква прекомерно сгъстяване и полягане на посева и създава условия ф развитие на болести и ненормално зреене на зърното. Пивоварният ечемик се тори с умерени норми (8-10 кг азот на декар), за да се получи суровина с добри технологични качества за производство на пиво.

Ечемик Ечемикът е зърнена фуражна култура с големи продуктивни възможности. Климатът у нас е изключително благоприятен за неговото развитие.

Освен с ниска зимоустойчивост ечемикът се отличава и с по-висока чувствителност към полягане. Затова при отглеждането му трябва да се провеждат агротехнически мероприятия, които допринасят за укрепване на стъблата му срещу полягане.

Използваните в нашата практика сортове ечемик може да измръзнат, когато температурата в зоната на възела на братене спадне до -12, -14°С. При снежна покривка, характерна за Северна България, ечемикът проявява по-голяма зимоустойчивост. Почти ежегодно голяма част от листата на ечемика измръзват, но при съхранена жизнеспособност на възела на братене растенията оцеляват и се получават нормални добиви.

Изискванията на ечемика към водата са по-малки в сравнение с останалите зърнени житни култури. За образуване на единица сухо вещество посевите изпаряват по-малко вода. Ечемикът се развива по-ускорено напролет и по-добре използва зимните водни запаси в почвата. Нормално до узряването му (от началото до средата на юни) у нас има валежи, почвата е добре запасена с вода и изпарението е по-слабо. Поради тази сравнително благоприятна климатична обстановка ечемикът се развива добре и дава сигурни добиви. Прекалените валежи преди и през време на изкласяването предизвикват полягане на растенията, особено опасно, когато се съчетае с високи норми на торене с азот.

Високи са изискванията на ечемика към почвата. Това се дължи на по-слабо развитата му коренова система и нейната по-слабо усвояваща способност. Най-подходящи за ечемика са почвите с високо естествено плодородие - черноземи, алувиално-ливадни и др. Неподходящи са много тежките и съвсем леките песъчливи и чакълести почви. С успех се отглежда при рН на почвения разтвор от 6,8 до 8. Правилният избор на площите има решаващо значение за успеха при отглеждане на ечемик.

Производството на ечемик в България е около 1181 тона годишно, средните добиви от декар са: 359кг./дка.

Площите, засети с ечемик през 2011 г. възлизат на 178 993 хa, с 27% по-малко спрямо 2010 г. Така, въпреки отчетеното увеличение на средния добив с 16,2%, производството на ечемик намалява с 15,2% спрямо 2010 г. и възлиза на 707 хил. тона. Най-много площи с ечемик са реколтирани в Югоизточния район - 58 971 ха, следват тези в Северен централен район - 35 687 ха и Северозападен район - 33 929 ха. През 2011 г. върху 63% от площите с ечемик е извършен сеитбооборот след култури, различни от пшеница и ечемик. Най-висок е делът на площите с ечемик, засети след предшественик слънчоглед - 31,3%.

През 2011 г. за първи път е извършено представително окачествяване на реколтата от ечемик. Окачествяването е извършено въз основа на 405 броя взети за анализ средни проби от 246 190 тона партиди от ечемик в 21 зърнопроизводителни области в страната, които представляват 34,9% от произведения ечемик от реколта `2011. Получените крайни резултати отнесени към реколтираното производство показват, че 61,8% от ечемика от реколта `2011 е пивоварен, а 38,2% - фуражен. Средните стойности на основните качествени показатели на ечемика от реколта `2011 са:

 съдържание на протеин: 11,5 ± 1,4 %;

 хектолитрова маса: 64,8 ± 3,7 кг/хл;

 изравненост на партидите: 76,7 ± 17,7 %;

 съдържание на влага: 11,7 ± 1,0 %;

 културни (зърнени) примеси: 1,9 ± 2,7 %;

 чужди примеси: 0,9 ± 0,9 %.

Вносът на ечемик в България традиционно е незначителен, тъй като производството в страната е достатъчно за покриване на вътрешните потребности.

Износни цени на български ечемик, сравнени с международните цени: По предварителни данни на НСИ, през периода юли 2011 - февруари 2012 г. износните цени на ечемик, FOB българско черноморско пристанище, варират от средно 238 до 285 щ. д./тон. Най-ниските нива са отчетени през м. септември 2011 г., а най-високите през месеците октомври и ноември 2011 г.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Състояние и тенденции на ечемика в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.