Същност и развитие на СПЗ. Принципи и правила.


Категория на документа: Икономика


Един по-внимателен погред върху свободните зони, може да различи следните основни видове:

1.Интегрирани промишлени, финансови и туристически зони.
Според :съглашението от залива Хоуксбил" от 1955г. правителството на Бахамските острови предоставило безмитен статус, намаление на данъците и съвкава имиграционна политика за обезпечаване на частното стопанско услояване на поземлен участък от 138хил. акра на остров Голяма Бахама. В течение на следващите 30 години финансираната от частни капитали администрация на пристанище Голяма Бахама е кредитирала строителство на международно летище, дълбоководно пристанище, промишлен парк, търговски съоръжения и големи туристически и жилищни комплекси. Успехът на свободното пристанище (free port) подтикнало американската многонационална корпорация Gufl and Western да се заеме през 1969г. с аналогичен проект на тогава изостаналата територия на Ла Романа в Доминиканската република. Използвайки блокирани валути, корпорацията учредила първата експортно-производствена зона в страната. Сега там са заети 15хил. души, а така също има летище, ползващо се с известност в цел свят.

2.Специални икономически зони.
В 1978г. в съотвествие с решението на Китай да провежда икономическа политика на "отворени врати", бяха създадени 4 специални икономически зони за привличане на чуждестранни инвестиции и съдействане на предаването на професионални навици и технологии. По-късно, през 80-те години, успехът на първите зони подтикна правителството да разпространи статуса на специална икономическа зона върху целия остров Хайнан и да предостави съшите привилегии на 14 морски града.

3. Зони за обработка на информация.
През последните години в Ямайка и Доминиканската република възниква нов тип комплексни свободни зони. Свободната зона Монтего-Бей стана първа зон, ориентирана непосредствено към привличането на чуждестранни информационни отрасли. Създателят в зоната телевизионен транслатор беше официално въведен в действие през октомври 1989г. , предлагайги най-конкурентоспособните в региона канали на звукова и електронна връзка. В Доминиканската република потребителите на зоните за обработка на информация се обслужват от два частни телеканала. Има още няколко разновидности на свободните зони. На първо място, това са класическите форми на свободните зони - свободните търговски зони и свободните пристанища.

4. Свободна търговска зона.
Най-често разпростанени са свободните търговски зони, които представляват територии със строго определени граници, намиращи се най-често на територията или в близост по пристанища. В тях се развива неограничена по своя характер търговската дейност, без да се прилагат ограничения по отношение на търговските партньори. Стоките се внасят в зоната, без да бъдат подлагани на митнически контрол, и могат да бъдат складирани за различен период от време в зависимост от разпоредбите на правилниците на съответните зони. Свободната търговска зона най-често се използва от компании за търговия на едро. В някои зони не се събира данък върху приходите на компаниите, в други улесненията се предоставят само преработени и реекспортирани стоки. Стоките, внасяни в свободните зони, като правило, не трябва да се декларират на митницата в приемащата страна. Понастоящем най-успешно в света се развиват две свободни зони: Colon Free Zone в Панама и Shannon Ind. Free Zone в Ирландия. В първата главно се предоставят услуги по складиране на стоки. Във втората стоките се преработват с цел да бъдат изнесени. Обикновено ограниченията за вида на стоките, складирани в свободната зона, са незначителни. Като правило няма ограничения за времето на складиране на стоки в свободната зона.

5. Свободното пристанище е по-широко понятие. то може да включва свободна търговска зона и да обхваща територията на цял срад, а не само пристанището. Свободните пристанища са изиграли особено важна роля за развитието на средиземноморските страни, Северна Европа и Далечния изток. Обикновено внасяне в свободните пристанищачуждестранни стоки не се облагат с митнически такси и сборове, а ограниченията за преработка е реекспорт на стоките са незначителни. Неотдавна обаче редица страни, в които са създадени свободни пристанища, са започнали да облагат с данъци и местни такси внасяните в тях стоки поради значително увеличаване на вноса. В редица случаи икономическите условия и неблагоприятните изменения са били причина местните власти да съкратят определени видове дейности в свободните пристанища (например производството и преработка на стоки).

6. Транзитни зони.
Става дума за пристанище в една морска страна, което е център за складиране и разпределение на стоки. Транзитните зони обикновено се създават, за да се улесни свободният транзит на стоки за съседна страна, която няма морска граница. Транзитните стоки, които пристигат от или са предназначени за съседна страна, не се облагат с митнически такси, спрямо тях не се упражнява контрол върху вноса. Транзитната зона е по-малка от свободната зона или от свободното пристанище и може да бъде само един склад на територията на пристанището. Преработката на стоки е обикновено забранена, а времето на складиране може да бъде ограничено. Една от най-известните пранзитни зони и от тези, постигнали най-добри резултати, е Bangkok Tranzit Zone. В редица страни транзитните зони са известни като зони за свободно складиране, като например в Чили, където техният брой е 10.

7. Свободно пространство.
Свободното пространство обикновено се разполага в отдалечен или по-слабо развит район на страната. целта на създаването на свободното простанство е преди всичко задоволяване нуждите на местните потребители или разрешаване на локални проблеми. Под влияние на свободните пристанища с САЩ са възникнали н.нар. вътрешнотърговските зони (Foreign trade zones), в които освен операциите по вноса и складирането на стоки се извършват и преработвателни и монтажни операции.

8. Безмитни магазини (Duty Free shop).
Разположени на територията на пристанища или летища. те предлагат на туристите различни стоки по намалени цени (бижута, парфюмерия, цигари, алкохолни напитки, електроника и др.). Тези свободни мини зони за тъговия на дребно играят важна роля в развитието на малки страни, които в голяма степен са зависими от международния туризъм. Тези магазини носят на страните значителни валутни приходи.

IV. Стратегии за развитие на СЗ в РБ. Типове СЗ в РБ.

1. Стратегии за развитие на Сз в РБ.
Националната стратегия за изграждане на свободни зони в България следва да се ориентира към използване на съществуващите и изграждане на нови свободни икономически зони като средство за привличане на чуждестранни инвестиции и престпуктиране на националната икономика. Тази стратегия трябва да съчетава оптимално следните пет стратегии:
* Стратегия "Международен Кръстопът"
* Стратегия "Сиво вещество"
* Стратегия "Местни ресурси"
* Стратегия "Информационно общество"
* Стратегия "Гъвкава икономика"
Широко прилагани в другите страни, те се комбинират по различен начин, като част от тях, съобразно специфичните ресурси и условия на страната, са доминиращи. Именно доминиращите стратегии на регионално ниво определят типа на конкретната свободна зона.

Стратегия "Международен кръстопът"
Стратегията е насочена към "икономизиране" на специфичното разположение на дадена страна като пресечна то1ка на международни транспортни, комуникационни и енергийни потоци и опиентиране на националната икономика към "обслужване" в най-общ смисъл на тези потоци. Зони, в основата на чиятп дейност е преди всичко благоприятното географско положение от гледна точка на международната търговия, са Сингапур, Хонконг, Истанбул, согемите пристанищни центрове в Западна Европа и Северна Америка. България се намира на важен международен кръстопът, чието значение ще нараства прогресивно в близките десетилетия. Основа са двете пътно-транспортни и суровинно-ресурсни тангенти на Черно море.

Стратегия "Сиво вещество"
Развитие и оползотворяване на местния и привлечения от чужбина изледователски и развоен потенциал за постигане и поддържане на висока конкурентосбособност на националното производство на международните пазари, като същевременно се поддържа стратегическата независимост на страната в областта на науките и технологиите. Тази стратегия е особено актуална за България, тъй като науката и технологиите са с разрешаващо значение при икономическия модел, още повече че в края на XX век стратегическа суровина на промишлеността не са вече въглищата, петролът или редките метали, а сивото вещество на хората.

Стратегия "Местни ресурси"
Стратегията се базира на специфични или значителни местни ресурси - рудни и нерудни икопаеми, енергийни суровини, гори, води, природни дадености и т.н., и поставя като приоритет на националната икономика комплексното и ефективното ил използване.

Стратегия "Гъвкава икономика"
Стратегията е насочена към формиране на благоприятна среда и стимулиране развитието на малкия и средния бизнес с цел превръщането му в основа на националната икономика. Тя залага на значителната адаптивност на малките и средните фирми към пазарните сигнали и високата иновативност.

Стратегия "Информационно общество"
Стратегията залага на широкото приложение на съвременни информационни и комуникационни технологии като основа и необходимо условия за динамизиране на процесите в икономиката и ускоряване на нейното развитие. Информационните технологии са част от характеристиките на обществото на идващия XXI век. Тази стратегия е в основата на изграждането на зоните в Доминиканската република и някои зони от басейна на Карибско море. България все още разполага с качествен кадрови потенциал за развитие чрез свободните зони на експорта на информационни продукти и услуги. Реализацията на тази стратегия обаче се ограничава от голямата отдалеченост (т.е от големите комуникационни разходи в среавнение с конкурентните зони) от североаметиканския продукт, който е основен потребител в света на този вид продукти и услуги. Поради това тази стратегия, която е водеща при изграждане на високотехнологични зони в конкурентните условия на нашата страна, може да бъде допълваща.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същност и развитие на СПЗ. Принципи и правила. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.