Същност и развитие на СПЗ. Принципи и правила.


Категория на документа: Икономика


I. Същност и развитие на СПЗ. Принципи и правила.
1. Същност и развитие на СПЗ.
Свободните зони и свободните складове са обособени части от митническата територия на ЕС или помещения върху нея, в които чуждестранните стоки за целите на митническото облагане при внос се считат за намиращи се извън митническата територия на ЕС, ако не са поставени под режим внос или под друг митнически пежим и не са употребявани или изразходвани в нарушение на митническите разпоредби.
Свободните зони трябжа да бъдат оградени и да имат определени входни и изходни контролно-пропускателни пунктове.
Границите, входните и изходните контролно-пропускателни пуктове на свободните зони и складове подлежат на митнически надзор и митническите органи могат да упражняват митнически контрол върху лицата, траспортните средства и пренасяните от тях стоки, които влизат или излизат във или от свободната зона или свободния склад.
Внасянето на стоки в свободна зона или склад, престоят им и изнасянето на тези стоки от свободна зона или склад можев да се контролира от митническите органи. За осъществяването на този контрол всички необходими документи, придружаващи стоките при тяхното внасяне във или изнасяне от свободната зона или склад, се представят на митнически органи. При извършване на контрола стоките трябва да бъдат на разположение на митническите органи.
В свободните зони и свободните складове могат да се съхраняват както чуждестранни, така и местни стоки.
За извършване на предвидените митнически формалности пред митническите органи се представят стоките, които са поставени под митнически режим и чието внасяне в свободна зона или в свободен склад води до приключване на този режим.
Продължителността на престоя на стоките в свободните зони или в свободните складове е неограничена. Спорез ЮНКТАД свободната зона представлява "анклав в близост до международни летищаи пристанища, в който оборудването, компонентите за монтаж и материалите постъпват без митнически контрол. Внесената продукция в зоната се полага на промишлена обработка или само се съхранява, след това се изнася без намесата на митническите власти на приемащата страна. Заплащане на митническите такси не се изиква, с изключение на случаите, когато тази продукция постъпва на националната митническа територия на приемащата страна. В определение, дадено на свободните зони от търговския гепартамент на САЩ, се посочва, че: " Свободната зона е малък индустриален парк, определен географски. Икономическите предимства са в нейната съвкавост, данъчни облекчения, съкратени срокове за получаване на правителствени разрешения и независимо ръководство, непопадащо под тежестта на националната икономическа политика". В редица международни документи свободните зони се определят по-просто като "сеографски теории, където се премахват традиционните ограничения, налагани на производителните отрасли. Те могат да способстват за привличането на частни чуждестранни и местни инвестиции, предизвиквайки в същото време ценния "демонстрационен ефект" и институционален опит за правителствата, организиращи новата икономическа политика". Според Закона за митниците "свободните зони и свободните складове са обособени от части от митническата територия на РБ или помещения върху нея, в които:
* Чуждестранните стоки за целите на митническото облегане и на мерките на тъговската политика при внос се считат за намиращи се извън митническата територия на РБ, ако не са употребявани или изразходвани в нарушение на митническите разпоредби;
* Местните стоки могат да ползват мерките, прилагани при износ на стоки, ако това е разпоредено в друг закон или в акт на Министерския съвет".
Свободната зона е една от най-старите и едновременно с това нова идея на човечеството в областта на икономическото развитие. От времето на финикийците страните, които се стремят да привлекат международната тъговия, са отделяли определени сеографскитеритории, свободни от обичайните налози, митнически такси и др. На базата на световната практика можем да определим няколко модела на свободни зони, които са се наложили на национално равнище:
* Териториално ограничени, малко на брой, ефективно действащи зони, разположени на места с ключово сеографско и икономическо положение, добре осигурени инфраструктурно и административно;
* Териториално ограничени, без ограничения като брой, но най-често малки по размер зони;
* Териториално ограничени, големи по размер, малко на брой зони;
* Свободни градове, пристанища и др;
* Издаване статут на свободна зона на територията на оделна административна област или цяла страна (общи митнически и данъчни преференции).

2. Принципи и правила.
Можем да обобщим принципите на създаване на свободни зони в два основни типа:
* териториален принцип - ограничена част от територията на страната, с анклавен характер, от типа на "държава в държавата"
* институционален принцип - отделни предприятия или малки географски райони получават преференциален статут.
В практиката най-често се използва първият вариант. До втория са прибегнали САЩ, Англия и някои от другите промишлено развити страни, но и те го прилагат най-често в комбинация с предходния. Макар, че сега съществуват различни типове свободни зони, те обикновено имат следните общи черти:
* временно освобождаване от данъци (данъчни ваканции) или значително съкращаване на нивото на данъчното облагане за предприемачеството;
* освобождаване от импортните такси на стоките, използвани в производство за износ;
* отслабване на валутния контрол;
* създаване на единен административен център;
* разрешение за създаване на фирми, които да са пълта чуждестранна собственост.

II. Модели на свободни зони. Характерни особености и предпоставки за функциониране на зоните.

1. Модели на свободни зони.
Всеки един модел има своите предимства и недостатъци, както и възможност за прилагане съобразно условията в отделните страни.
Първият модел би могъл да се приложи в нашата страна, но за сега сме още далече от рационалното му използване. Основава се на благоприятно сеографско положение - най-често на преминаващи през страната транспортни коридори.
Вторият модел се прилага в САЩ, Великобритания, Франция, Белгия, като най-често целта му е стимулиране развитието на отделни изостанали региони.
Третият модел се прилага в Китай и Бразилия - страни с огромни територии и многобройно население. Опитва се да съчетае привличането на инвестиции и стимулиране на износа с паралелно подпомагане на изостанали региони.
Четвъртият модел се прилага от много страни в Европа и останалия свят, опирайки се на конкретни местни предимства, стратегическо положение и пр.
Петият модел се шрилага от Люксембург, Лихтенщайн и множество малки държави или агминистративни единици, повечето известни като офшорни територии.

2. Характерни особености и предпоставки за функциониране на зоните.
Опитът в света говори и за съществуването на редица условия, "задължително необходими" за успеха на всяка свободна зона. По своята същност те са редпоставки за ефективно функциониране на отделната СЗ, включително и регионалната. Те са:
* законодателни гаранции - за гарантиране на успеха на програмата за създаване на СБЗ, законодателството трябва да е такова, че да привлича нови, екпортноориентирани инвестиции, т.е да създава заинтересованост;
* значително опростяване на реда на регистрация на инвестиции в зоната чрез намаляване на бюрократичните порядки;
* либерализан контрол върху пазара на труда, възможност за свободно наемане на работна сила;
* пълно освобождаване от митнически налози;
* освобождаване от болшинството данъчни задължения изобщо или за срок, не по малък от 5 години;
* възможност за свободно изнасяне в чужбина на вложения капитал, дивиденти, хонорари и печалба;
* даване на възможност на частния сектор да финансира, организира и управлява дейността на зоната и да поддържа нейната инфраструктура;
* освобождаване от контрола на цените и други стопански регламентации.

III. Видове (типове) свободни зони /СЗ/



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същност и развитие на СПЗ. Принципи и правила. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.