Същност и дефиниция на бизнескомуникацията


Категория на документа: Икономика


- Липсва ангажираност и въодушевление;
- Няма финален апел;

Грешките най-общо могат да бъдат диференцирани в няколко вида: стратегически, логически, смислови, говорни, неточности от различен характер и др.:
- Стратегически - неумението на говорещия да си изгради успешна стратегия по отношение на своята публика. Стратегическа грешка е да се подценява или надценява информираността на публиката.
- Тактически грешки - свързани с разминаването между бизнес оратора в конкретиката на неговото общуване с партньори, конкуренти, масмедии и др. Тактическа грешка е многословието и бъбривостта при хора, предпочитащи краткия разговор.
- Логически/смислови грешки - проявяват се когато ораторът говори прибързано, без да е обмислил своите аргументи и доводи или когато по някаква друга причина куца неговата мисловна дейност и мозъкът му ражда словесни недоразумения.
- Говорни грешки - плод на волни или неволни пропуски в речта, много от които имат артикулационни или интонационни причини (акустика - прекалено силна/слаба; говорни дефекти; силен диалект; мелодия на гласа - скучна/безинтересна; произношение - неясно и мн. др.)
-
IV. Вербални аспекти на презентацията.

Тръгвайки от принципа, че вербалното представяне е форма на целенасочена вербална комуникация, която обслужва конкретни бизнес интереси, ние обърнахме внимание на потребността от съчетаването на визуалните, вербалните и невербалните фактори в дейността на добрия презентатор. Наистина си струва да се анализират най-често допуснатите грешки и недостатъци на вербалното бизнес говорене. Изучаването на стратегическите и тактическите вербални грешки, както и на говорните дефекти и гафове, е гаранция за спестяването на такива щети в мениджмънта, търговията и предприемачеството като увреждането на цялостния имидж, предизвикването на недоверие и др. Всичко това предопределя извода за потребността от сериозна подготовка и планиране на вербалната комуникация в бизнеса.

Невербална бизнес комуникация
I. Езикът на тялото: феноменология и практика.

Баналната истина е, че непрекъснато растат значението и ролята на невербалната комуникация в бизнес общуването и във всекидневните взаимоотношения между хората. Рано или късно мениджърът и предприемачът стигат до прозрението за големите възможности на усмивки и жестове, погледи и походки. Невербалните комуникационни канали са изключително ефективни средства за предаване на емоционални състояния, усещания и нагласи, защото къде интуитивно, къде целенасочено, хората са ги опознали и си служат с тях. Езикът на тялото е процес, при който хората чрез разменяне на телесно-пластични сигнали и конкретно организиране на пространството, осъществяват връзка помежду си, предават си сведения, чувства и мисли, общуват и се разбират без думи - само с помощта на телесните символи, знаци и конфигурации.

Джулиъс Фаст нарича науката, занимаваща се с езика на тялото "кинетика" (някои автори използват термина "кинесика"). Според него изучаването й е пряко свързано с безсъзнателното. Фаст разглежда начините, чрез които тялото предава съобщенията (разглежда въпросите за позициите, местоположенията и позите, за мигането, замижаването и кимането, очите и погледите, езика на краката и пр.)

Човек, изпращайки безмълвни сигнали към другите действа и като природно, и като социални същество: от една страна спонтанно, естествено и първично, от друга - премислено, интелигентно и целесъобразно. Според психологията, влиянието което оказвате върху околните, зависи 7% от това, което казвате, 38% от начина, по който го казвате и 55% от езика на тялото. Човешкото тяло е в състояние да пресъздаде над 700 000 различни движения - познаването дори само на някои от тях може да бъде от голяма полза при по-успешното общуване с околните.
* В процеса на невербалната комуникация всъщност се осъществява обмен на значения. Това става главно чрез сигнали като:
- Проксемизми - т.е. оползотворяването на личностното пространство и физическата околна среда;
- Движенията на тялото или кинетика;
- Израженията на лицето;
- Контактът с очи или визуално взаимодействие;
- Вокализация или параезичност;
- Времевите характеристики - отношението към времето, разписанието, графиците и срещите;
* Модалности, изграждащи най-разпространената класификация на извънезиковите форми на общуване:
- Параезикова модалност - комуникация чрез интонация, паузи в речта, интонация, междуметия;
- Пространствена модалност (проксемика) - комуникация чрез лично поле, дистанции, територии и подреждане на участниците във взаимодействията - сядане около маси и др.;
- Двигателна модалност (кинесика) - комуникация чрез цялостната двигателна активност на тялото;
- Тактилна модалност - комуникация чрез допир или докосвания, които се различават по своя обхват и честота;
- Обонятелна модалност - комуникация чрез естествения мирис на човешкото тяло. Обонятелните кодове са обвързани с принадлежността към различните раси и етноси;
- Цивилизационна модалност (изкуствена модалност) - комуникация чрез дрехи и накити, чрез козметични средства, имущества и лични принадлежности;
II. Лидерско доминиране чрез езика на тялото.

Топмениджърът обикновено прилага множество утвърдени техники, за да покаже своята доминираща позиция. Има ли традиционни невербални сигнали, чрез които се постига това, или тук са възможни и някои импровизации? Босът на фирмата е личността, която е максимално информирана и максимално овластена. В невербален аспект шефът демонстрира превъзходството си и контрола над персонала чрез:
- Поглед;
- Мимика;
- Жест;
- Ръкостискане;
- Междутелесно разстояние;
- Пространствено разположение и оформление;
- Облекло;
- Сила и интонация на гласа и др.

Старо правило е шефът да сяда така в своя кабинет, че да вижда всичко и всички. Столът му никога не е с гръб към вратата - той трябва да вижда кой влиза и излиза от стаята. Когато шефовете държат ръцете в джобовите си (с палците отвън) това демонстрира силен характер. Лидерството се подчертава и чрез обзавеждането на техните кабинети, марките на автомобилите им, външност и привлекателност на секретарките им. Привилегироваността на боса се изразява в това да седи на по-висок стол, да влиза в стаите на подчинените си без да почука. Друга демонстрация на власт е сядането на централно място, в другия остава неудовлетворението и смачканото самочувствие от факта, че трябва да седне на отдалечено и сбутано място, което показва, че от него не зависи нищо.
* "Повишители на статуса" - заз издигането на положението и демонстриране на служебната власт:
- Ниски, меки кресла за посетителите на шефа;
- Персонални, заключващи се телефони;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същност и дефиниция на бизнескомуникацията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.