Същност и дефиниция на бизнескомуникацията


Категория на документа: Икономика


БИЗНЕС КОМУНИКАЦИЯ

Същност и дефиниция на бизнескомуникацията.

I. Дефиниция на бизнескомуникацията:
* Според Реймънд Лесикар - бизнес комуникацията представлява дейност или процес, който дава възможност на хората да работят заедно.
* Според Костли и Тод - процесът на комуникацията (респективно изпращането, приемането и тълкуването на съобщението) е умението на хората да разбират и да бъдат разбирани.
* Според Питър Дракър - комуникативността представлява способността да се организират и да се изразяват идеите в писана и говорима реч.
* Широкоразпространени са твърденията, че комуникацията е основна функция на бизнеса и че е проводник, механизъм и средство за размяна на информация в организацията.
* Преди години се предлага следната работна или по-скоро ориентировъчна дефиниция на бизнес комуникацията - тотален обмен на формална и неформална, вербална и невербална информация, на чувства и усещания в процеса на организационната дейност, при който се гарантира изпълнението на основните функции на мениджмънта и редом с това - пълноценната изява на отделните членове на трудовата общност.

Бизнес комуникацията редом с всичко друго представлява междуличностна или междугрупова комуникация, която е подчинена на целите на мениджмънта и предприемачеството. Нейните задачи са свързани с предаването и приемането на професионална информация с оглед нормалното фунциониране на организацията, както и във връзка с ефективното изработване и прилагане на управленските решения в това число и контрола върху тяхното изпълнение. Кои са водещите функции в бизнес комуникацията, според научните изследвания? Според някои от тях комуникацията в бизнеса представлява обмен на съобщения, водещ до разбирането на техните значения и тя се реализира чрез своите две основни функции: първата е да помага на членовете на организацията да постигат своите цели, а втората да съдейства за сплотяването на членовете в групата.
II. Видове бизнескомуникации.
* Вътрешни бизнес комуникации - разпорежданията, инструкциите, заповедите, справките, отчетите, провежданите разговори по различни професионални въпроси, заседанията, оперативки и събрания са най-често функциониращите вътрешни бизнес комуникации.

Посоките на вътрешното комуникиране са четири: отгоре - надолу, отдолу - нагоре, хоризонтално и диагонално.
* Низходящите вертикални комуникативни процеси използват три главни метода:
1. Писмени съобщения (инструкции, заповеди и др.);
2. Срещите и разговорите, осъществявани непосредствено между мениджърите и реципиентите;
3. Провеждането на телефонни разговори, комуникирането по факс, интернет, телекс и посредством други електронни средства на техника;
* Вертикално възходящи комуникативни процеси - при тях информацията се придвижва отдолу-нагоре и по този начин обикновено се предават сведения за:
1. Дейността на подчинените от гледна точка на прогрес, постижения, планове, неуспехи, гафове и други;
2. Нерешени проблеми, възникнали в процеса на работата;
3. Становища, позиции, мнения и отношение на служителите към работата, мениджърите и организацията;
4. Различни предложения, идеи и препоръки;
* Хоризонтални комуникативни процеси - когато комуникативните процеси се осъществяват между групи и лица, стоящи на еднакви йерархични нива в организацията. Хоризонталните комуникативни процеси имат за цел да съгласуват и координират действията и да удовлетворят определени информационни потребности. Най-използваните средства за този тип общуване са: писмени съобщения, събрания, телефонни разговори и пряко общуване.
* Диагонални комуникативни процеси- когато информацията се предава не чрез традиционните, а чрез други диагонални или паралелни канали.

* Отделна и важна е функцията на неформалните комуникации (когато информацията се предава спонтанно, нерегламентирано и с помощта на неофициални канали). Във фирмите вътрешните комуникации освен икономически, изпълняват и социални функции. Когато са на ниво, те осигуряват психически комфорт за членовете на отделните екипи. В съвкупност, нормално протичащите във фирмите комуникативни процеси са солидна гаранция за установяване и поддържане на социално равновесие, за предотвратяване и разрешаване на конфликти между администрацията и персонала.

* Външни бизнес комуникации - установяването и поддържането на организационни отношения с представители на други институции, на юридически и физически лица. Според своя обхват те могат да бъдат диференцирани на национални и международни.
- Национални - те се изразяват в поддържането на делови отношения и осъществяването на бизнес срещи и преговори с български икономически субекти;
- Международни - те засягат бизнес контактите и бизнес преговорите на български предприемачи и мениджъри с чуждестранни икономически субекти;

III. Комуникационни умения.

Досегът до общителните натури те зарежда с добро настроение и позитивно мислене; дава ти енергия и положителни емоции; ориентира те максимално бързо в неговите нагласи, мисли и чувства. Умението да се общува с другите, обаче не опира само до хедонистичното усещане и душевния комфорт като резултати от тази комуникация. Комуникационните умения предполагат перфектно индивидуално владеене на механизмите за предаване и приемане на сведения, на изграждане на доверие, на гарантиране на допускане и приемане.
IV. Управленска власт и мотивация на персонала.

Много често едни от най-разпространените упреци към слабите мениджъри са свързани с неумението им да мотивират достатъчно своите служители. Връзката между управленската власт и мотивацията на персонала се усложнява от обстоятелството, че тя не е елементарна бихейвиористична комуникация по метода стимул-реакция, а е по-деликатна и многопластова. В какво се изразява мотивацията на работниците? Каква е ролята й за качествено изпълнение на служебните им задължения?
* Формиране на заинтересованост в хората - било то в служебно-професионален или в частно-личностен аспект, е израз на умно мениджърско мислене и на схващането на логиката, че управляването на хората всъщност е управление на техните интереси. В научната литература мотивацията се характеризира като процес, при който се постига активност на поведението на дадена личност или група от хора, за да бъде насочено то към определена цел.
* Как може един мениджър да мотивира своя служител да постигне определена организационна цел?
1. Той би трябвало сам за себе си да изясни целта или целите, набелязани за постигане.
2. От много голямо значение е той да добие съвсем ясна представа за целите и намеренията на своя подчинен.
3. Чрез успешна делова комуникация, мениджърът да успее да интегрира целите на организацията с индивидуалните цели на служителите и тогава да ги активира за съвестна, ефективна и висококачествена дейност в определена и планирана посока.
* Според българския теоритик на психологията на управлението Иван Иванов има две групи фактори за формиране на мотивационно поведение:
1. Първата група от фактори за формиране или изменение на мотивационното поведение, според него, се базират на психологическото значение, което съдържанието на извършваната трудова дейност има за работниците.
2. Втората група фактори са свързани с психологическото значение, което имат за хората целите, поставени пред тях и тяхната организация.
* Мотивирането в бизнеса обикновено става чрез убедителното излагане на доводи и доказателства за смисъла на едно или друго начинание в контекста на индивидуалните предпочитания, очаквания и стремежи.
* Персоналът в една организация може да бъде демотивиран по много начини:
- Неадекватно и несправедливо отношение (високомерно, несериозно общуване);



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същност и дефиниция на бизнескомуникацията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.