Стратегически мениджмънт


Категория на документа: Икономика


Посочените задачи конкретизират стратегическата политика на търговската фирма и изискват намирането на правилните отговори на важните въпроси, посочени в този абзац: “Какви стоки и услуги ще предлага фирмата? Къде, кога и при какви условия ще се продават те? Какво следпродажбено обслужване ще се проведе? Какви ще бъдат обществените отговорности на фирмата? С какви ресурси ще разполага фирмата? Какви инвестиции ще са необходими? Как ще се финансира организацията? Каква ще бъде кадровата политика?” На тези и на много други въпроси успешната стратегическа политика на търговската фирма е в състояние да даде отговори и да осигури просперитет.

Стратегическата политика осигурява дългосрочен успех при непрекъснати изменения на пазарните условия, т.е. тя има дългосрочен характер, основаващ се на задълбочени анализи при нейното формиране. Тя се определя от висшия мениджмънт, т.е висшите ръководни органи. В политиката се определят глобалните цели и задачи, които са нейната същност. Стратегическата политика на търговската фирма обикновено има за цел повишаване качеството на обслужването на клиентите и издигане на имиджа, а задачите са свързани с управление на асортимента, запасите и финансовите показатели.

Стратегическата политика определя основните стратегически акценти при решаване на конкретни задачи11 като:
формулиране и ранжиране на целите, свързани с перспективите на развитие на фирмата;
предвиждане и прогнозиране на значимите промени в обкръжаващата среда;
идентифициране и използване на потенциалните възможности; ограничаване и спиране на заплахите, идващи от конкурентите; изтъкване и подчертаване на създадените продуктови и / или пазарни предимства; преодоляване на недостатъците във функционирането на фирмата;
обвързване и консолидиране на интересите н различните групи вътре и извън фирмата;
координиране и хармонизиране на взетите решения; разкриване и разрешаване на основните проблеми, които възпрепятстват развитието на фирмата
изясняване на бъдещата икономическа ситуация, в която ще оперира фирмата; поощряване на стратегическото мислене с оглед очертаване на перспективното развитие;
интегриране на усилията за постигане на по-високи резултати; разграничаване и разпределяне на правата и отговорностите на стратегическия мениджмънт и на всички мениджъри във фирмата;
привличане на повече съмишленици при осъществяване промени във фирмата; стимулиране на поведението на различните потребители;
контролиране на работата на персонала; регулиране и коригиране на действията на фирмата към успешното приспособяване към изискванията на стратегията;
събиране и обработване на информация със стратегически характер.

2. Принципи на стратегическата политика

Стратегическата политика е основна съставка на висшия мениджмънт. Колкото е по-висока заеманата длъжност, толкова по-голямо е участието на съответния човек в управлението и във формирането на определена политика. Политиката се разработва на основата на изискванията на определени принципи, правила и процедури, които са предмет на разглеждане по-нататък.

Стратегическата политика се основава на следните принципи12:
1.Системност
2.Комплексност
3.Обусловеност
4.Съгласуваност
5.Йерархичност
6.Устойчивост
7.Ограниченост

Принципът на системността изисква политиката да насочва развитието както на цялата организация, така и на нейните отделни звена и поделения. Търговската верига изцяло прилага този принцип.
Принципът на комплексността означава, че политиката направлява фирмата в сферата на обръщението, маркетинга, финансите , персонала и въобще във всички важни области. Големите търговски корпорации притежават интегрирано управление.
Принципът на обусловеността отчита въздействието на всички фактори от обкръжаващата среда върху дейността на фирмата. За изграждане на политиката предварително се правят стратегически анализи, в които се отчитат значимите фактори.
Принципът на съгласуваността съдържа координирани указания за вземане на стратегически решения в субординация за бъдещето на фирмата. По отделните равнища се спускат стратегическите задачи, свързани с успешното представяне на търговската фирма.
Принципът на йерархичността означава, че политиката дава определени пълномощия и налага съответните отговорности на мениджърите от различните равнища на йерархичната структура на управление: маркетинг, организация на продажбите, управление на персонала, управление на активите на фирмата и др.
Принципът на устойчивост означава политиката да осигурява постоянство и приемственост в действията на фирмата. Много от търговските фирми са вече с утвърдена история и те се борят за запазване на утвърдените търговски марки и имидж.
Принципът на ограниченост (хомеостазис) означава, че търсенето на алтернативи не е безгранично, тъй като е свързано с разходи и политиката насочва избора на някои стратегии от избрана област по предварително зададени критерии. Най-честите ограничители са от финансов характер, от времето и от общественото съзнание.
Политиката не може да се изпълни без определена тактика. Технологията на стратегическия процес започва от целта и преминава към стратегията, претворена в тактика. Стратегическите решения трябва да са балансово и ресурсно осигурени, което става на тактическо равнище.

3. Стратегически правила

Стратегическите правила (П1, П2, Пn) спомагат да се достигне до по-голяма яснота и определеност на фирмената политика. Те включват конкретни указания за действие съгласно с набелязани по-рано стратегически ориентири. Те се формират под влиянието на редица фактори от външната среда. Външните ограничения (O1, O2, Om) са свързани с приетите закони и подзаконови актове, от пазарната конюнктура, от пазарното поведение на доставчиците, клиентите и конкурентите. Тези ограничения могат да се опишат и анализират с помощта на следната таблица:

Таблица 2-1. Правила съгласно външните ограничения
Правила
Външни
ограничения

Действия

О1
О2



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стратегически мениджмънт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.