Стратегически мениджмънт


Категория на документа: Икономика


2. Принцип на ориентиране към глобални цели
В съответствие с този принцип перспективата на управлението на търговската организация трябва да се определя от мисията, която е насочена към потребителите.
3. Принцип на обоснованост
Неговото спазване се осигурява от необходимите подготвителни работи (стратегически анализи), които спомагат за изпълнение на поставените цели и задачи.
4. Принцип на обусловеност
Факторите в обкръжаващата среда са взаимообусловени и взаимосвързани помежду си, което предопределя необходимостта от осъществяване на промени.
5. Принцип на йерархичност
Извършваните промени в организацията засягат всички йерархични равнища на управление от горе на долу.
6. Принцип на стратегическото съгласуване
Изисква се съгласуване и добра координация между цели, възможности, налични ресурси и условия на обкръжаващата среда.
7. Принцип на планомерност
Системното осъществяване на промените изисква координиране на действията и концентриране на усилията на персонала в определени места в определени периоди.
8. Принцип на сегментиране (селектиране)
Изисква се изясняване на стратегическите направления на дейността на фирмите и определяне на организационни звена в тях и как да действат по места.

2.3. Еволюция на стратегическите концепции

Стратегическият мениджмънт е започнал в началото като дейност в по-тесен смисъл на “стратегическо планиране”, което някога се е отъждествявало с думата “дългосрочно”. Този по-дълъг период от едногодишния план е станал необходимост, за да се надникне зад плановия хоризонт и да се очертаят някои направления на дейността на организацията за в бъдеще. Типичният дългосрочен план е бил просто едно разтягане на годишния бюджет в петгодишна проекция. Правел се е петгодишен прогнозен план за продажбите и въз основа на него производствени , технологични, планове за развитието на персонала и пр. Всичко това е било обединено под името Финансов план. Новите компютърни методи през 80-те и 90-години дадоха възможност да се следи паричния поток и обратните плащания и да се оценява целесъобразността на направените инвестиции.
На мястото на това дългосрочното планиране възниква стратегическото бизнес планиране с неговите специфични инструменти: SWOT анализ, BCG, GE, PEST и много други анализи. Вече думата “дългосрочен” се заменя с “важен”. Стратегическото планиране се отнася за най-важните цели и задачи на организацията. Фирмите започват да осъзнават, че ако не могат за по-дълго да екстраполират бъдещето, те ще трябва да го създават чрез използване на силните и слабите страни, възможностите и опасностите, т.е. те ще трябва да планират стратегия, която да използват, за да се преборят на пазара.
Същите тенденции, които влияят върху развитието на бизнес стратегическото планиране, влияят и върху корпоративното стратегическо планиране. Двете се различават най-вече по нивото, на което се прилагат. Както посочва Андрюс8 в дефиницията си за стратегия, корпоративната стратегия се насочва към формулиране, реализация и оценка на стратегията и нейното контролиране в един процес, който обхваща цялата организация, акционерите й и околната среда. Хакс и Мейлуф9 определят основните компоненти в процеса на корпоративното стратегическо планиране по следния начин:

1/ Визия на корпорацията: идентифициране на стратегическите бизнес единици /СБЕ/

2/ Стратегическа позиция: корпоративни стратегически идеи и цели

3/ Мисия на корпорацията: обхват на бизнеса и определяне на пазарния дял на продукта

4/ Формулиране на бизнес стратегия и основни програми за действие

5/ Формулиране на функционални стратегии по видове функции

6/ Оценка на действието на програмите на бизнес ниво

7/ Оценка на действието на програмите на функционално ниво

8/ Разпределение на ресурсите и определяне измерението на контрола

9/ Бюджетиране на бизнес и на функционално ниво
Стратегията на търговията представлява общ план или схема на действие, която ръководи фирмата. Стратегията включва анализ на ситуацията, постановка на целите, определяне напотребителския пазар, формулиране на обща стратегия, определяне на конкретни видове дейности, обезпечаванена контрол и осигуряване на обратна връзка. Пред търговската фирма се поставят дългосрочни и краткосрочни цели: обем на продажбите (ръст, стабилност, пазарен дял), печалба (равнище, възвръщаемост на инвестициите), удовлетворяване на обществеността (акционери и потребители) и формиране на имиджа (позициониране в съзнанието на потребителите).
3.Стратегически равнища

Традиционната теория и практика на стратегическия мениджмънт обяснява поведението на организациите в тяхната бизнес среда. Формулираното от Файол разделение на процеса на стратегически мениджмънт ( планиране, организация, управление и контрол ) по-късно става база за направеното по-комплексно и реалистично разделяне на управленския процес на стратегическо планиране, управленски и оперативен контрол. Стратегическият мениджмънт се използва от всички организации, но най-вече от големите корпорации. Съобразно различните видове организации, тук ще бъдат изчерпателно разгледани всички нива:
Открояват се следните нива в стратегическото управление:

1.Глобално ниво

Стратегическите цели на това ниво са постигане на световна репутация. Фирмите, използващи такива стратегия, действат по правило на световния пазар.

2.Интернационално ниво

Целта е постигане на международен успех . Такива фирми експортират своята продукция в други страни и развиват двустранна международна търговия. Успешните търговските вериги изнасят своя формат в други страни и извършват експанзионна стратегия



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стратегически мениджмънт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.