Стратегически мениджмънт


Категория на документа: Икономика


Първа глава
СЪЩНОСТ, ЕВОЛЮЦИЯ, ХАРАКТЕРИСТИКА И ЗНАЧЕНИЕ
НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ МЕНИДЖМЪНТ

1.Същност и основни характеристики на стратегическия мениджмънт
Управлението на стопанската дейност е наука, изкуство, умение да се ръководи фирмата по добре обмислена програма (план) с цел постигане целите на фирмата (стопанския субект). Стратегическият мениджмънт е призван да разработва и контролира изпълнението на важните решения за една организация. Той дава ясната картина за бъдещето развитие на фирмата и работи в дългосрочен план.
Даването на дефиниция на “стратегически мениджмънт” е трудно поради многообразието от различни определения. Като ключови думи от тях могат да се изведат пред скоби “процес”, “разработване на алтернативи”, “определяне на бъдещата ориентация”, “оценка на съществуващия потенциал”, “вземане на стратегически решения”, “установяване на стратегически позиции”, “набелязване на основни приоритети”, “разпределяне на предполагаеми ресурси”, “част от общото управление”на всяка организация. Тези ключови понятия, събрани на куп дават кратка и съдържателна характеристика на всичко най-важно, което се включва в съдържанието на това понятие. Едно от най-често срещаните определения за стратегически мениджмънт е, че той представлява една непрекъсната дейност по (1) анализиране на пазарната среда; (2) стратегически избор от всички възможни алтернативи въз основа на разбирането за мисията и визията на компанията; (3) стратегическото планиране на дългосрочни и краткосрочни цели; (4) изпълнение на плана, коeто се допълва с (5) контрол, преглед и обратна връзка на всеки един етап и (6) дейност, свързана с идентифицирането, прогнозирането и задоволяването на всички потребителски нужди по най- ефективен начин. В процеса на стратегическия мениджмънт се извършват задълбочени анализи на околната среда. Освен анализи на външната среда се извършват стратегически анализи на вътрешната среда. Стратегическият мениджмънт засяга цялата организация, вкл. всички те й звена и отдели.
Всичко изброено дотук в пълна степен се отнася за търговската фирма. От голямо значение за решаване на проблемите на управлението й са въпросите за разработване и реализиране на подходящи стратегии, създаване на адекватни структури, рационална организация и постигане на високи резултати.
Стратегическият мениджмънт се отнася до визията, мисията и целите на организацията, респективно на фирмата. Единодушно прието е мнението, изказано в специализираната литература, че целите представляват желано състояние или крайни резултати за определен период от време, отнасящи до такива неща като размер и тип на организацията, същност и разнообразие на сферите на действие ниво на успех на всяка една от тях.
1.1.Основни понятия
Основните понятия в стратегическия мениджмънт са “стратегия” и “стратег”. Етимологията на думата е от гръцки strategos (стратег), strategia (стратегия), strategika (стратегическо изкуство), strategikos (стратегически), които са свързани с военното изкуство. В Атина е имало колегия на стратезите, която е вземала стратегическите решения за поддържане и използване на армията и флотата. Прилаганите военни стратегии са описани в съчиненията на известни гръцки , а по-късно и римски историци. У нас в Средновековието военоначалниците са заемали длъжността “стратор”, която е взаимствана от Византия.
Между военната и бизнес стратегията има голяма прилика. И двете са фокусирани върху пълноценното използване на ресурсите, на създадените предимства и са насочени към слабите страни на противника, разучени предварително. Тези стратегии изискват непрекъснато наблюдение на външната среда и настъпващите промени в нея. Важна роля има предприемането на изпреварващи и изненадващи действия. Различията се обуславят само от факта, че военната стратегия се използва при наличие на най-често териториален политически конфликт, а бизнес стратегията е на пазара при наличие на конкуренцията.
За стратегията могат да се посочат множество определения1:
План – уточнява цялостното развитие на организацията в бъдеще;
Намерение – насочва действията на компанията за постигане на набелязаните резултати;
Стил – специфицира поведението на фирмата при определена бъдеща ситуация;
Позиция - маркира положението на организацията в конкурентната среда;
Перспектива – очертава еволюцията на фирмата във времето;
Инструмент – осигурява ефективното управление на фирмата на пазара;
Маневра – установява бъдещите позиции на фирмата на пазара;
Реакция – съдейства за по-доброто адаптиране на фирмата към обкръжаващата среда;
Иновация – указва линията за осъществяване на нововъдения във фирмата.
Всички тези определения важат и за управлението на търговската фирма. На тяхна базаможе да се изведе една обобщена дефиниция: Стратегията на търговската фирма е планирано намерение, определящо поведението и позицията на пазара в бъдеще, което съдейства за осъществяване на иновациите и по-доброто адаптиране за постигане на икономическа ефективност.
1.2.Основни характеристики на стратегическия мениджмънт
Основните елементи на стратегическия мениджмънт отразяват неговата същност и предназначение.
Стратегическият мениджмънт е процес, който включва съвкупност от решения и действия, водещи към постигане на главните цели на търговската организация.2 Цялостната дейност на стратегическия мениджмънт обхваща и отношението на организацията към риска, особено когато трябва да се избере една от стратегическите алтернативи; определяне сферата на действие като избор на продавани стоки и услуги, подходящи съвременни търговски формати, съгласуване действията на организацията с ресурсните й възможности и средата, в която функционира; вземане и осъществяване решенията чрез дългосрочни прогнози и обосновани планове; осигуряване гъвкавост на планирането, за да може да се реагира на промените на пазара и да се коригират плановете; систематизиране на най-важните решения; обучаване на мениджърите и създаване на умения за вземане на решения и работа в екип; подобряване комуникацията в организацията, координацията между отделните звена и планирането на бюджета. Стратегическият мениджмънтът е наука, изкуство, умение да се ръководи
търговската дейност с цел постигане целите на фирмата / на стопанския субект.
Общата стратегия на фирмата обхваща контролируемите параметри (тези аспекти на бизнеса, на които фирмата може давлияе непосредствено) и неконтролируемите параметри (фактори, на които фирмата не може да влияе, а трябва да се приспособява). След като е формулирана стратегията търговската фирма приема и реализира краткосрочни решения (тактически действия) по всеки контролируем елемент на тази стратегия. Тактическите действия трябва да бъдат далновидни и да отговарят на измененията на външната среда.
2.Еволюция на стратегическата теория и практика
2.1.Стратегически концепции
В стратегическата теория се включват различни стратегически концепции, които са дело на класиците на стратегическия мениджмънт. Един кратък исторически преглед на съществуващите направелние и школи ще даде представа за тази еволюция3.
През 1960 г. Томас Шелинг се занимава със стратегията на конфликта. През 1962 г. Алфред Чиндлър пише за стратегията и структурата. През 1965 г. Игор Ансофф специфицира корпоративната стратегия. През 1968 г. Томас Кенън пише за бизнес стратегия и политика. Игор Ансофф продължава своите изследвания върху бизнес стратегиите (1969 г.). През 1971 г. Кенет Андрюс съставя концепцията за стратегиите. През 1976 г.И.Ансофф написва “От стратегическото планиране към стратегическия мениджмънт”. Едни от най-добрите по стратегическо планиране Уйлям Кинг и Дейвид Клиланд пишат върху връзката стратегическо планиране и политика (1977). През същата година излиза книгата на Джордж Щайнер и Джон Майнър “Мениджър ска политика и стратегия”. През 1978 г. Чарлз Хофър и Дан Шендъл работят върху формулиране на стратегията. През същата година Реймънд Майлс и Чарлз Сноу издават “Операционна стратегия”. На следващата година Игор Ансофф издава фундаменталния си труд “Стратегически мениджмънт”. През 1980 г. Питър Лорън публикува “Корпоративно планиране”. През същата година излиза “Конкурентна стратегия” на Майкъл Портър и “Стратегии на промяна “ на Джеймс Куин. През 1985 г. Майкъл Портър издава “Конкурентни предимства”. През 1987 г. Гари Джонсън пише за стратегическите промени. През същата година избиха и “Стратегически мениджмънт – концепции и казуси” на Артър Томпсън и А.Стрикланд. През 1988 г. излиза книга под същото име на Джеймс Пиърс и Робинсън. През 1990 г. Игор Ансофф издава “Приложени еба стратегическия мениджмънт. Също през 1990 г. Джон Фредериксън се стреми да погледне в бъдещето без “Перспективи в стратегическия мениджмънт”.През 1994 г. излиза “Размисли за мениджмънта” на Теодор Левит. Също така Питър Дракър пише за бъдещето на мениджмънта, включително и стратегическия през 1997 г. Учени Г.Пиърсън и М.Робърт се занимават със стратегическото мислене, съответно Пиърс през 1999 г. – “Стратегическо мислене – стратегическо действие” и М.Робърт – “Силата на стратегическото мислене” през 2000 г. Разбира се има още десетки автори, писали в областта на стратегическия мениджмънт, но това са жалоните по пътя на еволюцията на стратегическите концепции.
Забелязва се, че в по-ранни години по-голямо внимание се е обръщало на теоретичните обобщения, свързан и процеса и съдържанието на стратегическия мениджмънт, а по-късно посоката се обръща към стратегическите промени и към внедряването на стратегиите. Всъщност стратегическият мениджмънт се основава както на теорията, така и на практиката, която създава опита.
Стратегическата теория застъпва основно две базови концепции: (1) за съдържанието и (2) за развитието на стратегията. Съдържателнати концепции разкриват същността на стратегията. Част от изброените учени, работили в тази област, показват различни страни на стратегията. Х.Минцбърг4 и А.Хакс5 доказват, че не съществува универсална концепция за съдържанието на стратегията. Процесуалнате концепции описват различните етапи на стратегическото развитие на организацията. Отново Х.Минцбърг6разглежда три стратегии с аргумент времето: оригинална, изпълнявана и реализирана. Оригиналната стратегия притежава замисъла и представлява план на стратегическия мениджър за бъдещето. Реализираната стратегия е осъществен резултат от предприетите действия на пазара. Тя може да се отличава от първата стратегия поради отпадането на някои компоненти (нереализирана стратегия) и допълване с някои нови неочаквани (спонтанна стратегия). Реализираната стратегия представлява реална комбинация от действително изпълняваната стратегия и спонтанно възникналата стратегия. При внезапни и неочаквани изменения в условията оригиналната стратегия напълно се заменя със спонтанната стратегия. В търговията това се случва многопо-често отколкото в производството. В хода на процеса периодически се оценява и коригира стратегията и тактиката на фирмата.

2.2. Стратегически процес в организацията

Стратегическият процес в организацията се състои от извършване на дейности за определяне на следните основни компоненти, развити в етапи7:
1/ Изграждане на визия на организацията
2/ Формулиране на мисия на организацията
3/ Определяне на стратегическите цели и задачи
4/ Извършване на стратегически анализи
5/ Формулиране на стратегията (стратегически алтернативи)
6/ Избор на стратегия (стратегическа алтернатива)
7/ Реализиране на избраната стратегия
8/ Контролиране на изпълнението на стратегията
9/ Оценка на постигнатите резултати
Анализът на стопанската дейност на търговската фирма позволява редовно да се оценява ефективността на стратегията на фирмата и резултатите от нейната практическа реализация. Изучаването на отделните компоненти на стратегическия мениджмънт на търговските организации дава възможност за подобряване на управлението и повишаване на ефективността на търговско-стопанската дейност. При съвременните условия с използване на изчислителна техника и Интернет е неизбежно разработване на варианти стратегии и избор на оптималнатаот тях.
В литературата се срещат твърдения, че 80% от успеха на фирмите се дължи на стратегията, условията, които определят нейното изработване и всички етапи на стратегическия процес: визия, мисия, цели, формулиране, избор, внедряване, оценка и контрол. Стратегическият процес представлява съвкупност от дейности, правила, процедури и операции за изработване и изпълнение на разработените стратегии и взетите стратегически решения. Стратегическият процес се предопределя от съдържанието и предназначението му. Съдържателната страна на процеса включва редица принципи. Те са част от ценностната система на мениджмънта. Принципите на стратегическия мениджмънт са подобни на принципите на мениджмънта, но се отличават с някои специфики:
1. Принцип на непрекъснатост
Необходимо е постоянно наблюдаване на измененията на околната среда и навременно коригиране на организационното поведение на цялата търговска фирма.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стратегически мениджмънт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.